Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Belong to Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Еми(2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства

Американска. Първо издание

ИК „Кронос“, София, 1998

Редактор: Красимира Маврова

ISBN: 954-8516-41-1

История

  1. —Добавяне

46

Памела Хейстингс се страхуваше, че студентите от курса по сравнително литературознание си бяха загубили времето, идвайки днес на час. Комбинацията от две безсънни нощи и продължаващата мъчителна тревога за приятелката й Каролин Уелс я бяха изтощили напълно както физически, така и емоционално. А сега подозрението й, че злополуката с Каролин изобщо не е била случайна, и че Джъстин може да е бил ядосан или достатъчно вбесен от ревност, за да се опита съвсем преднамерено да я убие, окончателно съсипа способността й да се съсредоточи. Тя прекрасно си даваше сметка, че днешната лекция върху „Божествена комедия“ бе доста хаотична и си отдъхна, когато часът свърши.

Нещата се влошиха още повече заради съобщението, което получи да се обади на доктор Сюзън Чандлър. Какво можеше да й каже? Разбира се, тя нямаше никакво право да обсъжда Джъстин с един напълно непознат човек. В същото време си даваше сметка, че не е възможно поне да не позвъни в отговор.

С есенните багри на дърветата университетският комплекс беше слънчев и живописен. „Ден, в който особено силно чувстваш, че живееш“ — помисли си Памела иронично, докато излизаше от района на университета. Тя спря такси и даде вече твърде познатото направление:

— Болницата „Ленъкс Хил“.

Не бяха минали и два дена, а сестрите в интензивното й се струваха като стари приятелки. Дежурната сестра отговори на неизказания й въпрос:

— Държи се, но положението все още е твърде критично. Има шанс да излезе от комата. По едно време тази сутрин усетихме, че иска да каже нещо, но после отново потъна. Все пак това е добър знак.

— Джъстин тук ли е?

— Пътува за насам.

— Може ли да отида да я видя?

— Да, но само за минута. Говорете й. Повечето лекари твърдят, че нямало значение какво. Аз пък мога да се закълна, че някои хора, за които се предполага, че са в кома, всъщност усещат какво става. Те просто не могат да осъществят контакт с нас.

Докато стигне до Каролин, Пам мина на пръсти покрай три други прегради, зад които лежаха тежко болни пациенти. Приседна до своята приятелка и сърцето й се сви от мъка. На Каролин бяха направили спешна мозъчна операция, за да намалят отичането на мозъка и цялата й глава беше превързана. Тръби и дренажи връхлитаха тялото й от всички страни. На лицето й имаше кислородна маска, а синините по врата и ръцете й бяха доказателство за жестокия сблъсък с камиона.

Памела все още не можеше да повярва, че нещо толкова ужасно беше последвало приятната вечер, която бяха прекарали заедно с Каролин само няколко дена по-рано.

„Приятна, докато не започнах да им гледам — помисли си Памела — и Каролин извади онзи тюркоазен пръстен…“

Внимателно, за да не упражни и най-малък натиск, тя сложи ръка върху нейната и прошепна:

— Здравей, миличка.

Усети ли едва доловимо помръдване или това бе просто желанието й за реакция?

— Каролин, справяш се страхотно. Казаха ми, че всеки момент ще дойдеш в съзнание. Това е чудесно.

Памела млъкна. Канеше се да каже, че Джъстин е обезумял от тревога, но си даде сметка, че се страхува да произнесе името му. Ами ако точно той е блъснал Каролин? Ами ако тя си е дала сметка, че той е бил зад нея там на онзи ъгъл?

— Уин.

Устните на Каролин бяха помръднали почти недоловимо и онова, което излезе от тях, бе по-скоро въздишка, отколкото дума. И все пак Памела беше сигурна, че е чула съвсем точно.

Тя се приведе над леглото и доближи устни до ухото на Каролин.

— Скъпа, чуй ме. Мисля, че каза „Уин“. Това име ли е? Ако си искала да кажеш точно това, стисни ми ръката.

Беше сигурна, че почувства съвсем слаб натиск.

— Пам, събужда ли се?

Джъстин беше дошъл. Лицето му беше зачервено и напрегнато, все едно, че беше тичал. Памела не искаше да му каже какво произнесе Каролин.

— Извикай сестрата, Джъстин. Струва ми се, че тя се опитва да каже нещо.

— Уин!

Този път думата беше ясна и недвусмислена, а тонът настоятелен.

Джъстин се приведе над леглото на своята съпруга.

— Каролин, няма да те дам на никого. Ще ти помогна да се оправиш. Моля те, ще потърся помощ. Миналия път обещах и не го изпълних, но този път ще удържа на думата си. Обещавам. Обещавам! Само моля те, моля те, върни се при мен!