Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (42)

41

Тифани не спа добре. Беше твърде развълнувана заради възможността да изпрати съобщение на бившия си приятел чрез предаването „Питайте доктор Сюзън“. В осем часа в сряда сутринта тя най-накрая седна в леглото и струпа възглавниците зад гърба си.

— Доктор Сюзън — каза тя високо, репетирайки разговора, който възнамеряваше да проведе, — аз наистина много тъгувам за моя приятел Мат. Затова бях толкова язвителна, когато говорих за пръстена вчера. Но после размислих и съжалявам. Все пак реших, че не мога да ви го изпратя. Истината е, че наистина много ми харесва, защото ми е спомен от него.

Надяваше се, че доктор Сюзън няма да й се ядоса за промененото решение.

Тифани протегна лявата си ръка и впери тъжен поглед в тюркоазния пръстен, който беше сложила на безименния си пръст. Помисли си с въздишка, че всъщност този пръстен изобщо не й беше донесъл късмет. Мат веднага беше започнал да се тревожи как тя схваща гравирания надпис „Ти ми принадлежиш“. Това доведе до скандала между тях, станал причина да се разделят само няколко дена по-късно.

„Аз наистина много го дразнех с него — спомни си Тифани, оценявайки собственото си поведение, което рядко й се случваше, — но ние действително се чувствахме добре заедно. Може би той ще си го спомни и ще пожелае да се върне, ако чуе, че го споменавам в предаването.“

Тифани започна отново да си повтаря какво щеше да каже на доктор Сюзън, решавайки да включи повече информация за Мат в коментара си.

„Доктор Сюзън, искам да се извиня за онова, което казах вчера и да обясня защо не мога да ви изпратя пръстена, както обещах. Моят бивш приятел Мат ми го подари като спомен от хубавия ден, който прекарахме заедно в Манхатън. Току-що бяхме обядвали в един суши бар“.

Тифани потръпна при спомена за лигавата риба, която той беше ял; тя настоя нейната да е сготвена.

— После отидохме на един чудесен филм.

„Страхотно отегчителен — помисли си Тифани, спомняйки си как се опитваше да не се върти твърде много по време на безкрайните сцени, в които хората не правеха нищо, а после, когато все пак разменяха по някоя и друга дума, тя не можеше да ги гледа, защото трябваше да чете глупавите субтитри. — Тъп филм.“

Но точно в киносалона Мат беше сплел пръсти с нейните и устните му бяха докоснали ухото й, когато й прошепна: „Нали е страхотен?“.

— Както и да е, доктор Сюзън, пръстенът може да е малък сувенир, но той ми напомня за всички хубави мигове, които сме имали с Мат. И не само през този ден, а изобщо.

Тифани стана от леглото и с неохота започна да прави коремни преси. Това беше още нещо, за което трябваше да вземе мерки. Напоследък беше качила няколко килограма. Сега искаше да ги смъкне, в случай, че Мат се обади и я покани да излязат.

Докато направи според нея стотната коремна преса, Тифани мислено изглади речта си за доктор Сюзън и остана много доволна от себе си. Беше решила да добави още едно нещо. Смяташе да каже, че работи като сервитьорка в един италиански ресторант в Йонкърс. Тони Сепеди, нейният шеф, щеше да остане доволен.

„И ако Мат чуе, че не искам да се разделя с пръстена, защото ми е скъп спомен от нашата връзка, и ако си спомни хубавите моменти, които сме имали заедно, може пък да реши, че имаме право на още един шанс“ — помисли си Тифани радостно. Точно както майка й винаги й казваше: „Тифани, преследваш ли ги, те ти бягат. Бягай, и ще тръгнат след теб“.