Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (4)

3

Когато Сюзън пристигна в студиото, доктор Доналд Ричардс, авторът на „Изчезнали жени“ и неин гост за деня, вече беше там. Той беше висок и слаб, с тъмнокестеняви коси и изглеждаше към четиридесетте. Стана, за да я поздрави, като преди това смъкна очилата си за четене. Сините му очи бяха топли, но по устните му едва-едва пробягна усмивка, докато поемаше протегнатата към него ръка.

— Доктор Чандлър, предупреждавам ви, това е моята първа книга. Не съм свикнал с подобни публични прояви и съм малко нервен. Ако ми се върже езика, обещайте да ме спасявате.

Сюзън се засмя.

— Доктор Ричардс, казвайте ми просто Сюзън и не мислете за микрофона. Представяйте си, че сме се увесили на задната ограда и си бъбрим.

„Кого баламосва той“ — помисли си тя петнайсет минути по-късно, когато Ричардс разискваше със спокойна и непринудена компетентност действителните случаи, описани в книгата му.

Тя кимна утвърдително на разясненията му:

— Когато някой изчезне — сега, разбира се, говоря за възрастен, а не дете — въпросът, който властите задават най-напред е, дали не става въпрос за доброволно действие. Както знаете, Сюзън, удивително е колко много хора внезапно решават да направят пълен завой по пътя към дома и да започнат изцяло нов живот, да приемат нова самоличност.

Обикновено причините са финансови трудности или семейни проблеми и това е изход за малодушните. Но така или иначе се случва. Каквито и да са обстоятелствата обаче, първата стъпка в диренето на някой изчезнал е, да се провери дали в кредитната му карта се появяват някакви разходи.

— Направени от него или от друг, който е откраднал въпросната кредитна карта — намеси се Сюзън.

— Така е — съгласи се Ричардс. — И обикновено, когато се натъкнем на доброволно изчезване, ние установяваме, че човекът просто не може да изтърпи нито ден повече онова, което го потиска или тревожи. Този вид изчезване е вик за помощ. Естествено, някои изчезвания наистина са доброволни, но други представляват измама и точно това е трудно да се определи. Изключително трудно е, например, да се докаже, че някой е виновен за извършено убийство, при положение, че трупът не е открит. Убийците, които се измъкват без присъда, често са онези, които успяват да се отърват от жертвите си така безупречно, че не може да се установи никакво доказателство за смърт. Например…

Двамата обсъдиха няколко неразкрити случая, описани в книгата му — инциденти, при които жертвата беше потънала в неизвестност. После Сюзън каза:

— Напомням на слушателите, че разговаряме с доктор Доналд Ричардс — криминолог, психиатър и автор на книгата „Изчезнали жени“ — завладяваща и много поучителна книга за случаите на безследно изчезнали жени за периода, включващ последните десет години. Бих искала да чуя вашето мнение, доктор Ричардс, за един случай, който не е описан в книгата ви — този на Реджайна Клозън. Нека запознаем слушателите с обстоятелствата около нейното изчезване.

Сюзън нямаше нужда да поглежда бележките си.

— Реджайна Клозън беше многоуважаван консултант по инвестициите към инвестиционна компания „Ланг Тейлър“. По времето на изчезването си е била на четиридесет и три годишна възраст и по мнението на онези, които са я познавали, в личния си живот била много притеснителна. Живеела сама и обикновено прекарвала отпуските при майка си. Преди три години майка й точно се възстановявала след счупване на глезен, когато Реджайна Клозън отишла сама на част от околосветското пътешествие на луксозния лайнер „Габриел“. Качила се в Пърт с намерение да пътува до Бали, Хонг Конг, Тайван и Япония и да слезе от борда в Хонолулу. Но в Хонг Конг напуснала кораба с обяснението, че ще прекара там известно време и после отново ще се качи, когато „Габриел“ пристигне в Япония. Подобна промяна на маршрута е нещо обичайно за сезонните пасажери, затова нейните намерения не предизвикали никакви подозрения. Когато слязла от борда на кораба, Реджайна взела само един куфар и пътна чанта. По сведения на очевидци била в чудесно настроение и изглеждала много щастлива. Взела такси до хотел „Пенинсула“, регистрирала се, оставила багажа си в наетата стая и веднага излязла от хотела. Повече никой не я видял. Доктор Ричардс, ако сега започвахте да разследвате този случай, какво щяхте да направите най-напред?

— Щях да поискам да видя списъка на пасажерите и да проверя дали някой друг е планирал да остане в Хонг Конг — отвърна веднага Ричардс. — Ще искам да разбера дали на борда за нея е имало обаждания или факсове. Службата по комуникациите трябва да има архив. Ще искам да разпитам спътниците й, за да проверя дали не са я видели да се сближава с някого — най-вероятно мъж, който също пътува сам.

Ричардс направи пауза.

— Това е като начало.

— Всичко, което изброихте, вече е направено — каза Сюзън. — Беше предприето щателно разследване, проведено от корабната компания, частни детективи и властите на Хонг Конг. Преди три години островът все още беше собственост на англичаните. Единственото, което беше установено със сигурност, бе, че Реджайна Клозън е изчезнала в момента, в който е напуснала хотела.

— Аз бих казал, че е имала уговорена среща и е държала на всяка цена да я запази в тайна — каза Ричардс. — Възможна е и интимна връзка. Предполагам, че този ъгъл не е бил пропуснат в разследването.

— Да, но никой от останалите пасажери не я е виждал по-дълго време с един и същи човек — каза Сюзън.

— Тогава може да е планирала да се срещне с някого в Хонг Конг, но по лични съображения е държала решението си да напусне кораба и да се върне на борда по-късно в тайна. Искала е то да изглежда спонтанно — предположи Ричардс.

В слушалките си Сюзън чу сигнал от продуцента, че има телефонни обаждания и каза:

— А сега, след няколко кратки съобщения, ще продължим с телефоните.

Тя смъкна слушалките си.

— Няколко съобщения, иначе известни като реклами. Те плащат сметките.

Ричардс кимна.

— Няма нищо лошо. Бях извън страната, когато случаят Клозън се е коментирал усилено, но той действително представлява интерес. От малкото, което знам обаче, според мен има замесен мъж. Една срамежлива самотна жена е особено уязвима, когато се откъсне от познатата среда, в която разчита на сигурността и безопасността на своята работа и семейство.

„Трябваше да познаваш майка ми и сестра ми“ — помисли си Сюзън унило.

— Пригответе се. Връщаме се в ефир. Отделяме петнайсет минути за въпроси — каза тя, — и толкова. Аз ще водя разговора, а после и двамата ще отговаряме.

— Както кажете.

Те сложиха слушалките си, в които чуха отброяване на последните десет секунди. После Сюзън започна.

— С вас отново е доктор Сюзън Чандлър. Мой гост в днешното предаване е доктор Доналд Ричардс, криминолог, психиатър, автор на новоизлязлата книга „Изчезнали жени“. Преди паузата обсъждахме случая с уважавания борсов посредник Реджайна Клозън, която изчезна в Хонг Конг преди три години, през време на воаяж с луксозния лайнер „Габриел“. Нека сега да чуем кой се обажда.

Тя погледна към монитора.

— На телефона е Луиз от Форт Лий. Луиз, вече сте в ефир. Обажданията бяха тривиални:

Как е възможно такива умни жени да се оставят да бъдат подведени от един убиец?

Истина ли е, че дори години по-късно с помощта на ДНК може да бъде идентифициран скелет?

После остана време за последна реклама и още едно обаждане.

През паузата продуцентът се свърза със Сюзън от режисьорския пулт.

— Има още едно обаждане, което искам да включа. Предупреждавам те, че тя категорично отказва да се представи. В началото нямахме намерение да я пускаме в ефир, но тя твърди, че може би знае нещо за изчезването на Реджайна Клозън, така че си заслужава да й обърнем внимание. Каза да я наричаме Карен. Това не е истинското й име.

— Включете я — каза Сюзън.

Когато лампата, показваща, че е в ефир, светна, тя заговори в микрофона:

— Карен е последната ни слушателка за днес, потърсила връзка с нас, и моят продуцент ме уведоми, че може би точно тя има да ни каже нещо интересно. Здравейте, Карен.

Прозвуча дрезгав глас, толкова тих, че почти не се чуваше.

— Доктор Сюзън, преди две години предприех едно пътуване с кораб, което представляваше част от околосветско пътешествие. Чувствах се доста отвратително, защото бях в развод. Ревността на съпруга ми беше станала непоносима. На кораба имаше един мъж. Започна да ме ухажва настоятелно, но го правеше по много галантен и дискретен начин. По местата, където спирахме, той се уговаряше с мен да се срещнем някъде далеч от кораба и заедно да разгледаме поредното пристанище. После се разделяхме и се връщахме на кораба поотделно. Каза ми, че тази тайнственост била, защото по никакъв начин не желаел двамата да ставаме обект на клюки. Той беше много обаятелен и изключително внимателен — нещо, от което имах отчаяна нужда по онова време. Той предложи да остана в Атина. После двамата щяхме да летим за Алжир, а аз можех да се кача обратно на кораба в Танжер.

Сюзън вече предчувстваше онова усещане, което я обземаше в прокурорския кабинет, когато всеки момент й предстоеше да получи важни свидетелски показания. Тя осъзна, че Доналд Ричардс също се е привел напред, напрягайки се да чуе всяка дума.

— Направихте ли онова, което ви предлагаше онзи мъж? — попита тя.

— Бях готова, но съпругът ми точно тогава се обади и ме помоли да дам още един шанс на брака ни. Мъжът, с когото възнамерявах да се срещна, вече беше слязъл. Опитах се да се обадя и да го предупредя, че оставам на борда, но той не се беше регистрирал в хотела, където каза, че ще отседне. Повече не го видях. Но аз имам снимка с него на заден план, а той ми даде пръстен с гравиран от вътрешната страна надпис „Ти ми принадлежиш“, който аз не успях да върна.

Сюзън внимателно подбираше думите си.

— Карен, това, което ни казвате, може да се окаже изключително важно за разследването на случая Реджайна Клозън. Възможно ли е да се срещнем и вие да ми покажете снимката и пръстена?

— Аз… аз не мога да се замесвам. Съпругът ми ще се вбеси, ако разбере, че съм възнамерявала да променя плановете си и съм се срещала с някого.

„Има нещо, което премълчава — помисли си Сюзън. — Тя не се казва Карен и се опитва да преправи гласа си. А скоро ще затвори.“

— Карен, моля ви, елате в моя офис — каза бързо Сюзън. — Ето ви адреса.

Тя го изрече на един дъх и после добави с умолителен глас:

— Майката на Реджайна Клозън има нужда да разбере какво се е случило с дъщеря й. Гарантирам ви пълна анонимност.

— Ще дойда в три часа — отговори след кратка пауза Карен. Връзката прекъсна.