Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Belong to Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Еми(2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства

Американска. Първо издание

ИК „Кронос“, София, 1998

Редактор: Красимира Маврова

ISBN: 954-8516-41-1

История

  1. —Добавяне

34

Дий Чандлър Хариман избра това време да се обади на Алекс Райт с надеждата да го хване у дома. Тя позвъни от офиса на модната агенция в Бевърли Хилс в четири без петнайсет. Това означаваше, че в Ню Йорк е седем без петнайсет — време, в което смяташе, че Алекс Райт ще си бъде вкъщи. Когато той не вдигна, Дий реши, че ако е излязъл на вечеря, може да пробва да се свърже с нея по-късно вечерта.

С тази надежда веднага след работа Дий се прибра в своето жилище в Пало Верде и в седем часа тъжно си приготвяше вечеря от бъркани яйца, препечена филийка и кафе. „През последните две години почти не съм оставала вкъщи по вечерно време — помисли си тя. — Просто не можех без Джак. Трябваше да бъда с хора.“

Но тази вечер се чувстваше по-скоро отегчена и неспокойна, отколкото самотна.

— Не мога да приготвя дори едно свястно бъркано яйце — оплака се тя гласно, докато осъзнаваше, че пламъкът под тигана е твърде силен и яйцето загаря. Спомни си как Джак обичаше да се върти из кухнята. „Ето още нещо, в което Сюзън е по-добра от мен — помисли си тя. — Умее да готви добре. Но това невинаги е необходим талант. Който се омъжи за Алекс Райт, няма защо да се тревожи за рецепти и пазаруване.“

Реши да яде във всекидневната и точно поставяше подноса на масичката за кафе, когато телефонът иззвъня. Беше Алекс Райт.

Когато остави слушалката десет минути по-късно, Дий се усмихваше. Той се беше обадил, защото беше загрижен. Каза, че му се сторила много потисната и той си помислил, че може да й се иска да си побъбри с някого. Обясни й, че вечерта със Сюзън му доставила истинско удоволствие и затова се канел да я покани на официален прием в събота вечер по повод голяма сума, отпусната от фондация „Райт“ на Нюйоркската обществена библиотека.

Дий се поздрави за съобразителността. Каза му, че на път за Коста Рика, където ще се качи на кораба, възнамерява да спре в Ню Йорк и да прекара там събота и неделя. Алекс разбра намека и покани на приема и нея.

„В края на краищата — каза си Дий, докато вземаше подноса с вече изстиналата храна, — Сюзън все още няма връзка с него.“