Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (32)

31

Алекс Райт живееше на Източна седемдесет и осма улица, в една четириетажна къща от кафяв камък, която бе негов дом още от детството му. Все още беше обзаведена както майка му я беше оставила — с тъмни тежки викториански маси, бюфети и библиотеки; канапета и столове, тапицирани в пищен брокат; старовремски персийски килими и елегантни предмети на изкуството. Гостите не скриваха възхищението си от традиционната красота на това имение от началото на века.

Дори четвъртият етаж, по-голямата част от който бе планиран като площ за игра за Алекс, бе оставен непроменен. Някои от мебелите, направени по поръчка при прочут майстор, бяха толкова оригинални, че им беше посветен цял материал в „Архитектурен Дайджест“.

Алекс казваше, че не е обновил обзавеждането в къщата по една-единствена причина — в даден момент щял да се ожени и когато това станело, възнамерявал да остави всички промени на своята съпруга. Веднъж, когато пак беше повторил мотивите си, негов приятел го беше подразнил: „А я си представи, че тя си пада по ултрамодерен дизайн?“. Алекс бе отговорил с усмивка: „Изключено. Подобна жена просто никога не би се домогнала до положението на годеница“.

Той живееше сравнително просто и никога не се беше чувствал удобно с прислуга в къщата. Може би защото както баща му, така и майка му бяха известни като работодатели, на които трудно може да се угоди. Постоянното текучество на обслужващия персонал, както и приглушените коментари, които беше дочувал за своите родители, го бяха потискали като дете. Сега беше наел само Джим като личен шофьор, и Маргарет, безкрайно изпълнителна и безупречно дискретна икономка. Тя пристигаше в къщата на Седемдесет и осма улица точно в осем и половина всяка сутрин, за да приготви закуска на Алекс и оставаше да сготви вечеря в случаите, когато той възнамеряваше да си стои у дома, което не се случваше повече от два пъти седмично.

Ерген, привлекателен и с неустоимия чар на богатството на фамилията Райт зад себе си, Алекс винаги се намираше в дълбока обсада като водеща фигура в списъка на първокласните кандидати. Въпреки това съществуваше относително незабележимо, защото макар че се забавляваше на вечерни увеселения, той ненавиждаше личната популярност и винаги избягваше пищните светски събития, които някои хора намираха за възхитителни.

Във вторник прекара по-голямата част от деня на бюрото си в седалището на фондацията, после в късния следобед поигра скуош с приятели в клуба. Не беше сигурен в плановете си за вечерта и затова бе дал инструкции на Маргарет да приготви така наречената от него „непредвидена вечеря“.

Тъй че когато се прибра вкъщи в шест и половина, първата му работа беше да провери хладилника. Купата с пилешка супа беше готова за микровълновата печка, а за сандвичите бяха подготвени салата и резенчета пиле.

Алекс кимна одобрително и отиде до масичката с питиетата в библиотеката, избра бутилка бордо и си наля една чаша. Точно отпи и телефонът иззвъня.

Телефонният секретар беше включен и той реши да го остави на запис. Повдигна вежди, когато Дий Чандлър Хариман съобщи за себе си. Гласът й, нисък и приятен, звучеше несигурно.

— Алекс, надявам се, че нямате нищо против. Попитах татко за телефонния ви номер. Просто исках да ви благодаря за милото отношение на коктейла на татко и Бинки онзи ден. Напоследък се чувствам доста потисната и въпреки че не го знаете, вие наистина ми помогнахте с галантното си отношение. Възнамерявам да убия тъгата с едно пътешествие по море следващата седмица. Както и да е, благодаря ви. Просто исках да го знаете. О, между другото, за всеки случай, телефонният ми номер е 310-555-6347.

„Вероятно не знае, че съм поканил сестра й на вечеря — помисли си Алекс. — Дий е страхотна, но Сюзън е много по-интересна.“

Той отпи нова глътка вино и притвори очи.

Да, Сюзън Чандлър наистина беше невероятно привлекателна. Всъщност, тя не напускаше мислите му през целия ден.