Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- You Belong to Me, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Людмила Левкова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 24гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Еми(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства
Американска. Първо издание
ИК „Кронос“, София, 1998
Редактор: Красимира Маврова
ISBN: 954-8516-41-1
История
- —Добавяне
21
Макар че я намираше за доста досадна, капитан Том Ший от XIX полицейско управление беше искрено привързан към Хилда Джонсън. Както посочи на хората си, основното беше, че обикновено оплакванията на Хилда не бяха лишени от основание. Например, някакъв скитник, когото тя обвини, че се навъртал около детската площадка, се оказа с досие за извършени дребни сексуални нарушения срещу малки деца.
Застанал сега в апартамента на Хилда Джонсън, капитан Ший изпитваше и гняв, и нежност при вида на покритите с плюшен халат немощни останки на старицата, фотографите вече си бяха направили снимките. Коронерът[1] си беше свършил работата. Сега можеше да я докосне.
Ший коленичи до нея. Очите й бяха широко отворени, а лицето й — застинало с изписан на него ужас. Капитан Том Ший бавно обърна дланта й към себе си, оглеждайки прорезните рани, получени явно в опитите й да се предпази от фаталния удар, който беше пронизал сърцето й.
После се вгледа по-внимателно. По пръстите на дясната й ръка имаше петна. Петна от мастило.
Ший стана и насочи вниманието си към писалището, като мислено отбеляза, че е отворено. Неговата баба го имаше същото и винаги държеше капака в това положение, горда да показва малките отделения и чекмедженца, заедно с попивателната и комплекта за писане, които никой не използваше.
Върна се в мислите си към миналата година, когато Хилда си беше изкълчила глезена някъде на разбит паваж и той се беше отбил да я види. Тогава писалището беше затворено. „Обзалагам се, че тя си го държеше затворено“ — каза си той.
В писалището имаше току-що отворена кутия с канцеларски материали — целофанът, с който е била увита, все още беше там. Той не сдържа полуусмивката си, когато прочете надписа: „Шега за теб от Хилда Джонсън“. До мастилницата лежеше старомодна писалка — от онези, които се използват за скициране. Той я пипна и внимателно огледа петното, което писалката остави върху пръстите му. Преброи листата в кутията. Бяха единадесет. После преброи и пликовете — дванадесет.
„Дали малко преди смъртта си Хилда Джонсън беше писала или пък скицирала нещо върху липсващия лист хартия?“ — запита се той. И защо й е трябвало? По сведенията на Тони Хъбард, който бил дежурен, когато Хилда се обадила предишния ден, тя му казала, че си ляга незабавно и че ще дойде в участъка на сутринта.
Без да обръща внимание на фотографите, които си прибираха нещата, както и на специалистите по вземане на отпечатъци, които превръщаха спретнатия апартамент на Хилда в поръсена със сажди бъркотия, Том влезе в спалнята.
Хилда си беше лягала — в това нямаше съмнение. Възглавницата все още пазеше отпечатъка от главата й. Часът беше осем. Съдебният лекар изчисли, че по всяка вероятност смъртта е настъпила осем-десет часа по-рано. Значи по някое време между десет часа вечерта и полунощ Хилда е станала, сложила си е халата, отишла е при писалището си и е написала или скицирала нещо, след което е сложила чайника.
Когато Хилда, пословична с точността си, не се появи същата сутрин, капитан Ший опита да се свърже с нея. След като никой не вдигна, обезпокоен, той каза на заместник-началника, че трябва да проверят какво става. Ако не бяха го сторили, можеха да минат дни, преди тялото да бъде открито. Не намериха никакви следи от насилствено влизане в къщата, което означаваше, че по всяка вероятност Хилда беше отворила вратата доброволно. Дали беше очаквала някого? Или една такава стара пушка като Хилда, толкова бдителна и проницателна, е била измамена, че нейният посетител е човек, на когото може да има доверие?
Капитанът се върна във всекидневната. „Как така е стояла до писалището, когато е била убита? — запита се той. — Ако е подозирала, че е в опасност, поне не би ли пробвала да избяга? Или може би е показвала нещо на своя посетител, когато е умряла? Нещо, което нейният убиец е взел със себе си, след като е отнел живота й?“
Двамата инспектори, които бяха дошли заедно с него, станаха, щом се приближи до тях.
— Искам всички в тази сграда да бъдат разпитани — изрече троснато капитанът. — Искам да знам кой къде е бил снощи и кога се е прибрал. Особено се интересувам от човек, влязъл или излязъл между десет часа и полунощ. Искам да разбера дали Хилда Джонсън има навика да пише бележки на познатите си. Сега тръгвам за участъка.
Там нещастният сержант Хъбард, който беше приел на шега обаждането на Хилда, която се кълняла, че Каролин Уелс е била блъсната и от нея е бил откраднат голям кафяв плик, трябваше да изтърпи най-строгото мъмрене през живота си.
— Ти си пренебрегнал обаждане, което би могло да бъде важно. Ако се беше отнесъл към Хилда Джонсън с уважението, което тя заслужаваше, и беше изпратил някой да говори с нея, по всяка вероятност тя и досега щеше да е жива или поне щяхме да бъдем по следите на насилник, който може би вече е и убиец. Тъпак!
Капитан Ший ядосано вдигна пръст към Хъбард.
— Искам да разпиташ всички, чиито имена са били взети на местопроизшествието и да разбереш дали някой е забелязал Каролин Уелс да е държала кафяв плик под мишница, преди да падне на улицата. Ясно?
— Да, сър.
— А сега, надявам се, е излишно да ти напомням, че не трябва специално да споменаваш кафявия плик. Просто питай дали е държала нещо под мишница и какво е било то. Разбра ли?