Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (1)

Пролог

Той беше играл същата игра и преди, но този път имаше някакво странно предчувствие, че ще остане разочарован. По-късно установи, че поредната роля го изпълва с още по-силен трепет, напрежение и трескава възбуда.

Беше се качил на кораба в Пърт, Австралия, само ден по-рано с намерението да пътува до Кобе, но я беше открил незабавно, така че следващите пристанища ставаха излишни. Тя седеше на една маса до прозореца в облицованата с ламперия трапезария на лайнера — помещение с атмосфера на дискретна елегантност, типична за „Габриел“. Луксозният туристически кораб притежаваше идеалните размери за целта му, въпреки че досега той винаги беше пътувал на по-малки кораби, като избираше някакъв отрязък от маршрута на околосветска обиколка категория „лукс“.

Беше предпазлив по природа, макар че съществуваше нищожна вероятност да бъде разпознат от свои бивши спътници. Беше станал виртуоз в собственото си преобразяване — талант, който разви у себе си през време на своите първи опити в актьорското изкуство като участник в театралния състав на колежа.

Докато наблюдаваше Реджайна Клозън, той си помисли, че спокойно би могла да използва поне малко грим. Беше една от онези жени около четиридесетте, които можеха да изглеждат доста привлекателни, стига да знаеха как да се обличат и как да се държат. Носеше скъп на вид бледосин вечерен костюм, който би стоял възхитително на блондинка, но по никакъв начин не освежаваше твърде бледия й тен и даже я караше да изглежда някак безлична и повехнала. А светлокестенявите й коси в своя естествен и съвсем не лош цвят бяха събрани в такава строга прическа, че дори от далечния край на просторното помещение тя изглеждаше по-възрастна и безнадеждно старомодна, като благопристойна домакиня от петдесетте години.

Естествено, той знаеше коя е тя. Беше видял Клозън в действие на едно заседание на акционерите само преди няколко месеца. Освен това я беше гледал по CNBC в ролята й на експерт по фондовите борси. Разбира се, на тези срещи тя създаваше впечатление на енергична и изключително уверена в себе си личност.

Ето защо, когато я зърна да седи тъжна и самотна на онази маса, а по-късно забеляза трепетното, почти моминско удоволствие, когато един от домакините я покани на танц, той веднага разбра, че няма да има никакви затруднения.

Взе чашата си и с незабележимо движение към нея вдигна безмълвен тост.

Молитвите ти са чути, Реджайна, заяви тържествено той. От този момент нататък ти ми принадлежиш.