Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lonely Lady, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боряна Семкова-Вулова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,2 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- vens(2011 г.)
- Допълнителна корекция
- liliyosifova(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Харолд Робинс. Самотната лейди
Американска. Първо издание
ИК „Хомо Футурус“, София, 1994
История
- —Добавяне
14
Мъглата започваше постепенно да скрива светлините на кея в Санта Моника. След още няколко минути те щяха напълно да изчезнат. Вратата зад нея се отвори.
— Още пет минути, Джейн — подкани я управителят.
Тя хвърли цигарата си през парапета и влезе в бара.
— Майк появявал ли се е? — попита го тя, щом той я последва в гримьорната.
— Не съм го виждал.
Той я наблюдаваше, докато тя оглеждаше грима си. Джерили бързо си сложи малко руж около зърната, подръпна ги, за да набъбнат.
— От малко кокаин ще набъбнат още повече — посъветва я той.
Тя му се усмихна в огледалото.
— Твърде скъпо е да го изразходвам по този начин. Не ми плащаш достатъчно.
Той се засмя.
— Донесох малко наркотик. И съм склонен да го прибавя към заплатата ти гратис.
Тя му се усмихна.
— Дадено. — Обърна се към него. — Как изглеждам?
Той кимна, без да отговори.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
Той поклати глава.
— Какво има тогава?
— Току-що разговарях със собствениците. От следващата седмица ще се играе и без бикини.
— Напълно голи? — попита тя.
— Не. Момичетата ще носят превръзки на венериния си хълм.
— По дяволите — изруга Джерили с отвращение. — Кога ще започнем и да се чукаме пред публика?
— Не говори така, Джейн. Знаеш, че нашият бизнес запада. Почти във всички барове наоколо момичетата играят голи. Държахме се, докато можехме.
— Желая ви успех. От следващата седмица ще се преместя в „Зингара“ в долината.
— Същите собственици, същата политика към персонала.
— Получих твърд ангажимент.
Той замълча за миг.
— Не и ако откажеш да си покажеш гъза.
— Тогава нека си поговорят с агента ми.
— Вече го направиха. Той се съгласи при още четирийсет долара на седмица.
Тя не каза нищо.
— Не бъди глупава, Джейн. Четирийсет долара са четирийсет долара. Управлението те харесва, а и клиентите също. Какво значение има дали ще покажеш малко повече от прекрасната си кожа пред приятели? Не разваляй хубавата работа.
Изведнъж се почувства уморена.
— Имам нужда от стимулант. — Тя взе чантата си от затвореното чекмедже на тоалетката, претърси я и извади оттам жълта ампула. Поднесе я към носа си и я счупи, държейки я между палеца и показалеца си.
Смръкна дълбоко и почувства как топлината от амилнитрата нахлу в мозъка й. Вдиша още веднъж дълбоко, после хвърли счупената ампула в кошчето за боклук. Първата вълна от топлина отмина и тя се почувства по-бодра и по-силна.
— Мога да направя страхотно шоу с вибратор — рече тя.
Той се усмихна.
— Толкова далеч не можем да стигнем пред публика, но в ограничен кръг ще погледаме с удоволствие.
Джерили се разсмя.
— Сигурна съм. — После стана сериозна. — Предполагам, че нямам избор, нали?
— Не, ако искаш да работиш при нас.
Тя се замисли за известно време. Управлението, което контролираше този бар, контролираше също и другите барове, в които тя имаше ангажименти. За нея това бяха осем седмици работа. Докато успееше да намери други барове, двата месеца щяха да са изтекли, а заедно с тях и парите, които бе успяла да събере през последните шест месеца. Освен това тя нямаше да установи и контактите, които уреждаше, откакто беше пристигнала на Западното крайбрежие. Добрият Майк й бе намекнал, че може да направи нещо за нея. Накрая тя кимна утвърдително.
— Добре.
Той се усмихна.
— Умно момиче. Ще съобщя на момчетата. Няма да се учудя, ако те ангажират в цялата верига.
Тя го проследи с поглед как излиза от гримьорната, после се обърна към огледалото. Все още изглеждаше добре. Не можеха да й дадат двайсет и осем години, но едва ли щяха да й дадат и двайсет и три. Тялото й бе още стегнато, но на лицето й се появяваха бръчки. Все още единственото нещо, с което усещаше възрастта си, бе съзнанието й.
Музиката от четирите високоговорителя отекваше във всяка фибра на тялото й. Тя танцуваше на малката платформа зад бара — водещото изпълнение. На друга платформа в задната част на салона имаше друго момиче, но вниманието бе насочено към нея.
Докато танцуваше, тя обходи с поглед салона. Майк си пробиваше път навътре, следван от някакъв мъж. Въпреки че не можеше да си спомни името му, тя го разпозна като продуцент, когото бе срещала в импресарското бюро. Правеше филми с мотоциклети — евтини развлекателни екшъни, както ги наричаха търговците. Зачуди се какво ли правеше с Майк.
Майк вдигна обичайната си чаша с портокалов сок, за да я поздрави. Тя кимна и се усмихна. Часовниковият механизъм в главата й вече подсказваше, че до края на изпълнението остават около пет минути. Достатъчно време, за да даде възможност на продуцента да я огледа. Тя се вживя в музиката и затанцува ентусиазирано.
Когато двамата влязоха в гримьорната, тя отпиваше от ледения чай с водка.
— Това е господин Ансбак — представи мъжа Майк.
Ансбак й подаде ръка.
— Срещали сме се в импресарското бюро на Грос.
— Спомням си — отвърна тя и се здрависа с него.
— Вие наистина танцувате чудесно.
— Благодаря.
— Истински танц. А не просто друсане на цици и задник.
— Благодаря ви — повтори тя.
— Господин Ансбак дойде да те търси в апартамента. Каза, че трябва да те види веднага. Реших, че няма да имаш нищо против, ако го доведа тук.
— Разбира се.
— Радвам се, че дойдох — рече Ансбак. — Заинтересувах се от една от идеите ви. Грос ми даде да прочета няколко от произведенията ви.
— За кое става дума? — попита тя.
— Онова за танцьорката в долнопробния бар в Гари, която е отвлечена от банда мотоциклетисти.
Тя кимна и каза:
— Такива неща се случват. Познавам едно момиче, на което му се случи. Било е доста страшно. След това прекара в болницата шест седмици.
— Знам, че се случват, но за филма ще трябва оптимистичен финал.
Тя не отговори.
— Сега, след като видях как танцувате, ми хрумна друга идея. Може би ще се съгласите вие да изиграете ролята. Майк ми каза, че сте и актриса. Ако можете да играете поне наполовина толкова добре, колкото пишете и танцувате, ще постигнем голям успех.
— Ангажирана съм плътно през следващите осем седмици.
— Няма значение — бързо отговори Ансбак. — През това време ще подготвим сценария.
— За да го напиша, ще имам нужда от повече време. Това беше просто идея.
— Не е необходимо да го пишете. Имам сценаристи, които знаят как да работят и могат да го подготвят за много кратко време.
— Разговаряхте ли за това с Грос?
Той кимна.
— Той се опита да ви се обади, но никой не отговаряше, затова взех адреса ви от него и реших сам да се срещна с вас.
— За какви пари говорим? — попита тя.
— Не много. Не разполагаме с големи суми. Снимките траят десет дни. Екип, който не е обвързан в професионални организации. Всичко се снима на място, без снимачни площадки.
— Разбирам.
— Двеста и петдесет долара и заплащане за оригинален сюжет на сценарий. А ако решим, че вие сте подходяща за ролята, и не виждам защо да не сте, даваме триста седемдесет и пет на седмица с двуседмична гаранция.
Тя мълчеше.
— Това не са много пари — бързо продължи той. — Но е някакво начало. Трябва да започнете отнякъде, госпожице Рандолф.
— Мога ли да се посъветвам с Грос за това?
— Разбира се. Но се опитайте да се свържете с мен утре. Трябва до края на месеца да започна снимките на някой филм и ако не е вашият, ще трябва да организирам екип за друг.
— Ще ви се обадя.
Той й подаде ръка.
— Много се радвам, че се запознахме, госпожице Рандолф. Вие сте много талантлива млада дама. Надявам се да работим заедно.
— Благодаря ви, господин Ансбак.
Тя изчака той да затвори вратата зад себе си, после се обърна към Майк.
— Какво мислиш?
— Става.
— Не си много въодушевен.
— Той е голям хитрец. Каквото и да решиш да направиш, вземи парите си предварително.
— Разчитам на Грос да се погрижи за това. — Тя се обърна отново към огледалото и започна да нанася крем по лицето си. — Няма да се забавя много.
Той погледна отражението й в огледалото.
— На плажа се говори, че от следващата седмица в бара ще се играе без бикини.
— Новините се разпространяват бързо.
— Ще се съгласиш ли на това?
— А имам ли избор?
Той замълча за известно време.
— Ти си странна дама. Наистина не те разбирам. Защо отдаваш такова значение на парите?
— Опитай се да живееш без тях.
— Нямам нужда от много.
— Ти не си жена. Можеш да започнеш отново, когато поискаш. За мен не е толкова лесно. Била съм без пари и знам какво е.
— Ако се захванеш с филма, ще продължиш ли да работиш и в бара тук?
Тя кимна.
Той стана.
— Ще се опитам да накарам бармана да ми даде още един портокалов сок.
— Добре. — Докато почистваше останалия крем от лицето си, тя си мислеше, че тази вечер Майк се държи странно и не прилича на себе си.
Ала не можа да разбере защо докато не паркира колата пред жилището й. Когато Майк не понечи да слезе от колата, тя се обърна и го погледна.
— Няма ли да дойдеш?
— Тази вечер ще се настаня някъде другаде.
— Нещо не е наред ли?
— Твоята приятелка ти е дошла на гости.
Той запали автомобила и потегли, преди да е успяла да му зададе друг въпрос. Джерили се обърна и влезе в сградата.
В дневната я чакаше Лиша.