Тери Гудкайнд
Законът на деветките (62)

60

— Трябва ми ножът — протегна ръка Алекс.

Радел Каин присви подозрително очи.

— Защо?

— За да отворя портала.

— И как точно ще ти помогне ножът?

— Порталът може да се отвори само от човека, определен съгласно Закона на деветките. Нали?

Каин се взря настойчиво в лицето му.

— Продължавай.

— А как очаквате порталът да познае, че това съм аз — разпери ръце Алекс, — че съм избран съгласно Закона на деветките? Да не мислите, че мога просто да кажа „Сезам, отвори се“ и порталът сам ще се сети и ще се отвори? В този свят магия не съществува, така че как според вас порталът ще разбере, че аз съм човекът, способен да го отвори.

— Предавам се, как? — попита Каин с осезаемо недоволство от номерата, които Алекс разиграваше.

— Кръв.

— Кръв?

— Нужна е от моята кръв, за да разпознае порталът, че съм човекът, способен да го отвори.

— Е, сега вече успя да ми привлечеш вниманието.

Подаде пазения хиляда години от обществото „Дагет“ сребърен нож на Алекс — онзи посочен от Закона на деветките за единствения, който може да отвори портала.

Алекс прокара оръжието под свивката на лакътя си. Колкото и да беше тъпо острието, все пак успя да се пореже достатъчно дълбоко, че да закърви обилно. Някъде дълбоко Алекс осъзна, че белегът на лявата му ръка е почти на същото място, със същата посока и дължина като този на ръката на Джакс, оставен от изменника, проникнал в тръста „Дагет“, който я нападна.

Алекс обърса с острието стичащата се по ръката му кръв. Раната щипеше, но той вече беше потънал в свой собствен свят, в онова, което трябваше да направи. Обърна острието и допря и другата страна, така че и двете сега бяха напълно червени, а от върха се откъсваха капчици.

Радел Каин изглеждаше запленен от ритуала по отварянето на портала.

Алекс отиде при скалния къс с плоската каменна рисунка. Задържа ножа над скалата, като го наклони съвсем леко. Остави няколко капки кръв да паднат на плочата.

Въздухът наоколо изпука глухо, а над пясъка затрептя белезникава светлина.

Наблюдаващите ахнаха от странното, наелектризирано усещане във въздуха и изникналата изневиделица светлина пред себе си. Беше красива, хипнотизираща, подканваща.

— Така, сега трябва да пратя няколко души през портала.

— Това пък защо? — намръщи се гневно Каин.

— Той не се отваря просто така — настоя Алекс. — Не можеш да сложиш багаж в средата на пясъка и да го транспортираш. Работи само с хора. Хората са причината на съществуването му, така че за да може порталът да се отвори, трябват хора. Колкото повече са хората, толкова по-добре функционира — толкова по-широко се разтваря порталът, за да ги побере. По този начин ще издържи и повече вещи, по-голям товар.

Радел Каин премисли казаното. Изглежда му се стори логично.

Всички останали стояха зашеметени и се взираха във въртящия се в бавен ритъм светъл лъч над пясъка.

— Е? — подкани го Алекс. — Искаше да отворя портала. Ето, отворен е. Но за да заработи наистина, през него трябва да преминат хора.

Най-сетне ухилен доволно, Радел Каин махна на част от хората си да се приближат.

— Хайде тогава. Няколко от вас да отидат да им кажат, че сме успели.

Петима-шестима се втурнаха напред. Алекс се изненада от нетърпението им. Изглежда в техния свят тези неща бяха нещо обичайно и те ги приемаха нормално.

Мъжете се събраха върху пясъчния кръг. Протегнаха ръце нагоре, сякаш се къпеха в светлината. Съдейки по реакцията им, явно ефектът беше приятен гъдел. Всички заедно погледнаха към небето, сякаш към източника на тази топла светлина. На лицата им имаше широки усмивки, като деца пред входа на увеселителен парк.

Радел Каин пристъпи напред до границата между гранита и пясъка, запленен от светлинното шоу и начина, по който затрептя от присъствието на мъжете. Седрик Вендис също се приближи, за да види по-добре.

— Добре — каза Каин на Алекс и размаха ръка нагоре-надолу, сякаш го приканваше да ги издигне във въздуха, хайде, отвори го докрай. Направи го.

Алекс задържа ножа над процепа.

— Готови ли сте? — попита мъжете в светлината.

Всички дружно закимаха ухилени.

Алекс пъхна оцапаното с кръв острие в процепа.

За миг мъжете се изтеглиха нагоре, без да отлепват крака от земята — превърнаха се в дълги колони от плът и кръв, които в следващия момент се разкъсаха в пихтия от кръв и вътрешности и полетяха нагоре. Не успяха дори да извикат, но звукът от разчленяването на костите и мускулите им беше достатъчно ужасяващ.

Всички гледаха в шок, неспособни да помръднат.

Точно този кратък миг използваха Алекс и Джакс.

Джакс се завъртя. Джобният нож в юмрука й премина по диагонал по лицето на Юри и го разпори. Той се огъна инстинктивно назад от силата на удара, което тя използва, за да го изрита в слабините. Той се приведе напред от болка и в този миг тя извади ножа от колана му, протегна ръка и преряза гърлото му.

Алекс извади ножа от каменния блок и се впусна към Каин.

Мъжете се хвърлиха напред от местата си за наблюдение, за да се защитават срещу неочакваното нападение. Каин отстъпи няколко крачки и извади ножа си.

Джакс беше като фурия. Ножът й се забиваше в прииждащите мъже. Няколко бяха мъртви, преди още да са извадили своите ножове.

Алекс видя Седрик Вендис да вади пистолета от колана си и се хвърли настрани. Вендис започна да стреля. Алекс забеляза, че онзи няма опит с оръжието, съдейки по начина, по който боравеше с него. Но и знаеше, че ако го уцели, това няма да е голяма утеха. Куршумите рикошираха от скалата и се размазваха по отсрещната стена. Наложи се дори Каин да се прикрие, за да не го застреля Вендис случайно.

Вендис насочи пистолета към Джакс и започна да стреля истерично. Джакс се криеше зад мъжете, които използваше като щит. Куршумите удариха няколко, но не достигнаха до нея.

Алекс се наведе, за да избегне ножа на Каин, изправи се и разпори крака му. Каин отскочи и извика от изненада, болка и ярост. В този момент Вендис насочи пистолета срещу Алекс, за да защити Каин. Стреляше напосоки и отново се наложи Алекс да отскочи встрани, за да не бъде уцелен.

Пълнителят свърши и плъзгачът се върна. Вендис осъзна, че натискането на спусъка не дава ефект, хвърли бърз поглед на пистолета и пак опита със спусъка. Празното оръжие отказа да стреля, а той изрева гневно и го хвърли по Алекс.

Алекс го улови във въздуха. С палеца натисна освобождаващия механизъм зад спусъка и празният пълнител падна. Набута светкавично нов. Плъзгачът се върна напред, отдели горния патрон от пълнителя и го зареди.

Вендис се приближаваше към него с нож. Алекс изстреля два патрона в гърдите му, а после и един в главата.

Алекс се огледа и видя, че Джакс е подхванала Каин, преди да е успял да се изправи на крака. От всички страни се стекоха мъже, хукнали да помагат на Радел Каин. Алекс откри огън и започна да ги сваля един по един, преди да докопат Джакс.

С периферното си зрение забеляза, че тя не обръща никакво внимание на мъжете, които се опитваха да я убият. Заслепена беше от своя собствена ярост и замахваше разярена към Радел Каин. И двамата бяха опръскани с кръв.

Един от мъжете се хвърли към Алекс точно когато патроните му свършиха. Мъжът вдигна нож, за да го забие в него, но той заби крак право в центъра на гърдите му. Мъжът залитна назад. Алекс натисна и пусна празния пълнител и мигновено сложи нов.

Стреля веднъж по мъжа, който се опитваше да се изправи, после се извъртя и стреля по друг отляво. Завъртя се мълниеносно и стреля по двама, които в този момент нападаха Джакс. Първият падна, но вторият само се завъртя, после продължи напред. С препускащо сърце Алекс насочи мерника към него и натисна спусъка. Сега вече го спря.

Огледа се, но не видя повече нападатели. Стоеше задъхан, с разширени от ужас очи. Имаше чувство, че е изминал цял час, но много добре знаеше, че най-вероятно са били само няколко секунди.

Джакс продължаваше да мушка яростно в окървавения труп на Каин. По очите й се стичаха сълзи, не спираше да пронизва мъртвото тяло.

— Джакс. Джакс. Свърши се.

Тя вдигна ръка да замахне отново, но спря така, с вдигната ръка, хванала здраво сребърната дръжка на ножа и стиснала зъби. Лицето и косата й бяха опръскани с кръв, сълзите се стичаха, а се бореше ясно да си поеме дъх.

— Джакс… свърши се.

Тя го изгледа за момент, сякаш току-що го вижда; после лицето й се отпусна и тя се хвърли с плач в прегръдките му.

— Успяхме — изплака тя. — Убихме копелето. Не мога да повярвам, че след толкова време, след всичко, което направи, след всички, които загинаха заради него, след усилената ни работа, най-накрая успяхме да убием този кучи син.

— Уби го ти — поправи я Алекс нежно.

— Аз го убих — хлипаше тя. — Аз убих това чудовище. Аз.

Накрая се отдръпна, за да го погледне, и плачът й премина в сълзи на радост.

— Изглеждаш ужасно — засмя се криво тя.

— Трябва да видиш ти как изглеждаш — усмихна се той.

Джакс го прегърна, сякаш се страхуваше той да не изчезне.