Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (6)

6

Когато казвам „параван с кръговете на ада“, сцените на онези ужасяващи картини веднага изплуват пред очите ми. И други живописци са рисували паравани с ада, но още от първата скица параванът на Йошихиде беше съвсем различен. В един от ъглите на първото крило той нарисува десетте владетели на подземното царство^[1] и тяхното домочадие в дребен план, останалото беше ужасен вихър от пламъци около Гората на мечовете, която всеки миг щеше да се подпали. Всъщност освен тогите на адските служители, напръскани с точки жълто и синьо, всичко останало беше в огнен цвят, а в средата се издигаха и играеха катраненочер дим и искри като летящи въглени.

Стилът само на това беше достатъчен да предизвика почуда, ала грешниците, които се гърчеха сред огъня на възмездието, не приличаха на тези от обичайните картини на същата тема. Тук бяха изобразени всички — от най-високия благородник до най-нискостоящия просяк. Придворни мъже, които съблазняват млади придворни дами с богати дрехи, свещеници, които си мърморят над молитвените броеници, учени с дебели дървени подметки, момиченца по бели ризи, гадатели, размахващи облепените си с хартия жезли — няма да изброявам всички. Те до един бяха там, обвити в пламъци и дим, измъчвани от пазачи с говежди и конски глави; духани и разпилявани от вятъра като окапали листа, те се носеха из въздуха. Имаше и жени гадателки с коси, захванати от вили, а краката им вързани и така силно превити, че напомняха краката на паяк. Млади принцове висяха надолу с главата като прилепи, а гърдите им бяха пронизани от копия. Биеха ги с железни камшици, обременяваха ги с непосилни товари от диаманти, кълвяха ги странни птици, ръфаха ги отровни дракони. Не зная точно колко грешника бяха изобразени, нито смятам да изреждам всички мъки, на които бяха подложени.

Ще спомена обаче една ужасна сцена, която изпъкваше сред останалите. Задрала върховете на мечовите дървета, остри като зъбите на хищник — на тях имаше набучени като на шиш по двама-трима грешника, — от въздуха падаше волска колесница. Завесите й се полюшваха от адските ветрове и разкриваха вътре една любимка на император, пищно облечена, а дългите й черни коси се вееха сред пламъците, тя извиваше бялата си шия и се гърчеше в агония. Нищо не правеше адските мъчения с огън по-реалистични от вида на тази жена в горящата колесница. Ужасът на цялата картина беше съсредоточен само в тази сцена. Така вдъхновено бе това пресъздаване, че всеки, който зърнеше жената, сякаш чуваше ужасните й викове в ушите си.

О, заради тази, тъкмо заради тази картина се случи ужасното събитие! Без него как би могъл дори Йошихиде да изрази така живо мъките в ада? Заради завършването на този параван Йошихиде бе сполетян от такава зла участ, която му отне живота. Защото адът, който той нарисува, беше същият, в който този най-голям художник на страната щеше един ден да се провали…

Навярно разказвам необикновената история за паравана с ада много набързо; като че ли започнах с края на случилото се. Нека се върна към Йошихиде, получил поръчката на негова светлост да направи картина на ада.