Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (5)

5

Това беше неговата привързаност към единственото му дете, което обичаше от все сърце. Както казах преди, Юзуки беше добра и дълбоко предана на баща си, но неговата любов към нея не отстъпваше на нейната преданост към него. Не ви ли изглежда невероятно един човек, който никога не е правил дарение на някой храм, да купи такова кимоно и игли за коса на дъщеря си, без да го е грижа ни най-малко за цената?

Но обичта на Йошихиде към Юзуки беше чисто емоционална. Той например не се замисляше да й намери добър съпруг. И все пак би наел убийци, които да премахнат всеки, който я ухажва по неприличен начин. Ето защо, когато по заповед на негова светлост тя стана прислужница в Хорикауа, Йошихиде посрещна това с крайно неодобрение и щом се появеше пред даимьото, оставаше за известно време сърдит. Слухът, че привлечен от хубостта й, негова светлост е опитал прелестите й пряко волята на бащата, беше най-вече предположение на забелязалите неудоволствието на Йошихиде.

Разбира се, дори мълвата да беше измислица, ясно бе, че силата на бащината привързаност караше Йошихиде да копнее дъщеря му да бъде освободена от службата при негова светлост. Когато заповядаха на Йошихиде да нарисува Монджу, бога на мъдростта, той взе за модел любимия паж на негова светлост и господарят на Хорикауа, много доволен — защото това бе хубава творба, — рече благосклонно: „Ще ти дам каквото пожелаеш за награда. Кажи какво искаш.“ Йошихиде благодари за високата чест; но какво мислите, че беше смелото желание, което той изяви? Пожела дъщеря му да напусне службата при негова светлост! Щеше да бъде нахално дори да се иска дъщерята на някого да бъде приета; кой освен Йошихиде би помолил дъщеря му да бъде освободена, независимо че много я обичаше! Като чу това, дори добросърдечният даимьо настръхна и мълчаливо дълго гледа Йошихиде в лицето.

— Не — процеди той и изведнъж стана. Това се повтори още четири-пет пъти при различни случаи и сега си спомням, че всеки нов път очите, с които негова светлост измерваше Йошихиде, ставаха все по-студени. Навярно поради това Юзуки се безпокоеше за съдбата на баща си, защото често, захапала ръкави, плачеше в стаята си. Без съмнение затова слуховете, че негова светлост се е влюбил в дъщерята на Йошихиде, широко се разпространиха. Един от тях гласеше, че самото съществуване на паравана с ада се дължало на факта, че тя не искала да удовлетвори желанията на господаря, но, разбира се, това не би могло да е истина.

Ние вярваме, че негова светлост не освободи девойката просто защото я съжаляваше. Жал му беше за нейното положение и вместо да я остави при коравосърдечния й баща, искаше тя да бъде в имението, където нищо нямаше да я безпокои. С това той прояви само внимание. Беше съвсем очевидно, че момичето се радва на благосклонност от негова страна, но би било пресилено да кажем, че е негова любовница. Не, това би било чиста лъжа.

Така или иначе благодарение на молбата си за дъщерята Йошихиде си спечели ненавистта на негова светлост. По-сетне внезапно господарят на Хорикауа извика художника, каквато и да е била истинската причина, и му възложи да нарисува параван, изобразяващ кръговете на ада.