Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 地獄変, 1918 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Христо Кънев, 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сборник. Японски разкази, 1973
Първо издание
Превод от английски
Съставител и бележки за авторите: Евгения Паничерска-Камова
Редактор: Красимира Тодорова
Художник: Димитър Трендафилов
Художник-редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректор: Емилия Спасова, Евдокия Попова
Излязла от печат февруари 1973 г.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а
ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна, ул. „Хр. Ботев“ 3
История
- —Добавяне
4
Той беше стиснат, с лош характер, безсрамен, ленив, лаком, но най-лошо бе, че проявяваше надменност и презрителност, убеден, че е най-големият художник в страната.
Ако се гордееше само с творбите си, това не би било толкова лошо, но той презираше всичко, дори порядките в живота.
Характерно беше следователно, когато рисува образа на богинята на красотата, да вземе за модел някоя блудница, а за Фудо[1] да нарисува някой зъл престъпник, освободен от каторгата. Моделите, които избираше, бяха потресаващи. Ако му потърсеха сметка за това, отговаряше невъзмутимо:
— Би било странно боговете и образите на Буда, на които съм дал живот с четката си, да ме накажат.
Чираците му изпадаха в ужас, като си помислеха за ужасната съдба, която ги очаква, и мнозина напускаха студиото му. Виновна беше неговата гордост — въобразяваше си, че е най-великият човек в Япония.
С една дума, макар изключително надарен, той се държеше далеч по-самоуверено, отколкото допускаше положението му. Измежду художниците, които не се спогаждаха с него, мнозина твърдяха, че бил шарлатан, понеже стилът и оцветяването при него били тъй необикновени. Вижте рисунките по вратите от прочутите стари майстори! Може едва ли не да усетите аромата на сливовия цвят в лунната нощ; едва ли не да чуете как кавалерът, изобразен на паравана, свири на флейтата си. Ето защо са си спечелили слава заради превъзходната красота на творбите си. А картините на Йошихиде минаваха винаги за чудновати или неприятни. Например той нарисува „Петте страни на живота и смъртта“ на вратата на храма „Рюгаи“ и се говори, че ако минеш край този храм нощем, ще чуеш въздишките и воплите на изобразените от него там божества. Други уверяват, че се носи воня на разлагащи се трупове. Или когато по заповед на негова светлост нарисува портретите на някои от жените във владението му, най-много след три години всяка от тях залиняваше, сякаш духът й я напускаше, и умираше. Злословещите по адрес на Йошихиде виждаха в това доказателство, че картините му са плод на магия.
Йошихиде изпитваше удоволствие от славата си на чудак. Веднъж, когато негова светлост му подхвърли на шега: „Струва ми се, че ти харесва грозното“, неестествено червените устни на художника се свиха в зла усмивка. „Точно така. Цапачите обикновено не разбират красотата на грозните неща“ — отвърна той презрително. Но Йошихиде, неимоверно безскрупулният Йошихиде, имаше и една нежна човешка черта.