Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 地獄変, 1918 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Христо Кънев, 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сборник. Японски разкази, 1973
Първо издание
Превод от английски
Съставител и бележки за авторите: Евгения Паничерска-Камова
Редактор: Красимира Тодорова
Художник: Димитър Трендафилов
Художник-редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректор: Емилия Спасова, Евдокия Попова
Излязла от печат февруари 1973 г.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а
ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна, ул. „Хр. Ботев“ 3
История
- —Добавяне
20
Разчу се, че негова светлост е изгорил една колесница в Юкиге онази нощ — макар, разбира се, никой да не бе издал нищо, — и се изразяваха най-различни мнения. Първият и най-широко разпространен слух беше, че той изгорил дъщерята на Йошихиде, за да си отмъсти, задето отхвърлила любовта му. Но нямаше съмнение, че целта на даимьото е била да накаже извратеността на художника, решил да нарисува паравана с ада дори с цената на нечий живот. Всъщност самият господар ми каза това.
Говореше се доста за коравосърдечността на Йошихиде, който видял дъщеря си да умира в пламъците пред очите му и въпреки това не се отказал да нарисува паравана. Някои го наричаха граблива птица в човешки образ, която заради някаква картина не е способен да прояви човешка любов. Абатът на Йокогауа често казваше: „Геният на някой човек може да бъде много голям, голямо изкуството му, но само осъзнаването на петте добродетели[1] ще го спаси от ада.“
Въпреки всичко около месец по-късно параванът с ада бе завършен. Йошихиде незабавно го отнесе в имението и го показа с голяма почтителност на господаря на Хорикауа. Абатът се случи на посещение при негова светлост по същото време и когато погледна нарисуваното, навярно бе истински поразен от огнената буря, която бушуваше на небесната твърд, отразена върху едно от крилата на паравана. Той изкриви лице, вгледа се строго в Йошихиде, но пряко воля каза: „Добре направено.“ Още помня насиления смях, с който негова светлост посрещна тези думи.
Оттогава насетне никой не говореше лошо за Йошихиде, поне в имението. И всеки, който видеше паравана, дори ако бе мразил художника до този миг, изпадаше в благоговение, защото имаше чувството, че сам изпитва в момента най-изтънчените мъки на ада.
Ала по това време Йошихиде не беше вече между живите. Същата нощ, когато параванът бе завършен, той се обеси на една греда в своето студио. Тъй като единствената му дъщеря си бе отишла преди него, той несъмнено бе решил, че би било непоносимо да живее занапред в бездействие. Останките му почиват до днес сред развалините на неговия дом. Дъждовете и ветровете на много десетилетия са избелили малкия камък, който обозначава гроба му, а мъхът го е покрил със забрава.