Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (2)

2

Предполагам, че мнозина помнят и до днес Йошихиде. Той беше прочут художник и си остава ненадминат. По време на описваните събития беше около петдесетгодишен. Имаше опак характер и непривлекателна външност: нисък ръст, същинска торба от кожа и кости, а червените му като на младеж устни го правеха да изглежда още по-неприятен, като да беше някакво животно. Някои твърдяха, че тази червенина се дължала на четките, които допирал до устните си, но аз не споделям това. Други, по-неделикатни, казват, че видът и движенията му приличали на маймунски. Това именно ми припомни тази история. Единствената дъщеря на Йошихиде, Юзуки, очарователно петнадесетгодишно момиче, съвсем различно от баща си, беше по онова време прислужница в Хорикауа. Навярно поради факта, че майка й бе умряла, когато тя била съвсем малка, Юзуки беше симпатична и будна не за годините си и много обичана от нейна светлост господарката и цялата й прислуга.

По онова време някой подари една питомна маймуна от Тамба. Дяволитият млад господар я нарече Йошихиде. Маймуната беше впрочем смешно животинче; като чуеха името й, всички в имението прихваха от смях. Но те не се задоволяваха само с това. Ако маймунчето се покатереше на бора в градината или изцапаше рогозките, каквото и да направеше, те го дразнеха с виковете „Йошихиде, Йошихиде“.

Един ден Юзуки минаваше по един от дългите коридори с бележка към едно клонче червени цветове на зимна слива, когато маймуната се появи иззад една плъзгаща се врата и се понесе колкото можеше по-бързо. Очевидно тя си беше изкълчила крака, защото куцаше и не можеше да се покатери на един стълб с обичайната си пъргавина. След нея дотича младият господар, той размахваше жилава пръчка и викаше: „Дръжте крадеца! Крадец на портокали!“ Юзуки се поколеба за миг, но това даде възможност на бягащата маймуна да се вкопчи в полата й, надавайки най-жалостиви крясъци. Внезапно девойката почувствува, че не може да възпре жалостта си. Като продължаваше да държи в едната си ръка сливовото клонче, с другата — ръкавът на бледоморавото й кимоно описа полукръг — нежно пое маймуната. После се поклони пред младия господар и каза мило: „Моля за вашата прошка. Тя е просто едно животно. Бъдете така добър да й простите, господарю!“

Но той бе дотичал много ядосан; намръщи се и тропна с крак два-три пъти.

— Защо се застъпваш за нея? Открадна портокали.

— Но тя е просто едно животно — повтори Юзуки; после, след малко, изрече с тъжна усмивка: — И щом я наричате Йошихиде, все едно, че ще накажете самия ми баща. Не бих понесла да гледам това — заключи смело девойката. Тези думи обезоръжиха младия господар.

— Добре, щом молиш да бъде спасена кожата на баща ти, ще му простя — промълви с неохота той въпреки волята си. Като отпусна пръчката, се обърна и изгуби зад същата плъзгаща се врата, откъдето бе дошъл.