Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (16)

16

След два-три дена негова светлост каза на Йошихиде, че е готов да изпълни обещанието си. Разбира се, колесницата нямаше да бъде изгорена в Хорикауа, а в една къща вън от столицата, която обикновените хора наричаха Юкиге. Макар по-рано тя да беше резиденция на по-малката сестра на негова светлост, вече много години никой не обитаваше Юкиге. Там имаше голяма градина, оставена да запустее. Хората приписваха занемаряването й на много причини: например говореха, че в безлунните нощи покойната сестра на даимьото, облечена със странна алена пола, още се разхождала по коридорите, без да докосва пода. Имението беше уединено и през деня, а нощем плясъкът на невидимия поток и чудовищните сенки на нощните чапли, които прелитаха при звездната светлина, му придаваха съвсем призрачен вид.

Случи се уречената нощ да бъде безлунна и катраненочерна. Газови лампи озаряваха негова светлост, облечен в бледожълта роба и тъмнопурпурна пола, бродирана с фестони, седнал на верандата върху възглавница с калъфка от плетена слама с бяла копринена бродерия по края. Излишно е да добавям, че отпред и отзад, отляво и отдясно на него стоеше почтително свита от пет-шест души. Изборът на един от тези хора беше знаменателен — това беше много силен физически самурай, хранил се с човешко месо, за да утоли глада си по време на битката за Мичиноку, и оттогава, казват, можел да разчупи с ръце рогата на жив елен. Дългата му сабя стърчеше отзад като опашка на чайка, той стоеше — фигура, вдъхваща страх — под самата веранда. Трептящата светлина на лампите, ту светла, ту тъмна, осветяваше определеното място. Такъв сковаващ страх ни бе обзел, че не можехме да си дадем сметка будни ли сме, или виждаме това насън.

Бяха докарали колесницата в градината. Тя стоеше там със солидния си покрив, натежал в мрака. Към нея не бяха запрегнати волове и краят на черния й процеп бе положен върху една стойка. Когато видяхме позлатените й металически части да блестят като звезди, усетихме студ въпреки топлата пролетна нощ. Колесницата беше плътно затворена със сини завеси, бродирани по края, затова не знаехме какво има в нея. Наоколо стояха прислужници с факли в ръце, обезпокоени заради дима, който се стелеше към верандата, и чакаха важно.

Йошихиде бе коленичил с лице към верандата, малко по-далеч. Изглеждаше по-дребен от друг път, звездното небе сякаш го потискаше. Мъжът, приклекнал зад него, бе несъмнено негов чирак. Те двамата бяха на известно разстояние от мен и от верандата, затова не можех да бъда сигурен за цвета на дрехите им.