Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (14)

14

Около две седмици по-късно Йошихиде дойде в имението и помоли за незабавна аудиенция при господаря на Хорикауа. Той спадаше към ниските слоеве, но винаги е бил привилегирован, затова негова светлост, обикновено трудно достъпен, веднага му разреши аудиенцията. Художникът почтително коленичи пред даимьото и веднага заговори с дрезгавия си глас:

— Преди известно време, господарю, вие ми заповядахте да нарисувам параван с ада. Ден и нощ работих над него, изтърпях всякакви мъки и сега резултатът вече се вижда: скиците са почти завършени.

— Поздравявам те. Доволен съм. — Но в гласа на негова светлост, странно защо, липсваше убедителност, интерес.

— Не, поздравленията нищо няма да оправят. — Навел очи упорито, Йошихиде отговори така, сякаш беше почнал да се нервира. — Картината е почти готова, но има една част, която не мога да нарисувам… сега.

— Какво? Не можеш да нарисуваш част от нея!

— Не мога, господарю. Нищо не мога да нарисувам, щом като нямам модел за него. Дори да се опитам, картините ще изгубят убедителност. Това не е ли все едно, че не мога да ги нарисувам?

Когато негова светлост чу тези думи, ехидна усмивка пробягна по лицето му.

— Значи, за да нарисуваш този параван с ада, трябва да видиш самия ад, така ли?

— Да, господарю. Преди няколко години при един голям пожар видях пламъци съвсем отблизо, които приличаха на бушуващите огнени езици в ада. Пламъците в картината, която нарисувах, са такива, каквито ги видях тогава. Ваша светлост познава тази картина, ако не се лъжа.

— А какво ще кажеш за престъпниците? Не си виждал и пазачи, нали? — Господарят говореше, сякаш не беше чул Йошихиде, думите му следваха тези на художника без прекъсване.

— Виждал съм хора, оковани в железни вериги. Възпроизвеждал съм подробно хора, нападнати от необикновени птици. Затова не мога да кажа, че не съм виждал страданията на измъчвани престъпници. Колкото до пазачите… — Йошихиде се усмихна неприятно — виждал съм ги пред себе си много пъти в своите сънища. С кравешки глави, с конски глави, триглави и шестръки демони, които пляскат с длани, но от това не се чува шум, разтворили безгласните си уста — те всички идват да ме измъчват. Няма да е пресилено, ако кажа, че ги виждам всеки ден и всяка нощ. Това, което искам да нарисувам, а не мога, не са такива неща.

Негова светлост изглеждаше съвсем смаян. Той дълго гледа раздразнен Йошихиде; после рязко повдигна вежди:

— Какво е това, което не можеш да нарисуваш?