Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (11)

11

Не бива да казвате, че описаното е невъзможно за вярване. Йошихиде извикал нарочно чирачето през онази нощ, за да пусне бухала срещу него и да нарисува опитите му да се отърве. Следователно чирачето, когато видяло какво смята да направи майсторът, неволно скрило глава в ръкавите си, започнало да крещи и се свряло в ъгъла на стаята край плъзгащата се врата. После Йошихиде извикал, сякаш бил малко смутен, и се изправил на крака, но тутакси биенето на крилата на бухала станало по-силно и се разнесъл резкият шум на разкъсвани или събаряни неща. Макар да било силно потресено, момчето неволно повдигнало глава да види какво става. Стаята сега тънела в пълен мрак и сред него отеквал гласът на Йошихиде, който грубо викал чираците си.

Скоро един от тях се обадил отдалеч и след миг дотичал с лампата. На слабата й светлина той видял триножната лампа съборена, а бухалът да пърха отчаяно с едно крило върху рогозките, които плували в газ. Йошихиде бил в полуседнало положение отвъд масата. Изглеждал силно уплашен и бъбрел думи, неразбираеми за смъртните. Това не е преувеличение. Една змия, черна като пъкъла, бързо се увивала около бухала, обхващайки шията и едното му крило. Очевидно, като приклякало на земята, чирачето съборило гърнето, змията изпълзяла навън и бухалът направил слаб опит да се нахвърли върху нея. Точно това предизвикало шума и суматохата. Двамата чираци си разменили погледи и просто стояли втрещени, гледайки тази необикновена картина. После, без да изрекат нито дума, те се поклонили на Йошихиде и се оттеглили. Никой не разбрал какво станало с бухала и змията.

Този случай не бил единствен. Пропуснах да кажа, че в началото на есента Йошихиде получи заповедта да нарисува паравана. Оттогава до края на зимата чираците му бяха в постоянен страх поради необикновеното поведение на майстора. Ала към края на зимата нещо около картината започна да безпокои Йошихиде, той стана още по-мрачен и говореше още по-рязко. Скицата на паравана, завършена осем десети, не напредваше. Всъщност като че нямаше никакви изгледи контурите да бъдат оцветени и завършени.

Никой не знаеше какво пречи на работата по паравана и никой не се опитваше да разбере. Чираците бяха като сковани от всичко, което ставаше. Имаха чувството, че са затворени в клетка с вълк или тигър, и гледаха да стоят по-далеч от майстора си, доколкото това е възможно.