Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (10)

10

Йошихиде никак не обичаше някой да си пъха носа в онова, което вършеше. Както в случая със змията, чираците му никога не знаеха какво има в стаята му. Затова понякога сребърни купи, понякога череп или пък едностволи лакирани стойки — какви ли не странни неща, модели за онова, което рисуваше — се изваждаха на неговата маса. Ала никой не знаеше къде държи той тези вещи. Слухът, че някой си велик бог на сполуката му е дарил своята подкрепа, навярно произтичаше от тези обстоятелства.

Тогава чирачето, като видяло необикновената птица на масата, си помислило, че тя е необходима за паравана с ада, направило поклон на художника и изрекло почтително: „Какво обичате, господине?“ Йошихиде сякаш не го чул, ближел червените си устни и брадичката му потрепвала към птицата. „Не е ли наистина кротка!“

Докато той казвал това, чирачето оглеждало неспокойно тази подобна на котка птица с уши. Йошихиде отвърнал насмешливо: „Какво? Не си ли виждал птица като тази? Това са столичаните. Тази птица е рогат бухал. Един ловец ми я подари преди два-три дена. Но се обзалагам, че почти няма друга толкова кротка.“

Като изрекъл това, той бавно повдигнал ръка и погалил птицата по гърба, както тя си дояждала месото, но обратно, срещу наклона на перата. Бухалът изпискал късо и остро, отлетял от масата и с разтворени нокти се нахвърлил върху лицето на чирачето. В страха си то вдигнало ръкав към лицето, за да се запази. Ако не било направило това, несъмнено щяло силно да пострада. Като изплакало, то разтърсило ръкав, за да пропъди бухала, но той изпищял и възползувайки се от слабостта на чирачето, отново нападнал. Забравило за присъствието на майстора си, момчето хукнало изплашено из тясната стая; ту сядало, ту ставало и все се опитвало да прогони птицата. Зловещият бухал кръжал ту високо, ту ниско след жертвата си, посягал към очите на момчето и дебнел то да се разкрие. Шумното пляскане на крилата му сякаш пораждало нещо странно като мирис на мъртви листа или пръски на водопад. Птицата била страшна, отвратителна. Чирачето имало чувството, че мъждивата газова лампа е бледата светлина на луната, а стаята — долина, затворена сред зловещия простор на някаква далечна планина.

Но ужасът на чирачето не се дължал толкова на нападението на рогатия бухал. Това, което накарало косата му да настръхне, бил видът на художника Йошихиде. Той наблюдавал суматохата хладно, спокойно развил лист хартия и започнал да рисува фантастичната картина как едно женствено момче бива обезобразявано от една ужасна птица. Когато зърнало това с крайчеца на окото, момчето било обзето от неизразим ужас, защото си помислило, че наистина ще бъде принесено в жертва за художника.