Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (9)

9

Той твърдеше, че лежал там като катурнато гърне за вино. Понеже ръцете и краката му били жестоко извити и стегнати, можел да си движи само главата. Бил пълен и от силното стягане кръвообращението се нарушило, кръв се насъбрала не само в трупа и лицето, но и навсякъде под кожата. Това обаче не обезпокоило ни най-малко Йошихиде, той продължавал да се разхожда около него, това преобърнато „гърне за вино“, и правел скица след скица. Не намирам за нужно да се задълбочавам върху страданията на чирака.

Ако не се било случило нищо, без съмнение мъчението щяло да продължи доста. За щастие обаче — или може би за нещастие — нещо като черно масло, тънка струйка, потекло лъкатушно иззад едно гърне в ъгъла на стаята. Отначало то се движело бавно като някаква лепкава течност, но после се заплъзгало по-гладко, докато, както чиракът го наблюдавал, доближило, лъскаво и черно, до носа му. Дъхът му секнал. „Змия! Змия!“ — изкрещял той. Сякаш всичката кръв в тялото му в миг се смразила, толкова внезапна била уплахата. Още малко и змията щяла да докосне със студения си език главата му, в която се били впили веригите. Дори безскрупулният Йошихиде трябва да се е стреснал при това. Той изпуснал четката, навел се светкавично, хванал змията за опашката и я вдигнал във въздуха с главата надолу. Змията надигала глава, виела се на спирали, извивала се насам-натам, но не можела да достигне ръката на Йошихиде.

„Ти си причина да разваля един щрих.“ Като гълчел сърдито, Йошихиде пуснал змията в гърнето в ъгъла на стаята и неохотно разхлабил веригата, която стягала чирака. Той не направил нищо повече от това; и нито дума на благодарност към дълго изстрадалото момче. Очевидно Йошихиде бил ядосан, задето развалил щриха, вместо да допусне чиракът му да бъде ухапан от змията. По-късно се разчуло, че държал змията там за модел.

Тази случка ще ви даде известна представа за лудостта на Йошихиде, за зловещата му погълнатост. И все пак бих искал да опиша още една ужасна случка, която едва не костувала живота на друг един млад чирак. По време на събитието той бил тринадесет-четиринадесетгодишен, женствен белолик юноша. Една нощ внезапно го извикали в стаята на майстора. На светлината на лампата той видял Йошихиде да храни някаква странна птица, голяма почти колкото обикновена котка, с кървав къс месо, което художникът държал в ръка. Птицата имала големи, кръгли кехлибарени очи и уши като пера, които стърчали от двете страни на главата. Приликата с котка била необикновена.