Рюноске Акутагава
Параванът с картини от ада (7)

7

Пет-шест месеца Йошихиде толкова усилено работи над паравана, щото не се показа в имението нито веднъж. Не беше ли забележително, че при всичката си обич, когато беше погълнат в своята работа, той дори не пожелаваше да види дъщеря си? Чиракът, за когото вече споменах, твърдеше, че когато Йошихиде бил зает с някоя творба, приличал на човек, омагьосан от лисица. Според историите, които се разказваха по онова време, Йошихиде си спечелил слава с помощта на магията, задето дал клетва на някакъв голям бог на благополучието. И доказателството за това било, че ако отидете в студиото му и се вгледате в художника, без да подозира присъствието ви, ще видите призрачните лисици, гъмжащи около него. Ето защо, когато се заловял за четката си, забравял за всичко, докато не завършел картината. Ден и нощ стоял затворен в една и съща стая и дори не забелязвал светлината на деня. А когато рисувал паравана с ада, тази погълнатост била още по-пълна.

Капаците на прозорците стояли затворени през деня и той смесвал тайните си бои на светлината на триножна лампа. Обличал чираците си в най-изящни дрехи и рисувал всекиго много грижливо. Не само за паравана с ада той постъпвал така: изисквал го за всяка картина, която рисувал. По времето, когато рисувал „Петте страни на живота и смъртта“ в Рюгеджи, случайно видял някакъв труп да лежи край пътя. Всеки обикновен човек би отвърнал лице, но Йошихиде пристъпил от тълпата, приклекнал до трупа и съвсем спокойно почнал да рисува полуразложеното лице и крайници точно както изглеждали.

Как бих могъл да предам дълбоката му съсредоточеност? Някои от вас при най-голямо старание от моя страна пак няма да я проумеят. Тъй като не мога да я опиша по-задълбочено, ще я разкажа вместо това по-подробно.

Чиракът по онова време един ден размесвал бои. Йошихиде се появил съвсем неочаквано. „Искам малко да подремна — рекъл той. — Но напоследък много ме мъчат разни лоши сънища.“

Тъй като това не било нещо необикновено, чиракът отговорил кратко, но любезно: „Наистина, господине“ — без да прекъсва работата си. Тогава художникът изрекъл тъжно и нерешително, което се сторило на чирака много странно: „Искам ти да седиш до възглавницата ми, докато почивам.“ Чиракът се учудил много как човек като Йошихиде може да бъде измъчван от лоши сънища, но изразената молба била съвсем естествена и той с готовност се съгласил. Йошихиде, още по-нетърпелив, настоял момчето да отиде при него веднага. „И ако дойде друг чирак, не го пускай да влезе в стаята, докато спя“ — добавил неуверено той. Под „стаята“ разбирал помещението, където рисувал паравана. В тази стая вратите били затворени здраво, сякаш е нощем, и там обикновено горяла лампа. Параванът бил разгънат покрай стените на стаята; от бъдещата картина била завършена само скицата с въглен. Йошихиде облегнал лакът на възглавницата като крайно изтощен човек и тихо заспал. Но преди да мине час, в ушите на чирака зазвучал един крайно неприятен глас.