Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
地獄変, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2011 г.)
Корекция и форматиране
taliezin(2013 г.)

Издание:

Сборник. Японски разкази, 1973

Първо издание

Превод от английски

Съставител и бележки за авторите: Евгения Паничерска-Камова

Редактор: Красимира Тодорова

Художник: Димитър Трендафилов

Художник-редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректор: Емилия Спасова, Евдокия Попова

Излязла от печат февруари 1973 г.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а

ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна, ул. „Хр. Ботев“ 3

История

  1. —Добавяне

1

Съмнявам се дали някога е имало друг човек като господаря на Хорикауа. Положително и досега той няма равен на себе си. Някои твърдят, че едно божество-закрилник се явило на нейна милост майка му, преди господарят да се роди: вярно е поне това, че откак се родил, бил най-необикновената личност. Нищо от онова, което вършел, не било обикновено; винаги поразявал хората. Трябва да погледнете плана на Хорикауа и ще се убедите във величествеността на този град. Обикновен човек дори не би могъл да си представи смелост и дързост като тези, проявени при осъществяването на подобен проект.

Но положително височайшето му намерение не е било да прослави себе си; той беше великодушен, не забравяше нискостоящите, искаше цялата страна да ликува заедно с него.

Има една история за прочутия Кауарски дворец в Хигаши Санджо. Говореше се, че духът на Тору, министър от лявото крило, се появявал там всяка нощ, докато негова светлост не го прогонил, като го порицал. Такъв авторитет имаше той в столицата, че всички — мъже, жени, деца — гледаха на него с пълно право като на същински бог. Веднъж, когато се връщал с колесницата си от Празника на сливовите цветове, волът му се отпрегнал и наранил един старец, който минавал наблизо. Но този старец, казват, събрал молитвено ръце и всъщност бил доволен, задето го блъснал волът на негова светлост.

И така, съществуват много истории, в които се изтъкват добрите дела на негова светлост. На някакво пиршество той подарява тридесет бели коня; друг път жертвува едно от любимите си момчета, за да го поставят като жива колона на Нагарския мост. Няма да има край, ако започна да изреждам всичките. Колкото и многобройни да са тези случки, съмнявам се дали някоя от тях може да се мери с ужасната история за сътворяването на паравана с ада, едно от най-ценните съкровища в този дом. Негова светлост лесно не губи самообладание, но в този случай той, изглежда, истински се стреснал. Колко много по-ужасени тогава бяхме пък ние, прислужниците му; бояхме се и за своята кожа. Колкото до мен, аз му служих двадесет години, но когато видях с очите си тази ужасна гледка, реших, че такова нещо не можеше да се случи преди. Ала за да разкажа тази история, трябва първо да спомена за Йошихиде, който нарисува паравана с ада.