Джийн Рис
Вън от машината (3)

ІІІ

— По-добре ли се чувствувате днес? — попита старата жена.

— Да, много по-добре.

Транспарантът зад леглото й бе спуснат. Съвсем слабо потропваше от вятъра. Спеше й се; струваше й се, че може да спи със седмици.

— Здравей — каза Пат. — Дойде ли на себе си?

— Вече съм много по-добре.

— Страшно зле беше — продължи Пат. — Страшно зле ти беше в понеделник, нали?

— Май да.

Параванът, с който три дни бяха ограждали леглото й, я бе отделил и от огледалцето й; тя го взе и се огледа — все едно че виждаше някаква непозната. Бе пролежала дните, без да вижда друго освен поредица картини от миналото, неотменно зловещи, неотменно в ярки бои, неотменно разкривени. Бе дочувала единствено някакви несвързани, безспирни брътвежи.

„Не съм същата — помисли си Инес. — Изглеждам ужасно.“ Тя втренчено разглеждаше отслабналото си сивкаво лице и хлътналите очи. А това бе много важно; основният й капитал се намираше в опасност.

„Трябва да си почивам — помисли си тя. — Да си почивам и да не се тревожа.“

Прокара пухчето от пудрата по лицето си и си сложи малко руж.

Пат я наблюдаваше.

— Да ти кажа ли какво съм забелязала? Хората, които изглеждат ужасно, не бива да си слагат грим. Ако не си здрав и се гримираш, видът ти става още по-зловещ, изглеждаш и много по-възрастен. Моята приятелка Лили дойде в понеделник. Само да я беше видяла каква е хубавица. Трябва да им се признае на тия парижанки, че наистина умеят да се гримират…

Бъра-дъра-бъра-дъра…

— Дори и да не са кой знае какви красавици — а те в повечето случаи не са, но умеят да се издокарват. В Лондон например има и по-хубави момичета, но смятам, че…

Бяха махнали паравана от леглото на отсрещната страна. Леглото беше празно. Инес погледна натам и не продума нито дума. Мадам Таверние проследи погледа й и също не продума, но в очите й за секунда проблесна страх.