Даяна Палмър
Хартиена роза (14)

Тринадесета глава

Самолетът щеше да е по-добър избор, но Сесили бе изпратила документа и бе назначена в малък общински музей в Тенеси. Градът, където се намираше музея нямаше летище. Трябваше да лети до Нашвил и да наеме кола до Калънвил. Щеше да е много по-лесно да се качи на автобус, който минаваше през градчето.

Повечето си неща остави на склад и разглоби уредите, преди да напусне Вашингтон. Взе единствено дрехите, които щяха да й трябват и някои от по-важните документи и книги. Беше доста трудно да влачи количката за багаж с навехната китка, но хората на автогарата се оказаха много мили.

Беше й трудно да напусне работата си в музея, при това преди Лета и Мат да са се върнали. Но така беше най-добре. Тейт бе изключително подозрителен заради забраната й да се изнасят данни от медицинския й картон. Той не обичаше тайните и доста добре се справяше при разкриването им. Нямаше никакво намерение да му позволи да разбере за бебето. Особено сега, когато двамата с Одри се подготвяха за сватба.

Беше мило, че се грижи за сигурността й, но това сигурно се дължеше на навика. В края на краищата, това, което правеше беше, за да е най-добре. Нямаше да успее да го забрави толкова бързо, ако живеят в един град. Най-накрая ще се сдобри с Лета, сигурно и с Мат, а Сесили ще трябва да слуша за двамата с Одри цял живот. Най-доброто нещо беше да изчезне, въпреки че така признаваше страха си.

Колби побесня, когато му се обади от автогарата във Вашингтон, без да му казва къде е, и го уведоми, че заминава. Той я молеше да му каже къде отива, но тя замълча и затвори телефона.

Пътуването с автобус се оказа дълго и мъчително. Непрекъснато й беше лошо. Първото, което трябваше да направи, щом се установи, бе да си намери лекар. Музеят й бе осигурил малка къща под наем, напълно обзаведена. Намираше се само на две преки от работното й място. Самият музей се бе посветил на древни индиански реликви от долината Тенеси. Не беше голям, заплатата й също, но и двете й бяха напълно достатъчни, а задълженията й щяха да са точно по специалността. Имаше страхотен късмет да си намери работа толкова бързо.

Някъде дълбоко в себе си се притесняваше, че може би застрашава и себе си, и детето. Но ако успееше да прикрие следите си достатъчно добре, така че Колби да не я открие, а тя щеше да се постарае, тогава, надяваше се тя, и хората от синдиката нямаше да успеят да я открият. Тейт по всяка вероятност, щеше да приеме изчезването й с облекчение. Така щеше да продължи живота си без нови усложнения.

 

 

Тейт Уинтроп говореше по телефона с Одри. Разговорът бе прекалено дълъг и отегчителен, защото тя бе напълно убедена, че двамата ще се женят на Коледа.

— Няма да се женим — заяви кратко той. — Вече ти казах.

— Сесили е дала тази информация на вестниците — каза с дрезгав глас тя. — Сигурно ти си й казал. Сигурно и за онзи ужасен разказ от младежките й години. Господи, сигурно много те мрази, за да те излага така.

Тейт си мислеше същото. Беше побеснял, защото Сесили не вдигаше телефона, не отваряше вратата, още от деня, в който разговаряха. Оказа се, че му липсва толкова много, че това се отразява на работата му, а също и на съня му. Тревожеше се за безопасността й, въпреки че бе наредил да наблюдават денонощно апартамента й. Не трябваше да спори с нея. Трябваше да й разкаже истината за Одри. Но Сесили сама си бе изкопала гроба като го изложи с тази новина за сватба, която нямаше да се състои. Тя, разбира се, отрече да има нещо общо.

— Създадох на Сесили много трудности — каза Тейт в нейна защита. — Но независимо от историите в клюкарските вестници, нямам никакво намерение да се женя. И ти много добре го знаеш. Двамата с теб сме приятели, Одри, излизаме заедно. Никога не е имало нищо повече.

Последва дълго мълчание.

— Да не мислиш, че тя ще те приеме обратно — отвърна злобничко Одри. — Вече й казах, че не я искаш. Казах й, че никога няма да се ожениш за нея и че трябва да се изпари от живота ти и да те остави на мира.

Той шумно пое дъх.

— Какво си й казала?

— Тя и без това знае, че я мразиш — измърка жената. — Изобщо нямаше намерение да спори с мен. Каква глупачка. Толкова е хлътнала по теб, че е готова да направи всичко, за да си щастлив, дори би се дръпнала, за да се ожениш за друга. Когато й казах, че ще се женим, че дори вече съм си приготвила сватбената рокля, тя не ме попита нито дума. Когато пък й казах, че живеем заедно, веднага след като се върна от Южна Дакота, тя също не каза и дума.

Едва сега Тейт започна да разбира какво е причинила Одри. Нищо чудно, че Сесили почти не искаше да говори с него. А той дори не й беше обяснил…

— Ако не се ожениш за мен — продължи Одри, думите леко завалени, — репутацията ти ще бъде унищожена. Ще дам на клюкарските издания още по-пикантни историйки от тази за вас двамата през младежките й години. Мога да открия разни неща за нея. Знаеш, че съм богата. Ще наема частен детектив — добавяше тя заплаха след заплаха.

— Ако си позволиш да я нараниш, по какъвто и да е начин — отвърна той с измамно спокоен глас, — ще си платиш. Сигурно си забравила с какво се занимавах, преди да започна работа за Пиърс Хътън. Една малка тайничка да имаш, Одри, и ще прочетеш за нея във всички тези клюкарски издания, които си използвала, за да ме унижиш така.

— Няма да посмееш!

— Я да видим!

Той затвори, едва сдържайки яростта си и се обади на свой познат репортер. Беше време за разплата. Одри можеше да прочете за „отложената сватба“ във всички утрешни издания, наред с лъжите за Сесили. Не можеше да направи нищо друго, но се надяваше, че Сесили, ще успее да запази работата си в музея.

Отново набра нейния телефон, но този път попадна на съобщение, че телефонът е прекъснат. Той тресна слушалката, неспособен да се владее. Сигурно тя го е изключила, за да не звъни.

Прокара ръка през косата си и си замисли какъв вихър е в живота му откакто Сесили изсипа рачешката супа върху него. Загуби културното си наследство, откри, че има баща, за когото дори не е подозирал, прелъсти Сесили, обърна се срещу собствената си майка, Одри го бе разпънала на кръст пред клюкарските издания… и освен всичко това, Сесили не желаеше да има нищо общо с него. Тейт вече не намираше нито една причина, за да го иска, особено след наглата му убеденост, че ще се съгласи да живеят заедно, след като са се любили. През последните две години се бе държал зле с нея, да не говорим за последните два месеца.

Огледа супер модерния си апартамент с празни очи. Поне имаше работата си и все някак щеше да приеме родителите си, да се сдобри с майка си. Но ето че бе разрушил напълно връзката със Сесили. Страхът от любовта го бе накарал бе държи Сесили настрана. Не искаше да я допуска близо, за да не се задълбочат отношенията им. Бе получил толкова малко любов през живота си, като изключим Лета. Вярваше, че любовта е нетрайна, главно заради нещастния живот на майка му с Джак Уинтроп. Спомни си мъчителното си детство, прекарано покрай този грубиян. Ако това беше любовта, той не искаше да има нищо общо с нея.

След това си спомни ръцете на Сесили, които нежно го привличаха към себе си в офиса й, щедростта й, когато най-много се нуждаеше от утеха. Изстена. Сесили бе искала да му отдаде любовта си години наред, а той не спря да я отблъсква. Дори когато я прелъсти, си бе проява на чист егоизъм. Освен всичко друго я обвини за историите, отпечатани във вестниците, а дълбоко в себе си знаеше, че Одри е полудяла в желанието си да премахне Сесили от живота му.

Бе направил толкова много грешки. Сега се изправяше пред един живот, в който Сесили я нямаше, нито пък майка му. Единствените две жени, които го бяха обичали истински. Баща му също го мразеше. Не можеше да обвини човека задето го е ударил, не и след всичко, което наговори на Лета. Усмихна се тъжно. Този човек имаше доста пламенен темперамент. А и добре се справяше с юмруците. Спомни си какво му каза Холдън за Мароко. Включи импулсивно компютъра и влезе в Интернет, за да потърси информация там.

Докато ровеше в Интернет за данни за Мароко и Берберите, изпитваше омраза към самия себе си заради интереса към родината на баща си. В това време телефонът започна да звъни. Реши, че е Одри и се престори, че не го чува. Мароко бе удивителна страна, призна той, а и никак не му се искаше да го прекъсват. За щастие компютърният модем бе на отделна телефонна линия, защото иначе това обаждане щеше да му прекъсне връзката.

Той не изостави заниманието си, а телефонът иззвъня още десет пъти. Да не би да е Пиърс Хътън, помисли си той. Може би трябва да се обади. Изпълнен с раздразнение той стана и вдигна слушалката.

— Да — каза нетърпеливо той.

Последва пауза.

— Няма да ми повярваш колко хора трябваше да подкупя, за да намеря новия ти номер. Дори не предполагах, че по-трудната част ще бъде да те накарам да се обадиш — каза Колби. — Не знам как да ти го кажа.

— Двамата със Сесили ще се жените — изрече бавно и саркастично Тейт. Самата мисъл му се стори ужасна, но той се постара това да не проличи. — Не съм особено изненадан. Нещо друго има ли?

Последва ново мълчание.

— Сесили не иска да се ожени за мен.

— Лошо. — Тейт никога нямаше да му признае колко много го зарадва признанието на Колби, въпреки че тя не отговаряше, когато й звънеше на проклетия телефон. — Е, и?

Колби се засмя, без да влага нищо.

— Мислех си, че така трябва да постъпя. Сега вече не съм толкова сигурен.

— Не си мисли, че ще говоря с нея в твоя полза — отвърна Тейт. Гласът му бе станал остър. В този момент се поколеба. Сърцето му прескочи, когато помисли, че може да има и друга причина за това обаждане. Усети, че му става студено. — Да не й се е случило нещо? — попита веднага той.

— Не е наранена, нищо такова — отвърна другият мъж. — Просто не мога да я открия. Но това означава, че и те няма да я открият — продължи той, сякаш говореше сам на себе си.

Тейт усети как му прилошава. Той прекъсна връзката с Интернет и изключи компютъра.

— Какво е станало? — попита той с обичайния си глас, който Колби познаваше от времето, когато бяха колеги.

— Сесили я няма — каза Колби. — Изчезнала е и не мога да я открия. Повярвай ми, свързах се с всички, които познавам, и на които мога да платя. Не е оставила никаква следа.

Тейт пое рязко въздух.

— Заминала ли е?

— Очевидно. Телефонът й е изключен централно, а наемодателят каза, че е платила наема за следващите два месеца, за да може да си вземе багажа.

— За бога! — избухна Тейт. — Нямаме представа къде е, а хазартния синдикат сигурно все още е по петите й. Каза ли й това?

— Да, казал съм й го. Тогава спомена, че ще се махне от града, изобщо не повярвах на приказките й. Мислех, че просто си приказва. Обясних й колко е опасно да ходи на места, където няма охрана и че щом синдикатът я е заплашил веднъж, ще го сторят отново. Както изглежда, не ме е послушала.

— Господи! — прошепна със свито гърло Тейт. Веднага прехвърли наум всички опасности. Веднага след неуспешната катастрофа, не искаше да си представя какво би могло да се случи в някой непознат град. Защо не се сети веднага, че телефонът й не е просто изключен, а е прекъснат централно? — Може да е отишла в Насау, за да види Лета.

— Не е. Вече проверих на летището. Проверих всички полети.

Той се опита да мисли разумно.

— Уапити — каза той.

— И там я няма. Напуснала е работа и апартамента. Не е оставила новия си адрес.

Една цветиста поредица от ругатни се понесе по линията.

— От колко време я няма?

— Там е работата, че нямам представа — отвърна Колби през стиснати зъби. — Трябваше да свърша една работа и не бях в града. По дяволите, Тейт, нали твоите хора я наблюдаваха…

— Така е! Един е пред апартамента й вече повече от седмица.

— Тогава защо той не е разбрал, че заминава?

— Ще ти се обадя. Вкъщи ли си?

— Да.

Той затвори.

Тейт веднага се обади на човека, оставен да наблюдава Сесили. Никой не се обаждаше. Това беше притеснително. Набра друг номер и се свърза с един от бившите си колеги.

— Къде е Уолис? — попита той без излишни превземки.

Последва приглушен отговор от някой друг.

— По дяволите. Защо не си казал! И никой да не ни каже!

— Какво е станало? — попита нетърпеливо Тейт.

— Извинявай. Уолис е получил сърдечен удар и е починал веднага. Не мога да повярвам, че никой от нас не е знаел! Станало е преди три дни, очевидно… ало?

Тейт вече беше затворил. Следващите десет минути, облян в студена пот се обаждаше на хората, с които имаше връзка, на стари колеги и се опитваше по всякакъв начин да разбере къде би могла да е отишла Сесили. Не стигна до никъде.

Отново се обади на Колби.

— Не мога да открия нищо, но вече имам цяла мрежа. Ще я намерим.

— Само че тя не иска да бъде намерена. Това няма да ни улесни.

Никак не му се искаше да пита, но въпреки всичко трябваше да разбере.

— Защо не иска?

— Защото ще се жениш за Одри по Коледа — отвърна Колби.

— Няма да се женя за Одри — прозвуча краткия отговор. — Никога не съм смятал да се женя за Одри. Тя е измислила всичко, докато се опитвах да свикна с мисълта, че медиите ме използват за опитно зайче.

— Сесили не го знае — обясни Колби.

— Браво — измърмори той. — Просто чудесно. Заминавам в чужбина и когато се връщам се оказвам сгоден за жена, която не искам, независимо на каква цена!

— Това не е единствената причина, поради която Сесили е избягала — продължи троснато Колби. — Тя знаеше, че няма да й простиш, след като не ти е казала за Мат Холдън.

Тейт прокара ръка през косата си и усети, че старата дължина му липсва.

— Последните няколко седмици бяха трудни.

— За нея също — отвърна другият мъж.

— Можеше да ми каже за майка ми и Холдън!

— Когато Сесили обещае нещо, тя си държи на думата. Не са много хората на този свят, които могат да се похвалят със същото. Обещала е на сенатора да не казва нищо.

Сенаторът. Неговият баща. Тейт крачеше из стаята, стиснал телефона между рамото и ухото. Премисляше всички места, където тя можеше да отиде.

— Може да е казала на майка ми къде отива.

— На какво да се обзаложим, че не е? — отвърна веднага Колби. — Тя не иска ти да я намериш.

Тейт престана да крачи. Намръщи се.

— Не иска аз да я намеря, така ли?

— Всъщност, не иска никой от нас да я намира Най-вече ти.

Тейт присви замислено очи.

— Има ли някаква причина за това нежелание? Друга, освен тази, която ми е известна?

— О, боже! — Колби издаде някакъв неопределен звук. — Мисля, че не редно да ти казвам. Но ако нещо й се случи…

— Мътните те взели, кажи ми!

Колби си пое дълбоко въздух и събра смелост.

— Добре де. Сесили е бременна. Затова е избягала.

— Ти, копеле гадно!

Телефонът се затръшна толкова силно, че Колби потръпна от шума. Той затвори с гримаса. Не трябваше да издава Сесили. Но какво друго можеше да направи? Тя беше бременна, сама и някой се опитваше да я убие. Ако Тейт не знаеше и нещо й се случеше или загубеше бебето, никога нямаше да си го прости. А това важеше с двойна сила за Тейт.

Тейт хвърляше каквото му попадне. Не си спомняше някога да се е чувствал така предаден. Първо майка му, после Сесили, а сега и Колби. Сесили беше бременна и както се оказваше, бе избягала. Защо, по дяволите, Колби не е заминал с нея? Поне щеше да е сигурен, че всичко е наред!

Престана да чупи мебелите и се изправи, за да си поеме дъх. Намръщи се щом си спомни страстните минути прекарани със Сесили в Южна Дакота. Не бе използвал никакви предпазни средства. Ами онзи невероятен случай на килима в офиса й? Отново не се бе опитал да я предпази.

Бебето можеше и да е негово. Той сдържа дъха си. Разбира се, че е негово. Беше негово! Сесили го обичаше. Нямаше да се обърне от него към друг мъж, независимо по каква причина.

Само че Сесили бе убедена, че той ще се жени за Одри и затова се бе оттеглила с достойнство. Беше заминала, за да роди детето му, за да не му се пречка. Също както майка му бе скрила бременността си от Мат Холдън. Сесили се опитваше да му причини същото и си мислеше, че го прави за негово добро. За пръв път разбра как се е чувствал баща му. Истината го стресна, сякаш някой бе изкарал всичкия му въздух.

Сесили носеше неговото дете, а някой се опитваше да я убие. Прилоша му. Седна, ужасен от нещата, които й бе казал и от начина, по който се бе отнасял с нея. Тя бе покрила следите си и бе изчезнала. Ами ако не успее да я открие? Случаите на изчезнали хора се трупаха всеки ден. Сведения за изчезнали без следа се търсеха непрекъснато. Ами ако и Сесили влезе в тази статистика? Ще роди детето му и той никога няма да го види, нито пък нея.

Телефонът иззвъня и той веднага се обади.

Последва кратко мълчание.

— Тейт Уинтроп ли е? — попита напълно непознат глас?

Тейт се намръщи.

— Да.

— Работя за ваш познат. Става дума за госпожица Питърсън.

— Сесили? — попита изненадан Тейт.

— Да — отвърна спокойно мъжът. — Знам кой се опита да прегази бившата ти подопечна, Уинтроп. Опитах се да го предотвратя, но колата ми бе в другия край на паркинга пред музея. Нямаше време.

— Ясно. — Тейт научаваше нови неща, от които не му ставаше по-леко. — Кой се е опитал да убие Сесили?

— Някакъв господин Габрини — прозвуча отговорът. — Работи за група комарджии в съседен щат. В момента е обявен за издирване и го чака присъда за измама, рекет и пране на пари. Иска да си отмъсти на сенатор Холдън заради намесата му. Госпожица Питърсън е лесна мишена, а е и приятелка на сенатор Холдън. Трябва да ти кажа, че господин Габрини е наел частен детектив, който е поставил подслушвателни в апартамента на госпожица Питърсън. Не го знаех до днес, но най-сетне успях да притисна детектива.

Тейт въздъхна.

— Къде е Габрини?

— Нямам представа — отвърна непознатият. — Ако съм на твое място, ще направя всичко възможно госпожица Питърсън да има денонощна охрана. Габрини няма какво да губи.

— А кой се обажда?

По линията долетя смях.

— Не ме помниш, нали? Аз съм Микай Стийл. Преди десет години имахме общ работодател.

Тейт се опита да си спомни и откри за кого става въпрос. Един рус мъж, целият в белези, едър като мечка, който говореше четири езика и бе невероятен готвач.

— Да, помня те.

— Предполагах, че ще си спомниш. Работя по нещо подобно и когато името на Габрини изникна, започнах да го следя. Добре че го направих. От него могат да се очакват само неприятности.

— Ще бъде голям късметлия ако доживее процеса си. Да се моли да не го открия пръв — каза Тейт, кипнал от безсилен гняв.

— И аз бих се чувствал така. Ако има как, можеше да споменеш на госпожица Питърсън, за да си отваря очите.

— С удоволствие — изрече тежко Тейт и добави наум: ако успея да я открия.

— Ако ти потрябвам, аз съм в Министерство на правосъдието.

— Благодаря, Стийл.

— Някога ми направи услуга, въпреки че сигурно си забравил. Дължах ти го. Лека нощ.

— Лека нощ.

Тейт затвори и стана, чувствайки се като тигър в клетка. Значи е бил човек, който преследва Колби или Тейт. Бил е синдиката по хазарта, готови да раздават отмъщение. Той стисна юмруци. Габрини щеше да си плати, по един или друг начин. Но точно в този момент, единствената му грижа бе Сесили. Докато Габрини е на свобода, и тя е в опасност. Къде е отишла? Как, по дяволите, ще успее да я открие? Дори и с всичките си връзки и познати, щеше да отнеме време. Помисли си за озлобения комарджия, който също имаше връзки. Налагаше се да я открие преди него. Сега няма да мисли за състоянието й, иначе ще полудее.

 

 

Музеят бе чудесен. Сесили отпразнува Коледа с мъничко борче в наетата къща и в коледната вечер покани съседите, които живееха непосредствено до нея, на кафе и кекс. Беше самотна, но семейство Мартин се оказаха мили хора и те проявиха слабост към бременната жена, чийто съпруг бе починал на петролна площадка.

Сесили се почувства гузна заради лъжата, но се налагаше да мисли и за бъдещето. Градчето бе малка общност, много сплотена и нямаше намерение да започне живота на детето си със скандал.

Задълженията й в музея бяха напълно обичайни, но тя имаше чудесни идеи, които нямаше да надвишат отпуснатия бюджет, а щяха да привличат туристите. Когато ги обсъди с главния уредник, той бе възхитен. Човекът беше вдовец, няколко години по-възрастен от нея, любезен и внимателен, с приятна усмивка. Вече бе оптимистично настроена за живота, който щеше да си създаде в Калънвил. А какви неприятности й се бяха струпали преди това! Поне убиецът, който я дебнеше няма да знае къде е отишла, нито пък как да я намери. Поне така се надяваше. Беше рисковано да дойде тук, но до днес Тейт и Колби не бяха успели да я намерят. Може и бандитът, който и да е той, да се откаже. Сложи ръка върху заобления си корем и започна да мечтае за следващата Коледа, когато щеше да си има малко момиченце или момченце, на което ще купи подаръци. Щеше да е чудесно да има кого да обича.

 

 

Нова година вече бе отминала, когато изнервеният нетърпелив Тейт най-сетне успя да открие един от шофьорите на автобуси, който прекарал дълго време в болнични. Единствено той си спомняше за млада жена с превързана китка и количка за багаж, която отговаряше по описание на Сесили.

Мъжът на средна възраст се усмихна.

— Не може човек да не забележи превръзката — спомняше си той. — Беше прекалено горда, за да помоли за помощ, но се оказа, че всички са готови да й помогнат и да качат багаж. Каза, че в един от саковете имало много книги и че той е тежък. Изучавала американските индианци, така каза.

Сърцето на Тейт подскочи от удоволствие.

— Къде отиваше?

— Замина за Нашвил — припомни си мъжът. — Трябваше да й покажа къде да отиде, когато пристигнахме, защото се налагаше да се качи на друг рейс. Я да помисля, къде щеше да ходи? Кларксвил? Не. Името беше подобно. — Той се замисли за момент, а Тейт едва сдържаше нетърпението си. — Калънвил. Точно така. Калънвил. Щеше да работи в музея там. Умно момиче. Знаеше всичко за първите индианци, които живеели в планините.

Тейт благодари на мъжа и му даде двадесет долара за отделеното време. Върна се в апартамента си, за да си направи резервация за самолет. Беше ходил да види Одри, за да си изяснят окончателно отношенията. За негова най-голяма изненада, тя загуби самообладание и си призна, че е напълно зависима от наркотици и не можела да мисли трезво. Извини му се за историите в клюкарските издания, които сама бе пуснала. Обясни, че си е измислила, че Тейт е прелъстил малолетната Сесили и за годежа. Дори предложи да говори със Сесили от негово име. Той я свърза с познат психолог и й помогна да се настани в клиника за наркомани, където се надяваше да я задържат известно време. Обвиняваше я, че е допринесла за бягството на Сесили, но знаеше, че по-голямата част от вината е негова. Беше прекарвал много време с Одри. Сега се налагаше да признае пред себе си, че е постъпвал така, за да не позволи на Сесили да разбере какво изпитва към нея.

Успя да събере достатъчно данни за Габрини, но картината не беше обнадеждаваща. Габрини е имал проблеми със закона още от младежките си години, а на два пъти е успявал да се измъкне от обвинения в убийство. Носеше му се славата на избухлив и отмъстителен и всички, които го познаваха знаеха, че никога не се отказва от веднъж започнатото. Тейт се страхуваше за Сесили.

Започна да набира нетърпелив летището, за да си запази билет за следващия полет до Нашвил. Едва тогава, му дойде наум, че когато открие Сесили, не знае какво да й каже. Това го спря, но само за минута. Все още имаше опасност Габрини да я открие, а тя не знаеше. Ще трябва да измисли как да й се извини по пътя. Резервацията му беше за следващата сутрин и той седна в празния апартамент и отново се замисли за греховете си.

Когато се сети за бебето, сърцето му заби по-силно. Зачуди се дали ще прилича на нея или на него, дали ще е момче или момиче. Очите му омекнаха като си спомни, колко много Сесили обичаше децата, колко нежна и любяща ще бъде с тяхното дете. А него обичаше от години…

Тейт простена. Сигурно вече не го обича. Той сам се беше погрижил. Стана и закрачи из стаята. Искаше му се да знае какво да й каже. Тогава се сети, че човекът започнал цялата тази бъркотия сигурно има някакви идеи по въпроса. Нали беше успял да убеди една жена да остане в прегръдките му, след като не се е появявал цели тридесет и шест години. Той наметна палтото и тръгна към вратата.