Даяна Палмър
Хартиена роза (9)

Осма глава

Въпреки вълнуващото преживяване, Сесили бе напълно спокойна, когато Колби се върна.

— Как го накара да си тръгне — попита развеселен и любопитен Колби.

— Дадох му петаче — отвърна сухо тя.

— При мен този номер не става.

— Не бих и пробвала ако съм на твое място — посъветва го тя и се насили да се усмихне.

Той също се усмихна.

— Сигурно си права, особено като се сетя за пуснатата му коса. Много любезно от негова страна, че показа ясно намеренията си. Предполагам, че вече си недосегаема.

Тя се разсмя.

— Това е имал предвид. Но аз сама решавам.

Той се усмихна, но изражението в очите й бе достатъчно красноречиво. За нея никога нямаше да съществува друг мъж на света, освен Тейт. Колби разбра. Той имаше своите призраци от миналото, но поне Тейт най-сетне бе осъзнал и приел значимостта на Сесили в живота си.

Тя го побутна да седне на канапето.

— Искам да ми кажеш, трябва да знам какво ти каза Том.

— Обещах да не казвам — отвърна той. — Заплашват го с нещо конкретно. Ако го разкрият, губи всичко.

Том, сенатор Холдън, Лета, Тейт… всички щяха да загубят. Почувства се безсилна.

— Мразя изнудвачите — изсъска тя. — Сигурно има нещо, което можем да направим!

— Има — увери я той. — Ще пусна котката през задната врата.

— Каква котка?

— Достатъчно дълго си с Тейт и знаеш за какво говоря. Тайна операция. И не ме питай повече, защото нищо няма да ти кажа — добави рязко той. — До утре ще съм ти осигурил име. Може и мястото за строежа да съм разкрил. Това ще ти свърши ли работа?

Тя се оживи.

— О, да. Много ще ми помогне.

Денят, след като се върна от Южна Дакота, Тейт имаше среща с Пиърс Хътън. В главата му се рояха мисли, а и все още се чувстваше виновен, че се е възползвал от чувствата на Сесили към него. Вината го връхлиташе веднага щом престанеше да си спомня възхитителните моменти.

— Умът ти изобщо не е тук — измърмори широкоплещестият му мургав шеф, докато Тейт рееше поглед някъде напред.

— Извинявай — отвърна веднага Тейт. — Напоследък имах малко… произшествие.

— Личи си… — Очите на Пиърс се присвиха. — Чух, че живее при майка ти и се опитва да купи старинни предмети за музея.

Тейт го погледна ядосано.

— Защо не си вземеш няколко свободни дни и не отидеш там?

— Вече го направих. Тя буквално ме натовари в колата и ме изпрати да си ходя.

— Удивително момиче. Натовари те значи, а? — повтори Пиърс.

Тейт го погледна лошо.

— Върши там нещо рисковано. Нямам представа какво става. Никой не ми казва нищо.

— Сигурно все още планират тайно празненство за рождения ти ден — предположи той и протегна дългите си крака. — Бриан направи нещо такова за моя рожден ден. — Той се усмихна широко. — Беше поканила една оперна звезда и двама известни играчи на бейзбол, да не споменавам квартета музиканти и френския готвач.

— Декаденти, съвършени декаденти — намръщи се Тейт.

— Ела на следващия ми рожден ден. И да доведеш Сесили.

Мисълта, че може да отиде със Сесили го стопли. Рядко се бе случвало да отидат някъде заедно. Както самата тя каза веднъж, той поръчвал храна за вкъщи и през свободните дни седели да гледат телевизия. Животът му бе неизразимо самотен без нея. А сега вече бе още по-зле. Преди поне нямаше никакви интимни спомени, които да го измъчват. Липсваше му много, липсваше му по всички възможни начини. Помисли си за бъдещето, за време, когато тя би могла да стане част от живота му.

— Може и да го направя — каза умислено той.

Пиърс се отпусна на стола.

— Ако бъдеш така любезен, би могъл да отделиш малко време, за да ме изслушаш. Ще ти кажа какво трябва да се направи.

Тейт се приведе напред и се усмихна извинително.

— Извинявай. Слушам те.

Когато се върна в апартамента си, откри, че вратата е отключена. Намръщи се и я побутна, а след това влезе. В малката кухня откри Одри. Тя изваждаше нещо от фурната.

— А, ето те и теб — изчурулика весело тя, сякаш той никога не й бе заявявал, че връзката им, колкото и неистинска, вече е приключила.

— Как влезе? — попита кратко той. Ядоса се, защото тя имаше навика да нахлува в личното пространство на хората, а и съвсем скоро бе сменил бравите.

— Портиерът ме пусна, разбира се. Както винаги — обясни безцеремонно тя. — Виж, приготвила съм вечеря.

— Вечерял съм — заяви той. — Бях с шефа си. Можеш да си тръгваш веднага щом решиш.

Тя го погледна озадачена, а в очите й трепкаха странни искрици.

— Но защо, Тейт? Аз съм образована, умна, много красива и съм готова да направя каквото пожелаеш в леглото.

Той стоеше и я гледаше. Очите му бяха по-студени от обикновено.

— Бяхме приятели, Одри. Надявам се все още да сме. Но никой не нахлува в дома ми без покана. Включително и ти.

Тя свали от ръката си кухненската ръкавица и изключи фурната. След няколко секунди по бузите й се стичаха сълзи.

— О, боже — изхлипа тя. Долната й устна трепереше, но тя се опита храбро да се усмихне. — Да не би да си сърдит на мъничката Одри?

Той отвори вратата и я задържа. Не можеше да си представи да я докосне отново, дори и без всякакви задни мисли, след всичко, което бе преживял със Сесили. Той все още копнееше за онези мигове, които бяха надминали всичко, преживяно с жена до този момент.

Когато видя, че маскарадът не дава резултат, Одри избърса крокодилските си сълзи и сви рамене.

— Добре де, но да не си помислиш, че ще се откажа — каза тя, наметна палтото си и профуча покрай него. Сините й очи го стрелнаха и тя се усмихна кокетно. — Само си помисли колко други мъже биха искали да са на твое място. Аз съм богата.

Благодарение на парите на бившия ти съпруг, помисли си той, но не изказа мислите си.

— И аз съм богат.

Тя се опита да се засмее.

— Ти си индианец — каза тя. — Те не са богати.

— Този индианец е богат. — Пренебрежителните й думи го нараниха, но той не го показа. — Лека нощ, Одри.

— Нали няма да ме унижиш като ме изхвърлиш — попита ненадейно тя, приковала поглед в очите му. — Няма да позволя на мъж с твоя произход да ме зареже! Не съм някаква си жалка археоложка, която да подмяташ насам-натам, когато ти скимне!

Беше готов да се наругае за собствената си глупост. Какво изобщо е откривал у тази жена. Какво го бе накарало да я допусне в живота си.

— Ти никога няма да бъдеш дори и наполовина жената, която е Сесили — отсече той.

Тя се усмихна студено. Той никога нямаше да разбере, че преди да се прибере, Сесили бе звъняла. Одри отговори. Той никога нямаше да разбере, че е разказала на Сесили в най-големи подробности за дизайнерската булчинска рокля, която чакаше да стане готова, нито пък за инсинуацията, предадена с мъркащ глас за изумителните умения на Тейт като любовник. Да, никога нямаше да разбере. Сесили бе прекалено горда, за да му поиска сметка, а Одри нямаше намерение да продума и дума. Тейт е неин. Нямаше да го изпусне.

— Ще те чакам, когато дойдеш на себе си, скъпи — измърка Одри. — Но ти, разбира се, нямаш намерение да ме изключиш от живота си. Ще се върнеш. Всички се връщат.

Той посочи към коридора. Тя излезе и Тейт затвори след нея. Утре, обеща си той, отново ще смени бравата и ще се разбере веднъж завинаги с този добросърдечен портиер. Не можеше да проумее поведението на Одри. Сякаш животът й зависеше от него. Веднъж, по време на тайна операция се бе сблъскал с нещо подобно. Една жена преследваше негов приятел, докато накрая той бе принуден да подаде жалба и я арестуваха. Беше се опитала да убие жена му. Одра не беше чак толкова обсебена от мисълта за него. Тя просто не умееше да губи. Посегна към телефона, за да се обади в къщата на майка си и да поговори със Сесили, но имаше много неща за довършване. Щеше да мисли за връзката си с нея по-късно, когато се успокои след случилото се.

 

 

Сесили бе необичайно притихнала, когато двете с Лета седнаха да вечерят. Колби излезе, без да каже къде отива, нито кога смята да се прибере.

Лета прикова очи в нея, докато момичето не вдигна поглед.

— Някой спомена, че Тейт е идвал вчера — каза тя. — Защо не ми каза?

— Накарах го да се прибере. — Сесили се опитваше да забрави проведения телефонен разговор.

— И защо да не остане тук? — поинтересува се Лета.

— Защото сенатор Холдън не иска и той да се намесва. Страхува се, че може да открие нещо, докато се рови в проблема.

— Самата истина — тъжно промълви Лета. — Щеше да ми е приятно да го видя. — Тя отново вдигна поглед. — Много си тиха тази вечер. Какво не е наред?

Тя сви рамене.

— Нищо особено. Звъннах, за да проверя дали Тейт се е прибрал и попаднах на Одри.

— Сигурно живее с него. Все се надявах да греша.

— Очевидно не грешиш — отвърна студено Сесили. Спомни си, че Тейт бе отрекъл да има интимна връзка с онази жена. Беше я излъгал. Одри приготвяше вечерята, а малко преди това бяха станали от леглото. На Сесили й прилоша и й се стори, че няма да може да хапне нито хапка. Защо я беше излъгал Тейт? Само за да я вкара в леглото си? Знаеше, че я желае безкрайно много и това бе причината да дойде, заради ревността, която изпитваше към Колби. Но мъжете ставаха големи хитреци, когато ги тласкаше желанието към някоя жена. След това сигурно е размислил. Каза, че се чувства виновен и сигурно не я лъжеше. Чувствал се е виновен, защото е изневерил на Одри. Нищо не й бе причинявало по-голяма болка!

— И какво каза Одри? — настоя Лета.

— Че се е прибрал нормално, че е изключителен любовник и че си шие сватбена рокля. — Сесили вдигна поглед. — Ти си щастливка. Ще имаш много красива снаха.

— Той няма да се ожени за нея — заяви уверено Лета. — И ти много добре знаеш защо.

— Тя си мисли, че ще се женят. Аз съм на същото мнение. Ще стане веднага щом Тейт научи истината.

В очите на Лета се появи тревога.

— Съжалявам, но сама разбираш, че рано или късно истината ще излезе. Дори и пресата да не успее да се добере до тази сензация, той все някога ще научи.

— Дори не искам да мисля за този момент.

— Знам.

— Ще ме намрази.

— Няма — увери я Сесили. — Ще бъде разстроен, гневен и ще замине някъде, за да се посърди ден-два. След това ще приеме нещата и ще се прибере. Знаеш какъв е — каза тъжно тя и се усмихна.

— Да, знам.

Лета огледа посърналото лице на Сесили.

— Трябва да му кажеш какво изпитваш към него.

— Той знае какво изпитвам — отвърна Сесили. — Но това не променя нищо. Все повтаря, че няма да се ожени за бяла жена. Изглежда Одри е изключение.

— Тук нещо не е както трябва.

— Така е. Вождът крие някаква тайна.

— Сесили!

Сесили се усмихна нежно.

— Сега нямаме време да се тревожим за моите проблеми. Трябва да спасим сенатор Холдън.

Тя въздъхна тежко.

— Ще побеснее, когато разбере, че съм ти казала, че знае за Тейт. Обещах му да не казвам нищо.

— Ще преминем и този мост, когато му дойде времето. Сега си яж пудинга. Толкова си слаба.

Сесили се усмихна и взе лъжицата.

 

 

На Колби не му отне много време да отвори заключеното бюро на Том Черния нож. Веднага откри каквото му трябваше. Снима главната счетоводна книга, фактури и едно писмо без подпис, изпратено от Ню Джърси. Направи копие и на бележника с адреси и телефони. След това затвори чекмеджето, заключи го внимателно. Беше оставил всяко листче на мястото му. Излезе тихо и се сля с нощната тъма.

— Ето — каза той на Сесили на следващата сутрин, когато й подаде филмчето. — Предай това на твоя човек в окръг Колумбия. Имаш благословията ми. На филма е всичко необходимо, за да открие, когото трябва.

— Ти си чудесен, Колби. Ще се върнеш ли с мен?

— Ще изчакам Тейт да се успокои. Ще замина за Аризона за няколко дни. Иска ми се да видя братовчедите.

Тя му се усмихна.

— Браво! Много ти благодаря, Колби — каза искрено тя. — Нямаше да се справя без помощта ти.

— За мен беше удоволствие. Ще се видим във Вашингтон.

— Разбира се.

 

 

На тръгване Сесили прегърна Лета с обич и потегли по криволичещия път към магистралата. Внезапно се сети, че напълно е забравила за реликвата, която обеща на доктор Филипс.

Сърцето й се сви, когато си помисли, че не може да иска такова нещо от племето. За тях старинните неща бяха свещени. Все едно да поискаш от някого още туптящото му сърце. Най-неочаквано нещо й дойде наум. Обърна колата и се отправи към малкия магазин на Червения лос. Старецът нямаше семейство и живееше сам. Може пък той да предложи нещо за музея, нещо, за което тя не се е сетила.

Червения лос беше възрастен сиукс, толкова стар, че на никой не му беше удобно да го попита за годините. Здрависаха се като стари приятели. Двамата се познаваха от години.

— Трябва ми нещо необичайно — призна Сесили, поглеждайки към една двойка, която слизаше от прашен пикап. — Имам нужда от някаква реликва за музея. Правим изложба на ръчни изделия на лакотите, но не мога да поискам от племето някой от свещените им предмети. Какво можеш да ми продадеш, без да нарушим традициите?

Той й се усмихна, без да крие липсващите зъби.

— Имам точно това, което ти трябва, Сесили.

Той се скри в задната част на магазина и след малко донесе кожена раница, много стара, изцапана с петна протрита на места и дори с една дупка. Подаде й я внимателно и нежно. Двойката от пикапа, мъж и жена на средна възраст, облечени като туристи разглеждаха стоките до тях. Мъжът любопитно разглеждаше раницата в ръцете на стареца?

— Беше на дядо ми — обясни Червения лос на Сесили. — Нямам живи роднини, на които да я предам, а и с племето на Том Черния нож нямаме кръвна връзка. Много ми се искаше да се съхранява на сигурно място, хората да я виждат. Тя е спасила живота на дядо ми при Грийзи Грас. Поставил в нея каменна лула, свещената церемониална лула. Куршумът на един войник раздробил камъка, но не успял да достигне до гърдите на дядо ми. Той точно се подготвял за битката и я бил прехвърлил през рамо.

Постави раницата в ръцете на Сесили.

Тя я пое с благоговение.

— Мога ли да я отворя? — попита тя.

Той кимна.

Сесили повдигна капака, без да крие вълнението си. Вътре още лежаха остатъците от червената каменна лула. Имаше и малки късчета дърво, потъмнели от времето.

— Дори не съм си мечтала за подобно нещо. Ще платя колкото поискаш за нея.

Той махна с ръка.

— Няма да я продам — отвърна той. — Това ще опорочи всичко. Вземи я за музея. Само ще те помоля да поставиш името на дядо ми Гарваново крило, на табелка, и да запишеш, че е бил от широкополите индианци, които са се били при Грийзи Грас.

— Ще го направя — обеща тя. — Кажи ми какво да направя за теб, нещо, което ти се иска да имаш? — добави тя, следвайки обичая да предложи подарък със същата стойност.

— Има едно нещо — отвърна замислен старецът. — Много ми се иска да получа една германска лула. Веднъж един човек мина и имаше немска лула. Една огромна чашка и извита дръжка. Много красива.

Тя веднага разбра за какво говореше Червения лос.

— Във Вашингтон живея до магазин за тютюн и цигари — каза тя. — Разбрах какво искаш. Ще я изпратя на Лета войнстващата Уинтроп и тя ще ти я донесе.

— Познавам Лета. Смела жена. Дъщеря на горди хора.

Тя му подаде ръка.

— Пиламайя йело.

Той се разсмя.

— Пиламайя йе — поправи я той. — Аз ще кажа: пиламайя йело защото съм мъж. Не забравяй, че жената говори по един начин, а мъжът по друг.

— Все още се уча — каза му тя.

— Много добре напредваш. — Той й каза как е на лакота пак заповядай. — Пожелавам ти приятен път — добави той.

Тя пое сбръчканата ръка в своята.

— Бъди здрав. Благодаря за подаръка.

Тя погледна кожената раница в ръцете си.

Докато пристъпваше към вратата, той се обърна към жената, която се бе приближила и слушаше разговора на стареца със Сесили. Другият турист, мъжът, я спря, докато излизаше на верандата.

— Не разбрах какво ви каза той — заговори я с усмивка той и кимна към Червения лос. — Какво означаваха думите му? Каза, че дядо му се е бил при Грийзи Грас. Никога не съм чувал за такова място, нито пък за широкополите индианци. Бихте ли ми обяснили. Много се интересувам от история, но както изглежда не съм чел подходящите книги.

Тя се усмихна.

— Аз съм антрополог — обясни Сесили. — Повечето хора не са чували тези названия, освен ако не са се посветили на историята на американските индианци. Грийзи Грас е името, с което сиуксите наричат реката Литъл Бигхорн. Широкополите индианци са сиуксите санти. Сиуксите е сборно име, а хората в областта се наричат лакоти. Има различни лакоти като например минеконджу, хункпапа и оглала. Това, което казах на Червения лос означава „благодаря“ на езика на лакота, но използвах грешно лично местоимение — обясняваше с усмивка тя. — Все още уча. А той ми отвърна „пак заповядай“.

— Преподавате ли? — попита любопитно той.

Тя поклати глава.

— Помощник-уредник съм в новия музей във Вашингтон. Занимавам се с новите експонати. Музеят е посветен на културата на индианците в Съединените щати. Надявам се да се отбиете, когато дойдете във Вашингтон. Много се гордеем с всичко направено.

— На всяка цена. — Той погледна към кожената раница.

— История — каза тихо той. — Това е историята, която човек може да види и да пипне. Чета ръкописи от шестнадесети век със специални ръкавици и маска, но не е същото.

Тя му се усмихна.

— Така е. Но запазването на културното наследство е огромна отговорност. Ако всеки пипа нещата, те няма да издържат дълго заради мастните отлагания по пръстите ни.

Той се засмя притеснено.

— Знам.

Сесили им пожела приятно пътуване, качи се в колата с безценната придобивка и подкара към летището.

 

 

Доктор Филипс бе изключително щастлив, когато видя кожената раница.

— Първият ни истински старинен предмет, Сесили — изрече развълнувано той. — Истинска реликва! Защо да не поканим Червения лос да разкаже за нея при откриването!

— Чудесна идея — съгласи се тя. — Имам и друго наум. Да направим същата раничка, за да могат хората да я пипат и разглеждат спокойно.

— Още една чудесна идея — съгласи се незабавно той. — Ще уредиш ли да я изработят?

— Веднага ще поръчам на мама в резервата.

Преди да се обади на Лета, тя отнесе филма в офиса на сенатор Холдън и му го подаде, без да говори.

Той се усмихна широко.

— Снимала си се в резервата?

— Има и снимки на реликвата — излъга спокойно тя. — Намерих кожена раница, в която е останала свещена лула. Лулата спасила живота на притежателя от куршум по време на битката при Литъл Биг Хорн.

— Трябва да я видя — каза веднага Холдън.

— Елате когато имате време. С удоволствие ще ви я покажем.

Той повдигна филма и стана сериозен. Кимна й и се усмихна. Тя също се усмихна в отговор. Поне едно добро нещо бе свършено при това пътуване.

Тейт й се обади в офиса, когато се върна.

— Лета каза, че двамата с Колби сте си тръгнали много набързо — каза нежно той. — Какво открихте?

— Линията не е безопасна — каза му тя с безизразен глас. Заболя я при мисълта, че той й говори толкова интимно след всичко, което Одри й каза.

— Престани да говориш като таен агент — подразни я той.

— А ти престани да мислиш като таен агент — отвърна тя. — Ще се срещнем в обичайното кафене.

— Кое обичайно кафене?

— Където ходите с Одри, разбира се.

Той веднага усети по гласа й, че не се шегува.

— Ходили сме там само веднъж, Сесили, когато ни срещна…

— След десет минути…

Тя затвори, облече си якето и на излизане каза на секретарката, че има среща и ще се върне след час. Притесняваше се как ще протече срещата им. Ако успееше да го посрещне с вдигната глава, все някак щеше да избегне усложненията. Чувстваше се предадена.

Тейт я очакваше неспокойно на малка маса до прозореца. Пред него димеше чаша кафе. Не откъсна поглед от нея, докато поръчваше кафе и за себе си. Тя плати и седна до него. Беше й трудно да се преструва, че между тях не е станало нищо. Погледна го и усети топлината на тялото му, притиснато в нейното, разгарялата се страст докато се любеха. Беше й казал, че няма да има друга, но тя откри Одри в апартамента му, в неговия дом. Отпи от кафето, без да прецени, че е твърде горещо и се опари.

— Защо тук? — попита веднага той.

Тя го наблюдаваше над ръба на чашката. Косата му бе сплетена на плитка. Носеше сив костюм на Армани и поло. Както обикновено беше много елегантен. Това беше мъжът, когато помнеше още от младежките си години, защото днес не се усмихваше.

— Мислех, че обичаш хубаво кафе — отвърна тя, без да вдига очи от чашата. — Тук правят ямайското „Блу Маунтин“. Чудесно е.

— Обичам гъсто кафе, в което лъжичката може да стои изправена. Нямам предпочитания към марката. — Отпи от кафето си, учуден на промяната у Сесили. Бяха се любили, а сега седяха и си разменяха любезности. Тя се държеше студено също като него преди. Поведението й го озадачи и притесни. Бяха любовници, а тя го отблъскваше.

— Кажи ми какво става, Сесили.

— Много добре знаеш.

Той поклати глава.

— Инсинуации, клюки, слухове. Никой нищо не ми казва. Все едно че наблюдавам кода на мълчанието в действие.

Беше притеснен и напрегнат. Усещаше го по гласа му.

— Колби откри някои неща — каза най-сетне тя. — Предадох информацията на съответния човек. Сега чакаме и се надяваме откритото да предотврати политическия скандал.

— В който е забъркан и Холдън.

Тя повдигна глава. Светлите й зелени очи бяха напрегнати.

— Как разбра?

— Знаеш ли с какво го изнудват?

— Да, разбира се, ще кажа на най-големия му враг — отвърна тя.

— Може и да не ми повярваш, но той сам ми каза — отвърна Тейт.

Тя сякаш замръзна. Погледна го неуверено.

— Казал ти е… всичко ли?

Риболовът е доста благодатен спорт. Той погледна внимателно чашката, която държеше Сесили. Ръцете й бяха с безупречен маникюр.

— А ти как разбра?

Тя остави кафето и отклони поглед към бялата покривка. В заведението се носеше приятната мелодия на Виенски валс.

— Сенатор Холдън трябваше да ми разкаже всичко, за да се съглася да му помогна — отвърна след минута тя. Най-сетне вдигна поглед към него. — Приемаш нещата много спокойно — каза тя. — Не си ли ми сърдит?

Той се усмихна небрежно.

— И защо да ти се сърдя?

— Мислех, че ще приемеш всичко много по-зле — едва се насили да каже тя. Той изглеждаше озадачен, а тя се зачуди дали не я подвежда нарочно. — Сега ти ми кажи какво ти каза Мат Холдън!

— Каза, че го изнудват заради някаква жена в миналото — отвърна той. — Имали са връзка, когато е бил женен, а жената живее в резервата.

Тя кимна, възвърнала част от самоувереността си.

— Да. Какво друго?

Той се намръщи.

— Какво друго?

Той не знаеше! Не беше и предполагала, че може да приеме новината за истинския си баща толкова спокойно. А тя за малко да се издаде.

— Сенаторът сам ще ти разкаже останалото — заяви тя. — Повече не мога да ти кажа. Защо искаше да се видим?

Той я погледна с любопитство.

— Защо винаги искам да те видя? — отвърна той. Гласът му бе мек като кадифе. — Сега си част от мен, Сесили.

Тя се изчерви. Нямаше сила да срещне погледа му. Дали пък не си мислеше, че не знае за Одри?

— И ти не си ме лъгал?

— Не повече отколкото ти мен — отвърна нежно той.

Значи и двамата бяха лъжци. Тя се загледа в големия сребърен пръстен с тюркоаз на ръката му. Лета имаше същия, малко по-малък.

Тя отпи от кафето, без да отговори. Не можеше да се пренастрои толкова бързо като него, от обич към интимност. Сигурно това е разликата между опитните и наивните, помисли си мрачно тя.

Допиха кафето в мълчание. Сесили му се усмихна любезно и стана.

— Трябва да се връщам. Работя над една нова експозиция и ме чакат десетки телефонни разговори.

Той също стана и се намръщи. Лицето му помрачня.

— Какво не е наред между нас? — попита рязко той.

Тя го погледна, без да крие тъгата в очите си.

— Нищо.

— Кажи ми!

Тя си пое дъх.

— Одри ти приготвяше вечеря — каза тя с неприкрита болка в гласа. — Каза, че вече си е избрала рокля за сватбата. Че си страхотен в леглото.

— Дяволите да я вземат Одри — измърмори той.

Тя сви едното си рамо.

— Трябва да вървя.

Забеляза, че той не отрече.

В този момент Тейт не можеше да мисли. Тръгна до нея, защото не искаше да я остави да си отиде, преди да са изяснили нещата.

— Ти не си натам — изтъкна тя. — Офисите на Пиърс Хътън са в друга посока.

— Музеят е в тази посока — настоя той. — Няма да си тръгна, преди да чуя всичките ти обвинения.

Тя се обърна към него и се загърна с якето, за да се предпази от студа.

— Върнал си се при нея.

— Не съм.

— Звъннах по телефона. Тя беше там, в апартамента ти…

— Накарала е портиера да й отвори. Чакаше ме, когато се прибрах. Веднага я изгоних. — Той изглеждаше напълно убеден в думите си. — Единственото, за което съм те лъгал е кой плащаше сметките. За всичко друго съм ти казвал истината. Но ако не ми вярваш…

Това само й напомни, че тя също е излъгала като премълча за заплахата, тегнеща над него и истинския му баща.

— Одри е красива — каза тя.

— Също и гърмящата змия, гледана на подходяща светлина.

Сесили не се сдържа и се засмя.

Той въздъхна.

— Предстои ни дълъг път. Сигурна ли си, че не искаш да се пренесеш при мен?

Тя поклати глава.

Очите му се присвиха.

— Да вечеряме заедно днес. Или да отидем да гледаме някоя пиеса.

Очите й се спряха на гърдите му.

— Идеята не е много добра.

— Желая те!

— И аз те желая, толкова много — погледна го с копнеж, но очите й останаха забулени в тъга. — Ти не искаш да бъда с теб завинаги, Тейт. Рано или късно ще ти омръзна и ще си намериш друга. Не е ли така? Живееш с някого, докато не решиш, че ти е писнало и си търсиш друга любовница.

Той се намръщи. Караше го да се чувства като използвач, а той не бе такъв.

— Какво смяташ да правиш, Сесили? Ще си тръгнеш, все едно че нищо не се е случило в къщата на майка ми?

— Точно така — отвърна тя. — Не мога да живея ден за ден с мъж, който не споделя мечтите ми за бъдещето.

Той пъхна ръце в джобовете си.

— Можем поне да опитаме.

— Ще живея с някого, за когото ще се омъжа — рязко отвърна тя. — Няма да правя компромиси.

Той също не беше готов за компромиси.

— Живеем в двадесети век — напомни студено Тейт. — Бракът не е задължителен, за да живеят хората заедно. Вече съм ти казвал, че нямам намерение да се женя. Нито сега, нито по-късно. А и какво значение има, след като вече си спала с мен?

— Ако не разбираш какво значение има, защо да ти обяснявам?

Тя се обърна.

— Сесили!

Погледна го през рамо.

— Ходи ли в клиниката? — попита той.

Искаше да разбере дали няма опасност да е бременна. Истината бе, че вероятността да е забременяла бе голяма, а и не бе ходила в никаква клиника. Но ако се окажеше, че чака дете, щеше да задържи бебето и да го обича. Нямаше да натрапи на Тейт дете, което не е от лакотите. Сигурно това го плашеше най-много.

— Няма защо да се безпокоиш — излъга тя. — До скоро, Тейт.

Тя си тръгна. Тейт стоеше и я наблюдаваше с ръце дълбоко пъхнати в джобовете. Не си спомняше някога да се е чувствал толкова самотен. Не искаше да я губи, но тя настояваше за неща, които той не можеше да изпълни. Изключваше брака като възможност, също и децата. Тя знаеше това. Какъв тогава беше проблемът двама здравомислещи възрастни да се съберат да живеят заедно. Особено пък, когато двамата споделяха страст като тяхната. Защо се инатеше Сесили?

Чудеше се какво ли са открили двамата с Колби в Южна Дакота. Искаше му се да звънне на майка си и да я накара да му каже, но ако Колби не бе казал на Сесили, едва ли е споменал нещо пред Лета.

Тейт бе разочарован. Но същевременно изпитваше и огромно любопитство. Сесили знаеше нещо за миналото на Холдън, но не искаше да му каже. Явно се притесняваше сенаторът да не й се разсърди. Ще трябва сам да поразрови нещата. Що се отнася до бъдещето им, решението щеше да почака. Тя бе същият инат като него, но сигурно ще се съгласи, когато се почувства самотна. Работата му, наследството, което толкова ценеше, свободата в живота, всичко това превръщаше брака в нещо неприятно. Въпреки всичко, любовта на Сесили бе в ръцете му. Съвестта го измъчваше, защото я прелъсти, а и желанието му към нея не стихваше. Нямаше да се откаже докато тя не размисли.