Даяна Палмър
Хартиена роза (8)

Седма глава

Денят беше студен, въпреки че есенното слънце грееше весело. Колби бе облякъл стилно яке с риза и панталон, когато Лета и Сесили го запознаха с Том Черния нож.

— Напоследък ти се събраха много гости — обърна се към Лета възрастният Том.

— А, тези двамата са доста близки — обясни Лета и се усмихна към двойката. — Колби си търси работа и затова прекарва известно време със Сесили тук, за да не ги види синът ми. Тейт все бди над нея, също като по-голям брат.

— Спомням си Тейт — каза Том и погледна внимателно Колби. — Какво работите?

— Крупие съм — излъга спокойно Колби. — Справям се и с карти, и с блекджек. Работих за чероките в тяхното казино в Северна Каролина.

Том стана неспокоен.

— Ясно.

— Чух, че се опитват да правят казино и тук — оглеждаше се небрежно Колби. — Реших, че няма да е зле да се включа в желаещите за работа. Може пък да ми излезе късметът да си намеря нещо на място, където Сесили се отбива често.

Том прехапа устни. Приближи се към Колби и го хвана за ръката.

— Казиното няма да наема… външни хора. Това е ако го построят. Върви си. Не трябва да оставаш тук. Нито пък ти — добави той и погледна към Сесили. — Може да стане опасно.

Колби присви очи.

— Защо пък да стане опасно?

— Не мога да ви кажа нищо повече — изрече мрачно гордият възрастен мъж. — Моля се боговете да ми покажат правилния път, но все не получавам отговор. Май всички ме изоставиха.

С рязко движение Колби дръпна мъжа настрани от жените и му заговори на диалекта на лакотите. Говореше тихо, така че никой от съседите да не успее да го чуе.

Очите на Том Черния нож се разшириха от учудване.

— Ти говориш езика ми? — попита на лакота той.

— И на твоя, и на моя — апах съм — отвърна Колби. — Няма да кажа нищо нито на Сесили, нито на Тейт. Имаш думата ми. Кажи ми какво има?

Том не скри нито дума. Хората от хазарта знаели за убийство, което бил извършил в резервата по време на въоръженото въстание на сиуксите през седемдесетте. Можели да припишат на Том едно от тези неразкрити убийства. И тогава ще го пратят в затвора. Имало достатъчно доказателства. Въпреки че битката била напълно справедлива, тогава той бил пийнал и някои от подробностите му се губели. Тези хора бяха донесли доказателства, изкопчени от собствения му внук, който продал идеята за казиното на синдиката, за да спаси собствения си живот, защото им дължал огромна сума. Разказал им за миналото на дядото, за прекрасното разположение на малкия резерват и за старата идея да се направи казино. След това ги пуснал по следите на стареца. Те задигнали парите и нагласили нещата, така че вината да падне върху Том. Дори били наели землемери и предприемач и вече подготвяли почвата на политическо ниво, за да могат да получат одобрение за строеж на казино.

— Кажи ми имената им — настой Колби.

— Тогава ще е свършено с мен — отвърна Том.

— Добре. Кажи ми тогава кога ще дойдат пак.

— Не мога — промълви старият човек. — Не трябва да те заварят, когато се появят. Използват нашите пари за землемери и за маркетинговите си проучвания. Когато се опитах да ги спра, ме заплашиха, че ще се обадят на ФБР.

Колби знаеше как подобни заплахи всяват ужас в старите хора живели цял живот на свобода. Той искаше да пипне негодниците.

— Не казвай на никого нищо — предупреди го той. — Аз ще наблюдавам и ще измисля нещо.

Том Черния нож изглеждаше състарен.

— Ти май не си от комарджиите — предположи той.

— Не съм.

— Но ми се струваш добър човек.

— Вече не — отвърна мрачно Колби. — Но имам хора, които ще свършат работа. — Той се замисли за нещо друго. — Сигурно има нещо написано, някакъв документ за тези пари…

Старият човек се притесни.

— Да, но държа всичко заключено в офиса. Не мога да ти ги покажа. Те ще разберат.

Няма начин да не разберат, помисли си Колби, докато старият човек се отдалечаваше. Но тогава ще е много късно. Имаше прекрасна идея как да се добере до документите. Дори и Том Черния нож нямаше да разбере.

 

 

— Кажи ми — настояваше Сесили по-късно и разтърсваше Колби за двете ръце.

— Престани, ще ме разчлениш — предупреди я Колби през смях.

Тя пусна изкуствената му ръка и го задърпа за другата.

— Искам да разбера. Слушай, това си е моята тайна операция. Ти си просто един наблюдател!

— Обещах да не казвам на никого.

— Обещал си на езика на лакотите. На мен можеш да ми кажеш на английски това, което си обещал на лакота.

Той се предаде. Разказа й само за мъжете, които скоро щяха да пристигнат в резервата. Пред Лета не спомена нищо.

— Ще ни трябва номера на колата — каза Сесили. — Така можем да ги проследим.

— Да, разбира си — отвърна шеговито той. — Те сигурно ще дойдат със собствените си номера и ще се оставят всеки да разбере кои са!

— По дяволите!

Той се разсмя на раздразнението й. Тъкмо се канеше да й разкаже за една друга възможност, когато огромна спортна кола профуча по прашния път и закова спирачки пред малката къща на Лета.

Тейт Уинтроп слезе. Носеше дънки, яке от еленова кожа и черни очила. Гъстата му коса се стелеше по раменете и падаше свободно по гърба като копринена завеса. Сесили го загледа с любопитство и нескрито очарование. През всички години откакто го познаваше, бе виждала косата му пусната много рядко.

— Липсват ти само цветовете на войната — каза малко стегнато Колби. Обърна здравата страна на лицето си към новодошлия. — Хайде! Нямам нищо против еднаквите белези.

Тейт свали черните си очила и премести поглед от Сесили към Колби, без да се усмихва.

— Холдън не пожела да ми каже нищо. Обясни ми какво става!

— Тогава влез вътре — отвърна Сесили. — Вече успяхме да привлечем достатъчно внимание.

Тя влезе в празната къща.

— Къде е майка ми? — попита веднага той.

— На курс. Раздава новите инструкции на жените. Правят обеци и дрехи от еленова кожа, които ще взема за експонати.

Той седна с ръце на бедрата си и я загледа.

Колби леко покашля.

— Ще отида до магазина на Червения лос, за да купя безалкохолно и други работи. Искате ли нещо?

Тейт поклати глава.

— Сесили?

Тя също поклати глава.

— Ще се върна след около час — каза той и тръгна веднага.

— Обясни ми всичко — нареди Тейт на Сесили.

Тя влезе в хола и заобиколи големия фотьойл, където бяха седели двамата и приседна на крайчеца на канапето.

— Ще трябва да попиташ Мат Холдън. Знам много малко за всичко, което става тук. Тъкмо щях да измъкна всичко от Колби, когато пристигна и го спаси.

Той остави очилата си на масичката и седна до нея.

— Какво става тук?

— Аз го помолих да дойде. Имах нужда от човек, когото не познават в резервата, за да се представи за… ами за комарджия и да зададе някои въпроси. Защо си пуснал косата си?

— Няма значение. Защо за комарджия?

— Сенатор Холдън беше прав, че синдикатът се опитва да се настани тук. Том Черния нож знае много неща, но е уплашен. Не зная лакота, но мога да чета по лицата на хората. Том разказа на Колби цялата история, но на езика на лакота.

— Това ли си се опитвала да измъкнеш от Колби?

Тя кимна.

Тейт я погледна по напълно непознат начин.

— Помолила си го за помощ, без да се обърнеш първо към мен.

Тя сведе поглед, нещо напълно необичайно за нея.

— Да.

В продължение на една дълга минута той не каза нищо. Премести се по-близо до нея. Ръцете му се вплетоха в гъстата й плитка и започнаха да я освобождават.

— Тейт…! — възкликна тя изумена и се опита да се отдръпне.

— Не се съпротивлявай. — Той разплете косата й, извади фибите и остави дългите копринени кичури да се отпуснат под кръста й, обвивайки лицето. Посегна към очилата, свали ги и ги остави до своите.

Стана от канапето, без да откъсва поглед от нея и затвори и заключи вратата. След секунда колебание пусна и веригата.

— Колко време ще се бави майка ми? — попита той.

Тя не можеше да говори. Сърцето й биеше до пръсване.

— Тръгна преди малко. Ще обядва с групата.

Той кимна, без да откъсва очи от нея.

— Колби също ще се забави.

Пристъпи към нея настойчиво, с плам, който всяка жена би познала. Тя се опита да се изправи и да се отдръпне, но той нежно я привлече до себе си и я прегърна.

— Притесняваш ли се, Сесили? — попита той до устните й. — Или наистина те е страх?

— Не… не знам. — Тя подпря изпотените си несигурни ръце на гърдите му.

Той повдигна брадичката й, за да срещне очите й.

— Никога не бих те накарал да направиш нещо насила — каза сериозно той. — За нищо на света.

Тя се отпусна, макар и съвсем малко. Отново сведе очи и ги прикова в най-горното копче на ризата му. Дълъг кичур черна коса почти покриваше джоба на ризата. Тя посегна и го докосна, наслаждавайки се на хладината при допира.

Той не направи никакво движение. Позата й, плашливостта й, му разкриваха тайни.

— Ти се страхуваш от мен.

Тя не отвърна веднага, за да успее да се овладее.

— Не, разбира се, че не.

Ръцете му се повдигнаха към спуснатата й коса и се вплетоха в нея. Погледът му се зарея някъде над нея, докато поемаше дълбоко дъх, изпълнен с усещането за топлината на тялото й, притиснато до него и дъха й до гърлото си.

— Защо ми каза, че си се любила с Колби? — попита напрегнато той.

— Слушай…! — започна разгорещено тя.

Той постави пръст на устните й и срещна разгневените й очи.

— Пребих го от бой заради това. Каза ли ти?

— Не си го направил заради мен — отвърна тя. — Не съм толкова важна за теб.

Той се изсмя.

— Нямаш никаква представа.

— Как е Одри? — попита нарочно тя.

— Откъде да знам. — Той прихвана гъстата й коса от двете страни на врата и я използва, за да повдигне лицето й към своето. — Напоследък не съм я виждал. И никога не съм спал с нея.

— Обичам детските приказки — отвърна язвително тя.

— Говоря сериозно.

— Ти си непрекъснато с нея — продължи Сесили.

— Някога разглеждала ли си я добре? — попита тихо той. — Тя е слаба, руса, със светли очи.

Той говореше за нещо, на което тя не можеше да повярва. Повдигна поглед към черните напрегнати очи на мъжа.

— Мислех си как те любя — продължи той, без да крие вълнението си. — Сънувам този момент, копнеех за него откакто те целунах. Дойдох тук изпълнен с желание, полудял от ревност заради Колби Лейн. Бях готов да го помета. Дори и така, ако си била с него, нямаше да бъдеш невинна и можех да те имам без усложнения, без да се чувствам… виновен. — Той въздъхна тежко и я пусна. — Бях като полудял. Трябваше да осъзная, че след всичко, което ти се случи, близостта, с който и да е мъж ще се превърне в истинска трудност.

Тя не смееше да помръдне. Очите й бяха приковани в широкия му гръб.

— Той винаги се опитваше да ме гали, дори и докато мама бе все още жива. След като почина… — Тя сведе очи. — Това не беше единствения път, когато се опита да ме изнасили. Просто имах късмет, говоря за последния път. Не знам какво щях да правя без теб. Ти ме спаси.

Когато той се извърна към нея, очите му бяха яростни. Трепереше от гняв. Никога не му беше казвала тези неща.

— Не бях сигурна какво ще направиш на пастрока ми ако ти разкажех — продължи тя. — Не исках да го нараниш, а после да те подгонят. Май извадих късмет. Както и да е, всичко това ме научи да не се доверявам на мъжете. По-късно, приемах много зле момчетата, които се опитваха да ме прегръщат или да станат по-близки с мен. — Тя се усмихна вяло. — Някои от тези, с които излизах на срещи в колежа губеха благоприличието си. Нараних един от тях. Използвах хватките, на които ме научи. След този случай, никой не пожела да излезе повече с мен. Психиатърът ми каза, че дори и с помощта на терапия, ще ми е нужно време, докато се доверя на някой мъж достатъчно, за да се любя с него. Спомените ми за близост са изкривени и ужасяващи и все още изпитвам някакво чувство за вина. По-добре да бях избягала…

— Недей.

Тя погледна към него. Гласът му беше дрезгав и напрегнат от гняв.

— Исках да знаеш всичко това — настоя тя. — Не мога да го разкажа на никой друг, най-малко на майка ти. Когато ме целунеш, ме разпалваш цялата. Искам да си по-близо до мен, отколкото е възможно. Обожавам да усещам възбудата ти до мен и знам, че аз съм я причинила. Но това е всичко, което е съществувало между нас. — Тя приглади стелещата се коса. — Смешно е да повярваш, че съм спала с Колби, въпреки че съжалявам, че си го ударил за нещо, което не е направил. — Тя го погледна с мрачна усмивка. — Дори не зная дали мога да се любя с някого. Дори и с теб.

Той пъхна ръце в джобовете. В настъпилата тишина тя чу лекото подрънкване на монетите, които той прехвърляше с пръсти.

— Защо не си ми казала всичко това преди?

— Нищо нямаше да се промени.

— Може би не, но когато говориш за раните си, им помагаш да се изцерят.

— Ти никога не говориш за твоите — изтъкна тя.

Той седна на канапето пред нея и леко се приведе напред.

— Напротив — отвърна сериозно той. — Говоря с теб. Никога не съм разказвал за отношението на баща ми. Това е нещо много лично. Не мога да го споделям с всеки. Не съм го споделял с никого, освен с теб.

— Аз съм част от живота ти — каза тя и отново приглади косата си.

— И не можем да го променим. Ти беше единствената ми утеха, когато мама почина, единственото ми спасение, когато вторият ми баща се опита да ме нарани. Но вече не мога да очаквам да се грижиш за мен. Тейт, та аз съм на двадесет и пет години. Трябва да се отърся от твоето покровителство.

— Не, не трябва! — Той хвана китките й и я привлече към себе си. Беше по-сериозен отколкото тя някога го бе виждала. — Уморих се от тези препирни. Нека да открием колко дълбоки белези е оставило миналото. Позволи ми да те любя, Сесили. Достатъчно опитен съм, няма да ти причиня болка.

Тя го погледна безизразно.

— Тейт…

Докосна колебливо бузата му. Той й предлагаше рая, ако тя успееше да се пребори с демоните си.

— Това само ще влоши нещата, каквото и да се случи.

— Ти ме желаеш — каза внимателно той. — Аз също те желая. Нека се преборим с призраците. Ако успееш да преодолееш страха, от днес нататък няма да погледна друга. Ще съм с теб, когато съм щастлив, когато съм тъжен, когато целият ми свят се разпада. Ще лежа в прегръдките ти и ще те успокоявам, когато ти си тъжна, когато си уплашена. Можеш да дойдеш при мен, когато искаш някой да те прегърне, винаги, когато имаш нужда от мен. Това ще е най-скъпото нещо в живота ми.

— И ще се погрижиш никога да не забременея.

Лицето му се стегна.

— Знаеш какво мисля по този въпрос. Никога не съм го крил. По този въпрос няма да правя компромиси. Никога.

Тя докосна дългата му коса и си помисли колко е красив, колко много го обича. Дали ще може да живее само с част от него, дали ще преживее момента, когато един ден ще я напусне, за да се ожени за друга? Ако никога не разбере истината за баща си, ще направи точно така. Не може да му разкаже за Мат Холдън, дори в името на собственото си щастие.

Той я погледна, озадачен от изражението й.

— Ще бъда много внимателен — каза той. — Много бавен. Няма да те нараня.

— Колби може да се върне…

Той поклати глава.

— Няма. Няма да се върне.

Той стана и я привлече към себе си. Видя несигурността й.

— Няма да настоявам за повече, отколкото си готова да ми дадеш — каза тихо той. — Ако искаш само да се отпуснеш в прегръдките ми и да те целувам, ще направим точно това.

Тя погледна черните очи и въздъхна леко.

— Готова съм… на всичко само… Само да ме обичаш — каза с пресипнал глас тя. — От осем години!

Устните му спряха тъжните думи. Изпита нескрито удоволствие от мигновената й реакция. Дори и без да знаеше цялата истина за мъчителното й преживяване, понякога се бе чудил дали някога ще се отдаде изцяло. Притесняваше се, защото някои мъже бяха напълно безчувствени с жените. Такъв човек би я наранил завинаги. Дори и да не успее да му се отдаде изцяло, той ще превърне първото й преживяване в интимността, в нещо прекрасно.

Усмихна се, когато усети, че устата й се отваря. Усети желанието и липсата на опит. Да, тя го желаеше. Първата стъпка бе направена.

Тя усети усмивката и се отдръпна, а очите й го погледнаха с очакване.

— За всички ни е имало пръв път — каза меко той. Ръцете му обхванаха лицето й и той се вгледа с обич в очите й. Устните му леко я докосваха, възбуждаха, отначало притиснати към долната устна лениво и ласкаво. Палецът му се прокрадна в ъгълчето на устата, сякаш за да почувства целувката. Тя се отпускаше бавно в ръцете му.

Пръстите й стиснаха ризата. Не смееше да се отдели, изпълнена с наслада от нежния чувствен допир на устните му, напълно завладяващ в настъпилата тишина.

Ръцете му се спуснаха към раменете и гърба й, притискайки я към напрегнатото му тяло. Когато почувства бедрата й, ефектът бе мигновен и той пое рязко дъх.

Тя се отдръпна и го погледна. Веднага забеляза едно непознато напрежение и искрите в притворените очи на мъжа. Това не беше игра. Усети трепет в стегнатото му тяло и главата му отново се сведе към нея. Ръцете му се плъзнаха към бедрата и ги притиснаха, а устата му отново я плени и покри с целувки, в които нямаше нищо закачливо. Това, помисли си тя, е истинско прелъстяване. Въпреки че никога не бе изпитвала такова нещо, тя усети опита на мъжа. Простена, когато едно ново усещане се разля по тялото й. Пръстите й се свиха. Устреми се към него, привличайки ръцете, които възбуждащо галеха бедрата й.

Повдигна се на пръсти, за да се доближи още, потръпна, когато я разтърси нов прилив на желание.

Ръцете му не спираха да я притискат, а целувката ставаше все по-дълбока. Той усещаше ударите на сърцето й. Сесили стенеше под ласките на устните му. Той промъкна ръка под ризата й и бавно прокара пръсти по гърдите и твърдите зърна.

Тя простена отново и ръцете й се обвиха около врата му с молеща настойчивост. Отвръщаше на целувките му с отдаденост и желание.

Той лекичко захапа долната й устна и се отдръпна, за да я погледне. Тя тръпнеше цялата, изпълнена с желание и той знаеше, че може да я има веднага.

— Кажи ми ако искаш да спра.

Сесили не можеше да мисли и едва успяваше да си поеме дъх. Не бива, мислеше замаяно тя, не бива да спира.

— Недей… — задъха се тя. Цялата тръпнеше, когато отново го привлече към подпухналите си устни. — Обичам те — промълви тя.

Той простена и отново я целуна. Повдигна я като безценно съкровище и я отнесе в стаята за гости, където спеше. Спря само за да затвори вратата с крак и се пресегна, за да заключи.

Тя лежеше в малката стая, разтърсена от усещанията, които й бяха непознати. Той остана изправен докато събличаше дрехите от стегнатото си тяло. Застана до леглото и я остави да го погледне, наслаждавайки се на любопитството си и очевидната му възбуда.

— Предполагам, че си виждала такива снимки — прошепна той и се приведе, за да свали и нейните дрехи.

— Не и като тебе — отвърна приглушено тя, а очите й не криеха любопитството.

Той се усмихна.

— Няма ли да се откажеш в последния момент? — попита тихо той, докато махаше последната дреха от топлото красиво тяло.

— Не — отвърна тя. Наблюдаваше го как прокарва ръка по кожата й, усмихнат нежно, а тъмните очи галеха голотата й. Знаеше, че не се притеснява. Всичко бе ново и възбуждащо.

Наведе се и притисна устни към корема й, отпускайки се до нея. Устните му я изследваха, докато се спряха на втвърденото връхче на гърдата. Тихият й вик издаде удоволствието и го зареди с нетърпение. Ръцете й се вплетоха в дългата му коса, докато устните му танцуваха по голата й кожа.

Той се усмихна. Щеше да отнеме много време, но вече не се притесняваше за нея. Всичко щеше да е наред. Ласките му станаха по-бавни, за да може тя в неопитността си да се наслади на всяко ново усещане, за да я научи как да го докосва и как да го дари със същата наслада. Тя се притискаше, обсебена от новото чувство, покорена от опитните му ръце. Сесили вече се намираше във вихрушката на самозабрава и удоволствие.

Когато най-сетне усети, че тя тръпне от прилива на задоволство и стегнатото й тяло се отпуска, той се притисна към нея. Видя, че очите й се отвориха изненадано, когато се намести.

— Това е първият ни момент на близост — прошепна той, без да се откъсва от устните й, когато бе на прага на невинността й. — Не се страхувай. Дори и да те нараня, след това ще стане прекрасно. Нали?

Тя кимна и бедрата му се отпуснаха внимателно. Той не откъсваше очи от нея. Пръстите й се сплетоха със сила около неговите, притиснали нежно главата й. Никога не си бе представяла, че той ще я гледа в очите, докато това се случва, нито че този поглед ще й действа толкова възбуждащо.

— Страхуваш ли се? — попита нежно той.

— О, не — прошепна тя с любов, учудена, че могат да говорят в този момент на интимност. Краката й трепереха, когато той усили натиска. Усещането бе… невероятно. Намести се така, че да му е по-удобно докато наблюдаваше как лицето му се напряга и усети рязкото парене на внимателното му навлизане в нея.

Когато изхлипа и пръстите й се впиха в неговите, той се усмихна. Движеше се бавно и чувствено и усети как тя се устремява към него.

— Така добре ли е? Кажи ми?

— Д… да! — извика тя и отново изхлипа.

Той се движеше по-бързо в обзелата го страст и се засмя гърлено на откъсналия се от нея стон. Изпитваше хищна наслада, която се предаваше в целувките му. Очите му блестяха, когато се надигна над нея и погледна сплетените им тела.

Тя отново простена. Не го виждаше ясно, но го усещаше дълбоко в себе си при всеки тласък на бедрата им. Той бе толкова силен и завладяващ, толкова… желан и обичан. Изви се приканващо, когато усети разбудената нова вълна от удоволствие. Притискаше се все по-близо. Никога не си бе представяла, че преживяното ще й донесе такава наслада.

— През целия си живот не съм изпитвал такова удоволствие — прошепна той и стисна зъби, когато усети същата вълна да залива и него. Очите им се срещнаха. Той дишаше тежко, накъсано. Ръката му се стрелна към бедрото й и той ускори ритъма. Тя затвори очи и извика докато той я докосваше. Устните му се впиха в нейните. Той също затвори очи, когато великолепието от съединяването им го погълна като огнена стихия. Сякаш се носеше по река от разтопена лава!

Тялото му се разтърси. Усещаше как се извива под него, отчаяно устремена към мига на задоволство, стоновете й заглушени от ударите на собственото му сърце. Името й се откъсна от пресъхналото му гърло, сякаш за да не я изгуби в сладката забрава.

— Сесили… Сесили… Сесили!

Тя извика и дори не разпозна гласа си. Удоволствието бе невероятно, непоносимо! Не искаше да го оставя да й се изплъзне, още не… още не! Изви се към него, шепнейки, настоявайки. Тялото му бе като разпален пламък, който я доближи до очакваното разтърсващо удовлетворение.

— Тейт!

Тя се чу да произнася името му с възторг, открила това, към което тялото й се стремеше и очакваше. Вълните на удоволствието обливаха краката й, корема и я издигнаха над целия свят. Тя отвори очи и видя лицето му над своето, видя нескрития екстаз в любимите черти.

Той извика дрезгаво, когато стегнатото му тяло се изви над нея, без да спира да тръпне. За секунда очите му се отвориха, черни като нощта и се приковаха в нейните.

— Никога… Никога не е било толкова възбуждащо… — изрече той. — О, господи… Никога толкова вълнуващо!

Тя го прегърна и притисна до себе си, докато вълните на удоволствието отшумяваха и той се отпусна в ръцете й. Шепнеше му, целуваше лицето му, очите, издаваше обожанието си с устни.

Омаята на удоволствието го задържа в плен. Тя докосваше миглите му, дълги и меки, притискаше ги до бузата си. Внезапно си помисли, че може да са създали бебе. Не я бе попитал дали е взела мерки. Тя няма да повдига въпроса. Не е нужно той да разбира. След това си спомни, че сенатор Холдън има син, а Лета никога не му е казала за него и изпита вина.

Той се помръдна леко до нея, неспособен да забрави изпитаното удоволствие. Тялото му продължаваше да усеща божествените тръпки.

Ръцете му се плъзнаха лениво по меката й кожа. Той повдигна глава и лекичко се отдръпна от нея. В очите й се появи смущение и объркване и той се усмихна. Като за пръв път бе просто невероятно.

Той се отпусна по гръб и обви с ръка кръста й.

— Ела тук.

Привлече я към себе си като господар и прокара ръка по косата й. Беше изпълнен със задоволство и се учудваше защо не изпитва никаква вина за прелъстяването й. Тя го обичаше. Беше я примамил тук и я бе любил до забрава. Сега вече знаеше какво означава да обичаш една жена физически и бе изумен, изпълнен с благоговение и уплаха от екстаза, до който тя го бе довела. Взаимността им бе неповторима, и все пак той имаше чувството, че се е възползвал от нея. А и не бе използвал никакви предпазни мерки. Надяваше се, че има противозачатъчни. Дори не я беше попитал. Не искаше и да пита. Беше проявил пълна безотговорност, а тя бе твърде неопитна и възбудена, за да помисли за това. Не можеше да повярва, че маниак на тема контрол на раждаемостта като него не е помислил, и то с девствено момиче. Неговото девствено момиче. Неговата жена. Той си пое въздух бавно и дълбоко, учуден от гордостта, която изпита. От всички мъже на света, тя бе избрала него. Като се сетеше за мъчителното й минало, не можеше да не оцени с какво го бе дарила.

— Вина. Тъга. Или пък се измъчваш. Или си потресен. Кое от всички тези неща? — попитата опряла глава на гърдите му.

— Опитвам се да преценя — прошепна през смях той. — Мисля да се спра на „гордост“ — добави тихо той. — Беше ти хубаво, нали?

— Много повече от това — прошепна в отговор тя до влажното му рамо. Ръката му проследяваше очертанията на гърдите му, усещаше хладната кожа и извивките на мускулите. — Прегърни ме.

Той я обви с две ръце и я прехвърли върху себе си. Краката им игриво се преплетоха.

— Аз те прелъстих.

Тя притисна устни към ключицата му.

— Ммм.

Той сдържа дъха си, когато това незначително движение отново пробуди възбудата му.

Тя повдигна глава.

— Да не направих нещо лошо?

Той повдигна едната си вежда и кимна към плоския си стомах. Тя последва развеселения му поглед и затаи дъх.

Тейт покри устните й със своите и я целуна с настойчивост, преди да се изправи и да седне на леглото.

— Какво правиш? — попита тя, изпълнена с изненада.

Нахлузи боксерките си, а след тях и панталоните и я погледна развеселен.

— Поне един от нас трябва да прояви малко разум — каза й той. — Колби сигурно вече се връща.

— Но той току-що тръгна…

— Преди почти един час — поправи я той и кимна към часовника на нощното шкафче.

Тя се изправи, очите й бяха изпълнени с почуда.

— Прекарахме дълго време заедно — каза нежно той. — Не забеляза ли?

Тя се засмя притеснено.

— Ами да, но не предполагах, че е толкова дълго.

Той я повдигна от леглото и я целуна нежно, сгушвайки лицето й до себе си.

— Струваше ли си да ме чакаш толкова години? — попита той.

Тя се усмихна.

— Що за глупав въпрос.

Целуна я отново, но когато вдигна поглед, в очите му вече нямаше усмивка.

— За мене близостта ни беше истинско удоволствие — каза тихо той. — Трябваше да бъда по-внимателен.

Тя знаеше за какво мисли той. Не бе използвал нищо и сигурно знаеше, че и тя не е използвала. Постави ръка на гърдите му.

— Има едно хапче, което се пие на следващата сутрин. Утре ще отскоча до града и ще си купя — излъга тя, без дори да трепне. Нямаше намерение да ходи за никакво лекарство, но така щеше да го успокои.

Мисълта не му беше никак приятна. Нещо дълбоко примитивно у него бе засегнато и наранено. Той се намръщи.

— Това може да бъде опасно.

— Разбира се, че не.

Той докосна извивката на ноктите й докато се опитваше да мисли. Всичко му изглеждаше като сън, като мечта. Никога преди не бе имал подобно преживяване с друга жена.

Тя затвори очи и се приближи до него.

— Нямаше да мога с никой друг да направя това — прошепва тя. — Беше много по-хубаво от мечтите ми.

Сърцето му подскочи. Той се чувстваше по същия начин. Повдигна брадичката й, за да може да се взре в светлите очи. Те сияеха и излъчваха щастие.

— Целуни ме — прошепна той.

Тя се надигна на пръсти и разтвори устни. Той не се усмихваше вече. На Сесили й се стори, че може да прочете мислите му.

— Не си ме накарал да извърша нищо насила, Тейт — каза нежно тя. — Взех решение напълно самостоятелно. Исках да разбера дали миналото не ме е унищожило като жена. И ето че открих по най-вълнуващия начин, че всичко е наред. Не се срамувам от това, което направихме.

— Аз също не се срамувам.

Той извърна очи, а по лицето му все още личеше колебание.

— Нямах право на това.

— Да бъдеш първият мъж в живота ми? — Тя му се усмихна нежно. — Преди осем години или след осем години, пак щях да избера теб. Не искам друг, не и по този начин. Никога не съм искала.

Той се намръщи.

— Сесили…

— Не искам от теб обещания за вечна любов. Няма да те преследвам и да ти досаждам. Не е в стила ми. — Тя застана пред него. — Трябва да си тръгваш — каза тя.

Той не можа да скрие учудването си.

— Аз съм си вкъщи.

— Знаеш какво имам предвид. Ще измъкна от Колби всичко, което е научил и ще кажа, на когото трябва.

Тя се пресегна и вплете пръсти в дългата му гъста коса, наслаждавайки се на усещането. Усмихна се и премести пръсти върху устните му.

— Ти каза, че ако това се случи ще бъдем само ние двамата. Няма да има други жени, нито пък Одри. Каза, че ще идваш при мен за утеха, за нежност.

Той също посегна и сви в шепа кичур от меката й коса. Наведе се и я целуна с безмълвна нежност топлите устни.

— Така ще бъде. Въпреки че нямам представа как ще се справя — отвърна дрезгаво той.

— Как ще ме любиш ли?

Той я погледна и в продължение на няколко дълги минути не откъсна поглед от нея.

— Не знаеш много за това — каза най-сетне той. — Има… различни степени на наслада. Понякога е хубаво, понякога е страхотно. Поне веднъж в живота е великолепно.

— Не разбирам.

— Ти беше девствена — прошепна сериозно той. — Но ние съединихме душите си. Аз бях вътре в теб, но ти беше в мен също. — Той докосна връхчето на носа й със своя. — Чудил съм се дали един мъж може да умре от удоволствие. Беше толкова хубаво, че ми се стори, че изпитвах болка.

Тя се усмихна.

— Знам. Обичам те — призна нежно тя.

Той отвърна поглед. Ръцете му стиснаха силно раменете й.

— Извинявай — прошепна тя и се отдръпна. — Не искаш да чуваш такива думи. Но това е самата истина и не мога да я променя. А и ти знаеш, че е така. Нямаше да спя с теб, само защото те желая. Нямаше да мога да го направя след всичко, което ми се случи в миналото.

Той знаеше. Знаеше го много добре. Чувстваше се объркан, уплашен и подвластен на страстта, която бяха споделили. Преживяното бе завладяващо, незабравимо и желано и сега се чувстваше неуверен за пръв път в живота си.

Тя го погледна, вече напълно сериозно, въпреки че също бе разтърсена от близостта им.

— Слушай, трябва да си тръгваш — настоя тихо тя. — Има причина, много сериозна причина, за да те моля.

— Същото каза и Холдън. Защо? Мога да пазя тайна. Ако нещо става тук, имам право да помогна. Знаеш какво е мнението ми за казиното. Защо си толкова сигурна, че Холдън не е съчинил историята за синдиката, за да спре строежа на казиното в резервата.

— Сигурна съм, че не е така — отвърна тя. — Но не му знам тайните, за да ти кажа — излъга тя. — Ако останеш тук ще застрашиш бъдещето на напълно невинни хора.

Той се намръщи й сви ръце в джобовете си. Гледаше я така, сякаш не я беше чул.

— Сесили, когато се върнеш във Вашингтон, искам да се преместиш да живееш при мен — каза решително той.

Сърцето й се преобърна, но тя поклати глава.

— Защо не?

— Вече бях финансово зависима от теб и то много дълго. Сега вече съм самостоятелна жена. Независима съм. Мога и сама да се грижа за себе си.

— И само веднъж да се любиш с мен ти беше достатъчно? — попита съблазнително той.

Тя се усмихна.

— Никога няма да ми бъде достатъчно, дори и да го правим по четири пъти на ден цял живот — отвърна тя. — Но няма да ти стана любовница, Тейт.

— Сесили… — започна колебливо той.

— Тръгвай, и престани да се чувстваш виновен за нещо, което и двамата желаехме. Няма да нахлуя в живота ти. Никога не съм искала нищо, няма и да поискам. — Тя се надигна на пръсти и го целуна точно под брадичката. — И не се притеснявай за последствията. Такива няма да има. Нали?

Тези думи сякаш прободоха сърцето му. Сам я бе принудил да вземе това решение и то заради фанатичното му нежелание да се смесват расите. Знаеше, че ако нещо се случи, тя няма да го преживее лесно. Тя не беше човек, който поставя желанията си на първо място, независимо какво би й коствало това. И двамата продължиха да се обличат. Той не казваше нищо, но мислеше напрегнато и се тревожеше. Когато отидоха в хола, той се поколеба.

— Слушай, не е нужно да предприемаш каквото и да е — каза внезапно той.

— За какво говориш?

— Онова хапче — насили се да обясни той. — Не ми е приятно да мисля за него.

Зарадва се, че се тревожи за нея. Зачуди се дали и с другите жени се люби така. Прииска й се да знае повече за мъжете. Преживяването й този ден бе нещо невероятно, най-красивото нещо в целия й живот. Чувстваше се завършена. Не искаше Тейт да заподозре, че няма никакво намерение да пие лекарство против забременяване.

Гласът й прозвуча успокояващо.

— Както кажеш. Сега си тръгвай.

Пое ръката му в своята, отвори вратата и го поведе към наетата спортна кола.

— Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай.

— Престани да ме побутваш да си тръгвам, дявол да го вземе! — каза разгневен той.

— Не те побутвам, а те убеждавам нежно.

— Не искам да си тръгвам — призна той от все сърце.

— Понякога ни се налага да правим неща, които не искаме — напомни му тя. — За мен няма никаква опасност. В момента е най-неблагоприятното време в месеца, за каквито и да е изненади — увери го тя, въпреки че лъжеше.

— Наистина ли? — попита той със смътно чувство на разочарование.

Тя се усмихна и кимна.

— Наистина. Приятно пътуване.

Той се подчини. Седна в колата и хлопна вратата.

— Щом е така, няма нужда да пиеш каквито и да е лекарства.

— Няма — съгласи се тя.

— Или да правиш каквото и да е друго — продължаваше да настоява той.

Тя отново се усмихна.

— Добре — обеща Сесили.

Той също се усмихна, налагайки си да я запомни в този момент, с великолепната блестяща коса падаща по раменете й, обрамчваща нежното любимо лице. Не си беше сложила очилата и той се зачуди дали го вижда ясно.

— Ако имаш нужда от мен, ще се върна веднага. Само ми кажи.

— Знам.

Тя се приближи, за да се вгледа в черните му очи. Сега изражението им беше различно. Говореше, че е… негова, различно от преди.

Той се протегна и докосна яката на блузата й, новата чиста блуза, на която бе закачен ракът.

— Харесва ли ти? — попита той.

Тя се усмихна.

— Да. Благодаря ти. Много е красив. Извинявай за рачешката супа — каза тя със закъснение и се разсмя безпомощно.

— Както сама се увери в леглото — каза той с хитра усмивка, — не си успяла да нанесеш никакви щети.

Тя се изчерви и той се разсмя.

— Май трябва да тръгвам — промърмори сухо той. — Ела тук и ме целуни за довиждане, а след това тръгвам, щом така искаш.

Тя пристъпи и го остави да я целуне, наслаждавайки се на дългата черна коса и целувката, която разкриваше желанието му.

— Защо си беше пуснал косата? — попита задъхано тя, когато вдигна глава.

— Не знаеш ли? Попитай майка ми. — Той сви устни. — По-добре питай Колби. Още щом ме видя разбра. — Очите му помръкнаха. — Ако посмее да те докосне, следващия път няма да се отърве само с няколко шева. Сега вече си моя.

Той включи мотора и се отпусна на седалката. Махна й за последно и подкара, за да не й даде възможност да му се скара, че хората не са вещи и никой не ги притежава. Тя наблюдаваше отдалечаващата се кола и по тялото й все още се стелеше изпитаното удоволствие. Искаше й се да тръгне с него. Така той ще има възможност да помисли и ще си внуши, че се е възползвал от нея. Или пък, надяваше се тя, ще започне да се убеждава, че не може да живее без нея. Все пак бе поискал да се премести при него. Въздъхна притеснено. Не искаше да живее с него, без да са женени. Нещата вече не бяха като едно време, но Сесили обичаше традициите. А той няма да се ожени за нея. Знаеше го със сигурност. Нямаше да се ожени за нея, за да нямат деца. Ако имаха, той нямаше да разбере, реши тя.

Докато вървеше към верандата си спомни какво означава пуснатата коса. Някога, преди да тръгнат на война, някои войни си пускали косата и рисували по лицето си бойните цветове, специалната „защита“ срещу рани в битката. Тя се разсмя, когато осъзна какво значение бе вложил Тейт. Без да изрече и дума, бе предупредил Колби, че е готов за битка.