Даяна Палмър
Хартиена роза (6)

Пета глава

Болката му бе толкова осезаема, сякаш се бе изписала по лицето. Стана от стола и се изправи пред него.

— Дълбоко в себе си хората не са жестоки — каза тя с мек, изпълнен със състрадание глас. — Понякога вътрешната им болка е толкова силна, че не я издържат. Не успяват да се справят с ежедневния стрес и посягат към наркотиците или алкохола с надеждата, че те ще им помогнат.

— Какво може да е причинило на баща ми такава болка? — попита грубо той.

Това, че синът му не му е син, а жена му е влюбена в друг, помисли си тя. Погледна го и разбра, че годините, през които е бил подложен на тормоз, а мъката е била част от живота му, са създали мъжа пред нея. Лицето му бе като изсечено от гранит и всяка черта и бръчка криеха емоционални рани от изминалите години.

— Стомана, изкована в огън — изрече тя, без да се замисля.

— Това аз ли съм? — попита той.

Тя се усмихна тъжно.

— Не е ли така?

Той въздъхна бавно и шумно и част от напрежението го напусна. Погледна я с любопитство.

— Ти ми даваш спокойствие — призна неочаквано той. — Усещам спокойствие единствено когато съм с теб. Господ знае защо, след като непрекъснато ме караш да избухвам.

Тя го погледна в очите.

— Тейт, сенатор Холдън има причини, за да постъпи така — обясни сериозно тя. — Няма да се преструвам, че знам какви са, но го познавам. Той не е като някои политици, които лъжат, когато им изнася. Той е последователен човек. Не е злопаметен и няма да ти забие нож в гърба. Знаеш, че е така — говореше убедено тя.

Тейт се намръщи.

— Да, така е. — Присвитите му очи се впиха в нейните. — Какво знаеш за всичко това, Сесили?

— Знам всичко за археологията — отвърна тя.

Той протегна ръка и докосна острата малка брадичка.

— Криеш нещо — прозвуча плътният глас. — Не съм сигурен как разбрах, но го усещам.

— Мислиш си, че знаеш всичко за мен — отвърна тя и се опита да се отдръпне. — Недей, не прави така — прошепна тя и се пресегна да хване топлата му китка.

Той задържа дъха си.

— Голяма грешка, Сесили — каза дрезгаво той приближавайки се, отдаден на желанието, което го бе довело при нея в този час. — Не биваше да ме докосваш.

Преди да успее да го попита какво иска да каже, устните му бяха върху нейните. Той простена и я облегна на стената, докато устните му извършваха неописуемо еротични неща с нейните. Сесили усети как силното му бедро се промъква между краката й, усети стегнатото му тяло притиснато жадно към нейното.

Не можеше да избяга. Той я възпламеняваше. Ноктите й се впиха в мускулите на гърба му и тя простена дрезгаво под неумолимите устни. Усещаше непознат ритъм, който изпращаше малки стрелички по тялото й, изстреляни от тайнството на удоволствието. Една ръка притисна бедрото й, следвайки същия ритъм. Цялото му тяло създаваше усещане на вълшебно мъчение, което я отвеждаше далече отвъд незначителните радости в живота. Тя изплака под настойчивите устни, докато тялото й се стремеше към него. В този момент усети промяната в него, физическа промяна, ясно доловима, причинена от близостта им.

Той знаеше, че се увличат. Отдръпна се, без да обръща внимание на болката, която усети. Погледът му бе замъглен, изискващ, когато срещна очите й. Въздъхна рязко и неравномерно, без да се отдръпне повече. Телата им останаха притиснати. Бе възбуден и тя го усещаше. За пръв път той й позволяваше да го усети.

Вгледа се в унесените й очи.

— Не трябва да ми позволяваш да правя така — изръмжа той почти ядосан.

— Щом престанеш да ме притискаш, ще се добера до някой тежък тъп предмет и с удоволствие ще…

Той спря думите й с целувка.

— Не се шегувам — прошепна той до устните й. Бедрата му нежно се отъркаха в нейните. Усети я как потръпва.

— Това е… нещо ново — каза тя, опитвайки се да се пошегува.

— Нищо ново не е — поправи я той. — Никога не съм ти позволявал да го усетиш.

Целуна я бавно, наслаждавайки се на покорството на топлите й устни. Ръцете му се плъзнаха под блузата към гърдите, обвити в дантелен сутиен. Вече губеше контрол. Ако се оставеше на възбудата, щеше да увлече и нея, а това можеше да ги погуби. Налагаше се да спре веднага, докато все още му оставаше някакъв самоконтрол.

— Така ли посрещаш Колби, когато идва? — прошепна той умишлено саркастично.

Подейства! Тя го настъпи с всичка сила, въпреки че беше боса. Изненадата му се оказа по-силна от болката, но докато се съвземе, тя се изскубна от ръцете му. Зелените очи блестяха предизвикателно зад очилата, косата й бе в пълен безпорядък. Гледаше го като разярена пантера.

— Не ти влиза в работата как посрещам Колби! А сега напусни апартамента ми! — беснееше тя.

Великолепна е, мислеше си той докато я наблюдаваше очарован и безпомощен. Нямаше мъж на този свят, който да я смири или да я подчини на волята си. Дори пияният й пастрок не бе успял да я принуди да извърши нещо, което не желае.

— Да знаеш само как мразя самодоволната ти усмивка — нахвърли се тя върху него, опитвайки се да овладее гнева. — Мъжът покорител!

— Съвсем не мислех за това.

Малко по малко той идваше на себе си.

— Майка ми беше отстъпчиво момиче на младини — припомни си той. — Винаги ме закриваше с тялото си, за да не позволи на баща ми да ме убие. Отдавна съм пораснал и сега аз я защитавам.

Тя го погледна, без да крие любопитството си, въпреки че все още бе разтърсена.

— Не те разбирам.

— Имаш огнен дух — прошепна той. — Възхищавам ти се за него, дори когато ме влудяваш. Но той няма да те спаси ако някой мъж е решил да те нарани.

Тейт въздъхна тежко.

— От доста време вече си… под моя… отговорност — каза той, подбирайки внимателно думите си. — На колкото и години да си, пак ще се чувствам длъжен да бдя над теб. Просто съм си такъв.

С тези думи искаше да я успокои, но чутото я нарани. Тя си наложи да се усмихне.

— Мога и сама да се грижа за себе си.

— Сериозно? — попита тихо той и се взря в очите й. — В моменти на слабост…

— Те не са чак толкова много. Ти си основният виновник за тях — подчерта тя. — Ще си тръгваш ли? Предполага се, че аз трябва да те прелъстя, а не обратното. Нарушаваш правилата.

Едната му вежда се повдигна. Изглежда чувството й за хумор винаги успяваше да изглади нещата между тях.

— Ти престана да се опитваш да ме съблазниш.

— Ти все ме отблъскваш — изтъкна тя. — Една жена не може вечно да понася откази.

Очите му жадно проследиха извивките на тялото й.

— Не можах да си наложа да спра да мисля — каза той по-скоро на себе си — как се чувствах, докато бяхме в къщата на майка ми. Никоя не съм желал толкова силно, но и тогава чувството не беше само физическо привличане. — Намръщи се. — Желая те, Сесили, и се мразя за това.

— Нищо ново! — Тя посочи към вратата. — Отивай си. И се надявам да не успееш да мигнеш.

— Сигурно няма — призна мрачно той. Направи стъпка към вратата и се поколеба.

— Лека нощ — каза непреклонна тя, без да помръдне.

Тейт стоеше с гръб към нея, гордо изправен.

— Мога да проследя линията на дедите си до Мексиканската война от началото на деветнайсети век. Всеки един от тях е чистокръвен лакот. Останали сме толкова малко.

Едва се сдържа да не заплаче заради това, което той все още не знаеше.

— Не е нужно да ми обясняваш — каза сериозно тя. — Знам как се чувстваш.

— Дори нямаш представа — сопна се той и изправи гордо глава. — Бих дал живота си, за да те любя само веднъж. — Обърна се, когато погледите им се срещнаха и огънят в тях лумна. — И с теб е така.

— Това е само физическо привличане. Ти не ме обичаш — каза тихо тя. — Без любов остава само сексът.

Той въздъхна бавно. Не искаше да задава въпроси, но не успя да се сдържи.

— И това е нищо, което си изпитала?

— Да, изпитала съм го — излъга тя без дори да трепне, с усмивка, която се надяваше да е отражение на опита й. Не искаше да се примири с трохите, нито пък с откраднатите часове, прекарани в леглото му. Мъжете стават изобретателни, когато са обсебени от желание, дори мъжете като Тейт. Не можеше да му признае, че към никой друг няма да изпита същото.

Думите й бяха попаднали в целта. Точно както искаше. Той се поколеба за минута, а след това отвори вратата със замах и изфуча навън. Сесили затвори очи и благодари на бога, че прояви достатъчно здрав разум да не се поддаде на това, което желаеше най-силно на света. Тейт веднъж каза, че само сексът не е достатъчен. Оказа се, че е прав. Продължи да си повтаря думите му като напев, докато най-сетне се унесе и заспа.

 

 

Късно следващия следобед Сесили пристигна в малката къщичка на Лета в резервата „Уапити Ридж“. Наложи се да се прехвърли Денвър на друг полет за Рапид Сити, Южна Дакота, а там нае кола.

Лета още бършеше ръцете си в кухненската престилка, когато излезе на верандата, за да я посрещне.

— Едва смогнах да приготвя вечеря. Лошо момиче, защо не звънна вчера, а когато пристигна на летището?

— Исках да те изненадам.

Лета се намръщи, когато чу думата „изненада“.

— Какво има? — попита Сесили щом се качи на верандата и остави сака.

— Забравих да ти го дам.

— Кое?

— Тейт ми даде подаръка за рождения ти ден, когато бяхте тук — призна тя. — Сложих го на скрина в трапезарията и забравих да ти дам. Чакай, ще го донеса!

На Сесили й се стори, че се задъхва само при звука на името му. Сякаш усещаше вкуса му по устните си, безграничното му желание докато притискаше тялото й…

— Значи не е забравил рождения ми ден — каза развълнувано тя.

— Разбира се, че не е, но каза, че тогава не сте си говорели. — Тя подаде на Сесили малка кутийка. — Хайде — подкани я тя, когато момичето се поколеба. — Отвори я.

Пръстите на Сесили изстинаха и се разтрепериха докато сваляше опаковката. Показа се кутийка за бижута. Това, разбира се, не може да е пръстен, каза си тя и повдигна капачето. Той не бе й купил…

— Невъзможен тип! — възкликна тя. — Как е могъл!

Лета надникна през рамото й и се заля от смях.

Сесили я погледна възмутено.

— Няма нищо смешно!

— Напротив!

Сесили отново погледна към сребърния рак с рубинени очи и перлени щипки, устата му, изкривена в усмивка от едната страна.

— Красив е, нали?

Тя извади брошката и я разгледа. Това не беше сребро, а платина. И рубините, и перлите бяха истински. Личеше, че е поръчка. В очите й се надигнаха сълзи. Подаряваш такова нещо на човек, който означава нещо за теб. Спомни си страстните му целувки и си пожела от все сърце и те да означават нещо.

Забоде малкия рак на яката на блузата. Знаеше, че ще го цени и обича, докато е жива.

— Казвай защо си тук! — попита Лета, докато вечеряха и пиеха кафе.

— Интересува ме един старинен предмет — започна уклончиво тя.

Лета я погледна.

— Тук няма нищо такова, освен свещената бохча, а ти много добре знаеш, че не се показва, освен на церемонии. Никой от племето няма да ти позволи да я докоснеш, камо ли да я занесеш в музея.

Сесили въздъхна и отпи кафе.

— Лета, няма ли да е по-лесно, ако се престориш, че ми вярваш, когато лъжа?

Лета се разсмя.

— Не си достатъчно добра в лъжите.

— Не мога да ти кажа всичко — отвърна тя. — Но ще ти разкажа това, което мога. Идвам, за да се поогледам и ослушам.

Лета отвори широко очи.

— Тайна операция — възкликна ентусиазирано тя. — Господи! Какво ще правим?

— Слушай, това е много сериозно. Наоколо се навъртат лоши хора.

— Идват и си отиват в лимузини с шофьори, а номерата им са от други щати — каза Лета. — А всеки път след това, Том Черния нож се отбива у племенника си и добре си пийва уиски.

Сесили я слушаше с отворена уста.

Лета я погледна многозначително.

— Знам всичко, което става тук. Усещам, когато нещо не е както трябва. Парите от касата на племето изчезнаха, но не мога да повярвам, че Том краде. Той ми е братовчед.

— Том е много добър приятел на един влиятелен човек във Вашингтон — каза предпазливо Сесили. — Този човек е готов веднага да започне разследване, стига да събере доказателства.

Лета разрови храната в чинията си.

— Тези хора не излизат открито пред теб — обясни тя. — Изникват зад гърба ти, без да ги усетиш. Притискат хората със старите им тайни.

— Не говорим за хора като теб — изтъкна нарочно Сесили. — Ти нямаш тайни.

Лета се умълча.

— Виждала ли си Тейт?

Сърцето й прескочи.

— Видях го снощи.

— Добре ли е?

Тя се намръщи.

— Много добре. Не му е приятно, че излизам с Колби Лейн.

Лета многозначително повдигна вежди.

— Не е това, което си мислиш, Лета. Той просто е загрижен за мен. Колби много пиеше. Вече е престанал, но Тейт си мисли, че ще ми окаже лошо влияние. — Тя отпи от кафето. — По-големият брат Тейт идва на спасителна мисия.

— Той много те обича.

— Както се обича по-малка сестра, Лета, и двете знаем, че е така — заяви тя. — Одри е жената на живота му и няма никакво намерение да се махне. Ако не беше манията му да не се жени за жена от друга раса, тя сигурно вече щеше да има годежен пръстен. А е и страшно красива.

— Тя мрази индианците — заяви студено Лета. — Също като една друга светска дама, която някога познавах. Чула съм какво ли не — били сме мръсни, невежи, примитивни диваци, които чакат издръжка от правителството…

Сесили скочи и прегърна жената, която бе заместила майка й.

— Ти си чиста, интелигентна съвременна жена с много умения и голямо сърце! — каза тя. — И първият, който посмее да каже друго, ще си има работа с мен!

— Ти правиш много за нас, Сесили — каза сериозно Лета. — Повече отколкото можеш да си представиш. — Тя погледна внимателно осиновеното си дете. — Къде си се одраскала? Тук на бузата.

Сесили си спомни как снощи наболата брада на Тейт я драскаше. Всичко бе пред очите й и тя се изчерви.

Лета стисна устни.

— Значи такива работи стават — заключи тя. — Така си и мислех. Докато правех сандвичите тогава, изведнъж в хола стана много тихо. Точно преди Тейт да си тръгне…

— Престани — изсумтя Сесили и седна отново. — Аз не означавам нищо за него.

Лета поклати глава.

— Той те желае.

По-младата жена пое рязко въздух.

— Желанието не е достатъчно — заяви твърдо тя. — Няма да се превърна в развлечение за него.

Тъмните очи на Лета бяха мъдри и тъжни, изпълнени с горчив опит.

— Дръж се твърдо — каза неочаквано тя. — Толкова е лесно да се поддадеш, Сесили. А след това плащаш. Понякога цената е много висока.

Лета знаеше по-добре. Нали бе изоставена от амбициозен политик, сключил брак, който да даде тласък на кариерата му. Сесили усети болката на Лета.

Пресегна се през масата и нежно стисна ръцете й.

— Може би си права — отвърна тя. — Но има награди, които си струват цената.

Лета се намръщи. Сякаш спря да диша.

— Какво точно знаеш? — попита тя Сесили. Стаен ужас прозираше в чертите й, а ръцете й станаха ледени: — Сесили…

Сесили се стегна.

— Нямам тайни от теб — каза тя. — Но съм обещала да не казвам, нищо.

Лета бе уплашена.

— Човекът, който те изпрати тук… е сенатор, нали?

— Не мога да ти отговоря.

— Сенатор за Южна Дакота.

— Лета…

— Мат Холдън?

Сесили затвори очи. Не можеше да каже. Нямаше да каже.

— Господи — прошепна Лета и пусна ръцете на Сесили. — Господи, та той знае. Знае, нали?

Сесили прехапа устни.

— Съжалявам. Да, знае. Хората, които му помагат да наблюдава, са разбрали всичко. Заплашват, че ще проговорят пред медиите. Като се има предвид положението на Холдън в сената, това ще съсипе кариерата му, да не говорим пък какво ще стане с вас с Тейт ако истината излезе.

Лета скри лицето си в ръце и тихо заплака.

Сесили стана отново, за да успокои по-възрастната жена.

— Всичко ще се оправи. Сенатор Холдън мисли, че ще успее да ги спре навреме, но трябва да открием кои са и как изнудват Том Черния нож. Още не сме победени, Лета. Ще се справим. Вярвай ми!

Лета също я прегърна.

— Исках да им кажа. Смятах да кажа на сина си и на истинския му баща. Изчаквах, после реших, че трябва да мине още малко време, да издебна подходящия момент, подходящото място. Но Мат беше женен, а Тейт толкова се гордееше с фамилните и културните традиции… — Тя се изправи и изтри очи. — Джак знаеше, че съм бременна, когато се оженихме, но не го интересуваше кой е бащата. Казваше, че ме обича достатъчно, за да приеме и двама ни. — Тя вдигна очи, изпълнени с мъка към Сесили. — Не стана така. Ядеше го мисълта, че друг мъж е баща на детето ми, особено след като открихме, че повече не мога да зачена. Мразеше ме, мразеше и Тейт. Наказваше нас заради собствената си стерилност. Започна да пие и от добър човек се превърна в чудовище. Аз му причиних всичко това — обясни просто тя. — Сякаш, за да влоша нещата не казах на Мат за сина му, а на Тейт не казах кой е истинският му баща. Сега той ще го разбере от вестниците или от някоя телевизионна програма. Ще ме намрази.

— Сигурно ще намрази всички ни, когато истината излезе — опита се да я успокои Сесили. — Ще го преодолее.

Лета поклати глава и избърса зачервените си очи.

— Няма. И неговото отношение към премълчаването на истината е също като твоето. Никога няма да ни прости.

Сесили усети как сърцето й се сви при тези думи. Това беше самата истина.

— Не можем да гадаем какво ще стане — каза тихо Сесили. — Може да оправим нещата или поне да опитаме. Гледай от хубавата страна.

— Има ли хубава страна? — попита Лета хлипайки.

— Разбира се. Сами ще пипнем онези мошеници от синдиката, ще спасим вожда и парите на племето. Ние ще сме в центъра на новините.

— Пак ли? — попита Лета щом си спомни какво беше направила Сесили.

Пръстите на Сесили докоснаха изящния рак на яката.

— Този път нещата ще са с правилната политическа ориентация — каза тя.

— Как изглежда Мат? — попита Лета, въпреки че нямаше намерение да задава този въпрос.

— Страшен хубавец. Със сребриста коса, арогантен, инатлив и избухлив — също като един друг мъж, когото познаваме — добави тя с усмивка. — Има много високо мнение за теб. Съжалява за постъпка си. Каза, че е направил погрешен избор.

— Сигурно ме мрази, защото не съм му казала за Тейт.

— Не! Няма такова нещо! — Сесили погледна тъжните очи на по-възрастната жена. — Лета, единственото, за което съжалява е, че двамата сте страдали в ръцете на Джак Уинтроп. Много добре разбира защо си скрила истината от него. Проблемът е… ами, двамата с Тейт са непримирими врагове. Новината го е разтърсила.

— Аз го обичах — спомни си Лета, очите й меки и далечни. — Израснахме заедно. Беше по-голям от мен и все пак имаше съвсем ясна представа как иска да подреди живота си. Беше готов да отдаде цялата си помощ на хората тук. Не можех да повярвам, когато започна да ме кани да излизаме. Бях готова да направя всичко за него. След това ми каза, че ще се жени за една богата светска дама и ще се кандидатира в изборите за сената. Скарахме се. След изборите, преди да замине за Вашингтон, дойде да ме види за последен път. Толкова ми беше липсвал през дългата раздяла. Започнахме да се целуваме и не можахме да спрем. — Лета се изчерви от притеснение. — Тогава ми каза, че вече е женен. Беше засрамен, съжаляваше, но аз — не. Това беше всичко, което имах и той го знаеше. Няколко седмици след като си тръгна, разбрах, че съм бременна.

Лета се усмихна.

— Не можеш да си представиш колко бях щастлива. Знаех, че няма да му кажа, и въпреки това бях щастлива. Тогава Джак Уинтроп ми предложи дом и аз приех. — Тя поклати тъжно глава. — Трябваше да усетя какво ще стане. Аз си платих, Тейт също. Веднъж се опитах да избягам, но Джак ме преби така, че дори не можех да ходя. Заплаши ме, че ще нарани Тейт, ако отново се опитам да бягам и аз останах. — Тя погледна Сесили. — Казват, че е много лесно да напуснеш съпруга си ако те малтретира. Но, Сесили, ако бях избягала, той щеше да ни намери и да ни убие. Това не бяха празни приказки, той говореше напълно сериозно. Когато беше пиян, бе способен да убие човек най-хладнокръвно. В онези години все още нямаше домове и приюти за малтретирани жени, никой не ни защитаваше. Тейт също носи много белези, въпреки че са невидими. Както и аз.

— Не съжаляваш, че имаш Тейт — каза Сесили.

Лета поклати глава.

— Никога не съм съжалявала. Единственото, което ме мъчи, е, че Мат е разбрал по този начин. Нали не е казал на Тейт? — попита притеснено тя.

— Не, но ме помоли аз да опитам — промърмори тя. — А пък аз му обясних, че дълго има да чака.

— На Тейт никак няма да му хареса, че сме скрили истината.

— Не знам какво ще стане — отвърна Сесили неискрено. Така или иначе, той никога няма да ме потърси, дори и когато разбере, че е със смесена кръв. Прекалено дълго вече живея в очакване и празни надежди.

— Ако се опиташ да избягаш далече от него, той ще те последва — най-неочаквано заяви Лета. — Между вас съществува близост, връзка, която никога няма да бъде нарушена.

— Съществува и Одри — изтъкна Сесили.

— Миличко, имало е много други Одрита — отвърна Лета. — Нито ги е канил вкъщи, нито ги е споменавал. Това са непостоянни връзки, а и съвсем не са много и нито една от тях не е с невинно момиче.

— Връзката с Одри е вече от доста време.

Лета срещна погледа й.

— Ако той спи с Одри, кажи ми, Сесили, защо тогава не може да свали очи и ръце от теб?

Сърцето на Сесили трепна.

— Как… какво?

— Един съвсем обикновен въпрос — отвърна необяснимо защо Лета. Тя се усмихна на объркването и притеснението на момичето. — Когато влезе в кухнята при последното ви идване, устните ти бяха подпухнали и не смееше да го погледнеш в очите. Той също бе разтърсен. Не ми е нужен гадател, за да разбера какво се е случило в хола. Не е типично за Тейт да играе игрички с невинни момичета.

— Той мисли, че вече не съм невинно момиче — отвърна кратко тя. — Оставих го да си мисли, че двамата с Колби, че сме… ами много близки.

— Олеле.

Тя се намръщи.

— Защо казваш това олеле?

— Пазеше се единствено, за да не се възползва от теб — обясни Лета. — Ако предположи, че имаш дори съвсем малък опит, веднага ще си намери причина да сте заедно. Играеш опасна игра. Любовта ти ще те подхлъзне, когато той я разпали. Знам какво ще стане, колко добре ми е известно!

Сесили си каза, че няма да мисли за това. Ще забрави Тейт, макар и не веднага.

— Сега не е времето да се притеснявам — каза най-сетне тя. — Избърши сълзите и пийни още малко кафе. След това трябва да си измислим стратегия. Ще повалим врага по всички флангове!