Даяна Палмър
Хартиена роза (18)

Седемнадесета глава

На следващия ден Тейт заведе Сесили в дома на Мат и Лета. Тъй като на алеята имаше лед още от сутринта, Тейт я взе на ръце сякаш бе крехко безценно съкровище и я отнесе до входа. Загърна я в черното кожено палто, което сам й бе подарил миналата Коледа и придърпа качулката на главата й, за да не измръзне. В кремавата рокля, съчетана с бежови ботуши, Сесили изглеждаше елегантна, въпреки че бременността вече много й личеше.

— Звънни — каза той и потри нос в нейния.

— Няма — усмихна се палаво тя. Вместо обичайните лещи беше с очила и зад тях зелените й очи весело искряха.

Широките му устни се свиха при отказа й.

— Добре. Тогава ще предприема друга тактика — промърмори той и сведе устни към нейните. — Предай се и натисни звънеца — прошепна той.

Тя обви ръце около врата му и го привлече по-близо. Отвърна жадно на целувката и той простена при лекия й допир.

Само след секунда бе плътно долепена до бежовия му дъждобран и притискаше главата му към своята, отпусната в забравата на удоволствието, в което я потопиха целувката и обичта му.

Не усетиха, че някой е отворил вратата.

Откъснаха се един от друг със смутен смях. Мат изгледа красноречиво сина си и едва след това насочи вниманието си към Сесили, проучвайки я любопитно, а после отново обърна очи към Тейт.

— Има ли нещо, което да ни кажеш на двамата с майка ти? — попита той.

— Ще се женим — отвърна с широка усмивка Тейт.

— Сериозно! — отвърна веднага Мат с престорено учудване, но не успя да скрие смеха си и отвори вратата, за да влязат. — Значи не си забравил какво ти казах за бойния план? — попита той младия мъж, без да крие задоволството си. — Винаги е ефективен!

— Страшен план, няма що — промърмори сухо Тейт. — Отидох в Тенеси, за да я доведа тук, а тя отказа да тръгне с мен. Тогава се прибрах и се напих като казак. Когато се свестих, Пиърс Хътън ми я беше доставил като малко позакъснял коледен подарък.

— На това му казвам шеф! — отвърна през смях Мат. — Лета, ела да видиш кой е дошъл! — извика той.

Тейт понесе любимата си към хола. Тъкмо я поставяше на канапето, когато Лета влетя от кухнята.

— Момиченцето ми! — възкликна тя и прегърна Сесили щом Тейт я пусна. — Горкото ми момиченце, добре ли си?

Загрижеността й разплака Сесили. Най-сетне се овладя и избърса сълзите.

— На какво заприличах — изхлипа тя. — Толкова съм щастлива.

Лета надникна над рамото на момичето към високия си син и се усмихна щастливо. Тейт й отвърна с не по-малко щастлива усмивка.

Тейт разказа как бе заловил Габрини, а Сесили се изчерви, докато той описваше как ожесточено се е борила. Когато разказът приключи, Мат и Лета оставиха Тейт и Сесили сами да доядат пая и да допият кафето, за да обърнат внимание на един неочакван посетител, колега на Мат от Сената. Тейт не можеше да откъсне очи от Сесили докато седяха на огромната черешова маса.

— Притесняваш ме — промърмори тя и преглътна хапката си, докато той отпиваше кафе и я наблюдаваше.

— Бременността е едно невероятно мистично преживяване за мъжа — отвърна простичко той. — Сякаш съм хипнотизиран.

Тя се усмихна широко.

— Забелязвам.

Тейт се разсмя.

— Все говорех, че различните културни традиции не трябва да се смесват — мислеше на глас той. — Първия път, когато се любихме дори не ми мина през ум да те предпазя от забременяване. Не ти ли се стори доста безотговорно?

— Така е. Но ти не знаеше, че съм съвсем неопитна.

— Напротив, знаех — отвърна тихо той, без да откъсва очи от нея. — Знаех го със сигурност много преди тялото ти да ми го докаже.

Тя се изчерви при спомена за преживяното с него. Цялата потръпна.

Тейт поклати глава.

— Тогава беше като истинско пробуждане. Всеки път, когато си спомня, се възбуждам. А след това, в офиса ти — каза рязко той — все още не мога да повярвам какво направих. — Той се намръщи. — Вече си била бременна. Можех да ви нараня с бебето.

— Не си. Но ако си спомняш, аз те прелъстих — добави с усмивка тя. — Дори като имам предвид обстоятелствата, беше страхотно.

Той въздъхна.

— Все още малко се срамувам. Държах се ужасно с теб, Сесили, и не само тогава. Какво ли не изтърпя заради мен!

— Струваше си всяка сълза — подразни го тя. — Не съжалявам за нищо.

— Искаше ми се и аз да мога да кажа същото. — Той сплете пръсти зад главата си и отново я загледа. — Много си секси с това кръгло коремче.

Тя го погледна с престорена строгост.

— Предполага се, че в бременността няма нищо сексапилно.

— Напротив — отвърна той. — Ти грееш, излъчваш щастие — усмихна се Тейт. — Радвам се, че искаш това дете, Сесили. Аз също го искам. Създадох ти толкова трудности. — Той премести ръце на коленете си и погледна надолу. — Целият ми свят се преобърна, а аз не бях подготвен. Нищо не се получи, както съм си го представял. Животът ми приличаше на лъжа, от начало до край. Беше ми трудно да се приспособя.

Тя остави вилицата.

— Знам.

Погледна мрачното лице.

— Никой от нас не искаше да те нарани. Просто не измислихме по-лесен начин, за да ти кажем всичко.

Тя посрещна тъмните питащи очи и сякаш дъхът й спря в гърлото. Очите му бяха толкова красиви. Зачуди се дали бебето ще бъде със светли като нейните, или тъмни — на него.

— Лъжите са опасни, дори и благородните.

Той кимна. Плъзна поглед по лицето й и се усмихна бавно.

— Чудя се на кого ли ще прилича детето.

— И аз мислех за същото. Тъмните очи са доминантни — спомни си тя. — Косата ти е черна, моята — руса, значи той най-вероятно ще е с кестенява. Надявам се да има твоите очи. И да е висок като теб.

— Съвсем сигурна ли си, че ще е момче?

— Да, от ултразвука. Като знаеш, че баща ти има още двама братя, вероятността да е момиче, е много малка. Разказвал ли ти е Мат за братята си?

Това беше интересно.

— Не, нищо не е споменавал.

— Единият е бил доста по-голям от него. Филип е загинал през Втората Световна война. Майкъл е починал преди три години от сърдечен удар. Те са били единствените живи от семейството на Мат. Поне така е знаел — добави тя с нежна усмивка. — Както и да е, момчетата са нещо обичайно в семейството му, а бащата, не майката, определя пола на детето.

Той й се усмихна.

— Стига да е здраво, не ме интересува какво е.

Погледът му се плъзна към талията й.

— Говорех ти съвсем сериозно, че трябва да се оженим в най-скоро време — добави тихо той. — Не приемам съвременните разбирания, когато става въпрос за дете, въпреки че искам да се оженим, дори и да не беше бебето. Синът ни заслужава да носи семейното име и да го възпитават и обичат двама родители. И както вече се разбра, не съм имал намерение да избегна създаването му. — Той се усмихна хитро. — А и не съжалявам.

— Нито пък аз. Добре — отвърна тя с усмивка. — Ще се оженим, когато кажеш.

Той въздъхна облекчено, доволен, че тя няма да се противопоставя.

— Ще говоря със свещеника в окръг Колумбия, същия, който ожени родителите ми. Искаш ли? Можем да подпишем само граждански брак.

— Не — отвърна веднага тя. — Искам да се оженим в църква.

Той се усмихна.

— Чудесно. И колкото по-бързо, толкова по-добре — добави той с доволна усмивка и отново погледна към корема й, без да крие гордостта и радостта си.

 

 

Ожениха се след по-малко от седмица. Лета, Мат и Колби им бяха свидетели. Пиърс Хътън и жена му Бриан, също присъстваха заедно с неколкомесечния им син.

Сесили погледна Тейт, когато той повдигна късата воалетка на кремавата шапка, съчетана с красивия копринен костюм, и си помисли, че никога не е виждала нещо по-желано от изражението в очите му. Той се усмихна на съпругата си и се наведе да я целуне с такава нежност, че тя не успя да сдържи сълзите си.

Приемът се състоя в дома на Мат Холдън. Беше шумно и весело. Появиха се непознати, някои от които изключително строги, в еднакво строги костюми, които се оглеждаха така, сякаш очакваха всеки момент терористи да нахлуят през прозорците. Двама други, които изглеждаха доста очукани, въпреки хубавите дрехи, се движеха гъвкаво като вълци. Едър рус мъж, небрежно арогантен, наблюдаваше отегчено другите.

Бриан Мартин, със спящото дете на ръце, се приближи до Сесили, а зелените й очи блестяла пакостливо. Тя бе руса като Сесили, но косата й бе в по-тъмен оттенък.

— Онези двамата са правителствени агенти — прошепна тя и кимна към костюмираните. — Тези до купата с пунш, са бивши наемници. Едрият рус мъж е Микай Стийл. Това е последният човек на света, който би искала да ти е враг. А момичето отсреща… — тя посочи слаба кестенява жена — е доведената му сестра — добави с усмивка тя. — Нещо не се разбират. Затова тя гледа да е в другия край на стаята.

— Колко познато ми звучи — измърмори Сесили и погледна към нищо неподозиращия си съпруг.

— И на тебе, значи? — попита Бриан и нагласи бебето в ръцете си.

— О, да. Тейт не смееше да се доближи до мен години наред.

Тя погледна към полата на Сесили, която очевидно не можеше да се закопчае на талията.

— Боже, боже, един мъж е успял да ти стори това от разстояние!

Сесили избухна в смях. Тейт чу гласа й, погледна я с усмивка, без да крие дълбоките си чувства.

— Но като помисля малко — прошепна Бриан, успяла да забележи погледа му — може пък да е възможно все пак.

Сесили само се усмихна. Двете с Бриан седнаха на канапето и Сесили пое момченцето в ръцете си и се замисли, че скоро ще има свое дете, което да обича. Тейт се появи зад тях, почувствал се самотен, и погледна с усмивка бебето в прегръдките на Сесили.

— Казва се Едуард Лорънс, но му казваме само Лорънс — обясни Бриан, — а Пиърс е готов да развее бойните знамена ако някой съкрати името. Толкова много прилича на баща си.

— Наистина прилича — прошепна Тейт замечтано и се замисли за собствения си наследник под сърцето на Сесили.

Сенатор Мат Холдън се приближи към тях и обви с обич раменете на Тейт.

— Какво красиво дете — рече той и разтърси рамото на Тейт. — Но и моето не е лошо, какво ще кажете? — добави той. — Не мога точно да се сетя на кого ми прилича…

Тейт го сръга с лакът, широко усмихнат.

— Я престани. Изглеждам много по-добре от теб.

— По-добре ли?

— И с по-поносим характер — продължи усмихнат Тейт.

— Само понякога.

— Не е ли хубаво, че двамата се разбират толкова добре, Сесили? — попита Лета и плъзна ръка в ръката на съпруга си.

— Чудесно е — съгласи се тя. — Започвам да свиквам със спокойствието и реда.

— Само така ти се струва — отвърна Тейт и погледна пакостливо баща си. — Вече почти успяхме да приключим с документите по откриването на казиното в Уапити.

— Можете да ги приключите при дяволите ако искате, а аз ще се боря с вас със зъби и нокти, до последно! — процеди през зъби Мат.

— Този път няма външна намеса и в резервата ще направим референдум. Всичко ще се гласува — обясни Тейт. — Няма какво да правиш.

— Няма ли? Ще застана пред урните с плакат и ще събера всички, които си направят труда да ме изслушат. Всъщност…

— Престанете и двамата — каза Лета и застана между тях. — Събрали сме се по толкова хубав повод. Ако искате излезте навън или се разберете по-късно.

Двамата си хвърлиха по един лош поглед, но никой не отстъпи.

— Виждате ли колко много си приличат, когато се блещят така? — усмихна се Лета.

Сесили ги гледаше с широко отворени очи.

— Но, Тейт…!

Той я погледна със закачлив блясък в очите. Мат също се усмихна. Беше се хванала на номера им.

— Ах, вие двамата! — измърмори тя, подаде бебето на Бриан и стана от канапето. — Ей сега ще ви покажа на какво съм способна.

— Трябва да обсъдя нещо със Стийл! — каза веднага Тейт.

— Не го познавам, но съм сигурен, че и аз трябва да обсъдя нещо с него — пригласяше Мат.

Те се оттеглиха, кискайки се дяволито и оставиха кипналата от възмущение Сесили до усмихнатата си свекърва.

Лета я прегърна.

— Те просто се шегуват — каза тя. — И двамата се съгласиха на компромисен вариант. Ще видим как ще се получи, но аз си мисля, че ще имаме казино. Всъщност — продължи тя — по-скоро ще бъде нещо като голям павилион за бинго. Няма да има рулетки, ротативки. Може да се поставят по-късно, но в началото ще е малко и скромно. Този път ние ще се заемем със землемерските работи, хора от племето.

Сесили я прегърна.

— Какъв чудесен подарък за сватбата.

— Все още е само на думи, но по-късно ще има и друг. Двамата с Мат ще обзаведем детската стая, веднага щом се преместите в онази красива къща, която Тейт откри, малко след нашата.

— Ще пием заедно кафе всяка сутрин и ще обсъждаме новите кампании за суверенитета — съгласи се с усмивка Сесили. — Сега вече наистина съм една от семейството.

Лета въздъхна.

— Истинско семейство — съгласи се тя и усмивката озари лицето й.

Тя се приближи до Мат и Тейт, а Бриан вдигна очи към Сесили.

— Надявам се вече да си простила на Пиърс за всичко, което ти стори — каза сухо тя. — Двамата с Колби заслужават разстрел. Не са имали никакво право да те подлагат на такъв шок, още повече когато си бременна.

— Това не беше шок. Бях бясна. Приличах на някакъв вързоп, който го транспортираха със саковете, за да го доставят на бащата на детето.

Тя въздъхна и погледна към съпруга си.

— Но пък какво сдобряване се получи! Мъжът ти получава гласа ми за сватовник на годината.

— Аз си го харесвам — разсмя се Бриан и погледна с нескрита любов Пиърс. Хътън имаше тъмни очи, също като Тейт, а обичта към младата му съпруга не можеше да се скрие, дори и от разстояние.

— Тейт много се вълнува за бебето, нали? — попита Бриан. — Чух го да разказва на Пиърс, че вече проучвал колежите.

— Той ще бъде страхотен баща — предположи Сесили и му се усмихна. — А и много добър съпруг.

— Кой би помислил — добави тихо Бриан. — Винаги изглеждаше толкова сериозен. Май човек никога не може да разгадае другите, нали?

Сесили поклати глава.

— Затова е толкова забавно. Непрекъснато откриваш различни нови черти и особености у хората. Колкото повече го опознавам, толкова повече разбирам, че знам много малко за него. Той е доста потаен.

— Също като Пиърс. Но да знаеш — каза Бриан с престорена сериозност, — че накрая ще се окаже, че мъжете са си стрували неприятностите.

Сесили се разсмя, доволна да открие сродна душа.

— Може и да е така.

 

 

Бебето се роди през лятото, в най-горещия ден от годината. Тейт едва успя да закара навреме Сесили в болницата. Малкият Джоузеф Матю Уинтроп се роди в минутата, когато вкарваха майка му в родилната зала, а в чакалнята бе пълно с роднини и доста странни на вид познати.

Пиърс Хътън прошепна на жена си, че сигурно всяка правителствена агенция във Вашингтон е изпратила представител. Лета и Мат седяха до Колби, който им разказваше последните новини за нападателя на Сесили, Габрини, който тъкмо бил осъден на доживотен затвор за рекет, след като направил самопризнания за участието си в скандала в Уапити. Една сестра прекъсна разказа му, за да съобщи на щастливите Мат Холдън и Лета, че вече имат внуче. Момченцето било здраво, красиво и веднага след като настанят госпожа Уинтроп в стаята й, всички ще имат възможност да го видят. Тя погледна разтревожено групата сериозни мъже със слънчеви очила и тъмни костюми, а след това се озова до друга групичка, в небрежно облекло, които гледаха през прозорците така напрегнато, сякаш очакваха нападение. А един от тях приличаше безкрайно много на мафиот…

Тя бързичко се оттегли на сигурно място в операционната. Това бебе щеше да има доста необичайни посетители.

В стаята си, малко по-надолу по коридора, уморената, но щастлива Сесили наблюдаваше съпруга си и новородения им син. Беше уверена, че едва ли някога ще види изражението на лицето му от деня на сватбата им. Но когато поставиха мъничкото момченце в ръцете на баща му в родилното отделение, изражението му бе невероятно. В очите му се бяха надигнали сълзи. Той бе поел мъничкото юмруче в огромната си мургава ръка и погали съвършените пръстчета, а след това и личицето, опитвайки се да открие прилика.

— Поколения от нашите семейства — каза нежно той — са отразени в това лице. — Погледна към жена си, без да се срамува от мокрите си очи. — В лицето на нашия син.

Тя избърса своите сълзи с ъгъла на чаршафа и привлече главата на Тейт, за да стори същото и с него, докато все още бяха сами.

Тя вече бе измита също като бебето и се бе отпуснала сънено на чистите чаршафи и наблюдаваше съпруга си как се учи да свиква с новородения си син.

— Нали е много красив? — прошепна той, все още изпълнен със страхопочитание от детето. — Следващия път ще трябва да е момиче — каза той с нежна усмивка. — Тогава ще прилича на теб.

— Сърцето ми ликува, когато те видя — прошепна на лакота тя.

Той се разсмя, защото бе забравил, че сам я е научил как да го казва.

— И моето ликува, когато те видя — отвърна на английски той.

Тя се пресегна и стисна голямата му ръка между своите. На масичката до нея бе оставен букет рози, червени и свежи, с невероятно нежен аромат. Тя ги погледна и си спомни първата роза, която той й бе подарил. Тогава бе на седемнадесет, а той й бе донесъл красивата червена хартиена роза от Япония. Този път розите бяха истински, никаква имитация. Те бяха също като любовта й, а също и неговата, истинска и осезаема.

Той се намръщи леко, когато видя изражението й.

— Какво има? — попита нежно той.

— Спомних си хартиената роза, която ми донесе от Япония, малко след като отидох да живея при Лета.

Тя сви рамене и се усмихна срамежливо. Той също й се усмихна.

— Сега вече имаш истински — отвърна той.

Сесили кимна очарована, че той е разбрал за какво говори тя. Но те двамата винаги успяваха да прочетат мислите един на друг, сега дори много по-добре, с бебето, което бе живото доказателство на любовта им.

— Да — отвърна доволно тя. — Розите са истински този път.

Навън дъждът се стелеше като пелена. Сребърни капчици разтърсваха освежените зелени листа. Никой в стаята не забеляза. Бебето спеше, а родителите му го наблюдаваха, очите им пълни с щастие и нежни мечти.