Даяна Палмър
Хартиена роза (17)

Шестнадесета глава

Колби Лейн и Пиърс Хътън накараха портиера да им отвори апартамента на Тейт. Знаеха, че Тейт се е върнал от Тенеси, че е спасил Сесили от Габрини, но никой не го беше виждал повече от седмица. Автоматичният секретар беше включен непрекъснато. Не отговаряше, когато чукаха на вратата. Колегата му и шефът му се разтревожиха от това неестествено поведение.

Тревогата им нарасна, когато го намериха проснат в безсъзнание на канапето. Навсякъде наоколо се валяха бирени кутии и бяха разхвърляни кутии от пица. Той беше небръснат и очевидно не се беше къпал след завръщането си.

— Боже господи — изръмжа Пиърс.

— Позната гледка — промърмори Колби. — Превръща се в мен.

Пиърс го изгледа гневно.

— Не го обиждай.

Приближи до канапето и разтърси Тейт.

— Събуди се! — кресна той.

Тейт отвори очи. Обърна се и изстена.

— Тя няма да се върне — изломоти той. — Няма. Мрази ме…

След тези думи отново се унесе в пиянски сън. Пиърс и Колби си размениха разбиращи погледи. Без да кажат и дума, двамата навиха ръкави и се захванаха за работа — първо с апартамента, а след това с Тейт.

Рано на следващата сутрин Тейт, облечен в халат, се беше отпуснал напряко на леглото си. Внезапно чу как входната врата се отваря. Там цареше необичайно оживление, а главата му още пулсираше, въпреки че се бе изкъпал и бе изпил няколко кафета, придружени с шепа аспирин, които му оставиха онези двамата, които смяташе за свои приятели. Не искаше да изтрезнява. Искаше единствено да забрави, че Сесили вече не го иска.

Той се надигна от леглото и тръгна към хола. В този момент, входната врата се затвори.

Сесили и сакът й стояха като заковани непосредствено до вече затворената врата. Тя беше в рокля и ботуши, с палто и шапка, зачервена и бълваща думи, които Тейт никога не я бе чувал да изрича.

Той се намръщи.

— Как влезе? — попита той.

— Шефът ти ме стовари тук! — изфуча тя. — Бяха двамата с онзи изменник Колби Лейн и двама от бодигардовете, а единият представляваше женския вариант на Иван Грозни! Облякоха ме насила, събраха ми нещата и ме докараха с частния самолет на господин Хътън! Когато отказах да изляза от колата, онази жена ме награби и ме пренесе тук! Щом си поема дъх и си събера ума, започвам да убивам наред, а ти си пръв!

Той се облегна на стената, все още с подпухнали очи и наполовина буден. Тя бе толкова красива с вече закръгленото коремче, нацупените устни и искрящите зелени очи, от които изскачаха светкавици.

Тя усети едва след минута, че той не е на себе си.

— На тебе пък какво ти е? — попита рязко тя.

Той не отговори. Сложи ръка на челото си.

— Ти си пиян! — възкликна невярващо тя.

— Бях — отвърна тихо той. — За около една седмица. Пиърс и Колби вчера са накарали портиера да им отвори. — Той се усмихна леко. — Бях му обяснил какво ще му се случи ако отново пусне някого в апартамента ми, след като беше оставил тук Одри последния път. Сигурно ми е повярвал, защото Колби е трябвало да размаха картата си от ЦРУ, за да влезе. — Той се разсмя. — Нищо не стряска хората така, като тази карта, нищо че е временна.

— Бил си пиян? — Тя пристъпи навътре в апартамента. — Но, Тейт, ти не… ти не пиеш — каза тя.

— Вече пия. Майката на детето ми не иска да се ожени за мен — отвърна той.

— Казах ти, че можеш да го виждаш…

Черните му очи се спуснаха по тялото й като нежни ръце. Тя нямаше представа колко му бе липсвала. Едва я беше погледнал и се чувстваше спокоен.

— Да, каза ми.

Защо, по дяволите, се чувстваше виновна? Опита се отново да събуди възмущението си.

— Отвлякоха ме!

— Виждам. Само че не ме гледай! До този сутрин бях прекалено пиян, за да надигна глава. — Той се огледа. — Сигурно са изхвърлили бирените кутии и кутиите от пица — промърмори той. — Жалко, все си мисля, че беше останало едно недоядено парче. — Той въздъхна. — Не съм ял от вчера.

— От вчера!

След всичко преживяно, мисълта за гладуващия Тейт прогони раздразнението й. Тя си свали палтото и се упъти към кухнята, за да провери какво има в хладилника. Намръщи се.

— Млякото се е вкиснало, хлябът е плесенясал, а тези сухари като нищо ще причинят бактериална зараза.

— Поръчай пица — предложи той. — Има едно заведение на ъгъла. Предплатил съм и ми дължат още десет пици.

— Не можеш да ядеш пица за закуска!

— И защо да не мога? Цяла седмица все с това закусвам.

— Можеш да готвиш — скара му се тя.

— Мога, когато съм трезвен — съгласи се той.

Сесили го погледна обвинително и отново се зае да оглежда.

— Яйцата стават за ядене и има неотворен пакет бекон. Ще ти направя омлет.

Той се стовари на един от столовете в кухнята, докато тя приготвяше кафето и разбиваше яйцата.

— Приличаш на истинска домакиня — изтъкна той с лека усмивка. — След като закусиш, искаш ли да си легнем?

Тя го погледна, без да крие шока си.

— Аз съм бременна — напомни му тя.

Той кимна и се разсмя.

— Знам. Много е възбуждащо.

Ръката й, стиснала лъжицата, замръзна във въздуха.

— Какво каза?

— Яйцата ще загорят — отвърна мило той.

Тя ги разбърка и обърна бекона в другия тиган. Той намираше състоянието й за сексапилно? Не можеше да повярва, че говори сериозно.

Очевидно не се шегуваше, защото я наблюдаваше напрегнато, докато закусваше, а тя беше почти сигурна, че изобщо не обръща внимание на храната.

— Господин Хътън каза на уредника на музея в Тенеси, че няма да се върна и ми плати наема — каза тя. — Вече нямам и дом, където да се прибера.

— Напротив, имаш — каза тихо той. — Аз съм твоят дом. Винаги е било така.

Тя наведе очи към чинията си и се опита да спре сълзите, които откакто беше бременна, бликваха когато искат. Стисна юмруци.

— Пак ли започваш? — попита дрезгаво тя.

— С кое? — отвърна Тейт.

Тя си пое рязко въздух.

— Пак започваш да се грижиш за мен по задължение.

Той се облегна на стола. Халатът му се разтвори на широките мургави гърди, докато я гледаше.

— Не и този път — отвърна той с толкова нежен глас, че сърцето й се разтуптя. — Този път е от любов, Сесили.

Сесили помисли, че не е разбрала. Сигурно й се е сторило, че Тейт каза, че иска да се грижи за нея, защото я обича.

Но той не се шегуваше. Лицето му бе почти мрачно.

— Знам — каза той, — не ми вярваш. Все едно, истина е. — Той погледна шокираните зелени очи. — Обичах те, когато беше на седемнадесет, Сесили, но мислех, че не мога да ти предложа нищо повече от една нетрайна връзка. — Той въздъхна тежко. — Причините да не искам да се женя не бяха тези, които си чувала. Всичко беше заради брака на майка ми. Бях ужасен. Трябваше да преживея целия скандал, за да разбера, че добрият брак по нищо не прилича на този, който наблюдавах като дете. Едва след като видях майка ми и Мат, разбрах какво е бракът.

— Детството ти е било ужасно — спомни си тя.

— И твоето — отвърна кратко той. — Никога не съм ти казвал, че пребих пастрока ти, след като те заведох при майка ми — добави той.

Тя прехапа устни.

— Не. Не знам какво щеше да стане с мен, ако не беше ти. След като мама почина, животът ми се превърна в кошмар.

Той се загледа в чашката кафе, черните му очи потъмняха още повече, докато си спомняше.

— Онази нощ, когато заспа, ти разкопчах горнището на пижамата и видях какво ти е направил. След това отидох у вас и едва не го убих. Ако не беше започнал да плаче и да ме моли да спра, аз… — Той изпусна сдържания въздух. — Тогава разбрах какво изпитвам към теб — добави той и я погледна. — Един мъж иска да защити това, което смята за свое. Всичко започна онази нощ.

Тя бе изненадана от признанието му.

— Ти… гледал си ме?

Той кимна. Очите му се свиха.

— Имаш най-невероятните малки гърди — каза грубо той. — Целите бяха в синини. Искаше ми се да ги целуна, да те отведа в леглото си и да те прегърна, само да те прегърна и да останеш до мен цялата нощ, за да се почувстваш сигурна. Не посмях да се оставя на импулса си — добави той с първата нотка на веселост, откакто тя бе пристигнала. — Майка ми сигурно щеше да ме погне с камшик.

Сесили усети приятна топлина в тялото си.

— Не знаех.

— Лицето ми може да подведе всеки — измърмори той. — Беше истинско мъчение да съм около теб. С годините ставаше все по-зле. Нямаше съмнение, че един ден ще превъртя и ще те любя. — Той въздъхна. — Най-мъчителното беше, че само ако те докоснех, ти беше готова да ме оставиш да направя с теб каквото пожелая.

Тя прокара пръст по ръба на чашата.

— Обичах те — каза тихо тя.

— Знам.

В думите му прозвуча болка. Тя го погледна в очите и откри същата болка там.

— Никога не си ми казвал.

— Не можех. До много скоро не исках и да помисля за брак. И причината не беше в расовите различия — призна той и се засмя, без да крие презрението към себе си. — Лета не ти е казала, защото я накарах да обещае, че ще пази тайна. Един от прадядовците ми, в началото на века се оженил за млада руса бяла жена. Бил член на бандата на Голямата Стъпка.

Тя отвори уста.

— Бандата, разгромена при Ундид Ний през 1890!

Той кимна.

— След това се преместил в Чикаго. Известно време мразел произхода си, станал частен детектив, опитвал се да скрие какъв е и живеел като белите. Накрая гордостта му се събудила и той признал какъв е. Оженил се за дъщеря на лекар, която го гледала след клането. Имали син и дъщеря. Тя говорела езика на лакотите сякаш е от племето. Яздела и стреляла като войн. Майка ми е кръстена на нея. Веднага след сватбата, русата била кръстена Войнстващата жена.

Сесили бе силно впечатлена.

— Значи кръвта ти не е била чиста.

Той поклати глава.

— Това беше просто едно извинение, също както и останалите. Харесвах живота си такъв, какъвто беше. Не исках обвързване, а с теб щеше да е така. — Той я погледна с нескрито желание. — Знаех, че ако се любим няма да има връщане назад. Бях прав. Мисля за теб, докато ям, дишам и спя, особено сега, когато детето ми расте у теб.

Тя го погледна като жена, изтръгната от някакъв кошмар и попаднала в истинска фантазия.

Той стана и захвърли халата, без да се притеснява. Остави я да го гледа за втори път през бурната им връзка. Тя не можеше да откъсне очи от него, и дори не усети кога се е озовала гола пред него. Той я взе на ръце и сведе устни към заобления корем и я отнесе в спалнята.

В очите й се прокрадна плахост, но той се усмихна, когато я остави в огромното легло.

— Много ще внимавам — прошепна той и се приведе над меките устни. — Не бързаме. Имаме цял живот, за да се обичаме.

Това наистина беше любов. Всяка кратка целувка, всеки нежен допир бе доказателство за чувствата му към нея. Това бе най-невероятното интимно преживяване с него и всеки бавен чувствен тласък на бедрата му бе като балет. Усети как тръпне, докато се опитва да сдържа горящата възбуда, която заплашваше да избликне всеки момент.

— Тейт — прошепна дрезгаво тя, притискайки бедрата му.

— Не — промълви той до устните й. — Искам го така. Искам да е бавно, сладко, по-възбуждащо от всякога, толкова нежно… че да се разплачеш… когато свършим.

Тя мислеше, че няма да го преживее. Удоволствието се надигаше бавно, на големи горещи, разливащи се вълни. Тя се притисна още повече и потръпна от напрежението в тялото си, галено безспир от неговото.

Ръцете му бяха от двете страни на главата й. В гърлото му се надигна дрезгав звук, когато срещна огромните й изумени очи.

— Усещаш ли колко съм дълбоко — прошепна дрезгаво той, стиснал зъби, неспособен да спре. — Усещаш ли колко дълбоко те… изпълвам… — Очите му се затвориха и той извика: — Сесили… о, господи, обичам те…!

Тя хлипаше, завладяна от изключителното удоволствие, което я заля и разтърси и двете напрегнати тела. Ще умра, помисли си тя и извика, а гласът й прозвуча чужд и далечен.

Когато и последните тръпки на завладяващото разтърсващо чувство се отдръпнаха, тя заплака. Тейт я прегърна, приглади късата й коса и зашепна думи, които редуваше с целувки.

— Беше… страшно — прошепна тя до влажното му гърло.

— Наистина беше страшно — повтори той, неизпитвал никога преди толкова невероятно удоволствие. Пръстите му се свиха в косата й. — Не сме наранили бебето, нали — попита той ужасен.

— Не. Той е почти на пет месеца — прошепна сънено тя. — И бяхме внимателни. Беше… — Тя потръпна.

— Невероятно — продължи шепота й той.

— Да.

Прегърна я и я привлече до себе си, обзет от внезапен страх. Ако я загуби…

Страхът му бе истински, освободен от многото прикрити извинения, с които я бе държал далече. Беше се страхувал, че ще се почувства точно така, а после ще я изгуби. Затова бе стоял настрани.

— Тейт — прошепна тя, учудена от силата на прегръдката. — Добре съм. Наистина.

Дишането му започна да се успокоява, но страхът не си отиваше. Спомни си Габрини и как едва не я загуби в Тенеси онази нощ. Тази мисъл го преследваше непрекъснато, тя го тласкаше към пиенето — него, който рядко се сещаше дори за бира. Не се страхуваше от нищо, освен че може да изгуби тази жена. Той затвори очи и отново я притисна.

— Не мога да те загубя, Сесили — каза той, без да я поглежда.

— Няма да ме загубиш, никога! — каза изненадано тя. Отдръпна се и го погледна в очите. Пръстите й нежно докоснаха лицето му. — Обичам те повече от живота — каза тя. — Не бих могла да те оставя.

— Да, но избяга — каза грубо той. — Ти ме изостави.

— Мислех, че никога няма да ме обикнеш — отвърна задавено тя. — Исках да си щастлив, нима не разбра? Махнах се, за да не ти преча… — Гласът й пресипна, когато споменът за мъчителните седмици, прекарани без него, отново нахлу у нея.

Той затвори очи, за да скрие болката и отново я притисна.

— Никак не бях щастлив. Животът ми бе празен. Част от мен умря когато ти изчезна. А след това научих, че носиш детето ми, че си в опасност, а не успявах да те открия!

Устните му се спряха на още влажното й гърло.

— Обичам те толкова много — прошепна той. — Толкова много, Сесили!

Тя усети как стегнатото му тяло потръпна.

— Но ти ме намери. Спаси ме — промълви тя, удивена от дрезгаво прошепнатите думи, на които започваше да вярва. — Аз също те обичам! Не можех да престана. Не знаех как.

Той си пое рязко въздух. Ръката му се плъзна нежно по меката й коса.

— Ще бъда с теб, когато бебето се роди. Няма да те оставя нито за миг.

— Аз съм напълно здрава, а също й детето ни — каза тя. — Ще ти кажа ако има някакви проблеми. Сега всичко е наред. Освен…

Той я погледна притеснено.

— Освен какво?

Тя се усмихна, подпряла глава на гърдите му.

— Спи ми се.

— О! — Той също се усмихна. Това не беше проблем. Зави я и усети, че се отпуска. Тя въздъхна и Тейт я целуна по челото. — Тежки мисли? — прошепна той.

— Мислех си колко съм доволна, че те дочаках — отвърна тя. Целуна го по рамото и отново се облегна на него.

— И аз се радвам. Първия път, когато се любихме беше невероятно. Тогава ли направихме бебето?

— Да — отвърна сънено тя. Погали гърдите му леко замаяна, но изпълнена със задоволство.

Той я целуна нежно по челото.

— Радвам се. Но ако искаш още, ще трябва да се ожениш за мен — добави той през смях и потри крака си в нейния.

Думите му я събудиха. Тя се надигна, за да го погледне в очите.

— Какво?

— Чу ме — отвърна той. — Няма да ти позволя да ме прелъстиш и да ме изоставиш. Успя да ме съсипеш. Сега ще трябва да се ожениш за мен.

Тя избухна в смях.

— Изобщо не ми изглеждаш съсипан — измърмори сухо тя и плъзна очи по едрото мускулесто тяло. — Изглеждаш чудесно.

— Ласкателствата няма да ти помогнат — увери я той. — Казвам ти, че съм съсипан. Трябва да се оженим, за да запазя доброто си име.

Тя се поколеба, усетила, че я поглъща с очи — от набъбналите гърди, до закръгления корем.

— Иска ми се, но не съм сигурна.

— Знам — отвърна той. — Кажи ми защо се противиш.

— Ти си самотник — обясни тя. — С бебето ще наложим ограничения в живота ти.

Той сви рамене.

— Той вече го направи — отвърна с усмивка мъжът. — Казах на Пиърс Хътън, че ще трябва да намери друг за опасните мисии. Ще остана шеф на сигурността, но с живота на командос е свършено. Наех Колби — добави той с усмивка към учуденото й лице. — Той обича тази работа и ще се подлага на по-малки рискове, отколкото до сега. Това може и да му спаси живота.

— Харесвам Колби.

— И аз го харесвам, след като вече знам, че ти е само приятел.

Тя повдигна вежди.

— Как разбра? — попита подозрително тя.

Той се усмихна широко.

— Освен всичко друго, защото преди малко тръпнеше от желание в ръцете ми.

— Ти също — изтъкна тя.

Той се разсмя.

— Винаги е така с теб.

Протегна се лениво и я привлече върху гърдите си, разрошвайки късата руса коса. Усмивката му се скри, когато се вгледа в нежните очи.

— Желаех те, когато беше на седемнадесет — каза дрезгаво той. — Но тогава бях отговорен за теб. Не можех да се възползвам от чувствата ти.

Тя прокара пръст по ключицата му.

— И си знаел какво изпитвам към тебе?

— Да. — Той погали голия й гръб. — Отначало не обръщах внимание. Но онзи път в Оклахома… — Той се засмя без следа от веселие. — Ти дори не разбра, че едва не те любих там на предната седалка.

— Не.

Той усети учудването й.

— Ако не бяхме на обществено място, нямаше да успея да спра. Беше много опасно да ме дразниш, но тогава не го знаеше.

— Каква загуба — промърмори тъжно тя.

— Съвсем не. И двамата имахме нужда от време, за да се приспособим към промените, Сесили. У мен живееше илюзията за едно културно наследство, и за работа, която можеше да ми струва живота. Тогава си мислех, че искам тъкмо това.

— А не беше ли така? — попита тя с усмивка.

Ръката му отново я привлече.

— Желаех те. Намирах си десетки причини, за да не се доближавам до теб, защото не исках да бъда — той потърси правилната дума — притежаван.

— Хората не могат да те притежават — отвърна тя. — Но ти можеш да принадлежиш на хората.

— Същото е — промърмори сънено той. — Научих се рано, че ако покажеш чувствата си, ще те тормозят заради тях. Баща ми — мъжът на майка ми — поправи се той — знаеше, че я обичам. Наказваше ме като я удряше, докато станах достатъчно голям, за да го спра.

— Мат много се тормози заради това.

— Знам. Но не е имал представа за връзката между нас. Майка ми е постъпила безкрайно несправедливо като се е опитала да ни защити от истината.

— Опитала се е да ти спаси мъката и неудобствата.

— Разбира се. Но когато искаш да направиш нещо за някого, не го лъжеш, независимо каква е причината.

Тя подпря буза на топлата му мускулеста гръд.

— Къде ще живеем? — попита тя, за да смени темата.

След кратко мълчание той се засмя.

— Предполагам ще ни трябва къща. Бебето ще иска от онези безвкусни отвратителни люлки за градина, когато порасне, да не говорим за също толкова ужасните пластмасови играчки.

— Те са по-безопасни от металните и от дървените — обясни тя.

— Ще проверим какво предлагат в Мериленд, близо до Мат и майка ми. — Той усука кичур от косата й около пръста си. — Двамата вече купуват подаръци за първото внуче. Ще бъдат изключително щастливи отново да ни видят заедно.

Тя затвори очи и се усмихна сънено.

— Бебето ни се нуждае само от нас.

Ръката му нежно стисна косата й.

— Ти смяташе да не ми казваш.

— Накрая щях да ти кажа — въздъхна тя.

— Знаех, че ме обичаш. Не ми отне много да дойда на себе си — промърмори той.

— Чиновническата работа ще те отегчи — каза притеснено тя.

— Няма — отрече той и се обърна така, че тя остана наполовина под него. — Вече ще съм семеен човек, с нови отговорности. — Той се вгледа в нежните й очи и се усмихна. — Обичам те, Сесили. Ще трябва да се оженим бързо. Не искам да рискувам някоя сутрин да се събудиш и да разбереш, че би могла да си намериш по-добър за съпруг.

Сърцето й сякаш спря, а след това затрептя диво. Трябваше да преглътне буцата, надигнала се в гърлото й, преди да отговори.

— Не бих могла да се оженя за друг. Наистина ли ме обичаш? — попита тихо тя. — Никога преди не си ми го казвал.

Той проследи с пръсти овалното лице.

— Не, но ми се струва, че си се досещала.

— Сигурно — отвърна нежно тя. — Знаеше, че нямам опит и сигурно си ме обичал поне малко, за да ме отведеш в леглото първия път и да пропуснеш да вземеш предпазни мерки — добави сухо тя и се намръщи. — А и между нас винаги стоеше нещо.

— Знам. Иска ми се да променя миналото, но не мога. Ти избяга заради мен — отвърна напрегнато той. — И се намери в беда. Габрини щеше да те убие.

Тя обви врата му с ръце.

— Ти ме спаси. Спасяваш ме години наред, дори и от себе си.

Тейт се усмихна.

— И ти ми помогна да те спася — изтъкна нежно той и я целуна нежно. — Доста добре се справяш, когато си притисната в ъгъла.

— Имах добър учител. — Тя проследи веждите му с пръст. — Надявам се бебето да има твоите очи — каза тя. — Толкова са красиви.

— Ще бъде невероятна комбинация — каза нежно той. — Сред прадедите ми има бербери и френска аристокрация.

В гласа му звучеше гордост.

— Мат разказвал ли ти е?

Той кимна.

— Ще разказва на внука си с най-голямо удоволствие.

— И Лета ще се радва — прошепна тя. — Ще го научи на всички традиции на лакотите и на културата им.

Той я целуна по очите.

— Ходих при тях за съвет, преди да тръгна след теб. Сдобрихме се. — Той повдигна глава. — Това ми напомня — каза строго той — още не си ми се извинила, че ме заля със супа от раци и всичко това го излъчиха по националната телевизия! Как е възможно да се държиш така с бъдещия си съпруг, и ако смея да добавя, със сина на застъпничка за индианския суверенитет и на американски сенатор?

— Напълно прав си — съгласи се тя и погали немирно с пръсти нежната му кожа под ключицата. — Тейт, много съжалявам за супата от раци.

Сърцето му биеше по-силно още преди голият й крак да се притисне към неговия. Той вдигна вежди и сви устни.

— Колко много? — попита дрезгаво той.

Тя се намръщи игриво и се притисна към него, усещайки незабавната му възбуда.

— Виж колко… — прошепна до устните му тя.