Даяна Палмър
Хартиена роза (15)

Четиринадесета глава

Тейт се обади у сенатор Холдън по пътя към дома му и разбра, че са се върнали предишната вечер. Тейт не пожела да разговаря нито с майка си, нито с Мат. Но той се нуждаеше от съвет, а баща му му се струваше най-подходящият човек, който да му го даде, независимо че отношенията им не бяха добри. Той караше към Мериленд и си мислеше за Сесили в Тенеси, за бебето, и се притесняваше как ще успее да си я върне и да потъпче собствената си гордост. Притесняваше се още повече заради Габрини и опитите му да си отмъсти, убеден, че престъпникът ще успее да я открие.

Икономката на Мат го покани с гримаса.

— Днес съм напълно безобиден — увери той жената, докато го отвеждаше към кабинета на Мат Холдън.

Сенаторът стоеше на вратата.

— Да, сигурно — колкото и две кобри взети заедно — измърмори саркастично Мат и го стрелна с недоволен поглед. По време на медения месец беше хванал тен. — Какво искаш, още една синина, за комплект с другата ли?

Тейт вдигна и двете си ръце.

— Не започвай — каза той.

Мат се отдръпна с нежелание и затвори вратата на кабинета.

— Майка ти отиде на пазар — каза той.

— Хубаво. Още не искам да говоря с нея.

Веждите на Мат се събраха.

— Така ли?

Тейт се отпусна на един от ракитовите столове срещу огромното кресло на сенатора.

— Имам нужда от съвет.

Мат потри чело.

— Не предполагах, че и едно малко малцово уиски може да предизвика халюцинации — каза той на себе си.

Тейт го погледна ядосано.

— Не си от най-любимите ми хора, но познаваш Сесили малко по-добре, отколкото ми се струва, че я познавам аз напоследък.

— Сесили те обича — заяви кратко Мат и също седна.

— Това не е проблемът — каза Тейт. Приведе се напред, сключените му ръце, отпуснати между коленете. — Въпреки че, както изглежда, съм се постарал да направя всичко по силите си, за да престане да ме обича.

Възрастният човек не отвърна нищо за минута-две.

— Любовта не умира толкова лесно — каза той. — Вземи нас двамата с майка ти. Не се бяхме виждали повече от тридесет и шест години, но щом се срещнахме отново, годините бяха забравени. Отново сме млади, отново влюбени.

— Не мога да чакам тридесет и шест години — заяви Тейт. Загледа се в ръцете си и си пое дълбоко въздух. — Сесили е бременна.

Другият мъж мълча толкова дълго, че Тейт вдигна очи и срещна погледа му, пълен с едва сдържан гняв.

— Твое ли е? — попита Мат.

Тейт едва не подскочи.

— Що за жена мислиш, че е Сесили? Разбира се, че е мое!

Мат се разсмя. Той се отпусна в креслото и се загледа с наслада в сина си, откривайки приликите и разликите в лицето, което бе също като неговото на младини. Беше му приятно, че открива толкова много сходни неща.

— Приличаме си — каза Тейт, разбрал защо Мат го гледа. — Странно, но никога преди не съм го забелязал.

Мат се усмихна.

— Не се разбирахме много добре.

— И двамата сме инатливи и непреклонни — изтъкна Тейт.

— И арогантни.

Тейт сухо се засмя.

— Може би.

— Казах на Лета. Може би трябва да кажа и на теб — започна Мат. — Съжалявам за всичко, което си преживял като дете.

Тейт вдигна длан.

— Не можем да променим това, което се е случило — отвърна тихо той. — Беше облекчение, когато разбрах, че Джак Уинтроп не ми е баща. Поне разбрах защо толкова много ни мразеше. Не те обвинявам. Майка ми добре си е запазила тайните.

— И още как — изръмжа Мат. — Иска ми се да не бе крила точно тази. Изпуснал съм толкова много — добави той и погледна някъде встрани. Беше му трудно да каже тези неща, но те не трябваше да останат премълчани. — Ако имах представа, че си ми син, щях да помета пода с проклетия ти доведен баща, още преди години!

Тейт докосна скулата си и се усмихна широко.

— Вече няма да те подценявам заради възрастта. Господи, какъв силен удар имаш!

— Имах и добра причина — напомни му Мат.

Тейт въздъхна.

— Така е. Бях напълно превъртял. Съжалявам, че казах всичко това за майка ми. Когато е готова да ме изслуша, ще й се извиня за всяка думичка.

— Тя не ти е сърдита — отвърна тихо Мат. — Разбираше много добре какво преживяваш. Аз също.

Тейт приглади панталоните пи.

— А и на Сесили вгорчих живота.

— Тя най-малко заслужаваше подобно отношение — изтъкна Мат. — Намеси се единствено защото не искаше да бъдеш наранен. Беше готова на всичко, за да не страдаш.

— Животът те кара да страдаш — отвърна Тейт. — Няма как да заобиколиш болката.

— Поне така казват.

— Знаеш ли, че Сесили е била в болница? — попита след минута той.

Мат се приведе намръщен напред.

— Какво?

— Някаква кола се е опитала да я прегази на паркинга пред службата й.

— Боже! — избухна Мат. — Кой го е направил?

— Мъж на име Габрини. Очевидно един от хората на синдиката по хазарта — каза той, едва сдържайки гнева си.

— А Сесили добре ли е? — продължи да разпитва Мат.

— Получила е сътресение и китката й е навехната, но иначе е добре. — Той вдигна поглед. — В болницата е казала, че няма семейство — добави той и сведе очи, за да скрие болката от спомена. — Можела е да загине с бебето, и никой от нас нямаше да разбере.

Мат разбра защо Тейт възприемаше нещата толкова болезнено. Сесили бе отблъснала Тейт, може би дори всички тях.

— Ходи ли да я видиш? — попита по-възрастният мъж.

— Разбира се — отвърна мрачно Тейт. — Не че имаше полза. Тогава не знаех за бебето. — Той се загледа в килима. — Напуснала е работа, изнесла е всичко от апартамента и се е преместила в Тенеси, без да казва на никой, освен на Колби. Отне ми доста време, за да я открия. Сега знам къде е, но нямам представа какво да й кажа, за да я накарам да се върне. Не искам да я плаша с Габрини, но тя е в опасност. Ако не съм с нея, не мога да я пазя. Като знам какво съм й причинил, не е ясно дори дали ще ме пусне да припаря. Надявах се, че ти може да предложиш нещо.

Мат бе дълбоко трогнат, че синът, който смяташе за безкрайно отчужден, е дошъл при него за съвет. Но нямаше намерение да показва това чувство. Всеки си има гордост.

— Ясно.

Тейт стана и пъхна ръце в джобовете си. Отиде до прозореца и се загледа в пейзажа.

— Не знам какво да направя. Тя си е тръгнала, убедена, че имам намерение да се женя за Одри.

Мат се обърна на стола и се загледа в гърба на сина си.

— Предполагам вече си разбрал, че Одри е подала на пресата информацията за прословутата коледна сватба. А и носеше пръстен също като твоя.

Тейт го погледна и се намръщи.

— Защо обърна внимание на този пръстен, когато говорехме в офиса ти?

— Майка ти ми го даде в нощта, преди да й призная, че съм женен — отвърна с тежка въздишка Мат. — Върнах й го. Тя има същия, нали знаеш?

Значи това била тайната на пръстена, помисли си Тейт, въпреки че не каза нищо. Нищо чудно, че е привлякъл погледа на сенатора, когато го е видял за пръв път на ръката на Тейт.

— Сесили знае за пръстена на Одри — добави Мат. — А и напоследък се появявате заедно на снимки във всички клюкарски издания.

Тейт стисна зъби.

— Тя режисира повечето от тях. Не всички. Всички ми бяхте черни, пред очите едно известно време, а тя доста добре ми действаше на самочувствието. Сега вече съжалявам, че изобщо съм я допускал до себе си. Тя е прилепчива и досадна. Особено когато съм в центъра на събитията.

— Ти, както и всички ние — съгласи се Мат с въздишка. — Медиите ни подложиха на истинска блиц атака. Но поне престъпниците надничат иззад решетките, а Том Черния нож не е загазил и си е у дома. Намериха законово основание за конфискуване на парите, които бяха източили от фонда на племето и тези пари ще се върнат. При Том всичко беше невероятно! Просто нямам представа къде успя Колби да открие онзи свидетел, който изчисти обвиненията от стария разбойник.

— Изобщо не питай — каза Тейт. — Колби е много изобретателен, не мога да го отрека.

— Бяхте толкова добри приятели.

— Бяхме, докато не започна да се увърта около Сесили — прозвуча резкият отговор. — Вече не съм му толкова ядосан, колкото преди. Но както изглежда, до него винаги трябва да има жена, която да го вкарва в правия път.

— Не е задължително — отвърна Мат. — Понякога една добра жена може да спаси лошия мъж. Това е стара поговорка, но понякога се оказва съвсем вярна. Колби беше тръгнал право към ада, когато Сесили го вкара в пътя. Той изпитва само благодарност към нея, но едва ли го разбира в момента. Сега все още се люшка между тъгата към бившата си жена и опитите да си намери нова. — Той се отпусна в креслото. — Жал ми е за него. Той е мъж, който се посвещава само на една жена, но сега я е изгубил.

Тейт направи крачка към своя стол и седна на ръба.

— Само че няма да се добере до Сесили. Тя е моя, нищо че не иска да си го признае.

Мат го погледна.

— Нищо ли не знаеш за влюбените жени?

— Не много — призна младият мъж. — По-голямата част от живота си го прекарах в опити да ги избягвам.

— Най-вече Сесили — съгласи се Мат. — Тя беше като сянка. Не ти липсваше, докато не откри, че вече я няма.

— Тя порасна и изведнъж се отчуждихме — разказваше Тейт. Не знам как да премахна пропастта. Знам, че изпитва нещо към мен, но не иска да е с мен и не желае да се бори за мен. — Повдигна поглед към строгото лице на Мат. — Тя носи моето дете. Искам и двамата, независимо как ще се наложи да се приспособявам. Сесили е единствената жена, която истински съм желал.

Мат разпери безпомощно ръце.

— Не мога да ти предложа изход от тази каша — каза най-сетне той. — Ако Сесили те обича, рано или късно ще се предаде. Ако бях на твое място, щях да я открия и да й призная как се чувствам. Предполагам, че ще те изслуша.

Тейт гледаше обувките си. Не можеше да намери точните думи, с които да изрази чувствата си.

— Тейт — каза внимателно баща му, — напоследък ти се събра много. Нека времето си свърши работата. Не насилвай нещата. Открил съм, че животът сам подрежда някои неща, ако му дадеш възможност.

Черните очи на Тейт се вдигнаха.

— Може и да е така.

Той се вгледа в по-възрастния мъж.

— Не е чак толкова зле, колкото си представяш, да си стъпил с по един крак в два различни свята. Мисля, че започвам да свиквам.

— Все още имаш невероятно културно наследство — изтъкна Мат. Не са много хората, които могат да твърдят, че имат за роднини берберски революционери и воини от племето лакота.

— Второто ми име — внезапно запита Тейт. — На кого съм кръстен?

— На баща ми — отвърна гордо Мат. — Той е роднина на мароканското кралско семейство. Жена му, майка ми — изясни той, — е внучка на френски аристократ.

— Имаш ли техни снимки — попита Тейт.

— Цели два албума — отвърна с усмивка Мат. — Когато майка ти се прибере, ще вечеряме и ще ги извадим, за да ви ги покажа. — Той стисна устни. — Иди да прибереш Сесили. Може и тя да иска да ги види.

Тейт се поколеба.

— Ще трябва да отида в Тенеси.

— Значи ще отидеш. Искаш ли кафе?

— С удоволствие.

Беше му приятно, че баща му не настоява. Харесваше му, че избухливостта му преминава толкова бързо, колкото е била предизвикана. Дори му допадаше начина, по който възрастния човек се държеше. Започваше да се гордее с баща си. Все още не разбираше, че другият мъж се чувства по същия начин.

Все още пиеха кафе и разговаряха, когато Лета се върна с пазарска чанта. Тя застана на вратата на хола и се поколеба, прехапвайки неуверено устната си.

Промяната у нея е невероятна, помисли си Тейт и стана, за да я поздрави. Тя изглеждаше щастлива, излъчваше свежест и младост. До този момент не бе забелязал разликата у нея откакто Мат се бе появил отново в живота й. Веднага личеше.

— Дойдох за вечеря — излъга Тейт и й се усмихна.

Лета остави пазарската чанта и погледна към Мат, който й се усмихна. Тя също се насили да се усмихне.

— Това е чудесно — въздъхна най-сетне тя.

Тейт пое малките й ръце в своите и забеляза колко са студени. Поздрави я на езика на лакота и се наведе да я целуне по бузата.

— Радвам се да те видя — каза той.

Тя избухна в сълзи и го прегърна.

— Мислех си, че никога повече няма да си проговорим!

Той едва успя да потисне влагата в собствените си очи. Притисна я до себе си и целуна нежно косата й. Беше изтърпяла толкова много заради него, когато беше момче.

— Просто трябваше да свикна с промените — каза той. — Но вече съм готов. Всичко е наред. Всичко е както трябва — увери я той.

— Като изключим това, че Сесили е бременна — обади се Мат Холдън и се усмихна широко, когато видя ужасения поглед на Тейт и шокирания глас на Лета.

— Как така? Сесили е бременна? — избухна Лета. Перна сина си по ръката с длан. След това го удари отново. — Хулиган такъв! Как си могъл! Как посмя!

Тейт се защитаваше с две ръце.

— Как разбра, че съм аз? — попита шеговито той.

— Че кой друг може да е? — вилнееше Лета. — Да не мислиш, че момиченцето ми ще се остави на друг мъж? Да не си въобразяваш, че ще скочи в леглото на друг? Да не си луд?

Тейт гледаше глупаво, но в очите му имаше ново изражение. След като Мат ги погледа една минута, се отправи към кухнята, за да остави майка и син сами за пръв път след бурните събития.

Тейт натъпка ръце в джобовете си и се загледа в красивото лице на майка си.

— Ако не си свършила да ме отупваш, мисля, че остави едно-две местенца — изтъкна той и посочи ръката си намръщен. След това се усмихна. — Поне вече си говорим.

— Решението беше твое — отвърна нежно тя. — Имаше нужда от време, за да приемеш истината.

Той замълча.

— Отначало не ми беше лесно, но поне си обясних много неща от миналото. Не можах да обикна Джак Уинтроп, а и той мене. Сега вече знам каква е причината.

Тя въздъхна.

— Ти винаги си бил добър син. Толкова много пъти исках да ти разкажа за Мат, но знаех какво ще си помислиш, когато разбереш истината — каза тя и сведе поглед. — Мат щеше да те обича.

Тейт не знаеше какво да каже. Напоследък често му се случваше. Хвана майка си за раменете и се наведе да я целуне по челото.

— Не му го казвай, защото и без това е прекалено надут, но аз също щях да го обикна.

Лета го прегърна силно.

— Каква беше тази приказка за преплетените нишки на съдбата?

Той също я прегърна и се усмихна с облекчение.

— Хората се заплитат в тях.

Отново се усмихна, допрял буза до косата й.

— Харесва ли ти да си жена на сенатор?

— Аз съм женена за Мат Холдън. Това за сенатора изисква време, за да свикна. Поне сега като говоря по митинги и пред разни конгреси, ще ме изслушват! — добави със смях тя. — Дори и сега, след като вече живея тук, мога да помогна много на хората вкъщи.

Той се разсмя.

— Баща ми знае ли как се готвиш да използваш новото си име?

— Баща ти. — Тя повтори бавно думите. — Вече нямаш нищо против, че знаеш истината?

Той поклати глава.

— Винаги съм му се възхищавал, въпреки че не го харесвах. — Той я погледна. — Едва се познавахме, когато всичко това стана, но той направи всичко възможно, за да ме защити. Гордея се, че такъв човек ми е баща. Отговорът е не. Нямам нищо против. Съвсем нищо.

Мат стоеше на вратата. Когато чу думите на сина си, се обърна и се отдалечи, за да не види никой издайническата влага в очите му. Синът му не го мразеше. Та това беше много повече, отколкото заслужаваше, но в сърцето му имаше едно ново чувство, което си струваше всичката мъка от последните няколко седмици.

— Радвам се, че не си ми сърдит — каза Лета на сина си. Протегна ръка и попипа късата коса.

— И двамата със Сесили — промърмори тя. — Такава красива коса да отрежеш.

— Тъгувах — отвърна кратко той.

— Също и тя — обясни му Лета. — Не се държа с нея почтено. Аз съм последният човек, който има право да говори, но знам много добре какво е да си омъжена за един, а да обичаш друг и да чакаш детето му. — Тя срещна тревожния му поглед. — Колби иска да се ожени за нея, нали знаеш.

Очите на Тейт проблеснаха.

— Може само да си мечтае — отвърна студено той. — Единственият, за когото тя ще се ожени, съм аз.

— Наистина ли? — Тя бе очарована, но озадачена. — Одри й е казала и за пръстена, и за сватбената си рокля…

— Вече казах и на Одри, и на пресата, че нямам никакво намерение да се женя за нея със или без сватбена рокля. Одри е затънала в проблеми, а на мене ми отне много дълго, докато разбера защо се държи така. Ще се наложи да прекара известно време в център, където лекуват наркомани. Може да й се отрази добре. Съжалявам я, но тя прекалено много усложни нещата.

Лета се отпусна облекчена.

— Сесили си мислеше, че след като вече знаеш истината, няма да се противиш на брак с бяла жена — добави тя. — А Одри бе образована и доста красива.

Той сякаш се сви.

— Сесили спомена нещо такова и пред мен. Каза го, когато споменах, че не съм виждал Одри напоследък — обясни притеснен той. — Набила си е в главата, че не я искам, независимо от произхода си, само защото не е достатъчно красива. Това не е истина. Просто аз оплетох нещата.

— Да — отвърна натъртено майка му. — А сега Сесили е бременна и съвсем сама.

— Има и по-лошо. Една кола едва не я е прегазила, докато сте били на меден месец — каза той пресипнало.

— Кога? Добре ли е? — Лета бе изумена.

— Получила е леко сътресение и има навехната китка. Задържали са я в болницата за наблюдение. Казала им е, че няма живи роднини — добави той. Пое си дълбоко въздух и се усмихна студено. — Не можеш да си представиш как ме заболя.

— Напротив, мога — отвърна Лета. Пристъпи към дивана и седна, наблюдавайки сина си да сяда на стола. — Двамата още ли не си говорите?

— Тя е избягала — изсъска той. — Решила е, че ще се женя за Одри, зарязала е всичко и е заминала, за не ми се пречка с бебето. — Той погледна майка си. — Това да ти звучи познато?

Лета се намръщи и подпря лицето си на длани.

— Горкичката ми Сесили!

— Най-трагичното е, че Одри за мен никога не е била нещо повече от едно украшение, някой, с когото…

— С когото какво? — попита майка му, бършейки сълзите си.

Той погледна свитите си ръце и едрия сребърен пръстен с тюркоаз, който някога е бил на Мат.

— Сесили започваше да ми влиза под кожата — каза той. — Трябваше да намеря начин да я държа на разстояние. Когато започнах да излизам с Одри, тя сама се отдръпна.

Лета изглеждаше силно притеснена.

— Миличката Сесили — отново каза тя.

— Бях свободен да правя каквото пожелая — каза той. — Пътувах, поемах опасни задачи, подлагах се на рискове… От момента, в който напуснах къщи, не се е налагало да се замислям за някого, освен за себе си. През по-голямата част от съзнателния си живот, съм бил напълно самостоятелен. Поех отговорността за Сесили, но се грижех за нея предимно от разстояние. Не исках да споделям живота си с никого.

— Ето че си постигнал това, което си си пожелал — отвърна неодобрително Лета.

— Но това вече не го искам — каза тихо той. — Сега нямам нищо против да отказвам рискованите задачи и съм готов да се откажа и от свободата си. Искам си детето — заяви той. — Искам Сесили. Единственото ми желание е да измисля някакъв начин, за да я накарам да ме разбере. Преди да замина за Тенеси, за да се видя с нея, трябва да имам някаква представа какво да й кажа. Прекалено много е заложено тук.

Той се изправи, неспокоен, притеснен и отново се приближи до прозореца.

Мат влезе в стаята, следван от иконом с огромен сребърен поднос за кафе.

— Тайм аут — извика той и посочи на Тейт да се върне на мястото си. — Кафето разрешава много проблеми. Поне така ми се струва. Има цяла каничка. — Той седна на канапето до Лета и се наведе да я целуне с нескрита обич.

Тейт седна, макар и неохотно. Чувстваше се самотен.

Баща му го погледна с удоволствие, отбелязвайки приликата им. Съжаляваше, че Тейт е нещастен, но това бе нещо лично, което по-младият мъж трябваше сам да разреши. Можеше да го посъветва, но не и да му помогне.

— Реши ли какво да правиш? — попита той.

Младият мъж пое чашата кафе от майка си и бавно поклати глава.

— Имаш нужда от бойна стратегия — посъветва го Мат. — Никога не напускай базата без подробни разузнавателни данни и бойна стратегия. Благодарение на това се върнах жив от войната.

Тейт се разсмя.

— Тя е само една жена, не е противниковата крепост.

— Само така ти се струва — каза Мат, насочвайки лъжичката към сина си. — Повечето жени наистина се вражески крепости — добави той с хитър поглед към усмихнатото лице на жена си. — Трябва да щурмуваш внимателно.

— Очевидно подобни щурмове са му добре познати — каза Лета, без да прикрива сарказма си. — Иначе нямаше да чакаме внуче… — Тя възкликна и погледна Мат. — Внуче. Нашето внуче — подчерта тя с радост.

Мат погледна Тейт.

— Това съвсем променя нещата, сине — каза той, а обръщението му се изплъзна съвсем естествено и дори не учуди Тейт, който се усмихна, въпреки че продължаваше да се чувства нещастен.

— Върви в Тенеси и кажи на Сесили, че ще се жените — нареди Лета на сина си.

— Добре — отвърна с натежало сърце Тейт. — След всички неприятности, които й причиних през последните седмици, едва ли ще се затича да се жени за мен.

— С мед се ловят повече мухи, отколкото с оцет — добави услужливо Мат.

— Ако си взема меда, сигурно ще ме подгонят оси.

Лета се разсмя.

— Няма да се откажеш, нали? — попита Мат.

Тейт поклати глава.

— Не мога. Трябва да се добера до нея преди Габрини да я е открил, въпреки че съм абсолютно сигурен, че едва ли има по-точна представа от мен къде е отишла. Просто трябва да открия някакъв нов подход, за да я върна. Господ да ми е на помощ.

Той отпи кафе и погледна от майка си към баща си. Чувстваше, че си е у дома, за пръв път в живота си. Усети топлина, когато разбра колко много държи на тези хора, и колко скъпи са му те. Баща ми, помисли си той, е голяма работа. Не че някога щеше да му го признае. Той и без това бе непоносимо надут.