Даяна Палмър
Хартиена роза (11)

Десета глава

Сесили си купи две нови поли и няколко обемни пуловера към тях. Не искаше Лета да заподозре причината за закръглената й талия. Това беше тайна, която нямаше намерение да споделя с никого.

Лета бе потисната, когато пристигна.

— Синът ми ме мрази — каза тъжно тя, докато приготвяха лека вечеря в кухнята на Сесили. Беше вторник и на следващия ден Сесили започваше работа по-късно.

— Беше побеснял, когато ми се обади.

— Мрази ни всички — напомни й Сесили с измъчена усмивка. — Ще му мине.

— Не направих нищо както трябва в този живот — отвърна още по-мрачно тя.

— Затова моливите се продават с гумичка, защото никой не е съвършен — отбеляза Сесили.

— Да, но ти не си объркала живота на семейството си като мен.

Сесили не беше напълно съгласна с това твърдение. Наряза лук, домат и репички, и ги прибави към зелената салата. Надяваше се гаденето, което се появяваше напоследък да не се появи отново в най-неподходящия момент. Хората го наричаха „сутрешно гадене“ и то сигурно беше нещо нормално, мислеше тя, защото в повечето случаи нейното се появяваше вечерно време. Беше и много уморена. Купи си тест за бременност и събираше кураж, за да го направи. Толкова силно искаше това дете…

— Сесили! — възкликна неочаквано Лета, загледана в нея. — Сесили, отрязала си си прекрасната коса!

Чудеше се кога ли Лета ще забележи. Отряза я в деня, в който Тейт си отиде завинаги от нея. Сякаш новата прическа символизираше новото начало. Опипа късите кичури с кисела усмивка. Фризьорката каза, че й отива, а и тя намираше, че й отива. Така овалното й лице изглеждаше по-зряло, а гримът, който напоследък си слагаше, подчертаваше привлекателността на чертите й. Направи още една промяна. Откри нови контактни лещи, които можеше да поставя, без да си причини инфекция. Лета сигурно бе напълно съкрушена и нещастна, за да не забележи, че младата жена изглежда толкова различно.

— Направих някои дребни промени — усмихна се Сесили. Извади печеното от фурната, а след него сложи на масата и ябълковия сладкиш, който беше направила. — Между другото, забравих да ти кажа, че чакаме гост за вечеря. Нали нямаш нищо против?

Лета поклати глава.

— Колби ми харесва.

Предположението дойде точно навреме и щеше да спаси Сесили поне за момента. Тя погледна Лета, облечена в красива пола на есенни листа и кремав пуловер. Косата й бе стегната в сложен кок на тила. Не изглеждаше по-млада от възрастта си, но скулестото лице бе запазило красотата си, а черните очи бяха пълни с жизненост дори и в моментите, когато бе тъжна.

— Добре ли изглеждам? — попита притеснено Лета.

— Чудесно!

На вратата се звънна. Сесили нарочно се обърна към печката.

— Нали ще го поканиш? — попита невинно тя. — Не ми се иска да оставя месото.

— Разбира се.

Лета отвори, усмихната широко, за да посрещне Колби Лейн. Оказа се очи в очи с мъжа, когото не беше виждала цели тридесет и шест години.

Мат Холдън сравняваше лицето й със спомените за младата стройна красива жена, с прекрасни очи, които издаваха любовта й с всеки поглед. Сърцето му препускаше като обезумял кон.

— Сесили ми каза, че е Колби — каза несигурно Лета.

— Странно. Тя ми се обади и ме попита дали съм свободен тази вечер. — Широките му рамене се повдигнаха и той леко се усмихна. — Свободен съм всяка вечер.

— Това съвсем не прилича на живота на един плейбой-вдовец — отвърна злъчно Лета.

— Жена ми беше истински вампир — каза той. — Изпи целия ми живот, всичките ми надежди. Пиянството й ме изтощи. Смъртта й бе облекчение и за двама ни. Няма ли да ме поканиш? — попита той поглеждайки към празния коридор. — Ще събера прах, ако останем тук още малко, а съм и гладен. Един хамбургер от Макдоналдс и малко пържени картофки не са ми достатъчни.

— Доколкото разбрах хамбургерите в Макдоналдс са любимите на президента — обади се Сесили. — Заповядайте, сенатор Холдън.

— Преди бях Мат — изтъкна той. — Да не би да се опитваш да ме подкупиш, за да пусна по-голяма дотация за музея?

Тя сви рамене.

— Измисли си каквато причина пожелаеш.

Той погледна към Лета, която се чувстваше неудобно.

— Е, тук поне няма да ми затвориш телефона. Сигурно ще ти достави удоволствие, че синът ни не ми говори. Не желае да говори и с теб, или поне така ми каза — добави той. — Сигурно и с теб? — погледна той към Сесили.

— Казахме си „сбогом“, след като ми обясни, че съм пълна идиотка, ако съм си въобразявала, че ще ми прости и ще се ожени за мен само защото се е оказало, че е със смесена кръв — обясни тя, без дори да загатне за всичко, предшествало тази забележка.

— Такъв бой ще му сложа заради това — каза мрачно Мат.

— Ах тези бивши специални части — опита се да се пошегува Лета гледайки към Мат. — Когато излязохме на първата среща, още беше в униформа.

— А ти беше с бяла памучна плисирана рокля — продължи спомена той. — И си беше пуснала косата. Косата…

Той се извърна към Сесили и се намръщи.

— Боже господи, защо си го направила?

— Тейт харесва дълги коси. Затова — отвърна тя, неспособна да крие, че го е направила напук. — Нямам търпение да ме види така. Ако трябва ще му изпратя снимка!

— Надявам се никога да не ми се разсърдиш — каза Мат.

— Надявай се! Вие двамата няма ли да влезете в хола? Вечерята е сервирана.

Мат се чувстваше малко неудобно. Също и Лета. Само след няколко минути, храната и хубавото вино, което Сесили бе купила специално за тази вечер, ги отпуснаха.

— Ти не пиеш ли? — попита Мат.

— Нещо стомаха ми не е наред — отвърна честно тя. — Напоследък киселините не ми понасят, независимо дали са във вино или цитрусови плодове.

— Колко неприятно — отвърна той. Погледна към Лета с топлите си черни очи. — Помниш ли портокалите, които Червения лос продаваше в магазина си? Винаги бяха най-сладките, особено по празниците.

— Спомням си.

Той се усмихна с тъга.

— Съжалявам за всички тези изгубени години. Съжалявам, че излъгах и себе си, и теб.

— Тъкмо се бях върнал след войната, с медали, пълен с мечти, а баща й беше много богат — каза той с горчив цинизъм. — Ожених се за нея на малка церемония и започнах да подготвям кампанията си за сената. След това се срещнахме отново и осъзнах какъв глупак съм бил. Исках да ти кажа, че съм женен, но все отлагах и накрая се оказа прекалено късно. Също като сега.

— Това е минало — каза Лета, без да крие тъгата си. — Не можем да променим нищо.

— Ще ми повярваш ли, ако ти призная, че ми се иска да беше възможно? — попита нежно той.

Тя се усмихна с малко повече топлота.

— Да, но това няма да промени нещата.

Той взе ръката й и видя, че все още носи пръстена, който й бе подарил толкова отдавна.

— Никога не го свалям — каза срамежливо тя.

Той повдигна ръката й към устните си и нежно я целуна.

— Дала си моя на Тейт.

— Да, ръцете му са същия размер като твоите. Той не знае нищо за пръстена — добави тя. — Както не знаеше и за теб. Съжалявам. Мислех си, че постъпвам правилно.

Той пусна ръката й.

— Разбирам напълно. Странно, винаги ми е доставяло някакво удоволствие присъствието на Тейт, дори и когато ме дразнеше толкова много. Карахме се много, но знаеш, че никога няма да те изненада подличко. А и единствения случай, когато имаше нужда от помощ, се обърна към мен — спомни си сенаторът. — С Пиърс Хътън и момичето, за което Хътън се ожени, доведоха при мен един арабин-изгнаник, който беше готов да разкрие истината за едно съмнително въстание, което щеше да въвлече страната му във война. Обадих се на приятел в телевизията и нещата си дойдоха на място. — Той се усмихна при спомена. — Само си представи! Никога преди не съм се замислял. Имаше и други възможности, но той се обърна към мен.

— Може и да не те харесва много — промърмори Сесили, — но винаги те е уважавал. Мисли, че си арогантен и инатлив — добави през смях тя.

— Май всички знаем как се е сдобил и той с тези качества, нали? — попита той с гордост в гласа.

Никой не оспори твърдението му. Той остана доста време. Двамата с Лета седнаха на канапето и се разговориха за хора, които са познавали, за местата, където са ходили заедно. Сякаш изминалите тридесет и шест години не бяха изминали. Малко по-късно вече се държаха за ръце. Говориха за Тейт, но им беше тъжно. Сесили ги наблюдаваше и си мислеше колко трудно им е било да разкрият истината пред сина си. Тя леко докосна корема си, притеснена заради собствената си тайна. Изглежда всичко щеше да се повтори с нея.

— Той я вбеси — каза Лета, след като Мат се опита, но не успя да привлече вниманието на Сесили.

— Добре казано — съгласи се той и се усмихна на Сесили, която излезе от унеса със смях.

— Не съм бясна — каза тя. — Поне не много. Той преживя страхотен удар. Ще му трябва време, за да се съвземе.

— Повече време, отколкото ни остава. — Сенаторът погледна ролекса си, намръщи се и се изправи. — Трябва да се разправям с един колега заради промените в новия бюджет. Моля да ме извините, но много трудно го открива човек, освен късно вечер.

Сесили си взе довиждане с него.

— Радвам се, че дойде. Ще трябва да се съберем отново.

— Защо не дойдете двете у дома утре вечер. Аз не мога да готвя, но главният готвач приготвя страшни пилета. Какво ще кажете? Ще изпратя колата да ви вземе.

— Не ли малко опасно точно сега? — попита притеснена Сесили.

— Всеки момент ще се разчуе — каза й той. — Да правят каквото искат с информацията. Намерил съм хора, които да помогнат на Том Черния нож, а крадливият му внук вече е зад решетките. Тейт знае истината. Двамата с Лета ще се справим. Нали? — обърна се той към по-възрастната жена с усмивка, която бе въплъщение на мечтите й.

Годините на страдания и лишения бяха запечатани във фините бръчици, но тя се усмихна от все сърце.

— Всичко мога да понеса.

Той кимна и в очите му искреше същата гордост, която изпитваше и към сина им.

— Значи?

— Ще дойдем.

— Доведи Колби ако се появи — добави той.

— Не знам къде е — каза тя и се намръщи, защото го нямаше вече доста време. — Каза, че заминава за Аризона, но това беше, когато си тръгвах от „Уапити“. Не може да е останал там толкова време.

— Сигурно не е в страната — отвърна прекалено небрежно Мат, но Сесили не обърна внимание. — Ако се появи, му кажи, че е поканен.

— Благодаря — каза Сесили и се зае да разчиства масата, а Лета тръгна да изпрати госта.

Холдън отвори вратата и притегли Лета в празния коридор.

— Мат — опита се да протестира тя.

Той я пое в прегръдките си и се наведе да я целуне, влагайки желанието, потискано години наред. Тя бе същата както си я бе представял през всяка една от изминалите години и имаше вкус на божествена амброзия. Ръцете му я обгърнаха, устните му изискваха. Тя се стегна за минутка, след това въздъхна и се притисна до него, притегляйки го към себе си.

Най-сетне той вдигна глава. Сърцето му биеше бързо също като нейното. Жадно се вгледа в замъглените й очи.

— Дарила си ме с дете. Дала си ми син. — Пое лицето й в едрите си длани. — Това не беше просто една кратка връзка, Лета. Аз те обичах!

— Знам. — Очите й плувнаха в сълзи. — Аз също те обичах. Но ти беше женен. Какво можех да ти кажа? Тя щеше да те накара да си платиш заради Тейт.

— И тебе. А също и Тейт. Изгубих толкова много, скъпа, толкова много години. — Той избърса сълзите й. — Не плачи. Всичко ще се оправи. Бяхме загубени един за друг, но вече няма да скърбим, няма да сме самотни и докато съм жив, няма да позволя на никой да те нарани!

Тя не можеше да спре. Чудно, до този ден не бе плакала, успяваше да потисне болката от гнева на сина си. Но сега Мат я прегръщаше и вече не се чувстваше сама. Отпусна глава на сакото му и се предаде на мъчителните самотни години, прекарани без него, на болката, причинена от враждебното отношение на Тейт.

Той избърса очите й с кърпичката си. Неговите очи също блестяха издайнически.

— Кръстила си го на баща ми. Рене.

Тя се усмихна.

— Да. Срещала съм го само веднъж. Прецених, че Тейт трябва да носи неговото име.

— След като спечелих поста в сената, той се премести в Мароко. Майка ми вече беше починала. Казваше, че не може да остане под един покрив с Мейвис, когато се преместихме в Мериленд — обясни мрачно той. — Много я мразеше. Никога не ми прости, че съм те оставил.

— Няма смисъл да съжаляваме — каза тя.

— Така е. Но една рана трябва да се почисти, за да може да зарасне. — Наведе се към нея с усмивка. — Ще ви чакам утре вечер.

— Обикна ли я поне малко? — не се въздържа Лета.

— С годините се привързах към нея и я съжалявах. Човек не може да обича такава жена. А и не се ожених по любов. Направих огромна грешка, Лета и двамата страдахме заради нея. Сега нашият син страда. Никога нямаше да ми кажеш, ако не се беше случило това, нали?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Исках да ти кажа, но се страхувах. Беше минало много време. Мислех, че ще ме намразиш.

Той поклати глава.

— Никога не бих могъл да те намразя. Имам съвсем бегла представа какво е трябвало да изтърпите от мъжа ти — отвърна той. — А ти обичаше ли го?

— Не можех — призна тя. — Нямаше за какво да го обикне човек. Знаеше, че съм бременна, но нямаше представа кой е бащата. Казваше, че ме обича достатъчно, за да приеме и детето, и мен. Мислеше си, че любовта му е достатъчно силна, за да приеме Тейт, но не беше така. Когато научи, че не може да стане баща, се превърна в жесток човек. Накрая ни ненавиждаше и двамата. Детството на Тейт беше ужасно.

Лицето на Мат се напрегна.

— Много съжалявам. Но това го е превърнало в мъж — отвърна той. — Трудностите са ни калили, както огънят калява стоманата.

— Така казват. — Тя проследи бръчките по лицето му с върховете на пръстите си, сякаш отново го опознаваше. — Мислех за теб, когато лежах сама в тъмнината. Имах само Тейт. Той ми беше утехата, когато се чувствах загубена и ме беше страх.

— И аз си мислех за теб — отвърна той. В очите му се криеха силни чувства, докато търсеше погледа й. — Аз също бях самотен. Докато беше жива и откакто почина.

Тя кимна.

— Какво проклятие, да желаеш да имаш до себе си само един човек.

Той я привлече в ръцете си и отново я целуна.

— Каква невероятна благословия, да желаеш да имаш само един човек до себе си, и да ти отвръщат със същото, дори и след тридесет и шест години — прошепна той.

Най-сетне си тръгна. Лета се върна в апартамента с подпухнали устни и искрящи очи.

— Ето как си разбрала — каза игриво Сесили със стисната уста, когато си спомни разбиращия поглед на Лета, след като Сесили и Тейт бяха останали сами в хола онзи път в къщата й.

— Какво? — попита разсеяно Лета.

— Нищо. Приключих с кухнята. Време е за лягане.

— Да — съгласи се Лета, очите й пълни с мечти. — Утре ще бъде един чудесен ден.

 

 

Наистина денят беше чудесен. Лета и Мат разгледаха цялата къща, а Сесили остана да пие кафе на сребърен поднос в хола. Тя помоли да не участва в обиколката, защото знаеше, че двамата с удоволствие биха се насладили на малко време заедно.

Тя не знаеше, че първата стая, в която влязоха, беше на Мат. Едва изчакаха да заключат вратата и се хвърлиха на огромното легло с преплетени ръце и крака.

— Тук… двамата с нея…? — прошепна тя докато устата му пълзеше по тялото й.

— Никога тук — рече натъртено той. — Никога с нея! Никога и с… друга!

Докато й отговаряше се опитваше да свали дрехите й. Тялото й бе меко и красиво, изпълнено с желание, също както преди години. Нейните ръце също се опитваха да махнат дрехите му и трескаво дърпаха колана и копчетата.

Целуваха се и се докосваха, а след това се смяха, когато разбраха, че годините не са забравили да наложат своя отпечатък върху издръжливостта им. Но той я любеше със същата сладост, както и в младостта им, не бързаше, нагласяваше се постепенно, докато гладът прерасна в необуздана страст.

Целуна я и я намести и чу тихият й стон, когато тялото й го прие за пръв път след толкова години. Повдигна глава и се взря усмихнат в любимите й очи.

— Ти не знаеш ли, че старците не се любят — прошепна той и започна да се движи отново, много внимателно. — Така четох някъде.

Пръстите й се вмъкнаха в гъстата му хладна коса.

— Престани да четеш книги.

Косата й се стелеше по раменете. Той я събра с една ръка и я поднесе към устата си, а тялото му се движеше топло и чувствено върху нея.

Тя целуна гърлото му и плъзна език под брадичката. Усети как сърцето му бие лудо.

— Спомням си, че това ти харесваше — прошепна тя. — И това също…

Той простена.

— О, да. — Тя се изви към него, усещайки как тялото му се спуска над нейното, следвайки бързия нестихващ ритъм, който сякаш я издигаше в рая. Тя възкликна, когато отново я обзеха напълно забравени чувства.

— На моята… възраст! — извика задавено тя, стискайки зъби, когато екстазът я заля с топлите си вълни. — Мат!

Името му прозвуча като вопъл и той едва го чу над бесния ритъм на сърцето си. Не бе успял да се сдържи достатъчно дълго, за да я задоволи. Тя дори нямаше представа колко години са минали откакто е бил за последен път с жена. А сега, с Лета, с жената, която обичаше, която винаги бе обичал…

Той простена до устните й, разтърсен от удоволствието. Не можеше да диша. Сякаш умираше, сякаш се раждаше, плаваше през огън. Изрече задъхано името й и се напрегна, чудейки се дали ще преживее това усещане.

Тя се засмя. Той чу игривите нотки в гласа й от много далече. Отвори очи. Лежеше по гръб, напълно гол, а тя го наблюдаваше.

— Сега си също толкова красив, както и през онази нощ, когато създадохме нашия син — прошепна тя и се наведе да го целуне нежно.

Пръстите му проследиха извитите дълги вежди, бузите, устните.

— Иска ми се да имаме още едно дете — въздъхна той.

— И аз искам, но вече съм твърде стара — каза тъжно тя. Отпусна буза на широките му влажни гърди и погали сребърните косъмчета. — Вече ни е време да чакаме внучета, ако някога ни прости.

Той я притисна силно, сякаш прегръдката щеше да я пази. Искаше да я защитава от всичко и всички.

Тя разбра погрешно жеста му. Усмихна се и въздъхна.

— Не можем да го направим отново. Сесили ще реши, че сме я изоставили.

Ръката му приглади дългата коса.

— Тя сигурно много добре знае какво правим — отвърна той през смях. — Тя те обича.

— И тебе те харесва. Можем да я осиновим.

— По-добре синът ни да се ожени за нея.

Тя се усмихна широко.

— Да знаеш как ми се иска.

Тя се изправи и се протегна. Стана й приятно как той гледа все още стегнатите й гърди. — Последния път, когато се чувствах така беше преди тридесет и шест години — призна тя.

— Мога да кажа същото и за себе си — отвърна той.

Тя срещна погледа му, готова да си тръгне отново. Ще трябва да се прибере в резервата, у дома.

Той четеше мислите й много по-добре, отколкото тя си мислеше. Привлече ръката й към устата си.

— Знам, че е прекалено късно, но искам да се ожениш за мен. Още тази седмица. Възможно най-скоро.

Тя бе изненадана. Не знаеше какво да каже.

— Обичам те — каза той. — Никога не съм преставал да те обичам. Прости ми и кажи „да“.

Представи си какво я очаква ако каже „да“. Трябваше да е негова домакиня. Щеше да се налага да посреща приятелите му, да ходи на благотворителни вечери, да носи скъпи дизайнерски дрехи и да се представи като изтънчена дама.

— Животът ти е съвсем различен от моя — започна тя.

— Не започвай — измърмори той. — Видях какво причиниха подобни думи на Сесили, когато Тейт използва тези аргументи пред нея и наблегна на различията. При мен този номер няма да мине. Обичаме се твърде много, за да се притесняваме за тривиални неща. Кажи „да“. По-късно ще отработим подробностите.

— Ще трябва да ходим на партита, на благотво… — Той я привлече в ръцете си и я целуна нежно. — Не съм запозната с етикета — опита отново тя. Той я прехвърли върху себе си. Дългият му крак раздели нейните и той я целуна. — О, по дяволите, какво пък толкова — прошепна тя и обви крака около неговите, стенейки, когато ставите изпукаха в знак на протест.

— Артрит ли е това? — попита той.

— Остеоартрит.

— И аз го имам. — Той се премести с пъшкане и се отпусна до нея. — Някой ден ще трябва да измислим нови пози. Но сега… вече е прекалено късно… Лета! — пое шумно въздух той.

Не й беше останал дъх, за да му отговори, но той дори не забеляза. Без да обръщат внимание на ставите, които напомняха за себе си, те успяха да направят неща, напълно непрепоръчителни за хора на тяхната възраст. А някои от тях дори неспоменати в книгите.

 

 

Сесили разбра, че ще се женят, още преди да й кажат. Личеше по начина, по който се гледаха, по обожанието и нескрития захлас. Не можеха да издържат далеч един от друг. Завиждаше им най-чистосърдечно.

Лета не се прибра с нея в апартамента, но Сесили не очакваше друго. Сега вече по-възрастната жена се превърна в най-скъпото, в безценното съкровище на Мат Холдън и щеше да остане в ръцете му, докато сложи халка на пръста й. Беше трогателно.

 

 

На следващата сутрин, точно когато Сесили излизаше от банята, на вратата се звънна. Обу бикини и облече тежката хавлия, тъй като очакваше да види Лета. На вратата стоеше Колби, по-изморен от обикновено.

— Влизай! — каза ентусиазирано тя и го дръпна навътре. — Имам да ти разказвам толкова много неща!

— И аз имам да ти разказвам — каза едва-едва той, без да се усмихва. — Страхувам се, че няма да ти хареса.

Тя го изгледа уплашено, докато влизаше. Колби изглеждаше напълно изтощен.

— Къде беше? — попита тя.

— Последно — у Мат Холдън — отвърна той.

— Защо?

— Беше ми поръчал да му свърша нещо във връзка с нашия приятел Том. Успях да накарам свидетеля да проговори. Всичко с Том ще бъде наред.

Той направи гримаса и погледна Сесили.

— Поканиха ме да пия кафе с тях. Ако не бях останал, нямаше да се окажа в центъра на тази бъркотия.

— Каква бъркотия?

— Забъркаха я сенаторът и побеснелият Тейт Уинтроп.