Даяна Палмър
Хартиена роза (10)

Девета глава

Две седмици по-късно, Мат Холдън посети Сесили в апартамента й.

— Извинявай, че те притеснявам — каза той, когато Сесили го въведе в малкия хол и го покани да седне в нейното любимо кресло. — Мисля, че офисът ми се подслушва. Трябваше да наема напълно непознати да се заемат с охраната и ми се струва, че сега е по-зле и от преди. Поне Тейт ще разбере ако има подслушвателни устройства в апартамента ти.

— Само ако е екстрасенс — отвърна мрачно тя. — Той вече не идва тук — добави Сесили.

Холдън въздъхна.

— Явно си видяла пръстена, който Одри показва навсякъде.

Тя преглътна с усилие.

— Пръстен ли?

— Копие на тюркоазния, който той носи. — Холдън се отпусна назад и кръстоса дългите си крака, без да крие раздразнението си. — Целият град знае каква е хиена. Щом се увери, че Тейт е неин, ще тръгне да си търси друг. Няма да се омъжи за него. — Той се приведе напред. — Та той е индианец!

Сесили се намръщи и се сви на дивана.

— Той ми заяви ясно, че вече не са заедно, а последния път, когато се обадих, тя беше в апартамента му. Бил я пуснал портиерът. Вчера видях тяхна снимка във вестника, на някаква благотворителна вечеря.

— Знам. И аз я видях.

— Не ме разбирайте погрешно, но защо сте тук? — попита тя.

— Имам имена, дати, счетоводни данни и конкретни места — отвърна той. — Дадох ги на член на екипа ми, на когото имам пълно доверие. Брат му работи в детективска агенция. Подробностите ще отнемат малко време, но имам всичко необходимо. Вече запалих огъня. Рискът, медиите да се доберат до нещо, си остава. Щом изоблича тези негодници, те ще искат да си отмъстят. Не мога да ги държа настрана от всички репортери в страната.

— Притеснявате се как ще се отрази всичко това на Тейт и Лета ли?

Той кимна.

— Лета ще се справи. Тя е твърд човек. Но Тейт ще научи неща, които ще го наранят. Мисля, че майка му трябва да му каже. — Той въздъхна. — Обадих й се и й казах, че знам всичко, и че тя трябва да каже на Тейт истината, преди да я е чул по новините. След като тридесет и шест години не сме се чували, тя изведнъж стана приказлива. Нарече ме… е, не мога да го повторя. Каза ми какво мисли за мен и кариерата ми и затвори. Звъннах отново, но тя не се обади. — Той прокара ръце през косата си. — Какво да правя?

— Ами ако я поканя да ми дойде на гости — предложи Сесили. — Така ще можете да поговорите…

— Нямаме време, Сесили. — Той постави ръце върху бедрата си и лицето му разкри мъката, която изпитваше. — Ще трябва сам да му кажа.

Тя се намръщи.

— Съжалявам.

Той въздъхна.

— И аз съжалявам. Ще ни намрази всички, дори и Лета, за известно време. Казах й го! Тя побесня, но това е самата истина. В следващите няколко седмици ни очаква страшна буря, но след това слънцето пак ще се появи.

Тя се усмихна.

— Да не се окаже, че очакваната буря е торнадо?

Холдън стана.

— Просто исках да те държа в течение. Иска ми се за известно време да си скрия главата в пясъка. Мислех да отбия атаките от Том Черния нож, да отстраня синдиката от резервата, а Тейт никога да не научи истината. Празни надежди. Не можеш да скриеш една лъжа завинаги.

— Той ще бъде наранен.

— Ти също, нали го очакваш? — каза тихо той. — Знаела си истината и не си му я казала. Той е злопаметен и няма да е склонен да ни прости. Също като майка си, като Лета — добави мрачно той.

— Лета не е такава.

— Към теб не е. Мрази ме до смърт — каза той и изглежда това го бе наранило много. — Не я обвинявам. Аз самият се мразя. Двамата с Тейт ще имат към кого да насочат гнева си, когато той разбере всичко. Единственото, на което се надявам, е да намеря думи, които да смекчат нещата. Тя ще се почувства силно наранена, ако Тейт й обърне гръб.

— Знам, че ще постъпите правилно. Ами Том? — Мат Холдън бе разказал на Сесили всичко за Том.

— Ангажирах най-добрите следователи, за да намерят някаква пролука в закона за него. Има двама свидетели, които са видели всичко през седемдесетте. Един от тях е в затвора и може да успеем да постигнем споразумение с него, ако разкаже каквото знае. Само това можем да направим. Говорих с Том. Той разбира как стоят нещата. Няма да се остави.

— Да. Всичко това е много тъжно.

— Е, да се захващам. — Той тръгна към вратата. — Тъй като никой друг няма смелост да свърши мръсната работа, утре ще отида при Тейт, за да му разкажа кой е баща му.

— Късмет.

Той сви рамене. Погледна я унило, изпълнен с презрение към себе си.

— Страхувам се, че ще ми трябва нещо повече от късмет.

 

 

Тейт пиеше бира. Обикновено не пиеше, но напоследък беше мрачен и умислен. На което и парти да отидеше, Одри беше там, плътно до него щом блеснеше светкавицата на някой фотоапарат. Тя отрече да е говорила със Сесили, но той добре я познаваше, а Сесили не лъжеше. Искаше му се да види Сесили, но тя бе непреклонна. Не желаеше да има нищо общо с него щом женитбата е немислима. Полудяваше от яд, когато си мислеше, че лишава и двамата от удоволствието на напълно нормалното желание, единствено защото не искаше да застане до нея пред свещеник. Някой ден може и да се пречупи, но въздържанието му напоследък го караше да се държи враждебно с всички.

Звънецът на вратата го стресна и откъсна от мислите му. Остави бирата и тръгна да отвори както беше по чорапи. Дънките и суитчъра правеха вида му напълно неподходящ за гости. Ако беше Одри, дори нямаше да отвори проклетата врата. Беше сменил ключалката и заплашил портиера, че ще го убие, ако я пусне да припари до апартамента.

Не можа да повярва на очите си, когато видя Мат Холдън, също в дънки и суитчър. Все пак беше неделя следобед. Може би сенаторът не прекарваше уикенда облечен в костюм.

Отвори вратата с нескрито нежелание, почти враждебно.

— Да не би да си се загубил? — попита той Холдън. — Сената е няколко пресечки на изток.

Холдън погледна по-високия мъж.

— Трябва да говоря с теб. В офиса ми има подслушвателни устройства. Човекът, който се зае с охраната, сигурно също е добавил.

— Вината не е моя — каза Тейт. — Аз щях да открия всичките.

— Знам. — Той отклони очи към стената и закачените на нея старинни маски и оръжия. — Хубави неща — добави той.

— Щитът би трябвало да ме предпазва от злини — каза Тейт и се дръпна, за да влезе Холдън. — Не действа, нали? — добави той с красноречив поглед.

— Аз не съм въплъщение на злото. Забъркал съм се в нещо, което не мога да избегна. Искам да ти разкажа, преди да си го чул по Си Ен Ен.

— Какво общо има с мен? — поинтересува се Тейт. — А и доколкото си спомням публичността не те притеснява. Доста точки натрупа при залавянето на Брауер, да не говорим за изпълнението на Сесили със супата от раци на благотворителната вечеря.

Холдън се приближи до прозореца, подминавайки предложения му стол. Пъхна палци в задните джобове на дънките и се загледа навън.

— Тази публичност няма да ни донесе нищо добро.

— Сесили каза, че двамата с Колби са открили нещо в Уапити Ридж.

Той кимна.

— Открили са неопровержими доказателства за присвояване на големи суми и намеса на мафията в плановете за строеж на казиното. — Той се обърна. — Вече се свързах с държавната прокурорка и й предадох данните. Говорих с Том Черния Нож и племенния съвет. Всички са запознати и ме увериха, че ще се противопоставят на натрапниците. Но те ще си отмъстят. Том Черния Нож може да отиде в затвора, въпреки опитите ми да го спася. Белята ще стане не защото е извършил нещо умишлено, а заради стореното и скритото по време на въстанието през седемдесетте.

Тейт се подпря на ръба на бюрото и се намръщи.

— Значи така са си осигурили сътрудничеството му.

Холдън кимна.

— Изнудвали са го. Също както заплашиха и мен.

Той се обърна към сина си.

— Помолих майка ти да ти каже, но тя ми затвори телефона и отказа дори да си помисли да дойде. Не иска да говори с теб за това. Сесили също отказа. Тъй като съм единственият от семейството с достатъчно смелост, ще ти разкрия нещо, което е трябвало да научиш преди години.

— Искаш да ми кажеш, че жената, с която си имал връзка, е майка ми — каза Тейт, стигнал сам до този извод.

Холдън се стресна.

— Ами да. Как разбра?

— Това беше единствената причина, за да искаш да стоя далеч от проблема. Искал си да защитиш майка ми. Не че изпитвам някакво уважение към теб, след като знам как си се отнесъл с нея — добави студено той. — Дори и ти не би могъл да бъдеш по-лош съпруг от баща ми. Ти, разбира се, не би се оженил за някоя с по-ниско положение, нали? Индианка от племето лакота да…

— Правиш нещата по-трудни! — прекъсна го Холдън. Прокара ръка през косата си и я остави напълно разбъркана.

— Можеш да кажеш на майка ми да не се притеснява — каза Тейт. — Всеки прави грешки. Няма да я обвинявам. А аз ще направя всичко по силите си, за да я защитя от медиите.

— Ти си този, който трябва да бъде защитен, дявол да го вземе! — сопна се Холдън. Очите му горяха също като на Тейт. — Не е само тази връзка от преди тридесет и шест години! От нея е останало и дете! Лета е била бременна, когато се е омъжила за Джак Уинтроп!

Тейт не помръдна. Не смееше да диша. Дори не трепна. Всички липсващи парчета от загадката на живота му внезапно си дойдоха по местата. Ето защо Джак Уинтроп пиеше толкова много уиски. Затова биеше Лета. Затова мразеше него.

— Джак Уинтроп не е бил мой баща — каза Тейт със спокоен равен глас.

— Не. Копелето не ти е баща. — Мат стисна зъби. Беше по-трудно отколкото си представяше. — Цял живот мислех, че Лета се е омъжила, защото го е обичала. Когато малко по-късно роди, реших, че това е животът, който иска. Никога не ме обвини, че съм се оженил за пари, че съм поставил кариерата си над щастието й. Остави ме да си отида и никога не ми каза, че е… бременна!

Той не можа да продължи. Обърна гръб на сина си. Не смееше да го погледне, нито да говори с него, докато не се овладее. Тейт бе пребледнял.

— Дяволски начин да науча, че имам дете — каза накрая Холдън. — Дяволски, да! Някакъв мошеник синдикалист сяда в офиса ми и ми обяснява как ще предизвика политически скандал като изложи любовницата ми от племето лакота и незаконороденият ми син.

Тейт не казваше нищо. Опитваше се да приеме думите на по-възрастния мъж, но не успяваше. Забеляза позата на сенатора, обърна внимание на сивата му коса, разбра, че носът му е съвсем същият като неговия, а черните очи са неговите очи. Приликата винаги я е имало и подсъзнателно той я е забелязвал. Но никога не се бе замислял. Никога до днес.

— Ти не си от племето лакота. — Тейт прекъсна напрегнатото мълчание.

— Майка ми е французойка — каза Холдън. — Баща ми е мароканец. Преселили са се тук, когато съм бил на три и са станали натурализирани американци.

— Което значи, че съм мелез — каза Тейт, гласът му задавен от гняв.

Холдън се обърна.

— О, по-зле — каза той наострен. — Ти си незаконен син на сенатор републиканец от Южна Дакота. Пресата жив ще те изяде, когато това се разчуе. Ти, Лета, Сесили. Ще бъде една от атракциите с нейната диплома по антропология.

— Избирателите ти ще загубят доверие в теб — каза студено Тейт.

— О, по дяволите това! Може и работата си да загубя, е и? — повиши глас Холдън. — Всичко това е без значение, след като майка ти не иска да ми говори! Сряза ме, преди да съм изрекъл и две думи. Не искаше да дойде и да помогне да ти кажем истината. Затвори ми телефона!

— Браво на нея. Жалко, че не го е направила преди тридесет и шест години.

Очите на по-възрастния мъж потъмняха.

— Аз я обичах — каза тихо той. — И все още я обичам. Направих най-голямата грешка в живота си, когато реших, че парите и властта си струват да се ожениш за една злобна противна светска дама, която да подпомогне политическото ми издигане. Майка ти е много повече от десет такива като покойната ми съпруга. Не знаех какво е ад, докато не се опитах да живея след това дяволско споразумение, което ми даде сили да спечеля място в сената. — Той се обърна и седна уморено на канапето, вперил поглед в бирата. — Не бива да пиеш — каза разсеяно той.

Тейт не му обърна никакво внимание. Взе бирата, довърши я напук и смачка кутийката.

— Няма ли да си тръгваш? — попита той с нескрито презрение.

Холдън въздъхна.

— Къде да отида? Живея в огромна празна къща с джакузи и две сиамски котки. Само преди две седмици си мислех, че нямам живи роднини.

Въпреки че искаше да разбере повече неща за истинския си произход и дедите си, Тейт не беше готов да попита за тях. Стоеше намръщен срещу мъжа, разрушил живота му.

Холдън го наблюдаваше с безпомощна гордост.

— Един от дядовците ти е бил бербер — спомни си той. — Участвал е в походите на Ризули, марокански революционер от края на деветнадесети век. В кабинета вкъщи, точно над камината има негов портрет. Ходил съм в палата на Ризули в Азила. Намира се на крайбрежието, малко под Танжер. Градчето е много красиво.

Тейт мълчеше. Пъхна ръце в джобовете си. Мислите отново се рояха в главата му.

— Значи затова не искаше да ходя в Уапити.

Холдън отново кимна.

— Сесили е знаела. Знаела е от самото начало, нали? — попита той, припомняйки си нещата, които тя бе казала, и които го бяха озадачили.

Холдън стана. Младежкото му излъчване се беше стопило. Нещата сигурно щяха да се влошат. Трябваше да си тръгва, за да даде време на Тейт да премисли новото положение. Сигурно чутото го е шокирало. Спомни си как се почувства, когато непознатият му съобщи, че има син. Холдън не повярва сляпо. Провери в акта за раждане на Тейт пълното му име. Тейт Рене Уинтроп. Бащата на Холдън се казваше Рене, а Лета знаеше, че той го е обожавал. Кръвната му група, рядко срещана, бе същата като на Тейт. След тези проверки не оставаше място за чудене.

— Исках да ти кажа истината, преди да я чуеш като някаква клюка по новините — обясни той и спря до вратата. Посрещна без уплаха враждебния поглед на сина си. — Никога няма да разбереш как се почувствах, когато разбрах за теб. Известно време мразех майка ти. Имах дете, което никога не бях виждал. Пропуснал съм първите му стъпки, първите думи, пропуснал съм целия му проклет живот? Докато съм си седял на розовия облак, Джак Уинтроп е тормозел семейството, което нямах. Докато си зает да ме мразиш, помисли и над това. Можех да ви спестя тормоза ако знаех истината!

Той отвори вратата, излезе и я хлопна след себе си.

Тейт си отвори нова бира. Беше доволен, че има няколко. Повдигна кутията с присмех срещу отражението си в огледалото.

— Наздраве копелета по цял свят! — изрече подигравателно той и пресуши бирата на един дъх.

По-късно, успокоил се достатъчно, за да успее да се обади по телефона, той набра номера на майка си.

— Познай кой ми беше на гости? — попита той леко завалено, напълно неспособен да крие гнева си. — Татенцето.

Последва дълга мъчителна пауза.

— Баща ти… така ли? — заекна тя шокирана. След разговора си с Мат Холдън дори не бе предполагала, че той ще разкаже на Тейт истината. Сърцето й се свиваше като си мислеше, че детето й е разбрало, че целият му живот е бил лъжа. Почувства се гузна и виновна също както когато чу любимия глас на Мат след повече от тридесет години. Беше толкова объркана, че не знаеше какво да му каже и накрая, за съжаление, му затвори, просто защото не знаеше как да постъпи.

— Защо не си ми казала? — повиши глас той. — Защо?

Последва ново мълчание.

— Не мога да ти опиша колко съжалявам, но сега не е моментът да го обсъждаме. Някой ден ще поговорим. Когато си готов да ме изслушаш. Обади ми се, когато преодолееш шока. Моля те прости ми. Обичам те!

Лета затвори.

Той набра отново.

Тя не се обади. Тейт изскубна телефонния кабел от стената и запокити апарата към другия край на стаята. С искрено удоволствие го чу как се разби. Зачуди се, въпреки че съзнанието му бе замъглено, дали реакцията на баща му е била същата, когато Лета му е затворила телефона.

Баща му. Неговият баща! Отпусна глава на дланите си, опитвайки се да се пребори с гаденето. Беше се чувствал неповторим, представител на изчезваща раса, изчезващо племе, той бе човекът, който трябваше да даде продължението на една древна общност. Сега се оказваше един от хилядите мелези, вече не беше неповторим, дори не беше лакот. Излизаше, че е част мароканец, част бербер, ако можеше да се вярва на сенатора. Незаконен син на сенатор, супер сензация! И ако не бяха онези отрепки от синдиката по хазарта, които със зъби и нокти се опитваха да направят казино на земята на сиуксите, за да изсмукват печалбата, никога нямаше да научи истината. Майка му я бе крила цели тридесет и шест години. През целия му живот.

Спомни си лошия нрав на Джак Уинтроп, жестоките побои, неприкритата омраза. Нищо чудно, че го е ненавиждал. Сега вече всичко придобиваше смисъл, но бе прекалено късно, за да има значение. И то по вина на Лета. По вина на майка му. Не че тя не беше страдала.

Отпусна глава назад и се облегна на стената. Не искаше да изтрезнява. Не искаше да мисли за нещата, които бе научил. Не сега. Идваше му твърде много. Трябваше да се наспи.

Строполи се в леглото и почти загуби съзнание след шестте кутии бира, които го бяха зашеметили, понеже обикновено не пиеше. На следващата сутрин се събуди с главоболие, готов да убива. Сесили го бе излъгала. Тя го бе излъгала! Нямаше да я остави да й се размине. Веднага тръгваше за офиса й, за да й каже някои неща.

Беше около обяд на един напълно обикновен ден, поне до мига, в който Сесили вдигна обезпокоен поглед, когато някой отвори със замах вратата на офиса и веднага след това я хлопна. Секретарката й бе излязла да обядва. Наоколо нямаше никой. Над бюрото й се извиси заслепен от гняв черноок мъж, който изглежда смяташе да прескочи бюрото и да й се нахвърли. Тя разбра какво се е случило, преди разплакалата Лета да й позвъни, за да й разкаже. Успя да убеди Лета да се качи на самолета във вторник и да дойде при нея, преди медиите да надушат скандала и да я обсадят в Уапити.

— Да не би да си си въобразявала, че няма да разбера? — попита гневно Тейт.

Тя не знаеше как да се държи. Той изглеждаше като обезумял.

— Какво да разбереш? — попита тя, въпреки че знаеше много добре.

— Мат Холдън най-после благоволи да ми каже кой е баща ми — каза той с неприятна усмивка. Спокойствието в гласа му противоречеше напълно на гневните искри в очите му.

Вече нямаше смисъл да се преструва. Тя въздъхна тежко.

— Всички се опитвахме да те защитим — започна тя. — Ако имахме достатъчно доказателства срещу синдиката, те нямаше да разгласят каквото знаят. Но никога не помислихме, че ще си отмъстят, след като Мат е провалил подлия им план. Мат прецени, че трябва да знаеш и само той се съгласи да говори с теб. Майка ти отказа.

— Майка ми не е имала никакво право да пази тайна от мен. Нито пък той, нито ти! — Той насочи пръст към нея. — Нямала си никакво право, Сесили!

— Дадох дума на сенатор Холдън и на майка ти, че няма да ти кажа — отвърна тихо и стана. Заобиколи бюрото и бавно се приближи до него, внимателно, сякаш бе луд. Той целият трепереше от ярост, шок, обида и гняв. — Знаех, че ще е невъзможно да се опази тази тайна, но те искаха да опитат да ти спестят истината.

— Цял живот знаех кой съм — каза й той. — Знаех какво представлявам, къде са корените ми, какъв ще бъде животът ми. И ето че един ден се оказвам пуснат във водовъртеж. Оказвам се чужд сред своите. Всичките ми наследствени ценности са лъжа. Животът ми… и той е лъжа!

— Не е така — отвърна нежно тя. — Майка ти не е посмяла да каже истината на баща ти. Жена му е ненавиждала индианците. Можела е да нарани и нея, и теб. Самият факт, че съществуваш, е щял да унищожи кариерата му.

— Джак Уинтроп е знаел истината — каза дрезгаво той. — Затова ни мразеше толкова много. Нея, защото е обичала друг, а мен, защото не съм негово дете. Накара ни да плащаме всеки ден, а до вчера дори не разбирах защо!

Тя се сви, усетила болката му. Протегна ръка към него, но той отстъпи назад.

— Недей — предупреди я нежно, а очите му отразяваха блясъка на противоречивите му чувства. — Господ да ми е на помощ, ако ме докоснеш — изрече задъхано той. — Ще се нахвърля върху теб тук, на килима.

Думите му прозвучаха като заплаха, но в действителност той имаше нужда точно от това, а и сигурно затова бе дошъл. Търсеше утеха и само тя можеше да му я даде. Грубостта бе само за да прикрие истинските му намерения. Тя не се страхуваше от него. Обичаше го прекалено силно, за да я стреснат горящите черни очи и стиснатите устни. Той имаше пълното право да е ядосан и наранен. Това, с което само тя можеше да го успокои, не бяха думи. Той копнееше за нея. Сигурно сега, когато е загубил обичайния си контрол и не мисли трезво, ще е последният път, когато ще я докосне. Не беше от хората, които прощават лесно, а тя го бе предала.

Протегна се и заключи вратата, след което се приближи до него. Протегна ръка и приведе главата му към устните си, без да каже нищо.

Той тръпнеше още преди ръцете му да я обгърнат. Притисна я към възбуденото си тяло. Устата му се спусна върху нейната. Стегнатата прегръдка й причиняваше лека болка, но й се стори толкова хубаво, че я желае така силно. Въздъхна до устните му. Сякаш бе изминала цяла вечност от последния път, когато я целуна.

На него също му се струваше, че са били разделени безкрайно дълго. Той се самозабравяше с нея, а сега Сесили го прелъстяваше умишлено. Не искаше да продължава. Не беше редно, но я желаеше до полуда, имаше нужда от нея, изпитваше болка без нея. Дълги седмици, в които си бе налагал да стои далече, бяха забравени. Угощение след глада, въпреки че яростта още бушуваше в гърдите му. Тази ярост някак се преобрази в най-разпалената изгаряща страст, която някога бе изпитвал към жена.

Оказа се, че целувките не са достатъчни. Напълно забравил къде се намират, той я положи на пода и се отпусна до нея. Разкопчаваха копчета и колани, премахваха всичко, което им пречеше, а ръцете им търсеха голата кожа на другия, неспособни да спрат.

Тя се отпусна под бавните тласъци на тялото му върху персийския килим. Затвори очи, докато отвръщаше на дълбоките му жадни целувки, усмихвайки се на настойчивостта на устните му. Въпреки, че заключи вратата на офиса, всичко й се струваше трескаво, първично и малко опасно. Но тази опасност разпалваше страстта й още повече. Тя го привлече още по-близо и бегло забеляза, че са почти напълно облечени. Това нямаше значение. Нищо, освен… удоволствието нямаше значение!

Той бързо покри устата й, за да заглуши изненаданото възклицание на удоволствие, преди да усети трепета на тялото й под себе си. Притисна бедрото й, повдигайки я, за да посрещне ускорения възбуждащ ритъм. Простена до устните й, когато разгорелият се пламък в тялото му внезапно се пръсна на огнени искри, които плъзнаха навсякъде у него. Напрегнатото му тяло се отпусна тръпнещо. Едва в този момент усети погледа й. Простена дрезгаво от насладата, коя изпита под изучаващите й очи.

Когато задиша по-спокойно, той повдигна лице и също я погледна. В очите му още се таяха бурни чувства.

— Гледала си ме — констатира студено той.

— Да — промъкна ръка и разкопча ризата. Ръката й се плъзна по гладките мускули над сърцето. Усещаше го вътре в себе си и се раздвижи нарочно, тъй като възбудата му още не беше спаднала. Леките й движения възпламениха страстта му.

— А ти… ще гледаш ли… този път? — прошепна тя и привлече главата му към себе си.

Той загуби контрол. Очите му все още бяха гневни, изражението му също. Първият му тласък я остави без дъх. Беше възбуден до полуда. Очите му блестяха, а цялото му тяло гореше.

— Да, точно така — прошепна трескаво тя. Ръцете й се спуснаха по гърба му и се промъкнаха под колана на панталона. — Да! Направи го отново. Не спирай. Искам да продължиш така завинаги! Можеш да ме гледаш, хайде…!

— Да те вземат дяволите, Сесили — изсъска той, напълно безпомощен в обзелата го страст. Отново пое устните й и стегнатото му тяло поднови мощните си тласъци. Това не беше възможно. Тя изискваше от него, наслаждаваше се диво на всичко, а той никога не бе стигал такава възбуда.

Повдигна глава и впи очи в нея. Тя се смееше от удивление и удоволствие, в погледа й се четеше безгранична любов.

Надигна се към тялото му с остър вик и той забеляза, че очите й са потъмнели от неповторимото усещане. Хлипайки тя се притисна към него.

Лицето й бе толкова красиво в този момент, помисли си той. Бе забравила напълно задръжките си, сякаш миналото бе заличено, вече бе пълноценна жена. Някъде подсъзнателно знаеше, че не съществува друг мъж на този свят, на който би се отдала, и който да я дари с такова удоволствие. Тази мисъл го смири. Стегнатото й лице и тихите вопли го отнесоха отвъд ръба на бездната и той полетя с нея в нажежената пропаст, която примамливо разтвори обятия. Чу собствения си вик, дрезгав след изпитания екстаз и се отпусна изтощен върху нея.

— Защо направи това? — попита грубо той, когато възвърна самоконтрола си. — Защо ме извади от равновесие?

— Знаеш защо — отвърна нежно тя и отмести един тъмен кичур от широкото му чело. — Имаше нужда от мен.

Той повдигна глава и я погледна.

— Исках да те накажа!

Веждите й се вдигнаха и тя се усмихна игриво.

— Сериозно? Дори не забелязах. Направи го отново — прошепна дръзко тя. — Ще се опитам да проявя смирение.

Нямаше друг на този свят, който да успее да го извади от контрол. Но моментът бе твърде сериозен за шеги. Той все още кипеше от гняв към всичко, което бе научил и нейната роля. Освен това не му беше приятно, че тя разбира колко е безпомощен с нея. Беше дошъл, за да й каже, че не се нуждае от жена като нея в живота си, от една лъжкиня. Каква заблуда, че след седмици на пълно въздържание ще може да мисли разумно, когато се озове до нея. Дори и в този момент тръпнеше от желание, въпреки че бе напълно задоволен.

Гордостта го разяждаше. Отдръпна се от нея, без да я поглежда и стана. Не я погледна и докато оправяше дрехите си, изпълнен със срам и огромно чувство на вина.

Тя стана от пода, доволна, че чистачката си е свършила работата както трябва. Изтупа и приглади дрехите си. Преживяното беше безкрайно вълнуващо, а ако той знаеше, че тя подозира, че е бременна, това сигурно щеше да е последната капка. Вече бе преживял достатъчно удари.

— Не мога да повярвам какво направих — каза той сякаш говореше на себе си. Извърна се към нея, гневът му възпламенен. — Не мога да повярвам, че ти ми позволи да го направя. На проклетия килим! Нямаш ли срам, нямаш ли гордост?

Тя се облегна на бюрото с уморена, но доволна усмивка.

— Очевидно не. И двамата знаем, че съм готова да допълзя при теб по счупени стъкла и да направя каквото пожелаеш — отвърна простичко тя. — Защо си толкова възмутен от това, което се случи?

Той я погледна преизпълнен с ярост.

— Не желаеш да се преместиш при мен, защото няма да се оженя за теб. Обаче сега, след като разбра, че съм наполовина бял, си въобразяваш, че ще тръгна да си търся бяла жена. Затова ли ме прелъсти на пода на офиса си, за да получиш пръстенче, а? Така ли мислиш?

Тя поклати глава. Думата „пръстен“ й причини болка. Спомни си какво бе казал Холдън за Одри и пръстена й, копие на тюркоазния на Тейт. Спомни си снимката от клюкарското списание, където го бяха снимали пак с Одри. Не беше нужно много, за да се сети, че сега ще се ожени за онази противна личност единствено напук. И тя не можеше да направи нищо. Въпреки че, мислеше си тъжно тя, той не се държа като мъж, който получава каквото пожелае в спалнята на желаната жена.

— Сега не си в състояние да мислиш трезво — каза тя. — Мат каза, че ще се чувстваш предаден и известно време ще ни мразиш всички. Разбирам те. Всичко е наред.

— Защо и тримата не престанете да казвате какво ще направя и какво няма да направя — озъби се той. — Майка ми ми затвори телефона. И на него му е затворила. Сигурно не си говорила с нея?

— Напротив — отвърна тя. — Беше притеснена и много нещастна. Поканих я да дойде при мен, преди медиите да разгласят всичко. Утре ще я посрещна на летището.

— Не искам да виждам никой от тях двамата — заяви той. — И теб не искам да те виждам.

— Добре — кимна тя и повдигна вежди. — Сега какво следва. Трябва да облека власеница или да се самобичувам?

Този път реши да не се отпуска. Все още й беше ядосан и му личеше.

— Защо не ми каза, Сесили?

— Не мога да издавам чужди тайни — отвърна сериозно тя. — Съжалявам, че го научи по този начин, но можеше да е по-зле. Ами ако го беше чул по новините? Смятаха така да постъпят, ако баща ти не изпълнеше исканията на синдиката. Затова заминах за „Уапити“. Затова и Колби дойде там.

Той я стрелна с поглед.

— Значи съжаляваш. И си мислиш, че някакво си извинение ще оправи нещата?

Очите й помръкнаха от тъга.

— Не — отвърна уморено тя, без да отделя поглед от него. — Невинаги получаваме нещата, които най-силно желаем. Знаеш много добре, че расовите различия съвсем не са причината да не искаш да се ожениш за мен — каза неочаквано тя. — Истината е, че искаш да си напълно самостоятелен. Не искаш да зависиш от никого, защото хората са те разочаровали много пъти. Работата ти за правителството те е превърнала в циник и те е откъснала от обикновените хора. Сега си мислиш, че собствената ти майка те е предала, и то с най-злия ти враг. А и аз. Аз също те разочаровах.

Той не отговори. Продължаваше да я гледа лошо.

— Ще те обичам — каза нежно тя — цял живот. Но не мога да живея сама, да работя сама и да умра сама. Няма да скърбя за теб, докато побелея. На тебе ти харесва да си самотник. На мен — не. Искам собствен дом и деца. Ти не можеш да ми дадеш тези неща. Отне ми много време, за да разбера защо си непрекъснато с Одри, но вече ми е ясно. Тя по никакъв начин не застрашава личния ти живот. Дори и да се ожените, тя няма да търси близост, освен в леглото. Това за мен не е никаква връзка. Ти нямаш какво да ми дадеш. Искаш само да получаваш.

Думите й отекваха като удари. Той се извърна. Отпусна ръка на дръжката на вратата и се обърна към нея, без да крие непресъхващия гняв.

— Никога няма да забравя, че си ме предала — каза той. — Никога няма да ти простя.

— Знам, Тейт — каза тя спокойно, но й се искаше да извика. — Ти не прощаваш на хората. Очаквах най-накрая да намериш нещо, за което не можеш да ми простиш. Това е чудесно извинение да ме изхвърлиш от живота си, преди да си се привързал.

— Недей да се ласкаеш — каза той с подигравателна усмивка. — Не си първата ми жена. Нито пък ще бъдеш последната — добави злобно той.

— И това ми е известно — съгласи се тя, опитвайки се да запази усмивката, докато приемаше поредният очакван удар. Лицето й не издаваше поглъщаща я тъга.

Той се подразни, защото не можеше да я нарани. Знаеше, че се държи с непривична за него злоба, но не успя да се въздържи. Беше загубил всичко, което ценеше. Тя го бе предала. Беше го излъгала. Нищо друго не го нарани толкова дълбоко, дори и фактът, че майка му е мълчала цели тридесет и шест години.

Черните му очи се спряха на нея за последен път.

— Сбогом, Сесили — каза кратко той.

Тя продължаваше да се усмихва.

— Сбогом, Тейт.

Той затвори вратата. Изкуствената усмивка се стопи. Тя остана безсилна. Отпусна се зад бюрото и си пое дълбоко дъх. Полата й беше отесняла и не можеше да закопчае копчето. Пусна ципа и смъкна блузата. Вече дишаше по-спокойно. Постави ръка върху леко заобления си корем и се усмихна нежно. Не беше нужно да гадае защо талията й се е разширила. Имаше още една тайна, която Тейт не знаеше. Но това бе нейната лична безценна тайна. Нямаше намерение да я споделя. Дори и той никога да не й прости, тя вече имаш част от него, която да й стигне за цял живот. Носеше неговото дете.

— Всичко е наред — каза тя на мъничкото създание под сърцето. — Искам те и ще те обичам. Ще се справим… само двамата.