Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тътени (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 50гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2011)
Корекция и форматиране
taliezin(2012)
Допълнителна корекция
Диан Жон(2013 г.)
Допълнителна корекция
taliezin(2017)
Допълнителна корекция
moosehead(2018)

Издание:

Цончо Родев. Бурята, 1986

Редактор: Атанас Мосенгов

Художник: Емил Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректор: Жанет Желязкова, Донка Симеонова, Стоянка Кръстева

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекции от Диан Жон
  3. —Корекция на правописни и граматически грешки

Речник на турските и другите непознати думи

Ага (мн. ч. агалар, побългарено агалари) — почтително название на турчин.

Аждер — змей, хала.

Алай — полк; същото — място, определено за борба.

Алеат — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие на труда.

Амуджа — „чичо“; презрително прозвище на турчин.

Аркадаш — другар, побратим.

Ашево, ашодая — кухня.

Аян(ин) — местен управител (в малко по-старо време).

Бабаит(ин) — лице, което се представя за юнак, за храбрец.

Баджа — огнище.

Бастисвам — нападам ненадейно; надвивам; прен. — унищожавам.

Белли — явно, открито, ясно.

Биз-бизе — между нас, помежду ни, без външни хора.

Бинбашия — майор; буквално — хилядник.

Биргьотлия — еднодънест (за потури.).

Бурозан — медна тръба (за свирене).

Бурунсуз — със сплеснат нос.

Буюрнаме — заповед на висш орган; розпореждане; указ.

Бьолюк — рота (прен. — множество, тълпа); бьолюкбашия — ротен командир.

Валия — областен управител; управител на вилает.

Вилает — голяма административна област, разделена на санджаци.

Волентир — доброволец (диалектизирано от френски).

Вулгия (вулия) — дълга кожена торба за храна, която се носи през рамо.

Гаази — победител.

Гаваз(ин) — пазач на сграда, член на охрана.

Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.

Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщение.

Геена — ад, пъкъл (църк.).

Гмеж — множество, тълпа, гъмжило.

Горгобашия — предводител (иронично).

Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (ирон.).

Гюндулук — надница.

Далдисвам — гмурвам се (във вода); прен. — затъвам в нещо.

Дам — обор.

Дармадан — разхвърляно, съсипано, разнебитено.

Даяк — бой.

Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.

Делия — луда глава.

Дервиш — мохамедански калугер.

Джамбаз(ин) — търговец (препродавач) на добитък.

Дженабет(ин) — проклетник, вагабонтин.

Джепане — боеприпаси.

Джихад — свещена война.

Джуга — желязо за запречване на врата, на колело на каруца и пр.

Дивит — металическа мастилница с отделение за пера, която се носела на пояс.

Донове — долни гащи.

Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв. м.

Еминии — плитки кожени обувки с вирнати носове и без токове.

Ектения — част от християнското богослужене (църк.).

Емир субайъ̀ — адютант.

Забидия — скъперник, стиснат човек.

Забит(ин) — офицер.

Заптисвам — задържам, арестувам.

Зебеци — членове на малоазийско племе.

Зияфет — гощавка, гуляй.

Зулум — насилие, грабеж, обир.

Ибрик — меден или пръстен съд за поливане при миене; ибрикчия — слуга, който се грижи за ибриците, прен. — нищожен човек.

Измекяр(ин), измикяр(ин) — слуга.

Илчия (елчия) — пратеник, парламентьор.

Истиндак — дознание, следствие, разпит.

Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.

Кабзамал(ин) — бирник.

Каврък — засукан (обикновено за мустаци).

Кадия — верски и граждански съдия.

Кааза — околия.

Каймакам(ин) — околийски началник, управител на околия.

Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.

Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.

Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, циркаджия, актьор; карагьозчилък — циркаджийство, фокусничество.

Касаба — малък град, градец.

Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.

Катил — престъпник, убиец.

Каяфет — външен вид, външност; състояние на човек.

Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.

Керата — негодник, проклетник (презрително обръщение).

Керванбашия — водач на кервани.

Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; бандит, кръвник, разбойник.

Кириши — одялани греди.

Колагасъ̀ — чин във войската и полицията между капитан и майор.

Колагеле — помози бог (поздрав към човек, който работи).

Колауз(ин) — телохранител.

Колчаклии — (за потури или друга част от облеклото) с гайтанена украса на коленете или лактите.

Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.

Кондика — летописна книга в църква (църк.).

Кърагасъ̀ — околийски полицейски началник.

Кюлхане — долен човек, негодник.

Кюския — сопа, цепеница; буквално — железен прът за вадене на камъни.

Кятиб(ин) — писар.

Ливанто — одеколон; благоухаеща течност.

Марангоз(ин) — дърворезбар; марангозан — украсен с художествена дърворезба.

Махмузи — шпори.

Машал и машала — факел, главня.

Меджлис — народно събрание, респ. съвет към областните или околийските управления в Турция след реформите.

Медресе — мохамеданско богословско училище.

Мечет — мохамедански молитвен дом, джамия.

Миллет, милет — народ.

Миралай — полковник.

Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.

Муавин — помощник (адм.).

Мурабе — война.

Мутвак — лятна кухня.

Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина на селото.

Мюдюр(ин) — управител на неголям град, околийски управител.

Мюезин — нисш духовен чин; викач от минаретата, който призовава мюсюлманите за молитва.

Мюжде — вест, новина; награда за онзи, който пръв е съобщил добра новина.

Мюзевир(ин), мюзевирджия — интригант, клюкар; мюзевирджилък — интрига.

Мюлязим — подпоручик, лейтенант.

Мютесариф — управител на санджак.

Наиб(ин) — началник на местната полиция; кмет.

Нахия — най-малката административна единица в Турция; община.

Низам — редовна войска; войник от редовна войска.

Онбашия — десетник, началник на десет войника; полицейски началник в малък град.

Пала — вид крива сабя.

Палабуюк — големи (за мустаци).

Палер — вид доброкачествен барут.

Панакида — намазана с восък дъсчица, на която са се учили да пишат у нас преди Освобождението.

Пандур(ин) — стражар-християнин през турското робство.

Пармаклък — ограда на края на балкон или чардак; парапет.

Пастаф — топче плат.

Пезул — вдлъбнатина в стена за поставяне дребни предмети.

Пексимет — сухари.

Пишкин — опитен, сръчен; изпечен, обигран.

Протка — малка вратичка (обл.).

Ракъ̀-кефи — букв. ракиен кеф, ракиено удоволствие: обикновено времето за аператив преди вечеря.

Редиф — запас; войник от запаса.

Рабош — разцепено на две дръвце; по което бележат с резки сметки, вместо да ги пишат на тефтер.

Салхана — кланица.

Санджак — окръг, административно поделение на вилает (срв. вилает).

Севдаллък — любовчийство; севдик — любовник.

Сеймен(ин) — стражар, въоръжен пазач.

Селямлък — мъжкото отделение в мюсюлманска къща, в странноприемница.

Семселе — рода, коляно, фамилия.

Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.

Скемле — столче без облегалка, обикновено трикрако.

Суватчия — който отглежда добитък за клане.

Табор — баталион, войсково поделение от няколко роти.

Талим — военно обучение.

Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.

Телал(ин), телял(ин) — глашатай.

Теллия — куршум с навита тел за причиняване на по-тежки рани.

Темане — поздрав с допиране на ръката до устата, челото и гърдите.

Тепелик — краят на дръжката на пищов.

Терджуман(ин) — преводач.

Терзия — шивач.

Тескере (тезкере) — паспорт; документ, обикновено за самоличност.

Тетик — спусък на огнестрелно оръжие.

Топтан — всички (всичко) на веднъж, на едро.

Торлак — в по-старо време пренебрежително прозвище на представител на „неблагородните“, на простолюдието.

Тутра — султански монограм.

Тюнайдън — добър вечер (поздрав).

Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия.

Устабашия — първомайстор; главен майстор; председател на някои еснаф.

Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.

Хает, хаят — открит трем пред къща.

Хаирсъз(ин) — зъл човек, проклетник.

Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).

Хандзър — свиня.

Хапус — затвор; затворник.

Хелбете — разбира се, естествено.

Херодая — избено помещение, приспособено за живеене; сутерен.

Хесап — сметка.

Хумба — подземен изкоп.

Хурия — вечно млада хубавица в рая, каквато ислямът обещава на правоверните.

Чауш(ин) — старши стражар; подофицер от полицията.

Челеби — господине (така турците се обръщали към по-заможните българи).

Челтакчия — производител на ориз.

Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с ненадянати ръкави.

Чирен — костена дръжка на нож или ятаган.

Читак — презрително название за турчин.

Шериат — мохамедански религиозен закон, който урежда целокупния живот на човека.

Шишане — стара къса и тежка пушка с широка цев.

Юзбашия — стотник, началник на сто души; капитан.

Юк — товар; бреме.

Юшур — десятък от земеделското производство, събиран в натура.

Ягма — плячка.

Яллия — тлъст.

Янкеседжия — пладнешки разбойник.

Ястъклия — бухнат, с форма на възглавница (за мустаци).

Ясъкчия, ясакчия — телохранител.

Ятаган — голям и извит нож.

Край
Читателите на „Бурята“ са прочели и: