Метаданни
Данни
- Серия
- Тътени (2)
- Включено в книгата
- Година
- 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,9 (× 50гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2011)
- Корекция и форматиране
- taliezin(2012)
- Допълнителна корекция
- Диан Жон(2013 г.)
- Допълнителна корекция
- taliezin(2017)
- Допълнителна корекция
- moosehead(2018)
Издание:
Цончо Родев. Бурята, 1986
Редактор: Атанас Мосенгов
Художник: Емил Марков
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Васко Вергилов
Коректор: Жанет Желязкова, Донка Симеонова, Стоянка Кръстева
Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив
Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
История
- —Добавяне
- —Корекции от Диан Жон
- —Корекция на правописни и граматически грешки
Речник на турските и другите непознати думи
Ага (мн. ч. агалар, побългарено агалари) — почтително название на турчин.
Аждер — змей, хала.
Алай — полк; същото — място, определено за борба.
Алеат — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие на труда.
Амуджа — „чичо“; презрително прозвище на турчин.
Аркадаш — другар, побратим.
Ашево, ашодая — кухня.
Аян(ин) — местен управител (в малко по-старо време).
Бабаит(ин) — лице, което се представя за юнак, за храбрец.
Баджа — огнище.
Бастисвам — нападам ненадейно; надвивам; прен. — унищожавам.
Белли — явно, открито, ясно.
Биз-бизе — между нас, помежду ни, без външни хора.
Бинбашия — майор; буквално — хилядник.
Биргьотлия — еднодънест (за потури.).
Бурозан — медна тръба (за свирене).
Бурунсуз — със сплеснат нос.
Буюрнаме — заповед на висш орган; розпореждане; указ.
Бьолюк — рота (прен. — множество, тълпа); бьолюкбашия — ротен командир.
Валия — областен управител; управител на вилает.
Вилает — голяма административна област, разделена на санджаци.
Волентир — доброволец (диалектизирано от френски).
Вулгия (вулия) — дълга кожена торба за храна, която се носи през рамо.
Гаази — победител.
Гаваз(ин) — пазач на сграда, член на охрана.
Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.
Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщение.
Геена — ад, пъкъл (църк.).
Гмеж — множество, тълпа, гъмжило.
Горгобашия — предводител (иронично).
Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (ирон.).
Гюндулук — надница.
Далдисвам — гмурвам се (във вода); прен. — затъвам в нещо.
Дам — обор.
Дармадан — разхвърляно, съсипано, разнебитено.
Даяк — бой.
Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.
Делия — луда глава.
Дервиш — мохамедански калугер.
Джамбаз(ин) — търговец (препродавач) на добитък.
Дженабет(ин) — проклетник, вагабонтин.
Джепане — боеприпаси.
Джихад — свещена война.
Джуга — желязо за запречване на врата, на колело на каруца и пр.
Дивит — металическа мастилница с отделение за пера, която се носела на пояс.
Донове — долни гащи.
Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв. м.
Еминии — плитки кожени обувки с вирнати носове и без токове.
Ектения — част от християнското богослужене (църк.).
Емир субайъ̀ — адютант.
Забидия — скъперник, стиснат човек.
Забит(ин) — офицер.
Заптисвам — задържам, арестувам.
Зебеци — членове на малоазийско племе.
Зияфет — гощавка, гуляй.
Зулум — насилие, грабеж, обир.
Ибрик — меден или пръстен съд за поливане при миене; ибрикчия — слуга, който се грижи за ибриците, прен. — нищожен човек.
Измекяр(ин), измикяр(ин) — слуга.
Илчия (елчия) — пратеник, парламентьор.
Истиндак — дознание, следствие, разпит.
Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.
Кабзамал(ин) — бирник.
Каврък — засукан (обикновено за мустаци).
Кадия — верски и граждански съдия.
Кааза — околия.
Каймакам(ин) — околийски началник, управител на околия.
Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.
Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.
Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, циркаджия, актьор; карагьозчилък — циркаджийство, фокусничество.
Касаба — малък град, градец.
Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.
Катил — престъпник, убиец.
Каяфет — външен вид, външност; състояние на човек.
Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.
Керата — негодник, проклетник (презрително обръщение).
Керванбашия — водач на кервани.
Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; бандит, кръвник, разбойник.
Кириши — одялани греди.
Колагасъ̀ — чин във войската и полицията между капитан и майор.
Колагеле — помози бог (поздрав към човек, който работи).
Колауз(ин) — телохранител.
Колчаклии — (за потури или друга част от облеклото) с гайтанена украса на коленете или лактите.
Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.
Кондика — летописна книга в църква (църк.).
Кърагасъ̀ — околийски полицейски началник.
Кюлхане — долен човек, негодник.
Кюския — сопа, цепеница; буквално — железен прът за вадене на камъни.
Кятиб(ин) — писар.
Ливанто — одеколон; благоухаеща течност.
Марангоз(ин) — дърворезбар; марангозан — украсен с художествена дърворезба.
Махмузи — шпори.
Машал и машала — факел, главня.
Меджлис — народно събрание, респ. съвет към областните или околийските управления в Турция след реформите.
Медресе — мохамеданско богословско училище.
Мечет — мохамедански молитвен дом, джамия.
Миллет, милет — народ.
Миралай — полковник.
Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.
Муавин — помощник (адм.).
Мурабе — война.
Мутвак — лятна кухня.
Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина на селото.
Мюдюр(ин) — управител на неголям град, околийски управител.
Мюезин — нисш духовен чин; викач от минаретата, който призовава мюсюлманите за молитва.
Мюжде — вест, новина; награда за онзи, който пръв е съобщил добра новина.
Мюзевир(ин), мюзевирджия — интригант, клюкар; мюзевирджилък — интрига.
Мюлязим — подпоручик, лейтенант.
Мютесариф — управител на санджак.
Наиб(ин) — началник на местната полиция; кмет.
Нахия — най-малката административна единица в Турция; община.
Низам — редовна войска; войник от редовна войска.
Онбашия — десетник, началник на десет войника; полицейски началник в малък град.
Пала — вид крива сабя.
Палабуюк — големи (за мустаци).
Палер — вид доброкачествен барут.
Панакида — намазана с восък дъсчица, на която са се учили да пишат у нас преди Освобождението.
Пандур(ин) — стражар-християнин през турското робство.
Пармаклък — ограда на края на балкон или чардак; парапет.
Пастаф — топче плат.
Пезул — вдлъбнатина в стена за поставяне дребни предмети.
Пексимет — сухари.
Пишкин — опитен, сръчен; изпечен, обигран.
Протка — малка вратичка (обл.).
Ракъ̀-кефи — букв. ракиен кеф, ракиено удоволствие: обикновено времето за аператив преди вечеря.
Редиф — запас; войник от запаса.
Рабош — разцепено на две дръвце; по което бележат с резки сметки, вместо да ги пишат на тефтер.
Салхана — кланица.
Санджак — окръг, административно поделение на вилает (срв. вилает).
Севдаллък — любовчийство; севдик — любовник.
Сеймен(ин) — стражар, въоръжен пазач.
Селямлък — мъжкото отделение в мюсюлманска къща, в странноприемница.
Семселе — рода, коляно, фамилия.
Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.
Скемле — столче без облегалка, обикновено трикрако.
Суватчия — който отглежда добитък за клане.
Табор — баталион, войсково поделение от няколко роти.
Талим — военно обучение.
Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.
Телал(ин), телял(ин) — глашатай.
Теллия — куршум с навита тел за причиняване на по-тежки рани.
Темане — поздрав с допиране на ръката до устата, челото и гърдите.
Тепелик — краят на дръжката на пищов.
Терджуман(ин) — преводач.
Терзия — шивач.
Тескере (тезкере) — паспорт; документ, обикновено за самоличност.
Тетик — спусък на огнестрелно оръжие.
Топтан — всички (всичко) на веднъж, на едро.
Торлак — в по-старо време пренебрежително прозвище на представител на „неблагородните“, на простолюдието.
Тутра — султански монограм.
Тюнайдън — добър вечер (поздрав).
Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия.
Устабашия — първомайстор; главен майстор; председател на някои еснаф.
Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.
Хает, хаят — открит трем пред къща.
Хаирсъз(ин) — зъл човек, проклетник.
Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).
Хандзър — свиня.
Хапус — затвор; затворник.
Хелбете — разбира се, естествено.
Херодая — избено помещение, приспособено за живеене; сутерен.
Хесап — сметка.
Хумба — подземен изкоп.
Хурия — вечно млада хубавица в рая, каквато ислямът обещава на правоверните.
Чауш(ин) — старши стражар; подофицер от полицията.
Челеби — господине (така турците се обръщали към по-заможните българи).
Челтакчия — производител на ориз.
Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с ненадянати ръкави.
Чирен — костена дръжка на нож или ятаган.
Читак — презрително название за турчин.
Шериат — мохамедански религиозен закон, който урежда целокупния живот на човека.
Шишане — стара къса и тежка пушка с широка цев.
Юзбашия — стотник, началник на сто души; капитан.
Юк — товар; бреме.
Юшур — десятък от земеделското производство, събиран в натура.
Ягма — плячка.
Яллия — тлъст.
Янкеседжия — пладнешки разбойник.
Ястъклия — бухнат, с форма на възглавница (за мустаци).
Ясъкчия, ясакчия — телохранител.
Ятаган — голям и извит нож.