Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Илья Муромец, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Христина Стайкова, 1975 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2013 г.)
Издание:
Анатолий Василиевич Митяев. Богатири
Приказки по мотиви на руски юнашки песни
Превод: Христина Стайкова
Художник: Н. Кочергин
Редактор: Емил Калъчев
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Коректор: Ева Егинлиян
Дадена за набор: 20.VII.1975 г.
Подписана за печат: 10.VIII.1975 г.
Формат: 70/100/8
Издателски коли: 4,76
Издателски №1168
Тираж: 150 100
Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив, 1975 г.
Печатница „Балкан“ — София
История
- —Добавяне
Иля Муромец живеел в град Муром. Когато почувствувал в себе си юнашка сила, решил да отиде в Киев.
По това време в Киев се събирали всички богатири. Там те показвали пред народа своята храброст, устройвали пирове, оттам тръгвали в походи, ако се появи враг.
Иля попитал търговците:
— Близо ли е Киев?
— На петстотин версти — отговорили те. — Но ние изминаваме хиляда — по околен път. Който тръгне по прекия път, изчезва. И какво се случва с пътника — никой не знае.
— Щом е така — казал Иля Муромец, — аз ще тръгна по прекия път. Ще разбера какво има там.
Облякъл богатирът здрави доспехи, взел остро копие, тежък боздуган, опънат лък със закалени стрели, яхнал коня и потеглил.
Отначало пътят бил отъпкан, със следи от конски копита и каруци. Но ето че следите изчезнали. Коловозът свършил.
Пътят бил обрасъл с бодливи храсти, преграждали го повалени дървета.
От двете му страни — вековна гора. В нея цветя не цъфтят, птици не пеят. И тъмно като пред буря.
— Хайде, Сивке-белогривке — казал на коня Иля Муромец, — ти слушай, а аз ще гледам.
Яздел богатирът. Конят слушал, а той гледал — къде се е притаила опасността?
Но всичко било тихо.
И изведнаж се открила поляна. На поляната — три дъба. Дъбовите клони се преплели, между клоните — гнездо. А в гнездото седи човек-чудовище: очите му светят като на вълк.
Иля Муромец спрял коня. Попитал:
— Ти кой си? От какъв род си? От какво племе?
— Аз съм от Соловеевия род. От разбойническо племе. Наричат ме Соловей-разбойника.
— А аз съм Иля Муромец. Излизай от гнездото. Ще се сражавам с тебе. Но преди това вземи оръжие. Нека битката да бъде честна.
— Не ми трябва на мен оръжие — отвърнал Соловей-разбойника. — Ще запея като славей, ще зарева като звяр, ще засъскам като змия — и ще настъпи твоят край!
Тогава Соловей-разбойника запял като славей, заревал като звяр, засъскал като змия. И сякаш буря връхлетяла. Храстите се превили до земята. Дърветата се прекършвали. Вятърът едва не отвял богатира от седлото. Конят му се запънал и с четирите си копита, но нещо го носело назад, копитата изравяли бразди в земята.
Протегнал Иля Муромец дясна ръка — лък изтеглил. Протегнал лява ръка до колчана — стрела извадил. Прицелил се. Стрелял. Полетяла стрелата, изхвърлила Соловей-разбойника от гнездото.
Богатирът се затичал към него, омотал го с въжета и го завързал за стремето.
— Ще те заведа в Киев — казал Иля Муромец. — Ще те покажа на хората. Нека всички знаят, че прекият път е открит.
Потеглил Иля Муромец. Язди, разчиства дърветата по пътя. А Сивка-белогривка тъпче храстите — на другите пътници да е добре. Пътят се пресичал от широката река Смородина. Иля Муромец построил мост. А по-нататък черна кал заливала пътя — богатирът я покрил с клони: — Минавайте, добри хора!
В Киевския княжески дворец имало стълб със златни халки. За тези халки богатирите привързвали конете си. Когато пристигнал в града, Иля Муромец също привързал Сивка-белогривка за златна халка.
Слугите видели това, заразпитвали Иля, а после казали на княза:
— Пристигнал е непознат богатир от Муром. И е яздил не по околния път, а по прекия.
Князът и княгинята излезли от двореца. Князът попитал:
— Истина ли е това, което казаха слугите? Вече трийсет години прекият път е затворен. Как ще докажеш, че си яздил по него?
— Ще ти докажа, княже, ако не се побоиш.
Тогава Иля Муромец отишъл при коня, отвързал от стремето Соловей-разбойника и го отвел при княза. Много народ се събрал да види чудовището, всички боляри дошли, богатирите също.
— Е, хайде — казал князът, — запей като славей, зареви като звяр, засъскай като змия. Искам да те послушам.
— Не си ме свалил ти от гнездото — отвърнал Соловей-разбойника, и не ти ще ми заповядваш.
Тогава Иля Муромец казал:
— Запей с половин глас, зареви с полурев, засъскай с полусъсък.
А Соловей-разбойника запял, заревал, засъскал с все сила. И какво станало! Залюлял се дворецът, изпотрошили се стъклата на прозорците, изпопадали кулите, куполите на църквите се изкривили…
Всички освен Иля Муромец — и князът, и княгинята, и болярите, и даже богатирите, изпопадали на земята.
— Как посмя да не ми се подчиниш? — разгневил се Иля Муромец. — Всички ли искаше да погубиш? Градът ли искаше да разрушиш? Малко ли злини си сторил досега?
И той убил Соловей-разбойника.
Оттогава хората започнали да минават по прекия път от Киев за Муром.
А богатирите нарекли Иля свой брат и като по-голям брат винаги го слушали.