Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (8)

Афлатоксините — голяма опасност за животни и хора. Туморогенно действие на афлатоксините. Една болест, която се лекува много трудно

За афлатоксините се заговори сравнително отскоро. В най-ново време афлатоксикози по домашните животни бяха констатирани през 1960 година в Англия, когато в една от най-добре уредените ферми най-неочаквано измрели над 200 000 пуйки, гъски и фазани. Тъй като първоначално специалистите не открили причинителя на масовия мор, нарекли заболяването „Болест хикс по пуйките“. Впоследствие се установило, че животните са получили силно отравяне, защото били хранени с фъстъчено кюспе, внесено от Бразилия. От него била изолирана плесента Аспергилус флавус, която, като резултат от обменните процеси в мицела си, произвежда много силно отровни вещества. Именно те впоследствие получиха названието афлатоксини. Няколко години по-късно бе установено, че афлатоксини образуват и редица други представители на плесенните гъбички от родовете Аспергилус, Пеницилиум и Биполарис. Тези плесени се развиват много добре върху хранителни продукти и фуражи, стига около тях да има подходяща влажност и температура около 30°C.

Афлатоксините всъщност представляват смес от няколко отровни вещества, много близки по строеж и свойства едно на друго. Когато специалистите се заеха да преровят научната литература, се оказа, че случаи на отравяния на домашни животни от афлатоксини са били описани още през 1945 година в Мароко. Там са измрели хиляди свине, хранени с кюспета от памучени и фъстъчени семена. Много прасета, хранени с царевично кюспе, измрели по същото време и в Съединените щати. Авторите, съобщаващи за първите два примера, описват две форми на заболяване. В първия случай животните развивали акутна (остра) атрофия на черния дроб с жълтеница, а във втория — туморна чернодробна хипертрофия. Пак от миналите години бе известно, че негърското население, обитаващо топлите и влажни области на Африка, което е принудено поради недостиг на храни да яде плесенясали продукти, боледува много по-често от първичен чернодробен рак, отколкото жителите на сухите зони. Доказано е, че в Уганда 90 на сто от щамовете на аспергилуса образуват афлатоксини. Ясно е, че афлатоксините се проявяват предимно като типични чернодробни отрови. Освен при пуйките и патиците остри форми на това заболяване са наблюдавани при крави, овце, кокошки, морски свинчета и маймуни. Установено било, че особено силно тези отрови действуват на по-младите организми.

Афлатоксините са органични съединения, съставени от хетероциклични групи, в съставляващите ги въглеродни пръстени на които има кислородни атоми. Извличат се лесно от образуващите ги плесенни мицели с помощта на органични разтворители. Когато попаднат в стомаха на животните, тези отрови не претърпяват съществени промени. Всмукват се от тънките черва и чрез кръвта попадат в черния дроб, където започват да вършат пъкленото си дело. Предизвиканото от тях болестно състояние може да има остър или хроничен характер в зависимост от количеството погълнат токсин, видовата принадлежност на животното и възрастта му. Хроничната форма в повечето случаи се проявява с тумор в черния дроб. Измененията на нормалната тъкан засягат паренхима, съединителната тъкан и жлъчните канали. Понякога се появява и паренхимно израждане на бъбречната тъкан и дори метастази (злокачествени туморни разсейки) в белите дробове.

Туморогенното действие на афлатоксините се обяснява от биохимиците и онколозите с това, че те се свързват с „командната централа“ на клетките — дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). При това положение те започват да пречат на нормалната синтеза на рибонуклеиновите киселини и най-вече на информационните рибонуклеинови киселини. В резултат на това състояние биосинтезата на специфични белтъци в клетката сериозно се нарушава, което води или до нейната смърт, или до злокачествена дегенерация.

Острата форма на афлатоксикозата, особено при младите организми, а също и туморните дегенерации при хронифицирани форми на това заболяване са практически нелечими. Медицината е в състояние да помогне само на тези животни, при които е констатирано заболяване от възпалително естество в начален стадий. Прекратяването на болестния процес е възможно само тогава, когато от храната на животните се отстранят заразените с аспергилуси кюспета и шротове. Освен това диетата на такива болни животни трябва да включва храни, богати на белтъци.

От всичко казано дотук можем да направим извода, че лекуването на животни или хора, погълнали чрез храната определено количество афлатоксини, е извънредно трудно. От гледна точка на селскостопанската практика проблемата се разрешава най-добре, като чрез най-строг микробиологичен контрол не се позволява в храната на животните да постъпват дори и най-малки количества афлатоксини. Трябва също така да се знае, че този вид токсини са извънредно устойчиви на каквито и да било влияния, като се разрушават слабо само от някои видове микроорганизми. Затова храни, в които са констатирани афлатоксини, трябва да се унищожават. В противен случай селските стопани рискуват да понесат много големи загуби. Не бива да се забравя също така, че болни от афлатоксикози животни представляват опасност и за човека. Доказано е, че при дойни крави, в дневната дажба на които е имало около 8 милиграма афлатоксин, известна част от отровата се отделя чрез млякото. Количеството отделен чрез млякото афлатоксин било достатъчно, за да предизвика афлатоксикоза в еднодневни опитни животни (патета).

Няма съмнение, че афлатоксините представляват много сериозен здравно-биологичен проблем за човека и селскостопанските животни най-вече. Необходими са най-строг контрол и щателен микробиологичен анализ върху храните, давани на животните във фермите. По-напредналите страни вече въведоха задължителни норми при прегледа и контрола на храните за животните. У нас също се вземат необходимите мерки. Искаме да припомним на нашите читатели, че през 1972 година вестниците съобщиха за масов мор в птицефермата на едно ДЗС в Михайловградски окръг, където измрели хиляди млади пуйки. Въпреки незабавно взетите най-строги предохранителни мерки от ветеринарните лекари — дезинфекция на помещенията, лечение с големи дози антибиотици и витамини, смъртността не бе намалена. Ветеринарните органи в окръга бяха безпомощни и озадачени. Когато пуйчетата станали на 2-месечна възраст, смъртността намаляла, но никой не можел да каже, кой е причинителят на неизвестната болест — някой непознат досега вирус, бацил, замърсена вода, храна или въздух. Едва след като бяха повикани на помощ специалисти от Института по микробиология при БАН, тайната на масовия мор в михайловградската ферма бе разкрита. Нашите специалисти установиха, че птиците са били хранени със смески, в които имало произвеждащи страшните афлатоксини плесени на аспергилуса.

Научни сътрудници от Института по микробиология при БАН извършиха най-щателни изследвания върху разпространението на токсинообразуващите плесени у нас. От тях те изолираха щамове, способни да отделят афлатоксини. Бяха проведени физиологични изследвания с някои от тези щамове и бе разработен метод за определяне на афлатоксини от типа Б₁ и Г₁ Тези научни изследвания бяха разработени по линия на СИВ. По такъв начин едно опасно заболяване получи правилно обяснение. За образуването на афлатоксини се следи най-строго от научните и контролните инстанции в страната. Изследванията върху афлатоксините се извършват също така в Центъра по хигиена при Медицинската академия, в Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт при Селскостопанската академия и в районните ветеринарни институти. По този начин борбата на нашите специалисти срещу афлатоксикозите е направена още по-действена и ефикасна.