Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (15)

Загадъчните заболявания на бележитите личности. Тайните на египетските фараони. От какво е боледувал Дарвин?

Знаете ли, че ако Николо Паганини беше живял в по-нови времена, той щеше да остане не само в историята на музиката като гениален композитор и изпълнител, но и в аналите на медицината. Защото според съвременните познания на медиците един от факторите, които са подпомогнали за изявата на гения му, е било рядкото заболяване, наречено „синдром на Марфа̀н“, който е класифициран от науката едва през 1896 година. Симптомите на тази болест са висок ръст, слабо тяло, дълги ръце с паякообразни пръсти и необикновено подвижни стави, с тънка и почти прозрачна кожа. Именно такъв е описан Паганини от съвременниците си. През последните години на живота си виртуозният цигулар заболява от извънредно остра форма на ларингит и изгубил говора си. Това му заболяване било толкова тежко и силно, че на 58-годишна възраст Паганини след остър пристъп на кашлица се задушил и починал.

Докато за болестите, от които са страдали редица бележити личности на древността, можем да черпим сведения от старите текстове, то рентгеновите прегледи на мумифицираните тела на египетските фараони и техните семейства разкриха интересни подробности за здравословното им състояние. Нещо повече — то даде на египтолозите извънредно ценни данни и указания за расовия произход на владетелските династии. Така например генетичните подробности са показали, че първата владетелска линия на „новата“ империя, най-могъщата, която някога е управлявала Египет, по всяка вероятност произхожда от „черна“ Нубия!

Рентгеновите прегледи позволиха да бъдат открити редица болести, които не са пощадили владетелите на световната империя. Преди десетина години беше установено, че Тетисхери, съпруга на основателя на „новата“ империя (с която се слага началото на XVII династия), е имала генетично обусловени дефекти на челюстите, които чрез рентгена са доказани при всичките й потомци. Освен това Тетисхери е била почти плешива — внимателният преглед на мумията показал, че владетелката е вплитала в собствената си коса чужда бяла коса. По същия начин са маскирали частичната си плешивост и нейните наследнички.

Прословутият фараон Рамзес II, който е известен най-вече с войнствеността си, е страдал от тежък артрит и от твърде силна склероза, която вероятно му е причинявала тежки смущения в кръвообръщението. Той действително е умрял почти 90-годишен, като всички гръбначни прешлени са били сраснали и главата му винаги е била наклонена надясно. При балсамацията на трупа му са се опитали да коригират това положение, което довело до счупване на срасналите шийни прешлени. Състоянието на челюстта на мумията е много лошо. Може да се приеме, че причината за смъртта на Рамзес II е един абсцес в долната челюст. Силното калциране на кръвоносните съдове вероятно е било причина за отслабналите умствени способности на фараона в последните години от неговия живот, когато на негова място е управлявал принц Мернептах. Синът му (Мернептах) също имал и двете страдания на баща си и бил със счупена бедрена кост.

Проучвания върху мумията на фараона Аменхотеп II, който управлявал Древния Египет в периода между 1491 и 1465 година преди нашата ера, показали, че той също е страдал от артрит на гръбначния стълб (впрочем това е едно заболяване, което често се среща и сред нашите съвременници). Мумията на фараон Тутмос I, живял от 1538 до 1525 година пр.н.е., е показала, че той имал надебеляване на коленните стави, което се получава при болестта алкаптонурия. Това е наследствено заболяване, свързано с неправилната обмяна на аминокиселината тирозин. В резултат на нарушената обмяна тирозинът се натрупва в организма и води до отлагане на пигмент в бедрените, коленните и раменните стави и да тяхното надебеляване. Направен бил и анализ на дясната бедрена става на мумията, при който се констатирало типично натрупване на пигмент.

Фараонът Сиптах (1209–1200 г. пр.н.е.) е имал извит навътре крак, най-вероятно вследствие на преболедуван детски паралич. В много членове на фараонски семейства са открити изкривявания на гръбначния стълб. От това заболяване са страдали сестрата и жената на Аменхотеп I, Амозе-Мариет-Амон и майката на съпругата на фараона Менехотеп III. Широко разпространени са били и болестите по зъбите, но интересното е това, че египтяните явно не са страдали от толкова разпространения днес кариес. Общо взето, зъбите на египтяните се изхабявали много бързо — на 50-годишна възраст фараоните са дъвчели само с корените на кътниците си. Причината за прекомерното изхабяване на зъбите в онези времена се крие в начина на обработката на житото. То е било мляно с помощта на каменни ръчни мелници, от които в брашното преминавала сравнително голямо количество каменни частици. Общо взето, падането на зъбите във фараонските фамилии и развитието на тежки възпаления по челюстите им са били много често явление през далечните хилядолетия.

През 1975 година изследователски екип от Детройт и Мичигън направи аутопсии на една неидентифицирана още дотогава египетска мумия, условно наречена „Пум II“. Наред с други заболявания паразитолозите са установили с абсолютна сигурност наличието на ларва от чревен глист в проба от чревна тъкан на мумията. Този факт изненада специалистите, тъй като досега присъствието на този паразит в Древния Египет с нищо не е било доказвано. Освен това на много места в добре запазените кръвоносни съдове на „Пум II“ се забелязвали белезите на атеросклерозата. Този факт от своя страна ни подсказва, че болестите на сърдечно-съдовата система, изглежда, са били разпространени още в древността, и поставя под сериозно съмнение хипотезата, че тези болести са „патент“ на съвременното високоразвито индустриално общество.

След като заговорихме за паразити, от които са страдали древните египтяни, трябва да съобщим, че в пикочния мехур на египетски мумии са установени яйца от паразитния червей Шистозома хематобиум. Тази находка е потвърждение на описанията в египетските папируси за отделяне на кървава урина от хора, което е един от симптомите на предизвикваното от този червей заболяване. А какво да кажем за цар Ирод, за прословутия римски диктатор Сула, за крал Филип II и за редицата други исторически личности, за които има сигурни данни, че са умрели от невероятна за днешните ни представи смърт — те просто са били „живи изядени“ от цели пълчища въшки и най-различни други паразити, които се загнездвали в образувалите се от непрекъснатото разчесване на замърсената кожа рани!

През миналия век туберкулозата е била извънредно широко разпространено заболяване. Има данни например, че през 1892 година в Русия от нея са умрели около 300 000 души. От нея умира само на 27 години Добролюбов. Подобен трагичен край очаква Некрасов и Белински. Бацилите на Кох отнели живота на Шопен на 37-годишна възраст, а на Чехов — на 44. Туберкулозата прекъсва творческия път на един от най-големите математици в света — норвежеца Абел, а италианският композитор Винченцо Белини умира от нея на 34 години. А тифът отнема младия живот на един от най-изтъкнатите композитори-романтици — Франц Шуберт. Тази болест го покосява на 31-годишна възраст и е била толкова неочаквана за близките и приятелите му, че те са го посетили едва в последните дни от живота му. Успели да изпълнят само последното му желание — да го погребат до гроба на Бетовен. Тук му е мястото да припомним, че титанът на композиторите — Лудвиг ван Бетовен, през най-продуктивния период от живота си е страдал от прогресираща глухота. От сърдечен инфаркт са починали големите френски композитори Лео Делиб (на 51 години) и Жорж Бизе (на 37 години), а също и Оноре дьо Балзак (на 51 години). Пьотр Илич Чайковски умира от холера след непредпазливо изпита чаша непреварена вода, Жак Офенбах — от астма, а Джакомо Пучини — от рак в гърлото. От неизлечими психически заболявания умират Роберт Шуман — на 44 години, Ги дьо Мопасан (на 43 години), Николай Василевич Гогол (на 43 години) и Бедржих Сметана — на 60 години. Георг Фридрих Хендел към края на живота си ослепява и прекарва последните 9 години от земния си път в пълна тъмнина.

Известно е, че великият английски учен Исак Нютон през последните години на живота си е страдал от редица болести. Той се оплаквал също така от мъчително безсъние, което го довеждало до чести състояния на депресия. Накрая се е появила и манията за преследване. Наскоро в едно лондонско медицинско списание се появи статия, в която са описани резултатите от изследванията, проведени от група учени. Потомците на Нютон и досега пазят кичур коси, отрязани веднага след смъртта му. Именно тези коси са били изследвани от английските учени. Анализите са потвърдили необикновено високо съдържание на олово, антимон, арсеник и живак. Великият учен винаги е работил с незащитени ръце. При нагряването на металите и разтопяването им той не е използвал защитна маска. Вентилацията в лабораториите от онова време съвсем не отговаряла на изискванията за безопасност. Бавно, но непрекъснато в организма на Нютон се натрупвали много отровни вещества, с които бил наситен въздухът на лабораторията.

Медиците остават верни на своята професия дори и когато се любуват на шедьоври от живописта. Специалисти от медицинския център във Филаделфия (САЩ), изучавайки творенията на знаменития фламандски майстор Рубенс, дошли до извода, че редица персонажи от неговите картини са били болни от артрит. При тях се забелязват надебелявания на ставите на пръстите и на китките, което е явен признак на заболяването. Според специалистите това не може да се оправдае с определен стил на художника, защото той е нарисувал и немалко напълно здрави хора. По оставените автопортрети може също така да се съди, че и самият Рубенс е страдал от артрит!

В последно време видният съветски генетик професор д-р Владимир Павлович Ефроимсон публикува едно изследване върху оставилите ярки следи в историята на човечеството бележити личности, което раздвижи духовете в научния свят. Според това изследване необикновено голям брой от тях са били болни от подагра! Както подчертава професор Ефроимсон, ако се опитаме да подберем 10 най-известни имена в която и да е област на човешкия живот, сред тях броят на подагриците неизменно ще надвишава този на „простосмъртните“. В какво се крие тайната тук? Предположението на тази смела хипотеза е, че именно пикочната киселина, която в организма на подагриците е значително повече, отколкото в здравите хора, играе ролята на „вещество на гениалността“!^[1]

Великият естествоизпитател на XIX век и създател на учението за естествения произход и еволюцията на организмовите видове посредством естествения подбор — Чарлз Дарвин, от млада възраст бил измъчван от някаква тежка и неизлечима болест. Първите сериозни оплаквания Дарвин направил непосредствено след завръщането си от своето знаменито околосветско пътешествие с кораба „Бигъл“, когато е бил само на 27-годишна възраст. Въпреки своята изключителна работоспособност, самодисциплина и стоицизъм в дневника си Дарвин често пише за своята болест и мъчителните състояния, причинявани му от нея. Това заболяване принуждавало Дарвин да прекъсва често научната си работа и против волята си да води затворен живот в селото Даун, в което той се преселил през 1842 година.

Години наред заболяването на Дарвин озадачаваше специалистите, тъй като е известно, че до пътешествието си с кораба „Бигъл“ гениалният англичанин се радвал на желязно здраве. Предположенията, че е боледувал от някакво наследствено нервно заболяване, не бяха приемани за сериозни. Едва в последно време съветската биоложка Н. Г. Рубайлова като че ли най-правилно се ориентира по отношение Дарвиновото заболяване. В една своя извънредно интересна статия тя обръща внимание върху една подробност от пътешествието на Дарвин. Той пише, че при посещението си в Южна Америка (през март 1835 година) прекосил Кордилиерите и преспал в селцето Луксан, недалеч от град Мендоса (Аржентина). Дарвин споменава, че през нощта го нападнали големи черни кръвосмучещи дървеници от семейство Редувииде, наричани от местното население бенчуки.

Съветската биоложка смята, че Дарвин е попаднал на стръвните бенчуки и другаде по време на пътешествието си в Южна Америка. През 1959 година се провел международен научен конгрес, посветен на 50-годишнината от откриването на болестта чагас. На него видният паразитолог С. Адлер изнася доклад за проучванията върху заболяването с огнищен характер в района на град Мендоса. Именно на този конгрес Адлер изказва предположението, че Чарлз Дарвин се е заразил от тази болест по време на пребиваването си по тези места. В подкрепа на това предположение известният паразитолог е изтъкнал, че признаците на болестта чагас напълно съвпадат с Дарвиновото заболяване.

Самата болест се причинява от една паразитна трипанозома, която се разпространява заедно с екскрементите на дървениците-бенчуки. Хроничната форма на болестта (наречена на името на откривателя й — доктор Ч. Чагас от Бразилия) се среща много рядко при хората, но акутната е свързана със сърдечно-съдовата система и се характеризира със сърцебиене, болки в сърцето, отпадналост и някои други симптоми. Предположението на С. Адлер е много вероятно да бъде вярно и то бързо намерило много привърженици сред най-добрите познавачи на живота на най-великия биолог на всички времена.

От 1821 година, когато Наполеон Бонапарт завършва земния си път на остров Света Елена, до ден днешен са издадени в различни страни по света близо 400 000 книги, посветени на неговия живот и дейност. Това са романи, биографии, исторически очерци и др., в 2500 от които са изложени най-различни версии за смъртта му. Някои от тях са съвсем фантастични, а пълният списък на останалите спокойно съперничи на една медицинска енциклопедия. Най-интересна и с най-много привърженици е хипотезата за отравянето на императора с арсеник. Съвсем наскоро в авторитетното английско научно списание „Нейчър“ Дейвид Джоунс и Кенет Лидингхем публикуваха резултатите от едно свое изследване, според което стените на резиденцията на Наполеон „Лонгууд хауз“ са били умишлено облепени с тапети, в чиито рисунки имало съдържащи арсеник бои. Влажният климат на острова съдействувал от тапетите да се отделят отровни съединения на арсена…

Но дали наистина е бил убит Наполеон и от кого? Някои от новоиздадените в Западна Европа книги като че ли идват да потвърдят думите на великия Стендал, че „историята на Наполеон ще трябва да се пише отново всеки 50 години“. В началото на 1983 година италианското издателство „Бомпиани“ издаде книгата „Тайнственият ръкопис от остров Света Елена“, в предговора на която се казва: „Отравянето на Наполеон всъщност е било неизбежно. В очите на тогавашното висше общество Наполеон е бил същинско изчадие на ада. След като той попада в ръцете на англичаните, рано или късно някой е трябвало да стигне до мисълта за неговото физическо ликвидиране.“

Други автори са по-сдържани в предположенията си. Така например Карло Франкович, главен редактор на италианското списание „Ревиста ди студи наполеоничи“, пише: „Убийството се състои в това, че на един остров с нездрав климат е изпратен човек, чието здраве е вече подкопано.“