Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (19)

Световният океан — неизчерпаем източник на храна. Към създаване на морски пасбища. Българският принос в овладяването на океана

Биолозите са изчислили, че Световният океан се обитава от около 180 000 вида микробни, растителни и животински организми. Тяхната биомаса се възстановява много по-бързо в сравнение с тази от сушата, а в морските растения са натрупани 4–5 пъти повече органични вещества, отколкото в сухоземните растения. Изразено в цифри, във водите на моретата и океаните на Земята ежегодно се развиват около 130 милиарда тона растителни организми и 23 милиарда тона риби, ракообразни и мекотели. А каква е общата маса от огромното количество фито– и зоопланктон, никой не е в състояние да изчисли поради микроскопичността му и огромната разпръснатост.

Използването на даровете на океана обаче е все още незадоволително. Тази констатация важи най-вече за незначителното експлоатиране на морските растения, докато световният улов на риба не случайно е нараснал четирикратно — от 19 милиона тона през 1948 г. на около 80 милиона тона в края на 70-те години. Общо взето, темповете, с които се увеличава годишният улов на риба — 6–8 на сто, са по-високи от темповете за производство на хранителни продукти на сушата и растат сравнително по-бързо, отколкото темповете, с които се увеличава населението на Земята.

Според пресмятанията на демографите към 2000-та година населението на Земята ще надхвърли 6 милиарда души и проблемите около изхранването му значително ще се утежнят. Дори годишният улов на риба да се удвои, на човек от населението ще се падат по 15–16 килограма риба годишно. Това означава, че и в бъдеще милиони (а може би и милиарди!) човешки същества ще изпитват недостиг от белтъчна храна, ако не се вземат най-сериозни и рационални мерки за повишаване на улова от морски животни и добива от водорасли. Мнозина учени са на мнение, че задоволителни резултати в това отношение могат да се постигнат само ако от анахроничните методи на съвременния риболов се премине към много по-рационалните начини за използване биомасата на моретата и океаните. Има се предвид създаването на морски ферми, в които ще се отглеждат риби, раци, миди, стриди и други подходящи за консумация морски животни. Това би била и втората голяма революция в методите на масово изхранване на земното население. Първата е станала преди около 3500 години, когато животновъдството на праисторическия човек постепенно и невъзвратимо е изместило лова като основен източник за добиване на белтъчна храна.

Възможностите за създаване на рибни ферми все повече нарастват. Получената в контролирана от човека среда рибна продукция има ниска себестойност и дава възможност за лесно контролиране и увеличаване на прираста й. Нещо повече — бъдещите рибни ферми биха могли с успех да преработват в биомаса битовите отпадни води, като по този начин ще подпомогнат и усилията на много страни за очистване на околната среда.

До този момент сладководното рибовъдство дава извънредно добри резултати в много държави по света. Така например 80 на сто от пъстървата, която купуват жителите на САЩ, не идва от бистрите планински потоци. Тя се лови в огромните развъдници на западните и средните щати. Около 95 на сто от продавания в тази страна сом също се лови в изградените сложни комплекси за изкуствено развъждане. А Япония с право може да се смята за водеща страна в развъждането на риба и други морски животни. Рибните ферми на японците дават ежегодно над 450 хиляди тона продукция, което представлява 6 на сто от всички „дарове“ на океана, които тази страна получава. Повече от 300 години във Франция и Англия съществуват солидни „стридни индустрии“, а във Филипините площите за улов на раци-крабове надхвърлят 100 000 квадратни метра. Изкуственото отглеждане на миди и стриди дава възможност за 20-кратно увеличаване на добива от тези мекотели. САЩ добиват годишно около 350 000 тона мекотели по пътя на изкуственото им развъждане и отглеждане. Южна Корея получава около 15 на сто от световния добив на мекотели също чрез изкуствено развъждане. Норвежците имат големи успехи в развъждането на моруни, а съветските биолози извършват сериозни изследвания върху размножаването на стриди и отглеждането на млади кефали в лиманите на Черно море. Предстоящо е изкуственото развъждане на калкан и разселването му в Балтийско, Бяло и Черно море.

Понастоящем в много развъдни станции (или стопанства) се стремят да отглеждат по няколко животински вида наведнъж, като за целта се създават изкуствени „миниекосистеми“. Използват се пречистени отпадни води, които се изливат в открити басейни с морска вода. Когато водата в тях стане ярко зелена от бурното развитие на водорасли, тя се обогатява допълнително с хранителни вещества и изпраща в резервоари, където са монтирани стелажи за стриди. Мекотелите започват лакомо да са хранят с намиращите се в изобилие микроводорасли и скоро секрециите им покриват дъното на резервоара. Така се създават извънредно благоприятни условия за развитието на един вид морски червей, който е любимо лакомство за рибата писия. Този метод за развъждане е особено подходящ за стридите, които са извънредно капризни при отглеждане в изкуствени условия.

Един друг метод за отглеждане на морски риби се основава на естествената склонност на някои риби да се завръщат там, откъдето са се излюпили. Зарибителният материал се отглежда в басейни и малките рибки се пускат в океана. Щом рибките пораснат, те започват да се завръщат към родните брегове и стават обект на промишления риболов. Чрез този метод големи успехи постигнаха Швеция и САЩ при улова на сьомга, а СССР — с есетровите риби.

Преди около 6 години една англо-холандска фирма започна да продава необичайна за европейците продукция: отгледана в морска вода пъстърва! За целта е била построена специална ферма край Лох Ейлорт (Западна Шотландия). Пъстървата понася много добре морската вода, а специални примеси към храната предали приятен розов оттенък на месото й, което станало като това на сьомгата. За две години най-едрите екземпляри на тези риби достигат 2–2,5 килограма.

Не бива да оставаме с убеждението, че възможностите за изкуственото развъждане и отглеждане на риби, мекотели и други морски животни са безгранични. Специалистите от ФАО (Организацията за земеделие и изхранване към ООН) са изчислили, че в най-добрия случай тази продукция може да се увеличи само с още 40 милиона тона годишно. Това ограничение в продуктивността се обуславя от факта, че за изкуственото развъждане на морски животни могат да се използват само зоните на континенталния шелф, които заемат едва 3 на сто от общата площ на океаните и моретата. Ясно е, че изкуственото отглеждане на риби, миди, стриди и ракообразни в откритите води на Световния океан е не само икономически крайно неизгодно, но и практически невъзможно на сегашния етап на развитие на техниката. Не бива да се забравя също, че крайбрежните води се използват също за добив на петрол и други природни богатства, за курортни цели, за любителски и професионален риболов и пр. Освен това в тези води директно или чрез реките се изливат отровните отпадъци на индустриалните предприятия и употребяваните в селското и горското стопанство пестициди, които правят голяма част от тях непригодни за промишлено отглеждане на морски обитатели. А с каналните отходни води там много често навлизат и болестотворни микроорганизми, които биха направили отглежданите в подводните ферми ракообразни и мекотели преносители на опасни за човека заболявания. Всички гореизброени фактори рязко понижават възможностите за получаване в бъдеще на още по-големи добиви от изкуствено развъждани и отглеждани морски животни.

Същевременно трябва да отбележим, че наред с използваните твърде интензивно известни рибни находища сравнително малко се познават други богати райони като този на Индийския океан например. Преди известно време една комисия по изследване на рибните запаси към ФАО докладва, че ежегодният улов там може да се увеличи от 2 на 20 милиона тона, без да се появи опасност от изтощаване на рибните запаси и драстично нарушаване на възпроизводимостта на рибните популации. Тези данни карат някои специалисти да мислят, че този океан може да се окаже фактически извънредно богат на биомаса. И то в една част от света, където са струпани най-много гладуващи хора, за повечето от които храните на океана са съвършено непознати или недостатъчни.

Моретата и океаните крият обаче един друг, и то колосален източник на храна — това са планктонните организми. Тяхната годишна продуктивност надхвърля стотици милиарда тона. За нас, хората, най-перспективен е зоопланктонът, който се развива за сметка на фито– и бактериопланктона. Масата му се изчислява на около 21 милиарда тона. Той е основната храна на редица морски обитатели и най-вече на така наречените „баленови“ китове. Един възрастен син кит например е в състояние за едно денонощие да „прецеди“ през балените си 3 тона от „китовите рачета“ (скаридообразни еуфазидии), известни още под името „крил“. Днес, когато във водите на Северния Атлантик са останали извънредно малко от гигантите на планетата сините китове, биомасата на въпросните рачета почти не се използва. Големият проблем доскоро беше как най-ефективно и икономично да се извличат рачетата от водата. Съветски специалисти успяха чрез специално конструирана мрежа, дълга 1 километър, да уловят 6 тона крил за половин час. След отстраняването на хитиновите обвивки на специфичната миризма месото на китовите рачета става напълно годно за консумация. В СССР от него вече правят пастет, който се продава в магазините за риба и рибни продукти под името „Океан“. Съветските специалисти предвиждат, че в бъдеще годишният добив от крил може да достигне до 150 милиона тона. Разбира се, голямото съдържание на хитин няма да позволи крилът да се използва пряко за храна на хората. Но прасета и кокошки, угоявани с добавено към хранителния им рацион брашно от китови рачета, са показали много добър прираст.

В наши дни морската и океанската промишленост се базира до голяма степен на улова на определени видове риба, смятани за традиционни и предпочитани от консуматорите. Но ако и в бъдеще уловът продължи да бъде съсредоточен само върху тях, това ще доведе до бързо изтощаване на възстановителните способности на тези рибни видове. Поради тази причина все повече се налага уловът да се разпростре и върху други морски обитатели, които са по-непознати или не са съвсем по вкуса на повечето консуматори. Искаме да припомним, че населението на страните от Средиземноморския басейн и на Япония с голямо удоволствие яде калмари. Годишният улов на тези мекотели достига над 700 хиляди тона. За най-голямо съжаление, за много народи вкусът на калмарите е „твърде специфичен“ и това ограничава улова им.

През последните 25 години бяха увеличени значително и уловът, и преработването на малоценните видове риба. Големи количества от тях бързо и евтино се превръщат в рибно брашно, което е една отлична добавка към храната на домашните животни. По такъв начин органична материя, добита от океана, се превръща в познатата и предпочитана от повечето хора форма на яйца и месо.

Както вече споменахме в началото на нашия разказ, друг много важен хранителен резерв са морските водорасли. Много народи на Югоизточна Азия и японците с удоволствие ядат подходящо приготвени морски водорасли. В наши дни по цял свят се добиват и използват за храна на селскостопанските животни и само отчасти за човека около 1 милиард тона водорасли, което представлява едно крайно недостатъчно количество. В бъдеще добивът и обработването на водораслите за храна на хората ще се увеличават прогресивно, тъй като учените вече разполагат с възможности да придадат на получените от водораслите субпродукти желания вкус. Според професор Фролендер приготвени от водорасли наденички ще имат толкова приятен вкус, колкото и свинските. Дано тази наистина примамлива перспектива получи и реално покритие!

Интересно е да се знае, че производствените възможности на фитопланктона и водораслите от Световния океан могат да предоставят на човечеството почти 100 пъти повече храна, отколкото се произвежда на сушата. Водораслите преработват 10 пъти повече органични вещества и отделят 5 пъти повече кислород, отколкото цялата земна растителност. Затова усилията на специалистите са насочени към намиране на необходимите условия за допълнително подхранване, планомерно използване и опазване от врагове на подводните водораслови плантации. Изчислено е, че само от водораслите на 1 хектар площ с дълбочина 1 метър могат да се получават ежегодно 400 тона белтък с качествата на пшеничния.

Засега може би само Япония е страната, в която се създават обширни подводни „пасища“, в които се отглеждат около 20 вида морски растителни и животински организми.

В заключение искаме да споменем и за българския принос в овладяването богатствата на океана. От години наред задълбочени и солидни изследвания провеждат сътрудниците на варненския Институт по рибни ресурси (бивш по океанография и рибно стопанство). Нашите учени успяха да открият редица нови за фауната на Черно море видове. Изследванията върху отделните групи морски животни, които институтът провежда, ще допринесат за по-пълното характеризиране на дънните животински съобщества и ще очертаят значението им за изхранването на някои живеещи по морското дъно риби. Определени са вече мидените полета в нашата акватория, които могат да бъдат обект на интензивен добив, както и промишлените запаси на водораслите от вида Цистозира барбата. Дългогодишните наблюдения върху състоянието на запаса на една от най-многобройните риби в Черно море — трицоната, позволиха да се определи характерът на възпроизводството на този вид, който има голямо промишлено значение за нашата страна. Посредством използването на съвременна апаратура и съоръжения бяха получени ценни данни за разпределението, вида и големината на струпванията от трицона, сафрид, хамсия, скумрия и паламуд край нашата акватория.

За съжаление нашето море не е особено богато на риба. Затова България разви солиден океански траулерен флот, който години наред снабдява населението на страната ни с океанска риба. Бъдещият по-интензивен улов на океанските ни траулери, заедно с повишения добив на риба и мекотели от нашата акватория ще подобри и значително разнообрази трапезата на българина. А задълбочените океанографски изследвания на нашите учени ще спомогнат за заличаването на последните „бели петна“ в Световния океан и за овладяването на неизчерпаемите му хранителни ресурси.