Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Στα παλάτια της Κνωσού, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод отгръцки
- Георги Куфов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2011)
- Разпознаване и начална корекция
- Еми(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Никос Казандзакис. В дворците на Кносос
Гръцка. Първо издание
ИК „Отечество“, София, 1990
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Коректор: Невена Николова
История
- —Добавяне
XXXIII
Капитанът си отиде, царят повика един от стражите.
— Синът на ковача, малкия Хари, да дойде веднага тук! И кажи на писаря да дойде с принадлежностите си! Аа, сега ги държа в ръцете си и двамата — измърмори старикът, като потри радостно длани. — Няма да се измъкнат!
След малко нашият малък приятел Хари слезе по четирите стъпала и влезе в тронната зала.
Царят се извърна и го видя. И се засмя злорадо.
— Приготви се! — каза му той.
— За къде? — запита изплашено Хари.
— За пътуване! Още тази нощ!
— За къде? — попита отново момчето с нарастваща уплаха.
— За където искам! Ще узнаеш, когато се качиш на кораба. Махай се!
Хари побърза да изчезне.
Появи се писарят. Беше нисък, слаб човечец, с дълги сиви коси, с източени пръсти. Носеше мек диск от восък и дървена кутия, пълна със странни букви — черти и кръгове, и малки къщички, и глави на животни.
— Готов ли си?
— Готов съм, царю!
— Седни до колоната. Извади буквите, пиши!
Писарят седна до кипарисовата колона и отвори кутията. Тя беше разделена на малки четириъгълници и във всеки от тях имаше по един от загадъчните знаци.
— Готов ли си? — отново запита царят.
— Готов съм! Слушам, царю!
— Пиши:
„До царя на Атина
Егей, мой слуга,
аз, царят на Крит
Минос Тридесет и трети,
Господар на сушата и на морето!“.
Писарят вземаше един по един дървените знаци и ги натискаше върху мекия восък. Думите излизаха леко изпъкнали, съвсем ясни. Образуваха кръг, после втори, вътрешен, по-малък.
— Написа ли го?
— Написах го, царю.
— Пиши:
„Аз, Царят на царете, ти заповядвам:
Напролет, когато ще дойдат седемте младежи и седемте девойки, за да ги изяде Минотавърът, изисквам сред младежите да бъде и твоят син Тезей! Казах!“
Писарят натискаше с изумителна бързина знаците върху восъка и пишеше. Цялата восъчна плоча се изпълни със знаци.
— Свърши ли?
— Свърших, царю.
— Дай да ударя в средата печата си!
Писарят се приближи, като държеше върху дланите си восъчния диск. Царят измъкна от средния си пръст големия си царски пръстен. Натисна го дълбоко във восъка и после полека го отлепи.
В средата на диска се появи релефно царският печат: един свиреп бик с големи вити рога, и между рогата му — една изправена двойна секира. И под краката на бика — един убит човек.