Дийн Кунц
В капан (8)

8

Томи и Дуфъс останаха в джипа, а с пушката в ръка и фенера, който откри в жабката, Мег излезе и вдигна капака на двигателя. Видя разкъсани кабели и заплетени жици, всички свещи и капачката на дистрибутора бяха махнати. В маркучите бяха прегризани дупки, масло и антифриз капеха по пода под колата.

Вече не беше просто изплашена. Беше ужасена. Ала се налагаше да прикрие страха си, за да не паникьоса Томи. Затръшна капака, отиде до вратата на Томи и я отвори. — Не знам какво му е, но не работи.

— Като си идвахме, беше наред.

— Е, да, ама сега не работи. Хайде, да тръгваме.

Момчето и позволи да му помогне да слезе от джипа и когато се изправиха лице в лице, и каза:

— Плъховете са го направили, нали?

— Плъховете ли? Те са в къщата, да и макар че са грозни и гадни, не…

Синът и я прекъсна, преди да успее да го излъже:

— Опитваш се да го скриеш, но се страхуваш от тях, много се страхуваш, което значи, че те не са просто гадни малки същества, малко по-различни от обикновените плъхове. Съвсем не са като тях, защото ти не се плашиш лесно, не и ти. Беше уплашена, когато татко умря, знам, че е така, но не за дълго, бързо се съвзе и ме накара да се почувствам в безопасност, успокои ме и щом смъртта на татко не можа да те съкруши, тогава предполагам, че почти нищо не може. Но тези плъхове от „Биоломек“ каквито и да са, те те плашат повече от всичко, с което си се сблъсквала досега.

Мег го прегърна силно, толкова много го обичаше, че я болеше, но през цялото време не изпусна пушката.

— Мамо, видях капана с пръчката в него, видях в мивката и кутията корнфлейкс с примесената отрова и си мислех. Предполагам, че тези плъхове са… те са много умни, може би заради онова, което са им направили в лабораторията, по-умни са от останалите плъхове и някак си са успели да повредят джипа.

— Не са достатъчно умни. Не и за нас, моряче.

— Какво ще правим? — прошепна Томи.

Въпреки че не виждаше плъхове в плевнята и въпреки че не бе сигурна, че те са повредили колата, Мег също зашепна. Дори и да бяха наблизо, и да ги наблюдаваха, тя бе убедена, че гадините не разбират английски. Със сигурност учените от „Биоломек“ си имаха граници. И въпреки всичко това тя прошепна:

— Ще се върнем в къщата…

— Но те може би точно това искат.

— Може би, но трябва да се опитам да се обадя по телефона.

— Те са му видели сметката.

— Може би да, а може би не. Та колко умни могат да бъдат!

— Достатъчно, че да повредят колата.