Сюзън Кайл
Истински цветове (19)

Глава деветнадесета

Мередит имаше да води телефонни разговори, тъй че стоя будна доста до късно. Когато най-сетне свърши, остана седнала на бюрото, унесена в мисли. Позволила бе животът й до такава степен да се преплете с този на Сай, че не виждаше как ще успее да ги раздели. Сега и Блейк вече знаеше за баща си. А това бе огромно усложнение.

Тръгна да си ляга, когато вече всички бяха заспали. Всички, освен Сай. Извика я, когато тя мина покрай стаята му. Вратата бе открехната, тъй че тя нямаше как да се промъкне незабелязано.

— Още ли се криеш от мен? — запита той с подигравателна усмивка.

— Не се крия.

— Опитай нещо друго.

Тя се приближи до леглото, уморена и тъжна и малко пребледняла от късния час. Панталонът и сивата плетена блуза, които носеше, имаха почти същия цвят като лицето й.

— Господи, колко уморена изглеждаш. — Той я гледаше изпитателно. — Защо не спиш?

— Загубих си съня, откакто ти катастрофира. Оттогава сякаш съм в някакъв водовъртеж.

— Искаш ли да спиш при мен, мъничката ми? — запита той нежно.

Сърцето се блъсна в гърдите й. Само мисълта за това накара бузите й да пламнат, стопли измръзналата й душа. Но се колебаеше. Той отново се опитваше… да я хване.

— Както искаш, Мередит… Няма да настоявам.

— Никога не се е налагало, нали? Винаги е било достатъчно само да ме докоснеш.

Той протегна ръка и я привлече на леглото.

— Слушай — рече й без да се усмихва, — не ти ли е хрумвало, че и аз съм също тъй безпомощен като теб? Също тъй уязвим?

Тя сведе очи към гърдите му, полуразкрити от тъмния копринен халат.

— Не — призна спонтанно. — Не съм се опитвала да видя нещата от твоя гледна точка. Винаги съм знаела само, че ме искаш и че се мразиш за това.

— Погледни ме.

Тя с усилие вдигна очи, поразена от изражението му. То бе, както спомена майка му, съвсем ново.

— Няма да има повече секс — каза той тихо. — Или поне за известно време. Освен очевидния факт, че не мога, докато гърбът ми не зарасне както трябва, има и нещо друго. Искам ново отношение с теб. Истинска връзка, основана на общи интереси и взаимно удоволствие, когато сме заедно. Искам да опозная теб и моя син, Мередит.

Очите й се разшириха.

— Честно? — Гласът й неволно стана нежен.

— Да. — Той галеше дългите й пръсти. — Имах достатъчно време за размисъл напоследък. През годините бях станал циник по отношение на жените заради онова, което мислех, че си ми причинила. След като научих истината, светът се измести с няколко градуса. — Той потърси погледа й. — Можеш ли да ми простиш?

Сълзи на безпомощност рукнаха по лицето й.

— Не е ли… точно обратното? — прошепна тя. — Дойдох тук с единствената мисъл за отмъщение. Разруших връзката с майка ти, заплаших компанията ти, отрекох ти правото върху собственото ти дете!

Той я притисна до себе си, тя долови дори ударите на сърцето му, което биеше като чук.

— О, мъничката ми! — Ръцете му я обгърнаха, той притвори очи, смазан от мъката по изминалите шест години. — Какво не бих дал да върна нещата назад! Ако знаех за детето, не бих те пуснал да си отидеш за нищо на света. Никога!

Глухо ридание се изтръгна от гърлото й. Вълнението в гласа му стигна право до сърцето й.

— Ти не ми повярва.

— Така е. — Гласът му бе натежал от горчивина. — Не си позволявах да мисля за това като за нещо повече от желание. А когато научих колко млада си всъщност, чувството за вина едва не ме уби. — Той галеше разчорлените й коси. — Но и два дни ми бяха достатъчни да разбера какво съм изгубил и че възрастта ти няма никакво значение. Но не можах да те намеря.

Думите му наистина я трогнаха, най-вече начинът, по който ги изрече. Ръката й нежно погали гърдите му.

— След като ти писах и не получих отговор, се отказах от всичко. Едва бях започнала да се връщам към живота, когато Хенри загина. После бизнесът стана всичко. И отмъщението.

— И никакви мъже? — запита Сай с тиха ирония.

— Никакви мъже — потвърди тя. — Не ти ли е ясно, че е трудно някой да дойде след теб? Колкото да ме обичаше дори и Хенри, завинаги… си остана само ти.

— Мередит — прошепна измъчено той. — И за мен винаги си била само ти.

Тя се разсмя накъсано.

— Наистина ли? И през колко жени трябваше да минеш, за да го установиш?

Палецът му притисна треперещите й устни.

— Недей. Нямаш представа колко се срамувам от тези жени — а те съвсем не са били толкова много, колкото си мислиш. Обвинявам себе си за всички изгубени години. Трябваше да ти повярвам, нали? Но тогава не знаех колко много ме обичаш. И се боях да рискувам заради младостта ти.

— Може и да си бил прав — въздъхна Мередит. — Толкова неща се случиха.

— Да. Ти си пораснала и си станала истински магнат. Или магнатка?

Тя се засмя.

— Както и да е. — Устните й докоснаха гърдите му, усети как целият се напрегна. — Така ли е и с другите жени?

— Знаеш, че не е — отвърна той дрезгаво. Ръката му покри нейната и загали пръстите й. — Мередит, не съм… бил с жена от две години. До деня, когато ходихме на бойното поле. Сексът вече не ми даваше нищо.

Начинът, по който го каза, накара сърцето й да подскочи. Тя вдигна глава и го погледна.

— Затова ли…?

Той кимна.

— Затова бях толкова жаден за теб. Не че някога е било по-различно. Спомням си колко пъти съм те третирал като някоя ресторантска пеперудка, без нежност или респект. С това също е свършено. — Ръката му отметна един кичур от лицето й. — Наистина мисля онова, което ти казах. Следващият път, когато се любим, ще бъда толкова нежен, че ще те накарам да плачеш. Няма да бързам и няма да бъда груб.

Тя се усмихна разтреперана.

— Внимателно, тигре мой. Още малко и ще помисля, че наистина държиш на мен.

Сай не се усмихна. Очите му светеха с мек, тъмен блясък.

— И защо да не си го помислиш? То е вярно. Наистина държа. И то много.

„Като летене“ — помисли си замаяно Мередит. Никога преди не й бе говорил такива неща. Разбира се, можеше да е от лекарствата, които той все още вземаше, или от криворазбрано желание, или…

Сай прибра косите й и привлече устните й към своите. Още преди да ги разтвори, тя вече беше отстъпила. Големите му длани обгърнаха лицето й и той продължи целувката, докато малки експлозии разтърсиха тялото й.

Сай се облегна назад и тихо въздъхна, очите му бяха съвсем притихнали.

— Никога не сме го правили така, нали? Сякаш душите ни се докосват.

— Да — прошепна тя.

Той поднесе дланта й към устните си и я целуна.

— Най-добре е да си лягаш. Не искам да разваля онова, което вече е между нас.

— Как би могъл? — запита тя замаяно.

— Искам те прекалено много — промълви той, но очите му останаха сериозни. — А сега не е моментът.

— И аз те искам — усмихна му се тя. — Но… искам и онова, което ми обеща. Никога не сме били нежни един с друг.

Пръстите му галеха брадичката й.

— Тоест, аз никога не съм успявал да бъда нежен с теб. Но вече мога да бъда. Знаеш ли, сега за мен твоето удоволствие е по-важно от моето. Не е ли това началото на любовта, скъпа?

Мередит преглътна сълзите си. То беше любов. Но никога не бе очаквала от него да й я предложи. Никога не бе усетила нещо друго, освен безпомощното желание, което разпалваше у него.

— Целуни ме и си лягай — каза Сай.

Тя послушно се наведе, тръпнещите й устни потънаха в неговите, поели с почуда топлия и твърд отклик.

— Толкова те обичам. — Гласът й почти пресекна.

— Знам. — Сай наведе главата й и целуна затворените й клепачи с безкрайна нежност. — И този път няма да избягаш. Ако се опиташ, ще бъда само на една крачка зад теб. Ще те следвам до края на света, ако се наложи.

— Сигурен ли си, че не говориш под влияние на лекарствата? — запита тя колебливо.

Той й се усмихна.

— Почакай да се изправя отново на крака и ще ти дам възможност сама да си отговориш.

— Добре. — Тя се надигна и въздъхна с истинско удоволствие. — Сай… аз казах на Блейк.

— Какво си му казала?

— Че ти си истинският му баща.

Сай я изгледа поразен, после се намръщи.

— Смяташ ли, че е разумно? Той е израснал с мисълта, че Тенисън му е баща.

— Господин Смит вече му бе казал, че Хенри не му е истински баща. Без аз да знам. Но смятам, че той има право да научи истината. Хенри също мислеше, че някой ден ще трябва да разбере. Като че ли сега моментът е подходящ.

— И какво каза той? — запита Сай с такова напрежение, сякаш животът му зависеше от отговора.

Мередит се усмихна.

— Че се радва, защото приличаш на него.

Сай притисна ръката й до гърдите си.

— Така е, нали? Същата коса, същите очи.

— И същият инат…

Той се разсмя.

— Предава се по наследство. Майка ми също го има. — Лицето му помръкна. — По дяволите майка ми!

— Майка ти изстрада не по-малко от теб — каза твърдо Мередит. — Тя не е съвсем чудовището, за което я смятах. Би могъл да помислиш и за нейните чувства. Животът й не е бил никак лек.

Той се намръщи.

— Какво по-точно искаш да кажеш?

— Знаеш ли, например, нещо за детството й или за оня военен, в когото е била влюбена?

Сай вдигна вежди.

— Не.

— Наистина имаш нужда да поговориш с майка си. Заради нея и заради самия теб. Колкото и да е жалко, ти изобщо не я познаваш. Тя съвсем не е толкова лоша, колкото изглежда.

— Баща ми я направи такава, знам.

— Не съвсем. — Мередит не искаше да разкрива още една от тайните на Мирна, но изглежда, така беше писано. — Била е отчаяно влюбена в друг човек. Но се оказала от него и се омъжила за баща ти, защото се е страхувала от бедността.

— Бедна ли е била? — запита Сай шокиран. — Майка ми?

— Бедна и изоставена. Не й казвай, че си научил. Тя сигурно ще ти го разкаже някой ден. Не е искала да говори за миналото си с теб, защото мислела, че ще я презираш. — Мередит му се усмихна с обич. — Нека ти разкажа за майка ти, Сай. Може би когато научиш всичко, ще промениш лошото си мнение за нея.

Сай изслуша разказа й в стоическо мълчание. Накрая бе пребледнял, но имаше нещо ново в погледа му.

— Никога не съм обичал баща си — произнеса той в някакво вцепенение. — Обвинявах го, че майка ми не беше щастлива. Дори не плаках, когато го погребваха. Тогава това ми се струваше странно. Имаше моменти, когато мислех, че съм осиновен, но знаех, че той трябва да е истинският ми баща, защото толкова си приличахме. Също както Блейк прилича на мен. Мургавата ми кожа идва от френски прадеди, а тази на Блейк може да е от твоя страна, от кръвта на Кроу.

— Не. Чичо ми Ходещият гарван бе мъж на старата ми леля и нямам никаква кръвна връзка с него. Всъщност бабите и дядовците ми са холандци и ирландци.

— Което значи, че Блейк има холандска, ирландска, английска и френска кръв. Доста сложна ще е природата на нашия син.

— Всичко най-добро от нас двамата.

Сай кимна. Тъмните му очи потърсиха нейните.

— Ще ми родиш ли и друго дете, когато се оправя? Може би дъщеря с твоите руси коси и сиви очи?

Сърцето й заби като лудо.

— Хубаво би било… — прошепна тя. — Но сега всичко е толкова объркано, Сай.

— Само защото все още се въргалям тук. После ще ти помогна да се отървеш от ония дялове и ще се оженим.

Тя учудено вдигна вежди.

— Не си ме питал.

— Не се и налага. Нека го направим като облог. Ако аз си възвърна контрола върху компанията, ти ще се ожениш за мен. Ако успееш да ме отстраниш, ти сама ще избереш каква да бъда наградата ти.

Мередит се усмихна. Той наистина умееше да я предизвиква.

— Значи ще ми се наложи да се боря едновременно с Дон и с теб, а?

— Какво искаш да кажеш с това и с Дон?

— Нима не знаеш, че моят девер има намерение да ме изрита от компанията на Хенри? — запита ядосано тя. — Но и той ще пие една студена вода. Мразя, когато хора, които уж държат на мен, се опитват да ми забият нож в гърба. И особено така наречените роднини.

— Усещаше се, че Дон замисля нещо. Но не знаех, че ти знаеш.

— А щеше ли да ми кажеш?

Той преплети пръсти с нейните.

— Е, сигурно щях да ти го подскажа в края на краищата. Но имах някои сладки фантазии как ще се откажеш от бизнеса и ще си останеш вкъщи, за да гледаш децата ни.

Гневът изчезна и лицето й се разведри.

— И да се откажа от сделките и правенето на пари?

Думите й го смутиха, но той не искаше да мисли колко богата е всъщност.

— Ти имаш достатъчно пари, но само едно дете. — Очите му палаво проблеснаха. — Не бива да оставяме Блейк сам на този свят.

— Е, първо ще трябва да изчакаш гърбът ти да заздравее — напомни му Мередит. — А и аз няма да се предам без бой. И няма да ти върна дяловете. Ти ще трябва да си ги вземеш. Както и Дон — добави тя.

Сай се разсмя.

— Нямам нищо против. Един мъж се нуждае от някои предизвикателства, които да го държат във форма. — Пръстите му галеха косите й. — Искаш ли да спиш при мен тази нощ?

— Повече от всичко на света. Но още е твърде рано.

— Добре. Тогава ще го правим спокойно и бавно — произнесе чувствено Сай.

— Това би било нещо ново.

— Нали? — Тъмните му очи се плъзнаха по тялото й. — Знаеш ли, от всички жени, с които съм бил — а имаше няколко в младите ми години — ти си единствената, която ми пасва напълно.

Мередит се изчерви и извърна очи.

— Смутих ли те? — засмя се той тихо. — Защо? Винаги съм смятал, че сигурно значи нещо, щом толкова добре си пасваме в леглото. Но не съм знаел най-важното. Че сме си направили едно хубаво малко момче.

Мередит го погледна плахо.

— Така стана, нали?

— Ще говоря с майка ми — рече изведнъж Сай. — Не споменавай, че изобщо сме я обсъждали. Ще я накарам да ми разкаже всичко.

Мередит му се усмихна.

— Ти си добър. Винаги съм го знаела. Разбира се — добави тя, — струваше ми доста да го установя.

— Значи сега трябва непрекъснато да го потвърждавам.

— Не е нужно. Опитай да си починеш.

— Няма да мога, докато не си легнеш при мен.

— Тогава съвсем няма да можеш.

— Амин. — Той се отпусна с въздишка назад. — Ти си също тъй красива, както преди шест години. Хубава като картина. Когато се оженим, можеш да уволниш Смит.

Внезапната смяна на темата й подейства като камшик.

— Как така ще уволня господин Смит? Глупости!

— Няма да живея с него — заяви Сай. — А синът ми ще има баща, а не някаква горила заместител, целият в белези.

— На теб ще ти останат белези, ако се опиташ да прогониш господин Смит — заплаши го Мередит.

— Любовник ли ти е?

— Можеш и сам да си отговориш. Или не си спомняш как бях оня ден, когато се върнахме от бойното поле?

Сай стисна зъби. Да, спомняше си. Причинил й бе болка и всичко бе прекалено бързо, прекалено разгорещено.

— Няма да бъде така следващият път — обеща той дрезгаво. — Никога вече няма да те боли.

— О, Сай, знам, че не си искал. И не е там въпросът.

— Ти просто ме караш да губя контрол — промърмори той, гледайки я настойчиво. — Две години въздържание, спомени от миналото, всичко ме връхлетя изведнъж. Но нямах право да се държа по този начин. Дори не те попитах дали ме искаш. А просто те взех.

— Знаеше, че те искам. Нямах нищо против.

Той извърна лице.

— Но аз имах.

Тя се наведе и го целуна.

— Обичам те. И всичко, което ми правиш, е хубаво.

Сай стисна зъби.

— Любовта значи едновременно да даваш и да вземаш. — Той докосна лицето й с безкрайна нежност. — Искам да те любя, разбираш ли? То е нещо съвсем различно от грубия секс или дивата страст. Искам да те любя с цялото си тяло.

Тя потрепери. Онова, което той се опитваше да й каже, бе толкова ново, че пламна цялата.

— Сай!

Той отвърна на нетрепващия й жаден поглед, после се разсмя ядосано на собствената си безпомощност и с усилие отмести очи.

— Проклетият ми гръб… Няма ли да си тръгваш? Някои мои части са направо в агония.

— Съжалявам. Ако бе в по-добра форма, можех да направя нещо.

— Наистина щеше да направиш, нали? Обещай ми, че няма да заминеш! — настоя изведнъж той с потъмнели от тревога очи.

Мередит се поколеба.

— Трябва поне за известно време да се върна в Чикаго. Имам задължения, отговорности.

Той въздъхна.

— Тогава ми остави Блейк.

Подобна мисъл никога не бе минавала през ума й. Не можеше изобщо да си представи на какъв край би извело, макар че Блейк обичаше баща си и се разбираше с баба си. Тя се взря в Сай, като се питаше дали това не е някоя нова клопка, целяща да отдели Блейк от нея. Сай твърдеше, че сега всичко е друго, но дали наистина беше?

— Виждам тухлите на стената, която се мъчиш отново да издигнеш — произнесе той, като я наблюдаваше. — Смяташ, че искам да ти открадна Блейк и да те прогоня отново, така ли?

Тя пламна.

Сай убедено кимна.

— Точно това си помислих. Налага ни се да извървим дълъг път, миличка. И все още ти е доста трудно да ми вярваш.

— Не те познавам — отвърна Мередит.

— Така е. — Той леко въздъхна. — Окей, ще помисля върху това. Може пък да намеря начин да те убедя, че не искам само Блейк. По една случайност искам и теб. И не само заради това прекрасно тяло, което ми дава такова върховно удоволствие.

— Свикнала съм да работя… — започна Мередит.

— И да вземаш решения и да даваш заповеди — съгласи се той. — Чудесно. Действай. Но после се върни и аз също ще ти дам някои заповеди.

Тя го изгледа смаяно.

— Не приемам заповеди.

Той бавно се усмихна.

— Ще ги приемеш.

Сай наистина прекаляваше. Тя скочи и тръгна към вратата, като проклинаше собствената си слабост.

— Ти си неудовлетворена малка женичка. — Той се отпусна върху възглавниците и притвори очи със самодоволна усмивка. — Няма да ми е трудно да реша проблема ти, стига отново да мога да използвам гърба си.

— Ти, самомнителен…

Той отвори очи и огледа стройното й тяло със собственически поглед и такава чувственост, че краката й омекнаха.

— И ще те гледам през цялото време. Ще те изтощя докрай, но когато свърши, няма да искаш да си отидеш от мен. И никога вече няма да се разделяме.

— Не играеш честно! Помниш ли какво каза преди малко?

— Аз не играя, миличка. — Изражението му се помрачи.

Мередит не знаеше какво да отговори. Точно сега бе прекалено уязвима и начинът, по който я гледаше, я караше да усеща и собствените си желания по-остро от всякога.

— Лека нощ — успя да изрече, преди да отвори вратата.

— Лека нощ, мъничката ми.

Мередит спря и погледна към него. Той се усмихваше. Само след миг тя също се усмихна. После излезе и затвори вратата зад себе си.

На следващата сутрин Блейк се втурна в трапезарията, където Мирна и сънливата Мередит закусваха. Госпожа Дафърти вече бе занесла един поднос в стаята на Сай за него и Блейк.

— Мамо — възкликна детето, като се облегна на скута й, — онзи мъж казва, че мога да остана при него, докато си в Чикаго. Мога ли наистина?

— Онзи мъж? — промърмори тихо Мередит, като хвърли поглед към Мирна.

— Моят татко!

Ръцете на Мирна, стиснали чашата за кафе, се разтрепериха. Тя я остави и смаяно впери очи в Мередит и Блейк.

— Да, можеш да останеш при татко си.

Блейк погледна Мирна и се намръщи.

— Ти си майка на моя татко. Значи ли това, че си ми баба?

Мирна едва можеше да говори.

— Да — с усилие произнесе тя.

Блейк заобиколи масата и се облегна в скута й, като я гледаше с невинно възхищение.

— Никога не съм имал баба. Ти харесваш ли ме?

— О, да — каза дрезгаво Мирна и докосна тъмната му коса. — Много те харесвам.

— Мога и на теб да чета приказки, ако искаш. Моят татко обича да му чета.

— Сигурна съм. — Мирна едва дишаше. Блейк се ухили и избяга от стаята.

— Снощи му казах — обясни Мередит.

Мирна попиваше сълзите си със салфетката.

— Благодаря. При тези обстоятелства почти не съм очаквала…

— Какви обстоятелства? — запита спокойно Мередит. — Та ти не си вещицата от Ендор. Всъщност — тя погледна изпитателно по-възрастната жена, — бих искала да те имам в моя борд на директорите. Ти и аз бихме могли да пратим Дон Тенисън по дяволите.

Мирна несигурно се разсмя.

— Нима и без мен няма да успееш да го пратиш там?

— Надявам се. — Очите на Мередит потъмняха при мисълта за предателството на девера й. — Ще помоля господин Смит да ме закара до планините Биг Хорн. Трябва да се видя с чичото по повод офертата, която сигурно е получил. — Тя се усмихна съзаклятнически. — Но не казвай на Сай, моля те.

Мирна сякаш не можеше да повярва.

— Знаеш, че би трябвало да му кажа.

— Не. Не би трябвало. Длъжна съм да се погрижа внукът ти да наследи една компания. Но и това не бива да казваш на Сай.

Мирна се намръщи.

— Какво си намислила?

— Почакай и ще видиш — бе загадъчният отговор.

 

 

В дъното на коридора Сай мърмореше, докато господин Смит му помагаше да стане от дюшека, където бе правил упражненията.

— Стига си ръмжал — каза невъзмутимо господин Смит. — Ще разтревожиш детето.

— Той е мой син — напомни му Сай. — И ръмженето едва ли ще го разтревожи чак толкова.

— Е, може би не. Слушай, недей прекалява. Справяш се добре и скоро ще ходиш без всякакви проблеми. По-полека.

Сай погледна към Блейк, който лежеше по корем на килима, погълнат от някаква книжка.

— Страхотно момче е.

— Да. Надявам се да имаш време за него, когато оздравееш. Има нужда от баща.

— Нима? Нали има теб — изрече със злоба Сай.

Той се прехвърли на стола и се протегна, измъчен от голямото усилие. Господин Смит втренчи поглед в него.

— Аз не съм му баща — каза рязко. — Аз съм неговият бодигард. В началото на тази година няколко господа отвъд океана си опитаха късмета при него. Аз се оказах на съответното място в съответното време и успях да им попреча. Но той е наследник на повече пари, отколкото имаш дори ти, и това го прави постоянна мишена. Не можеш да го наблюдаваш през цялото време. Аз мога.

В себе си Сай бе принуден да се съгласи с господин Смит. Всъщност искрено се възхищаваше от него и това го дразнеше. Погледна сина си със загрижени очи.

— Надявам се, че поне тук е на сигурно място.

— Мислиш ли? — подхвърли остро бодигардът. — Никой, който е толкова богат, не може да е сигурен, където и да било.

Господин Смит отиде да се подготви за пътуването до ранчото на стария джентълмен. Но сега вече не бе чак толкова угрижен. Сай обичаше момчето, поне това бе ясно. Имаше всички основания да смята, че обича и Мередит, дори още повече. Нещата се нареждаха чудесно. И той започна да си подсвирква, като вървеше по коридора.