Сюзън Кайл
Истински цветове (8)

Глава осма

Мередит продължи мълчаливо да си повтаря всички причини, поради които трябваше да го спре. Но когато топлите му и твърди устни се затвориха върху нейните, изминалите години се изтърколиха някъде и тя отново бе младото момиче със своята първа, единствена любов.

— Не ме отблъсквай — промълви Сай до устните й, докато я вдигаше на ръце. — Не ме гони, мъничката ми. Имам такава нужда от теб.

Без всякакво усилие я отнесе в спалнята и се отпусна върху леглото до нея.

Беше както първия път. Той бе бавен и внимателен, и безкрайно нежен. Тя отстъпи напълно след един слаб протест и безволно му позволи да свали дрехите от тялото й.

Сай жадно я поглъщаше с очи и откриваше малките разлики в тялото на момичето, което бе притежавал, и тялото на жената пред себе си. Леко намръщен, той докосна корема й, в долната част, на който се виждаше тънката бяла линия на някакъв белег. Наложило се бе да й направят цезарово сечение с Блейк, въпреки седмиците на подготовка за естествено раждане. Мередит затаи дъх, питайки се дали Сай ще разпознае какво е това.

— Някакъв проблем? — запита той меко и потърси очите й.

— Операция — отвърна също тъй тихо. — Имах… един женски проблем.

— Сега добре ли си? Напълно ли си се възстановила? — настоя той.

— Да.

Големите му ръце се плъзнаха нагоре, към извивката на изящните розови гърди с твърди бледоморави връхчета.

— Винаги си била красива. Но сега си някак по-различна, по-разкошна.

Кожата й настръхна, когато върховете на пръстите му я докоснаха. Някогашните усещания я разтърсиха цялата. Бе минало толкова време!

Сигурно го бе прошепнала, защото го чу да повтаря същите думи до устните й. Дългото му бедро се намести между нейните в плавен, възбуждащ ритъм.

Сай бе опитен още когато тя бе момиче. Сега бе още по-умел, по-знаещ. Правеше с нея неща и й шепнеше думи, които никога не бе познавала.

И докато минутите лениво се оттичаха, а устните му пиеха жадно гърдите, корема и вътрешността на бедрата й, тя бавно полудяваше, устремена единствено към финала и напълно погубена за разума.

Дръпна ризата му и той се усмихна дори в свирепата си възбуда, докато й помагаше да свали и последните дрехи от тялото му. Сега бе по-мускулест отпреди шест години, по-мощен и атлетичен. Мускулите, които ръцете й докосваха, бяха наедрели, тялото се бе изпълнило със зрелост. Все още бе много повече мъж, отколкото повечето жени биха могли да издържат, и тя за миг изпита гордост, че може да му даде всичко.

Той се усмихваше нежно, докато се опитваше да проникне в нея.

— Стегната си — прошепна й дрезгаво. — Последният ти любовник не беше ли така надарен като мен?

— Не — отвърна тя пламнала.

— Винаги си ми пасвала като ръкавица — изрече едва чуто Сай, като възбуждащо хапеше долната й устна. — Дори и първия път, когато трябваше да ти причиня болка. Ти не изрече нито дума, никога не ми каза, че съм първият мъж в живота ти. Но аз разбрах. — Той се раздвижи и внимателно повдигна бедрото й. — Ето така, миличка. И опитай да се отпуснеш поне малко. Не искам да те измъчвам в никакъв случай.

— Беше… толкова отдавна — прошепна тя, но се отдръпна, когато той продължи да я завладява с блеснали очи, впити дълбоко в нейните.

— Сигурен съм. — Сай спря, за да си поеме дъх, устните му нежно погалиха влажното й чело и затворените клепачи. — Искаш ли да спра и да те възбудя отново? Ще стане ли по-лесно?

Направил би дори и това. Въпреки разкъсващото желание Мередит знаеше, че е достатъчно само да го помоли. Той бе най-деликатният любовник, който изобщо можеше да си представи. И всеки път, когато бе с него, преживяването бе невероятно изтънчено.

— Не — прошепна тя. — Сега е добре.

Повдигна още повече бедрата си и леко се намръщи от болка, когато усети, че той започва да я изпълва докрай. Но този път не се отдръпна. Изви се към него и чу неволния стон на блаженство, когато го прие целия в себе си. Преди да се роди Блейк, никога не бе могла да го направи.

— Никога… — задъха се той. — Никога не е било така… Никога…!

Неочакваните й движения го изненадаха и го накараха да се забрави напълно, той отчаяно затърси удовлетворение и разтърсен от конвулсии, се заизвива агонизиращо. Дрезгавото му извинение прозвуча като литания в ушите й, пружините шумно заскърцаха под тежестта и бесния ритъм на гладното му тяло. Сай сграбчи желязната табла, устремен към своя връх, сякаш от това зависеше животът му, оглушал, ослепял и онемял за всичко, освен възторга на собственото си желание.

Мередит лежеше притихнала и наблюдаваше тържествуваща измъченото му изражение, когато тялото му се сгърчи конвулсивно за последен път сред порой от дрезгави стонове.

Но и в този миг на заслепение той изведнъж рязко се отдръпна от нея, за да й спести риска от забременяване. Смайващо, мина през ума й, че успя да направи дори това.

Само секунди по-късно Сай рухна върху влажното й тяло, все още тръпнещ и потънал в пот от страстния си изблик.

— Ти нямаше време — промълви той. — Съжалявам.

Мередит не отговори. Винаги беше така. Неговата жажда сриваше всички бариери, той полудяваше напълно. Но после винаги го правеше само за нея. И бе невероятно издръжлив и щедър.

Почти веднага след това усети бавното, деликатно движение на устните му върху гърдите си. Той ги обсипваше с целувки, дразнеше ги изкусно и скоро зърната й се втвърдиха от напрежение. Продължи да ги докосва и целува, докато не я докара отново до трескави височини. През цялото време ръцете му се плъзгаха по меките й бедра, влудяващо опитни, после намериха самата сърцевина на женствеността й и разпалиха такъв пламък в нея, че тя извика.

Първите тръпки вече пробягваха по гръбнака й, и тогава той се премести нагоре и прикова тялото й под своето. Отчаяно се вкопчи в раменете му и очите й се безумно се разшириха в мига, когато Сай отново проникна в нея с един-единствен мощен тласък.

Хищническата усмивка върху твърдите му устни се стопи в огъня, роден от танца на телата им. Мередит се притискаше към него, дъхът заседна в гърлото й, докато откликваше на ритъма на бедрата му, устремена сляпо към своето освобождение. И то дойде като удар от светкавица, понесе я нанякъде и едва не я погуби, заливайки я с горещата лава на удоволствието.

Тя се изви в ръцете му със звук, който не бе издавала от последния път с него; изплака, когато мъчителният екстаз изопна мускулите й в непоносимо напрежение и изведнъж ги скъса като гумена лента.

Плака през цялото време, докато слизаше на земята, с жални сълзи, които признаваха краткостта на нирваната и издаваха черната тревога, че ще го изгуби отново. И болката от всички онези години без това…

Сай пушеше цигара, когато тя отвори очи. Чаршафът бе небрежно метнат върху бедрата му, той се взираше в пространството с празни очи. Мередит придърпа завивката върху набъбналите си, белязани с червени следи гърди, и седна. Чувстваше се евтина и достъпна, защото бе отстъпила, без да се бори.

— Не вземаш хапчета, нали? — запита Сай.

— Не. Не ми се е налагало от доста време.

— Така си и помислих. — Той сведе поглед и внезапно дръпна чаршафа от ръцете й, за да види знаците на страстта, които бе оставил по коприненото й тяло. Лицето му се втвърди, очите му потъмняха от спомена.

— Опитах се да те предпазя от забременяване този път. Но не мога да обещая, че ще успея и следващия. Ще се погрижа да имам каквото трябва у себе си.

— Така ли правиш и с всичките си други жени? — запита тя с хладно достойнство.

Той се изсмя, стана и започна да се облича.

— В наше време жените са по-освободени дори от мъжете. По правило не ми се налага да се безпокоя за никакви предпазни мерки. — Той я погледна. — А и при теб не ми се е налагало. Ти никога не забременя от мен, а тогава не използвахме каквото и да било.

Наистина не бяха използвали, но тя не отговори. Играеше си с чаршафа, после отметна назад разчорлената си коса, избягвайки погледа му.

— Може и да си безплодна — подхвърли Сай и в същия миг се намрази заради думите си. И сам не знаеше защо това изобщо би трябвало да го занимава.

— Да, възможно е — отвърна Мередит, на която вече размяната на реплики бе започнала да се струва забавна.

— Както и да е, не желая никакви рискове. Не искам деца.

Тя го гледаше как закопчава ризата си.

— Изобщо ли? — запита несигурно.

Вече облечен, Сай запали цигара и вдъхна дълбоко.

— Децата значат обвързване. А още много отдавна ти казах, че обвързването не е онова, което искам.

— Спомням си. — Тя извърна очи. Е, нима трябваше да очаква, че той се е променил за шест години? Това явно бяха изгубени надежди, ако се съдеше по държанието му днес.

— Предполагам, ти също не искаш — настоя той. — Никога не си се омъжила.

Макар че беше, сега не бе моментът да го признава.

— Харесва ми да бъда сама.

— Така ли? — изсмя се студено Сай.

Една част от него все още бе на седмото небе от това, че тя продължаваше да го желае, че тялото й издаде колко дълго е било лишено от секс. Но нещо в него въставаше срещу лекотата, с която му се бе отдала, а най-много от всичко го вбесяваше начинът, по който собственото му тяло реагираше на нейното. Не можеше да се контролира. Губеше себе си. Беше като младо момче, а това го караше да се съмнява в собствената си мъжественост.

— Е, след като вече получи онова, за което дойде, защо не си тръгваш? — запита тя тихо.

Той довърши цигарата си.

— Бих могъл. Но мислех, че поне ще ме нахраниш.

— Не съм гладна.

— Преди винаги беше, след като се любехме — спомни си той, докато я наблюдаваше с присвити очи. — Имаше страхотен апетит след това.

— Беше много отдавна.

Той угаси цигарата в пепелника.

— Дори и да си имала мъже през всичкото това време, те не са ти направили кой знае какво впечатление. — Сай ядосано си спомни какво бе казала за мъжа, който я обичал. Погледна я право в очите. — Направо умираше за мен.

— Обратното също е вярно, не мислиш ли? — запита ледено Мередит. — Ти дори не можа да се удържиш първия път!

Лицето му придоби свиреп израз, той не каза нито дума повече. Нахлупи шапката си и затръшна вратата, оставяйки Мередит просната върху леглото.

— Дотук с големите и опасни мъже — промърмори тя в празната стая. — Щом не можеш да търпиш горещината, не влизай в кухнята.

Стана и си взе един продължителен душ, като се опитваше да отмие уханието и усещането на ръцете му върху тялото си. Но бе безнадеждно, тъй като спомените не можеха да бъдат измити. Сай все още мразеше мисълта за брак и не искаше деца. Не че бе очаквала друго, но все пак я заболя. Той имаше такъв хубав син. И сега Мередит се питаше как ли ще реагира, когато научи за Блейк, защото това неизбежно щеше да стане.

Но най-много я тревожеше начинът, по който отстъпи пред него. Оттук нататък, без съмнение, той щеше неизменно да очаква същото лесно подчинение. Отново щеше да се опита да я използва докрай, разчитайки на желанието й. Е, тя скоро щеше да коригира тази погрешна представа. Дори и да нямаше нищо по-ужасно от това да се откаже от екстаза, който само той можеше да й дари.

 

 

Сай беше в ресторанта следващата сутрин, когато тя отиде на работа. Очите му я следваха със самодоволен израз на притежание и спомените от предишния ден бяха изписани върху лицето му. Явно бе простил последните й думи, защото онова, което припламваше в очите му, съвсем не беше неприязън. А желание — горещо и настойчиво.

Тя му подаде менюто с обичайната си усмивка.

— Добро утро, Сай. Искаш ли да взема поръчката ти или имаш нужда от няколко минути, за да го погледнеш?

— Бих предпочел теб пред всичко останало в това меню — промърмори той.

— Мога да ти препоръчам печената шунка — рече тя учтиво, пренебрегвайки думите му. — А и кафето е чудесно. Да ти донеса ли една чаша?

Той въздъхна ядосано. Значи така смяташе да играе занапред Мередит. Върна й обратно менюто.

— Да, донеси ми едно кафе. А също и бекон, яйца и препечен хляб.

— Да, сър, веднага.

Сервира му няколко минути по-късно, като го накара да чака за кафето. Той бе раздразнен и му личеше. Оплакваше се от всичко, дори и че кафето е силно. Мередит остана безупречно учтива, но нищо повече.

Той си тръгна, без да се извърне назад. И, както забеляза тя, без бакшиш. Мередит се усмихна злобничко и се върна към работата си.

Вечерта се обади у дома и говори с господин Смит и Блейк, като остави съобщение за Дон по повод едно писмо, което беше получила. Домът й липсваше, особено след онова, което се случи със Сай. Искаше й се да избяга, но не можеше. Играта трябваше да бъде довършена.

Почукването на вратата не я изненада особено. Очаквала бе, че Сай ще се опита да пречупи съпротивата й само часове по-късно. Пусна го вътре и се намръщи, когато той измъкна една голяма кутия за рокли изпод мишницата си и я хвърли на канапето.

— Какво е това?

— Нещо за теб. Ще те заведа на един благотворителен бал утре вечер.

Нямаше да стане, защото утре следобед господин Смит щеше да дойде с няколко спешни договора. Но не бе в състояние да му го обясни.

Отвори кутията и пребледня при вида на роклята, купена за нея. Яркочервена, украсена с пайети, с голи рамене и гол гръб и с дълъг шлиц по дължината на бедрото. Точно рокля, която един мъж би купил на любовницата си, но не и на жена, на която държи истински.

— Това някакво послание ли е? — извърна се тя към Сай.

Очите му се плъзнаха по раздърпаната тениска и джинсите й, а после отново се взряха в нейните. Изглеждаше толкова съсипана, сякаш работата й я убиваше. „Не, това не е възможно — увери той себе си. — В края на краищата тя просто обслужва няколко маси.“

Но не знаеше какво прави тя след работа. А Мередит се радваше, че има при себе си компютъра, принтера и факса, които бе заключила в библиотеката, когато го чу, че идва.

— Роклята ли имаш предвид? — запита Сай. — Това е просто рокля.

— Твърде скъпа рокля — забеляза Мередит. — Такава, с каквато един мъж води метресата си на танци.

— А нима ти не беше именно това преди шест години? — запита той нагло, защото го бе накарала да се почувства неудобно.

— Преди шест години аз те обичах. И затова спях с теб.

— Глупости — подхвърли небрежно той. — Ти обичаше парите ми, лукса на моя апартамент и хубавите неща, които ти купувах.

— Вече си убеден в това, така ли?

— Та ти дори не беше порасла достатъчно, миличко — сви мощните си рамене той. — Не съм очаквал любов от някакво хлапе. Тялото ти бе всичко, което желаех.

— Това откритие ми струва доста скъпо. Би ли ме оставил сама, моля те. — Тя го погледна измъчено. — Нямаше какво да ми предложиш, но ми отне всичко ценно, което имах. Любовта, целомъдрието ми…

— От последното ти сама се отказа — каза той рязко. — Даде ми го със страст, която ме остави без дъх и без да ми се налага да те моля. Правеше какво ли не, само дето не се събличаше публично, за да привлечеш вниманието ми.

Вярно беше. Тя нямаше какво да отвърне, защото сигурно бе създавала такова впечатление. Отново сведе очи към роклята в нейната оригинална, красива кутия.

— С времето човек научава някои неща.

— Защо не искаш да вземеш роклята? — настоя той.

Тя го погледна.

— Защото не съм твоя метреса.

Той се усмихна, но очите му бяха студени и гневни.

— Не си ли? — И се приближи към нея.

Мередит отстъпи назад и протегна ръка.

— Не — заяви тя твърдо и лицето й потвърждаваше думите. Самото спокойствие в гласа й го спря насред път.

— Искаш ме — каза той.

— Разбира се, че те искам, Сай. Но съм достатъчно възрастна, за да направя разумен избор. И последното, от което се нуждая, е да съживявам някаква стара връзка.

— Заради твоя скъпоценен господин Смит ли? — Гласът му стана подигравателен.

Мередит изобщо не реагира на тона му.

— Защото имам прекалено много гордост. Някога ти ме използва. Но няма да ти позволя да го направиш отново. Станалото вчера бе нежелателен инцидент. Грешка. Позволих на миналото да затъмни настоящето. Но това няма да се повтори.

Челюстите му се стегнаха.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Днес ще трябва да ме изнасилиш. — Лицето й бе съвсем притихнало. — Наистина го мисля. Няма да ти дам нищо.

Той стоеше неподвижен, дланите му бяха свити в юмруци.

— Ти ме искаше.

— И сигурно винаги ще е така — призна тя. — Ние двамата сме пристрастени един към друг в леглото. Някаква тъжна прищявка на природата, за която не сме виновни. Но аз искам повече от няколко трескави часа в леглото. Някога бях като омагьосана и не мислех за бъдещето. А сега трябва.

Изглеждаше някак делова и много зряла. Сай го отбеляза за себе си, макар че думите й го разгневиха.

— Но ти не си обвързана истински — опита той по-меко. — Нито пък аз.

— Ти си Хардън — отвърна тя. — Майка ти смята, че аз съм от друга каста. И ще ни раздели отново, ако преди това ти не ме захвърлиш или намериш някоя друга причина да ме отстраниш от живота си. Чувствата ми към теб нямат бъдеще, Сай. И сигурно ще съм по-щастлива с господин Смит.

Той изруга.

— Първо, майка ми никога не ни е разделяла. Собствената ти алчност направи това!

— Мисли каквото искаш — рече уморено Мередит. — Но само си върви. — Вдигна кутията и му я подаде. — И вземи това със себе си. Нямам къде да нося нещо толкова шикозно.

— Ама че си високомерна! Бог ми е свидетел, че едва ли някога си виждала толкова скъпа рокля, а я отказваш.

Ако беше въпросът, виждала бе толкова скъпи рокли. Гардеробът й беше пълен с оригинали на дизайнери, далеч по-скъпи от тази, която му връщаше.

— Харесвам подаръка. Но не ми харесва онова, което той означава.

— Виж ти — изрече провлечено Сай. — Гордост у жена като теб.

Тя се вцепени. Колкото й да се владееше, не можа да скрие реакцията си от думите му.

— Обиди ли се? — подметна той и грубо дръпна кутията от ръцете й. — И защо? Жените без морал не могат да си позволят лукса да се приемат прекалено сериозно.

— Смяташ, че ме познаваш твърде добре? — Тя буквално трепереше от гняв.

— Познавам те. — Тонът му бе също така рязък, както и нейният. — Господи, всичко, което трябва да направя, е да те докосна и ти ще бъдеш моя!

— Обратното е също толкова вярно — прошепна тя. — И ти също го знаеш.

Очите му проблеснаха. Правеше видимо усилие да се овладее.

— Ти, уличнице — изрече той равно. — Ти, малка уличнице.

Лицето й пламна. Поболяваше я да го чува да използва такива думи, след като той бе единственият мъж, на когото някога се бе отдала докрай.

— Махай се — каза заплашително.

Той още веднъж я изгледа презрително, пренебрегвайки пребледнялото й лице и болката в очите.

— И без това не би трябвало да идваш на бала с мен — промърмори той. — Маниерите ти едва ли са станали по-добри през изминалите шест години. Бих се обзаложил, че дори не знаеш как да си служиш с приборите на една прилично подредена маса.

Тя едва се владееше.

— Махай се!

Той се поколеба, но само за миг. После се изсмя студено.

— Лека нощ, Мередит. Приятни сънища. — Вратата се затвори зад него.

Но след като се качи в колата и пое към къщи, Сай се прокле за нещата, които бе изрекъл. Мередит бе също тъй безпомощна като него, когато се докоснеха, а той я изкара последна мръсница. Всъщност изобщо не бе дошъл с такива намерения. Но отказът й направо го влуди. Надявал се бе да започнат отново, а тя затръшна вратата в лицето му.

Е, какво пък толкова, каза си той в опит да успокои гордостта си. Баща му му бе показал, че верността към жена е невъзможна за един Хардън. Свидетел бе как животът на майка му бавно се рушеше от бруталните изневери на съпруга й. Това бе деформирало възгледите му за брака, за любовта. Нищо не беше вечно, най-малко увлеченията. А именно това го свързваше с Мередит. Просто едно увлечение.

Но при спомена за нейната страст — а и за своята собствена — тази дума някак не му се стори съвсем точна. Нуждата им един от друг бе издържала дълги години, а от начина, по който Мередит го прие в обятията си, все още му се завиваше свят. С никоя друга жена не бе изпитал онова, което чувстваше с нея. Бе като умиране, но безкрайно изтънчено и прекрасно.

Простена на глас, когато го заля споменът за удоволствието, сладко и огнено. Щеше да я изгуби отново и не знаеше как би го понесъл втори път. Защо тя не бе достатъчно съвременна да приеме онова, което им е отредено, без обещания завинаги? Нима не бе научила досега, че няма нищо вечно?

Зави към дома си, като прехвърляше думите й в съзнанието си. Продължаваше да му внушава, че майка му е причинила раздялата им. Той знаеше, че не е вярно. Майка му, при всичките й недостатъци, го обичаше. И никога не би сторила нещо, което да го нарани.

Роклята на седалката до него го ядосваше. Той импулсивно спря колата на моста, слезе, дръпна роклята от кутията и я захвърли далече надолу към реката. Докато я гледаше как отплава в мътната светлина на уличните лампи, изведнъж му се стори, че пред очите му се превъртя лентата на миналото. Не биваше да казва онези неща на Мередит. Те само щяха да направят всичко още по-сложно.

 

 

Мередит седеше на канапето и обмисляше положението, в което се бе оказала. Една част от нея искаше да хване първия самолет за Чикаго и да захвърли цялата тази история. Но знаеше, че не може да го направи.

Дон й бе докладвал, че е постигнал известен напредък с дяловете от Източното крайбрежие. Тя си го спомни, когато измъкна списъка с имената на хората, които притежаваха значителни дялове от акциите на Хардън. Гневът й към Сай и парещата болка от обидите му подсилиха решителността й.

Четвъртото име в списъка бе на един стар чичо на Сай, негов смъртен враг в бизнеса. Старият човек беше брат на дядо му и опасен противник. Той никога не се бе преструвал, че обича Сай. Разбира се, нищо не сплотяваше хората тъй как го общият враг, но Мередит не можеше да си позволи да вярва на стария господин, преди да го е видяла.

Тя вдигна телефона и набра номера. Представи се под измислено име и го запита за позицията му при гласуването. После се направи на изненадана, че той е готов да се противопостави на Сай. Възрастният човек не каза много, но все пак Мередит успя да си уговори среща с него за рано другата сутрин.

Когато затвори телефона, вече мислеше за заседанието на борда, което директорите на „Хардън пропъртиз“ бяха насрочили за след две седмици. Ако всичко станеше както трябва, тя щеше да поднесе страхотна изненада на Сай и майка му.

Не й беше мъчно за тях. През годините двамата Хардън й бяха причинили твърде мъка. Щеше да е проява на висша справедливост да ги види как губят всичко.

И все пак жалко, че тя и Сай никога не успяха да изградят трайна връзка. Щеше да е добре за Блейк. Но жребият вече бе хвърлен и не можеше да си позволи да се измъкне. Повече никакви романтични интермедии или ревизии на миналото. Трябваше да действа абсолютно целенасочено, защото й оставаше съвсем малко време да разпростре мрежата си.