Сюзън Кайл
Диамантената шпора (7)

Седма глава

Ден след ден Кейт отиваше на работа, усмихваше се и се преструваше, че всичко е наред. След последния урок в курса по дизайн осъзна колко много е научила. Вече имаше солидни познания по история на облеклото, основи на маркетинга, теория на цветовете и дори по търговско право. Придобиваше увереност и самочувствие, че мечтите й ще се сбъднат. Съвсем скоро смяташе да изпрати първия чек на Джейсън, независимо дали той го желаеше или не. Щом не я искаше в живота си, Кейт нямаше намерение да му досажда. Всичко щеше да е добре, ако не беше болката.

Липсваха й техните предишни отношения. Сега, след като изобщо не се срещаха, сърцето й жадуваше поне да го зърне. Мечтаеше си да има някаква причина, за да отиде до къщата му и да поговори с него.

Един ден, когато Кейт тъкмо излизаше от малкия фризьорски салон на Сан Фрио, Чери едва не се блъсна в нея.

— О, Кейт! — възкликна тя и хвърли бърз поглед на новата й прическа. — Изглеждаш прекрасно!

Кейт се усмихна широко. Самочувствието й за тези три седмици, през които не бе виждала Джейсън, постепенно се възвръщаше, а заедно с него и чувството й за хумор. Тя се завъртя като професионален манекен, за да демонстрира късата си дънкова пола.

— Какво ще кажеш пък за новия ми тоалет?

— Бих убила човек заради него, ако се продаваше в магазина! Кейт, сигурна съм, че най-после ще станеш богата, когато тези дрехи излязат на пазара.

— Надявам се всичко да тръгне нормално — отвърна с въздишка Кейт. — Предстои ми дълъг път с един от нашите търговски представители. В началото представяме колекцията в Далас, след това в Атланта, Хюстън и накрая в Ню Йорк. Днес обсъждахме подробностите и с манекенките, които ще пътуват с нас. Беше толкова вълнуващо!

— Не се и съмнявам. Хайде да пийнем по чаша кафе и ще ми разкажеш всичко. Имаш ли време?

— Разбира се, днес е събота. Майка ми ще спи до късно и аз реших да я изненадам с новия си външен вид.

— Хм, изглеждаш по-възрастна. Внушаваш респект… приличаш повече на дизайнер.

— За тези думи заслужаваш да те черпя един кроасан с боровинки — усмихна се Кейт и я хвана за ръката.

Кафенето „При Мария“ беше собственост на Мария Родригес — жена на средна възраст с мексикански произход, изключително амбициозна. Малкото й заведение беше добре познато в целия Южен Тексас и бе особено популярно сред шофьорите на големи тежкотоварни камиони. Носеха се слухове, че след като съпругът й я изоставил с три деца, тя успяла да убеди един от най-свидливите банкери в града да й отпусне заем за построяване на кафенето само срещу ипотеката на нейната стара кола и една диамантена игла за вратовръзка. Децата й вече бяха завършили колеж — двете й дъщери бяха лекарки, а синът й — известен писател. Напоследък Мария подхвърляше на постоянните си клиенти, че смятала да се пенсионира, но никой не приемаше думите й на сериозно.

— Кроасаните с боровинки са с малко протеини, момичета. Подходящи са за следобеден чай, но не и закуска.

Мария сложи на масата пред Кейт и Чери две чаши кафе и каничка прясна сметана.

— Трябва да си хапнете бекон и пържени яйца.

— Добре, телешка пържола и пържени яйца — рече Кейт.

Седящият наблизо фермер се обърна и й махна с ръка.

— Кейт, благодаря ти, че закусваш с пържола. С това помагаш на закъсалия ни бизнес.

— Няма защо, Боб. И ние като теб имаме само няколко крави, които не ни помагат особено да си плащаме сметките.

— Едва ли имаш нужда от помощ, щом можеш да шиеш толкова добре — въздъхна Мария и прокара ръка през прошарената си коса.

— Не ми прави подобни комплименти — отвърна Кейт и наля сметана в кафето си. — Може да придобия прекалено голямо самочувствие.

— Не се тревожа от това. Бих искала да ми ушиеш пола като твоята. Цената няма значение. Също така и блуза като твоята…

— Мария, не бих ти ушила скъпи дрехи. Не и след безплатните закуски и колите, с които ме тъпчеше като дете.

Мария се наведе над нея.

— Слушай какво, дъще. Без майка ти моите малчугани щяха да ходят на училище облечени в парцали. Тя ми вземаше за дрехите им толкова пари, колкото можех да й дам. Никога няма да забравя услугите, които ми е вършила, така че по-добре ще е да млъкнеш. Искам скъпа пола, имам достатъчно пари, за да си я поръчам, а ти ще ми я ушиеш. Не го ли направиш, така ще се разкрещя, че съм дискриминирана, че може да ме чуят във Вашингтон.

Кейт избухна в смях.

— Дискриминация?! Как ли пък не! Нима има по-обичана от жена от теб в Сан Фрио?

— Знам това, скъпа. Договорихме се, нали? Ще ми ушиеш пола, знаеш ми размерите. Този път аз съм ти клиент без привилегии и си плащам, колкото струва.

— Добре, добре, признавам се за победена — въздъхна Кейт. — Какъв цвят искаш да бъде бродерията?

— Синьо и розово.

— Ще стане, но не точно сега. Имам много работа във фабриката, защото трябва да завърша колекцията си преди есенното търговско изложение в Ню Йорк.

— Аз не бързам — махна с ръка Мария. — Отивам да ви приготвя закуската.

— Интересна жена — рече Кейт.

— За теб има ли някой, който да не е интересен? — усмихна се Чери. — Ти прекрасно се разбираш с всички хора, независимо какви са те.

— Моят баща работеше за Джейсън — напомни й Кейт. — Работниците на ранчото са от всички възможни раси и цветове на кожата. Имаше дори един работник от западните индиански резервати. Старият Донован може да е имал много чепат характер, но не е бил расист. Казвал е, че всеки човек си е човек, независимо при какви условия и къде се е родил. Днес Джейсън разсъждава по същия начин.

— Е, може би за първи път разбирам, че и той има някаква добродетел — мрачно отвърна Чери.

Сърцето на Кейт ускори ритъма си.

— Как върви работата в ранчото? — попита тя, опитвайки се въпросът й да прозвучи само като обикновено любопитство.

Очевидно Чери нямаше представа за промяната в отношенията им, а и Кейт не смяташе да разисква проблема си с нея.

— Напоследък Джейсън е непоносим — въздъхна Чери. — Около него просто е невъзможно да се стои. Можеш ли да си представиш? Видях оня ден Ред Бъртън да се крие от него, а той беше един от малкото хора, които можеха да говорят с Джейсън. Мърмори, ругае и гледа злобно. Вече не се храни при нас, а си взема нещо от хладилника и веднага излиза. Бяхме му много благодарни, когато обяви, че ще прекара няколко дни в Монтана, но тази сутрин се прибра и настроението му беше същото, както и преди.

Чери отпи от кафето си и поклати глава.

— Смятам, че е влюбен, няма друга причина, за да се държи по този начин.

— Така ли? — промълви Кейт и почувства, че й прилошава.

Мисълта, че може би Джейсън е имал връзка с друга жена и затова е искал да се отърве от нея, й се струваше ужасна.

— Не знам ти какво си мислиш, но на мен ми се струва, че е така. Интересно е само в коя е влюбен, защото не се среща с никого. Тази сутрин Джийн го попита дали ще идва у вас. Джейсън му хвърли мрачен поглед, влезе в кабинета си и така затръшна вратата, че свали картината от стената.

На Кейт й се прииска да закрещи от радост. Ако Джейсън наистина тъгуваше за нея, не можеше да е влюбен в друга жена.

— Странно наистина — съгласи се невинно тя. — Но все пак той не е човек, с когото се живее лесно.

— Благодаря, открих сама това през последните месеци.

Чери се облегна назад и избърса пълните си устни със салфетката.

— Кейт, аз и Джийн имаме голяма нужда от твоята помощ.

— Разбира се. Ще направя всичко, каквото мога.

— Чудесно! Знаех си, че ще ми отговориш така — усмихна се Чери. — Джийн е поканен на една изложба, за да представи няколко от своите работи. Знаеш ли, че Джейсън заминава за около месец в Австралия?

— Да, спомена ми нещо такова…

— Добре, проблемът е в това, че изложбата съвпада с отсъствието на Джейсън, по време на което той му е забранил да напуска ранчото. Гейб отлично може да се справи и без Джийн, но пък Джийн не иска да се кара с брат си. През всичките тези години Джейсън го е издържал и му е помагал прекалено много, за да му откаже точно в този момент. От друга страна, тази изложба ще бъде една гигантска крачка в неговата кариера на художник. Това е всъщност и молбата ми. Трябва да поговориш с Джейсън и да го помолиш да направи този компромис. Ти си единственият човек, който може да говори с него.

Кейт вече търсеше думите, с които да каже на Чери, че са се разбрали да не се срещат повече, но те не идваха в съзнанието й. Желанието й да види Джейсън се оказваше много по-силно.

— Смятаме да организираме в негова чест малко парти довечера — прекъсна мислите й Чери. — Хем да му пожелаем приятно пътуване, хем да потърсим някакво разбирателство. Според Шийла, че ти си единственото добро лекарство за неговия темперамент. Смятам, че Джейсън няма да има нищо против, ако дойдеш.

— Той ли каза това? — попита предпазливо Кейт.

— Не, защото пазим всичко в тайна. Защо трябва да го питаме? Винаги си била добре дошла.

— Ами…

Кейт усети, че бузите й се изчервяват.

— Чери, не искам да се намесвам, това е…

— Кейт, но какво говориш?! Ти вече си почти част от нашето семейство. Моля те, ела! Джейсън винаги се вслушва в това, което му кажеш. Моля те! Направи го заради Джийн.

Кейт въздъхна тежко. Знаеше, че не може да откаже, и упорството й бе безсмислено. Може би пък Джейсън щеше да омекне, като я видеше след почти месец раздяла.

— Добре, ще дойда…

— Чудесно. Облечи си нещо по-официално и заповядай за вечеря около шест и половина. Ще бъде нещо като партитата, които Джейсън организира за своите богати приятели.

— Но Чери, не знам как да се държа в такива случаи…

— Нито пък аз, но Джийн ще ни каже какво да правим. Не се тревожи, всичко ще бъде наред. Искаш ли да изпратя някое от момчетата да дойде да те вземе?

— Не, благодаря. Вече имам кола.

— Кола?!

— Да, купих си на изплащане четиригодишен форд. Заплатата, която получавам, ще ми е напълно достатъчна, за да си плащам вноските. Така вече си имам собствено превозно средство. Не е нещо супер, но в сравнение със старата кола е истински шик.

— Предполагам, че е така, Кейт. Е, моите поздравления! Значи вече си успяла в живота. Обзалагам се, че твоята колекция ще е истински хит на пазара. Впрочем аз също искам да ми ушиеш пола. Само че със зелена и черна бродерия.

— Нали чу, че нямам време.

— Не бързам, когато стане.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Кейт, вече виждам как си заела първите страници на модните списания.

— Ами ако купувачите не харесат колекцията ми. Ще ме видиш как седя на тротоара и се моля някой да купи дрехите ми. Чери, трябва да разбереш, че никой не използва тази година фолклорни мотиви и бродерия. Всички щамповат или слагат някакви цветни апликации. Не знам какво ще правя, ако се проваля. Толкова труд ще отиде на вятъра…

— Кейт, какво говориш?! Сигурна съм, че ще се продават. Мария, кажи й и ти.

Мария Родригес поднесе закуската им и отново се подпря на масата.

— Бих си заложила заведението, че тези дрехи ще се продават — каза сериозно тя. — Само се погрижи да има по-големи номера, за да стават и на дебелани като мен.

— Нима се смяташ за дебела? — засмя се Кейт. — Мечтая си да изглеждам като теб на твоите години. Нали така, Боб?

Фермерът, който седеше наблизо и изучаваше пищната фигура на съдържателката, кимна с глава и по лицето му се разля широка усмивка.

— Не се занасяй с мен, Кейт, а закусвай, прибирай се у вас и започвай да ми шиеш полата. Скоро ще има танцова забава, в която смятам да участвам. Боб, ще ми станеш ли кавалер.

— Разбира се — отзова се фермерът. — Само трябва предварително да купя няколко матрака, за да има на какво да паднеш.

— Ах, ти негодник — закани му се Мария с пръст. — Повече никакво бренди в кафето.

Кейт и Чери я изчакаха да се отдалечи и обсъдиха последните местни новини. След около половин час платиха и излязоха от кафенето.

 

 

— Надявам се, че все някак ще преживея това парти — каза Кейт на майка си, когато излезе от стаята си.

Роклята й бе една от тези, които сама си беше ушила и смяташе, че никога няма да облече. Тя по-скоро бе експеримент в шиенето на официален тоалет. Кейт осъзнаваше, че стилът й бе елегантен и представителен, но все още нямаше самочувствие за маниерите си. Досега никога не беше присъствала на официално празненство.

— Тази черна рокля е прекрасна! — възкликна майка й. — Бях забравила, че си я ушила.

— Не приличам ли на вещица, тръгнала за сборище? — мрачно попита Кейт. — Господи, дано не са дошли някои от градските приятели на Джейсън! Веднъж един от тях ме попита колко прасета имаме и как ги викам, за да ги нахраня.

— Не се тревожи за това. Джейсън няма да позволи на никого да те притеснява. Изглеждаш великолепно, само ето тук малко от червилото ти се е поразмазало.

— Не съм ли си сложила прекалено много грим?

— Не питай мен, скъпа. Знаеш, че никога не съм се гримирала. Прическата ти ми харесва, макар и да не съм сигурна, че Джейсън ще я одобри.

— Чудя се дали той няма да подскочи до тавана, когато взема страната на Джийн — рече Кейт с бледа усмивка. — Струва ли си изобщо да ходя, след като той държи да стоя на разстояние от него?

— Предполагам, не ти е казал, че не иска повече да сте приятели. Единственият начин да разбереш какво чувства сега към теб, е сама да го попиташ.

— Чери ми каза, че непрекъснато бил вдигал скандали, но това е нещо типично за него.

Мери я погали по косата.

— С Джейсън имахте много добро приятелство. Не вярвам да иска напълно да се откаже от него.

— А това трябва да узная тази вечер, нали?

Кейт погледна нервно часовника си.

— По-добре ще е да тръгвам, за да не закъснея. Пожелай ми късмет.

— Скъпа, никой няма да изглежда по-добре от теб. Нямаш нужда да ти пожелавам късмет. Мога да ти кажа само „приятно прекарване“.

— Благодаря, мамо.

Кейт си наметна прозрачния шал, който бе аксесоар към роклята й.

— Прекрасна си.

— Надявам се, че Джейсън няма да ме изхвърли още от вратата.

— Глупости! Хайде, тръгвай вече!

Кейт кимна и излезе. Докато шофираше по криволичещия прашен път, който водеше към къщата на Донован, притеснението й нарасна. Колкото повече приближаваше входа на имението, толкова по-зле се чувстваше. Добре знаеше, че когато Джейсън кажеше „не“, никой не биваше да му противоречи. Той би могъл да я унижи жестоко пред гостите си.

Пред къщата бяха паркирани още две коли — черен луксозен линкълн и яркочервена спортна кола, чиято марка Кейт не успя да определи. След като спря малко встрани, тя излезе бавно и тръгна към предната веранда. Имаше чувството, че е облечена неподходящо, беше с понижено самочувствие и ужасно нервна. „Господи, защо приех да дойда?!“ — беше въпросът, който измъчваше съзнанието й.

Пое си дъх и натисна бутона на звънеца. Шийла отвори вратата и щом я видя, изражението й веднага стана загрижено.

— О, скъпа, изглеждаш прекрасно — каза тихо тя. — Но никой не е облечен официално и Чери не се осмели да предупреди Джейсън, че те е поканила.

— Господи! По-добре ще е да си вървя… — смънка Кейт и се изчерви от неудобство.

— Кейт!

Чери се появи в синя копринена блуза и дънки.

— Влизай, защо стоиш на прага? Шийла, нещо кипи на печката. Кейт, прекрасна рокля! — възкликна тя, когато останаха насаме.

— Да, но защо ти си облечена така?

— Принудена бях — нервно оправи косата си Чери. — Всички дойдоха с ежедневни дрехи и аз веднага се преоблякох. Но ти изглеждаш фантастично, честна дума. Купила си си и ново червило…

Чери я хвана за ръката и я поведе към гостната.

Първото нещо, което Кейт видя, беше Джейсън. Той седеше в центъра на дългата елегантна маса от черешово дърво и говореше нещо на млада блондинка. Беше облечен в копринена риза и черна жилетка. Изглеждаше впечатляващо.

Джийн седеше срещу брат си. Присъстваха още двама по-възрастни мъже и една жена с побелели коси и червено-чер свободен костюм.

Всички вдигнаха учудено глави и Кейт веднага почувства, че мястото й не е тук. „Слава богу!“ — въздъхна тя, когато видя Джийн да се изправя.

— Изглеждаш прекрасно, Кетрин.

Той й подаде ръка и я придружи до съседния на неговия стол.

— Нека първо те представя на нашите гости.

Кейт тръгна напред с разтреперани крака, мобилизирайки всичките си сили, за да не припадне. Кръвта биеше толкова силно в ушите й, че дори не чуваше имената на присъстващите. Блондинката я погледна презрително, по-възрастната дама й кимна сухо, а двамата мъже учтиво се представиха и продължиха разговора си.

Чери седна до нея, стисна й силно ръката под масата и й се усмихна съчувствено. Кейт усети, че пръстите на Чери треперят и са леденостудени. Всичките й планове за вечерта очевидно бяха провалени, а Джейсън изглеждаше бесен.

— Добър вечер, мис Уитмън — поздрави я той с режещ тон и й отправи усмивка, каквато Кейт не беше виждала до този момент. — Извини ме, но не си спомням да съм те канил на вечеря.

Кейт прехапа устните си до болка. Малко й оставаше да избухне в сълзи, но те не идваха, защото тя отчаяно търсеше какво да му отговори.

— Аз я поканих — каза рязко Чери. — Джейсън, нямах представа, че ще си говорите единствено за бизнес. В момента, когато разбрах това, вече бе прекалено късно да я предупредя.

— Кейт е наша съседка и е винаги добре дошла тук — добави Джийн. — Израсли сме заедно и ние я чувстваме като член от семейството.

— Скоро тя ще стане известен моден дизайнер — поясни Чери, придобила смелост от подкрепата на съпруга си.

— Предполагам, че ти сама си ушила това — обади се блондинката и огледа тоалета й.

— Да, но доста отдавна…

— Много добре. Много добре, скъпа. Но честно да ти кажа, не бих облякла такава рокля. Повечето проститутки в Хюстън се движат с подобни неща.

Кейт тъкмо се готвеше да й отвърне с някоя солена ругатня и окончателно да съсипе вечерта, когато възрастната жена се усмихна леко и попита:

— Дафне, това от личен опит ли го знаеш?

— Моля?! — ококори очи блондинката.

— Жералдин! Веднага й се извини! — изръмжа единият от по-възрастните мъже.

Жералдин вирна брадичка.

— Млъкни Харолд! Ако Дафне иска да бъде груба, някой трябва да я сложи на мястото й.

Тя се обърна към Кейт.

— Скъпа, роклята ти е прекрасна, не обръщай внимание на Дафне.

Ако можеше, Кейт щеше да скочи и да я прегърне, но в момента всичките й сили бяха погълнати от опитите да спре сълзите си. Успя да кимне на жената с побелелите коси и сведе глава, за да прикрие очите си.

Джейсън гледаше към Кейт с изражение, което накара и Чери да се втренчи в пода. Никога не бе предполагала, че той би могъл да се държи толкова грубо и с нея.

— Ето, пристига и основното ястие — обяви Шийла и влезе с огромно плато печено телешко. — Това е един от най-големите бикове, които имахме в ранчото. Радвам се, че вече е минал през фурната, защото веднъж се опита да ме набучи на рогата си.

Тя погледна към Кейт и усмивката й замръзна. Може би щеше да каже нещо в нейна защита, но опасният блясък в очите на Джейсън я накараха да остави платото по средата на масата и да се върне в кухнята.

Поде се разговор за кулинарните умения на Шийла и за превъзходния вкус на месото. Кейт механично дъвчеше. Все още не смееше да вдигне глава и се бореше с желанието да скочи и да хукне към входната врата. Добре разбираше, че това нищо няма да й помогне. Подобна страхлива постъпка щеше само още повече да я унижи пред гостите на Джейсън.

Кейт откри, че вече го мрази. Чувстваше, че е готова да го мрази до края на живота си. Джейсън съзнателно я бе обидил грубо пред толкова непознати хора. Бе й доказал, че разликата между техния начин на живот е огромна. Кейт мразеше и гостите му. Не би могла да се движи в тяхното общество.

Чери и Джийн напразно се опитваха да я заговорят. Кейт седеше мълчалива и напрегната, сякаш очакваше някой да я удари. Усещаше почти физически по тялото си погледа на Джейсън и от това й прилошаваше. Не можеше да разбере мотивите му да се държи така.

— Кейт, ужасно съжалявам — прошепна Чери в ухото й.

— И аз също — добави Джийн достатъчно силно, за да го чуе Джейсън. — Чери е сметнала, че ако Кейт е тук, ти, братко, няма да ми попречиш да участвам в изложбата. Разбира се, никой не е очаквал, че можеш да бъдеш толкова груб и с нея. Смятахме, че сте приятели.

Той остави салфетката си и впи погледа си в Джейсън.

— Възнамерявам да участвам, независимо дали ти го желаеш или не!

— Много добре, Джийн — усмихна се бледо Кейт и бавно се изправи на разтрепераните си крака. — Време беше да му покажеш, че той не е единственият мъж в къщата. А ти, Чери, няма за какво да ми се извиняваш. Знам, че искаше единствено да помогнеш на Джийн.

Кейт се обърна към по-възрастната жена.

— Госпожо, не ви познавам добре, но виждам, че имате добри обноски. Много по-добри от тези на младата госпожица. Парите могат да купуват всичко — от спортните коли до скъпите дрехи, но не и културно поведение.

— Много си груба за годините си — измърмори Дафне и отметна кичур руса коса от очите си.

— А ти си жестока. Надявам се, че ти е доставило удоволствие да ме нараниш, но никога няма да бъдеш истински щастлива.

Дафне сведе поглед и не каза нищо повече. Джейсън също остана мълчалив.

Кейт събра остатъка от гордостта си, обърна се и тръгна към изхода. Сърцето й биеше оглушително и тя се страхуваше, че всички в гостната го чуват. Едва прекрачила прага, сълзите рукнаха свободно по бузите й. Едва не се строполи по стълбите, опитвайки се колкото се може по-бързо да излезе от къщата.

Слънцето се беше скрило зад хоризонта. Оранжевото сияние на запад бързо потъмняваше. Щурците вече се надпяваха, а някъде в далечината се чуваше мученето на стадата. Но Кейт не чуваше нищо друго, освен бясното биене на сърцето си. Мислено се укоряваше, че не беше се вслушала в инстинктите и предчувствията си. Ако бе го направила, щеше да си спести унижението и новата рана, която се бе отворила в душата й.

Вече се бе приближила до колата си, когато зад нея се чуха бързи, тежки стъпки. Секунда след това някой силно стисна китката й и я изви, принуждавайки я да се обърне.

Кейт изтръпна, когато видя разкривеното от яд лице на Джейсън.

— Пусни ме! Пусни ме веднага или ще викам! — опита се да се освободи от желязната му хватка. — Проклет да си, Джейсън Донован! Надявам се по-скоро да умреш, защото не мога да те гледам!

Той я притисна към колата й с тежестта на тялото си.

— Да не си мръднала! Няма да ти позволя да си тръгнеш, преди да си се успокоила.

Кейт едва си поемаше дъх. Очите й бяха плувнали в сълзи, гримът по бузите й се бе размазал, а в гърлото й бе заседнала огромна буца.

— Всичко това беше идея на Чери — промълви дрезгаво. — Нямах представа, че ще се срещна с Великия инквизитор или пък че ще трябва да бъда унижена от последното му завоевание.

— Какво завоевание?! — намръщи се Джейсън.

— Блондинката, която седеше до теб. Пожелавам ти щастие с нея, Джейсън. Тя е точно твоят тип — малка мръсница, жадна за пари, която влиза в леглото на всеки мъж, от който има някаква изгода. Мисля, че е по-лоша дори и от Мелъди, но ти трябва сам да се убедиш в това…

Джейсън едва се сдържа да не избухне. Кейт не можеше да знае, че блондинката е годеница на един от неговите по-възрастни приятели, а дискусията, която водеха по време на вечерята, изцяло бе посветена на общия им бизнес. „Проклет да съм, ако й кажа! Това няма да ми помогне с нищо.“ Изведнъж ужасно му се прииска да я прегърне. През последните три седмици бе осъзнал, че Кейт може да се превърне в негова ахилесова пета. Сега беше готов да приеме дори и това нелепо обвинение, но да я задържи по-далеч от себе си.

Рязко я пусна и се отдръпна назад, за да си запали цигара.

— Аз си падам по блондинките, скъпа — каза й с иронична усмивка и се обви в облак дим. — Трябва да започнеш да свикваш с мисълта, че русите жени са част от живота ми. Нали не трябва да ти обяснявам подробностите?

Кейт мъчително преглътна. Сълзите замъгляваха зрението й, но това беше за добро, защото не искаше да вижда лицето му.

— Не, не трябва нищо да ми обясняваш, Джейсън. Съжалявам, че провалих вечерята ти и се държах като пълна глупачка. Чери ме помоли да дойда и аз сметнах… сметнах, че измина достатъчно дълго време… и че няма да имаш нещо против, ако… ако вечерям с вас.

Гърлото й пресъхна и тя се извърна.

Джейсън се напрегна.

— Откъде знаеш какво мисля аз? Казах ти какви ще бъдат отношенията и ако смятах, че трябва да дойдеш вкъщи, щях сам да те поканя.

— Е, очевидно не съм се вслушала добре в думите ти.

Кейт отвори вратата на колата си и купето се освети с мека светлина.

— Разбирам, че съм изпаднала в заблуждение…

— Не идвай повече тук, Кетрин — тихо каза той. — Не ми е приятно да ти причинявам болка.

— Ние бяхме приятели, забрави ли? Трябва ли сега да се правим, че не се познаваме само заради една целувка?

Джейсън въздъхна и поклати глава.

— Нещата не са толкова прости и не се опитвай да ги усложняваш допълнително. Казах ти вече, че не искам да идваш тук — процеди през зъби. — Не можеш ли да го разбереш?! Защо трябва да ми висиш на врата като някаква влюбена тийнейджърка?

Вместо да влезе в колата си и да си тръгне, Кейт неудържимо се разрида.

Всички задръжки на Джейсън отидоха по дяволите. Той захвърли цигарата си, изруга и протегна ръце към нея.

Кейт изненадано го погледна и секунда по-късно устните му се впиха в нейните.

Джейсън беше груб, но тя нямаше нищо против. Устата я заболя, но това беше сладка болка. Импулсивно обви врата му и се отпусна безволева в обятията му.

— О, Господи! — прошепна Джейсън в ухото й. — Не мога повече да устоя на това…

Бедрата им се допряха и Кейт усети, че той е възбуден, но това само разпали и нейната страст. Джейсън губеше контрол над себе си и мускулестото му тяло потреперваше. Устните му продължаваха да завладяват нейните, а езикът му ритмично навлизаше в устата й.

— Кейт… О, Кейт — изстена той и я притисна по-силно към себе си.

Сълзите й вече струяха като горещи солени поточета. Кейт също стенеше — от страст, от копнеж, от удоволствие. Джейсън обхвана гърдите й и твърдостта на зърната й го доведе до неописуем възторг.

— Проклета малка глупачка! — изръмжа той, прекъсвайки целувката. — Бих могъл да те любя още тук, пред очите на бога и на целия свят, а ти дори не разбираш защо не искам да се срещаме.

Гласът му беше изпълнен с неприкрита ярост.

— Толкова съм възбуден, че едва стоя прав. Почувствай ме, Кейт! Почувствай какво правиш с мен!

Джейсън притисна ханша й към внушителната подутина в слабините си.

— Ти си девствена, забравили? Нима мислиш, че мога да правя любов с теб, без да се интересувам от последствията.

— Те не ме интересуват… — прошепна Кейт и се надигна на пръсти, за да потърси устните му.

— Да, но мен ме интересуват. Същото рано или късно ще се случи и с теб.

Той плъзна уста надолу по шията й.

— Три седмици! Господи, струва ми се, че са минали три години! Кейт, би трябвало да те мразя за това, което правиш с мен!

— Не го правя нарочно, Джейсън. Всеки е уязвим понякога.

— Не и аз. Не и заради теб.

Джейсън си пое дълбоко дъх и се отдръпна назад, за да спре треперенето на тялото си.

— Махни се, Кейт! Не се връщай никога! Не искам да те виждам!

— Защо толкова се страхуваш от мен, Джейсън?! Не представлявам никаква заплаха за теб.

— Не се страхувам от никого. Казах ти, че не искам да се обвързвам с теб.

— Джейсън, толкова си праволинеен. Ти никога не можеш да допускаш грешки, никога не можеш да загубиш контрол над себе си. Винаги се стремиш към перфекционизъм и същевременно го изискваш и от хората, които са около теб. Нима си решил да прекараш живота си съвсем сам? Ако толкова го желаеш, няма да имаш никакви проблеми да го постигнеш.

— Кейт, аз не искам никой да ме обсебва. Още по-малко желая да имам връзка с девствено момиче, което дори не знае как да се облече, когато бъде поканено на вечеря.

Тези думи вече преляха чашата на търпението й. Джейсън беше използвал срещу нея всичките си оръжия и последното най-после се бе оказало ефикасно. Кейт замахна и го удари с цялата си сила по бузата.

— Върви си вкъщи — каза хладно той след кратко мълчание.

— С удоволствие. Животът ми наистина ще бъде много по-хубав, ако не се срещам с теб. Благодаря ти все пак, че беше искрен с мен.

Кейт влезе в колата си, включи двигателя, отвори прозореца и процеди през зъби:

— Сбогом, Джейсън!

Натисна педала на газта и потегли в облак прах.