Сюзън Кайл
Диамантената шпора (22)

Двадесет и втора глава

— Предполагам, никога не ти е хрумвала мисълта, че майка ти може да е имала достатъчно основателна причина.

— Да, тя трябва да е имала причина. Да се спаси колкото се може по-бързо.

— Добре, както искаш. Инатът ти е отвратителен, но аз няма да правя никакви опити да те променям. След като майка ти умре, никой няма да узнае истината. Дори и ти.

Джейсън не каза нищо, а Кейт тържествуваше, защото това беше добър знак. Когато той мълчеше, това означаваше, че обмисля възможностите.

— Трябва да тръгвам — каза Кейт, изпи последната си глътка кафе и се изправи. — Вече закъснявам.

Джейсън угаси с въздишка цигарата си.

— Добре, да тръгваме. Ще те закарам. Фабриката ми е на път.

Кейт го прегърна през кръста. Чувстваше се ужасно щастлива.

 

 

Джейсън пристигна в стола точно в единадесет и половина. Изглеждаше уморен, а на лицето му се бяха появили няколко нови дълбоки бръчки. Въпреки това, на устните му се появи обичайната усмивка, когато Кейт сложи пред него сандвич с телешко и чаша кафе.

— Предполагам, че не ти е провървяло особено?

— Вече ме познаваш отлично, Кейт.

Той хвана ръката й и започна разсеяно да я гали.

Тя забеляза странното му изражение.

— Какво става? Да не би червилото ми да се е размазало?

— Не, ти винаги изглеждаш прекрасно дори и без грим. Работата е там, че се провалих в банката.

— Някаква светлина в тунела?

— Да. Публичен търг.

Сърцето й се сви, защото знаеше какво означава за него „Диамантената шпора“.

— Сигурно ли е или е само възможност?

— Дори и да започна да плащам вноските си, това ще означава отново да продавам животни, а продавам ли ги, практически ликвидирам ранчото, защото ще остана без крави за разплод. Смятам да тръгна за Хюстън и да потърся пари от няколко собственици, на които преди съм правил услуги. Ако там не се получи нищо, ще замина за Оклахома, а последният ми шанс е Монтана. Това е доста голямо пътуване, и то тъкмо преди Коледа, но друг избор нямам. Не мога да остана тук и да стоя бездеен. Видя, че всички местни бизнесмени вече потриват ръце и очакват да купят „Диамантената шпора“ на безценица.

— Мога ли да дойда с теб?

— Не, съжалявам, скъпа. Известно време трябва да се концентрирам единствено върху бизнеса, а когато ти си наоколо, това е доста сложна работа.

Кейт положи глава на рамото му, без да обръща внимание на любопитните погледи на присъстващите.

— Кога смяташ да тръгнеш?

— Веднага щом се разбера с Гейб, тръгвам за летището. Не се тревожи, ще ти се обаждам всяка вечер. Надявам се, че този път и на мен някой ще подаде ръка.

— Джейсън, помисли пак върху това, което ти казах. Имам над тридесет хиляди в банката, които сега и без друго няма за какво да използвам.

Джейсън сложи пръст на устните й.

— Вече говорихме по този въпрос. А сега ще ме изпратиш ли или трябва да те целуна пред тази публика?

— Нямам нищо против и двете неща.

Той се засмя и поклати глава.

— Хайде, ела в колата да те нацелувам набързо.

Влязоха в мерцедеса и се целуваха, докато устните им се подуха.

— Господи, колко е хубаво! Ще ми липсваш, сладкишче!

— И ти на мен. Обещаваш ли, че ще ми се обаждаш всяка вечер?

— Можеш да се обзаложиш, че ще го правя. Ако искаш, извикай Мери да спи при теб, за да не се страхуваш.

— Майка ми има много нови приятелки и всяка вечер ходи на гости или посреща гости. Струва ми се дори, че понякога забравя, че има дъщеря.

— Може би не иска да те безпокои. Нали и тя някога е била младоженка.

— Предполагам, че е така — въздъхна Кейт. — Не флиртувай с други момичета.

— Едва ли ще имам време за това. Повече се тревожа за теб, сладкишче. Не поглеждай други мъже с тези убийствени очи.

— Моите очи ще си бъдат точно тук и ще те чакат с нетърпение. Те не заслужават да бъдат използвани върху друг мъж.

Кейт удържа обещанието си около две седмици, защото в деня, в който получи заплатата си, използва чара си и убеди президента на местната банка, мистър Бейкър, да приеме спестяванията й като вноска по дълга на „Диамантената шпора“. Пълничкият мъж й обеща да пази пълна тайна, но Кейт добре знаеше, че Джейсън нямаше да миряса, докато не разбере откъде са дошли тези тайнствени пари. Разчиташе да го убеди, че в името на общото им бъдеще не може да го остави да загуби ранчото.

По-късно тя се отби в малката тухлена къща на Джийн и Чери, за да им разкаже какво бе направила.

— Господи! Джейсън ще побеснее, като разбере! — потвърди опасенията й Джийн.

— Знам, но какво друго можех да сторя. Не мога да чакам да обявят „Диамантената шпора“ за продан.

— Напълно те подкрепям и ако имах някакви средства, бих постъпил по същия начин.

— Толкова съм щастлива, че си го направила, Кейт — усмихна се Чери, внасяйки поднос с кафе и сладки.

Все още не й личеше много, че е бременна, но гърдите й бяха станали по-едри и по бузите й имаше червени петна.

— Джейсън е твой съпруг. Защо ще има нещо против да му помогнеш?

— Явно още не познаваш брат ми — намеси се Джийн. — Той е толкова горд, че ако беше тук и разбереше, веднага щеше да й върне парите.

— Но аз вече приключих сделката — напомни му Кейт. — Как ми се иска Джейсън да беше по-отстъпчив. Преди да замине, се опитах да го убедя, че трябва да отиде да види майка ви, но не успях.

— Ако той не го направи до един-два месеца, аз ще отида — решително заяви Джийн. — Никой от нас не знае какво всъщност се е случило. Татко никога не ни е говорил за нея.

— Тя може да изненада и двама ви и някой ден да пристигне тук — каза Чери. — На нея като майка едва ли й е безразлично какво е станало със синовете й.

— Джийн, ти мразиш ли я? — попита Кейт.

— Странно е, но не изпитвам нищо към нея. Бях прекалено малък, когато ни напусна, и не разбирах какво всъщност се е случило. Може би трябва да я мразя заради това, което е причинила на Джейсън. Той винаги ме е защитавал, но него нямаше кой да го защити.

Кейт почувства, че огромна буца засяда в гърлото й. Стана й още по-болно, когато Чери смени темата и започна да говори за плановете си около раждането на детето. Кейт все още страдаше от загубата на своето бебе и разчиташе, че може би отново ще има шанс да стане майка. Обнадеждаваше я фактът, че месечният й цикъл бе закъснял и сутрин имаше леко гадене.

 

 

Изминаха три самотни седмици, през които единствената й радост бяха телефонните разговори с Джейсън. В деня, в който той трябваше да се върне, Ред Бъртън й предложи да я придружи до летището.

Още щом зърна Кейт сред посрещачите, Джейсън пусна пътната си чанта на земята, втурна се към нея, вдигна я на ръце и я завъртя.

— Каква приятна изненада — измърмори той и се наведе към устните й. — Получавам десерт, а все още не съм обядвал.

— Липсваше ми, Джейсън.

— И ти на мен, скъпа. Тези три седмици сякаш нямаха край.

— Тогава не пътувай никъде без мен.

— Ще се опитам да го направя в близките петдесет години — усмихна се Джейсън и огледа новата й черно-бяла рокля. — Хубава е. Сигурно пак е твое дело.

— И още как. Уших я на машината, която ти ми купи. Мечтая си някой ден да имаме момиченце, за да му шия различни неща.

— Това не е лошо като идея, но може бе ще имаме момченце.

— Ще взема и това предвид.

Той сложи ръка на рамото й.

— Трябва да ти кажа, че малко се поизмъкнахме от блатото. В себе си имам чекове, които ще ни помогнат да работим поне още шест месеца. Дотогава новите породи, които създавам чрез кръстоска с бизони, ще започнат да дават плодове.

Кейт забави крачката си и усмивката й замръзна. Молеше се да не е направила фатална грешка, като му е прехвърлила всичките си спестявания. Знаеше, че мъжката гордост е твърде деликатно нещо. Особено когато ставаше дума за мъж като Джейсън. Внимателно се вгледа в тъмните му очи и съвсем малко й оставаше да му разкаже всичко. В последния момент се отказа и реши да остави този труден разговор за по-късно.

— Здрасти, шефе — избоботи зад тях Ред Бъртън.

— Ти пък какво, по дяволите, търсиш тук?!

— Докарах мис Кейт — невъзмутимо отвърна той. — Моля заповядайте оттук. Пикапът е паркиран съвсем наблизо.

Джейсън измърмори нещо неразбрано и захвърли чантата си в каросерията.

— Господи, никога не съм разбирал какво ме кара да те държа на работа!

— Ще ти кажа, шефе. Сигурно смяташ, че трябва да ми се отблагодариш, че те спасих от онази гърмяща змия.

— Хайде тогава, спасителю! Сядай зад волана.

 

 

Тази нощ Джейсън люби толкова нежно и страстно Кейт, че след това тя дълго трепереше от неописуемо удоволствие.

— Щастлива ли си? — прошепна й той, любувайки се на лицето й, осветено от лунните лъчи.

— Повече от щастлива. Всеки път става все по-хубаво.

— А ти ме караш да чувствам, че живея. Животът ми започва и свършва с теб. Утре трябва да пазаруваме за Коледа, нали?

— Само ние двамата?

— Разбира се. Ще отидем в Сан Антонио и ще ти извадя кредитна карта на твое име.

— Аз вече си имам.

— Не, сега ти си ми съпруга и ще ползваш семейна карта, на която пише и моето име.

Кейт понечи да спори, но осъзна, че това ще е още нещо, което ги свързва, и само прошепна:

— Добре. Ти печелиш.

— Обикновено така става — засмя се Джейсън.

Кейт отпусна глава на гърдите му и започна да навива на пръстите си тъмните косъмчета. Той пък се зае да целува шията й и само за минути успя да я накара отново да стене от изгаряща страст.

 

 

Когато сутринта Кейт се събуди, Джейсън го нямаше в спалнята. Тя стана, наметна си халата и слезе на долния етаж. Видя го, застанал до масата, на която имаше купчина писма. По всичко изглеждаше, че нещо се беше случило.

— Срещнах мистър Бейкър — изрече бавно Джейсън.

Погледът, който й отправи, предвещаваше неприятности.

— И какво ти каза президентът на банката? — попита Кейт, решена да играе ролята си на невинна докрай.

— Каза ми, че не трябвало толкова да се тревожа. Необходимите плащания били направени още преди седмица. В началото не искаше да ми съобщи от кого, но най-накрая го убедих да го стори.

Тя си пое нервно дъх.

— Джейсън, искам да ти кажа, че това също е и мой дом…

— По дяволите, Кейт, не желая да слушам обясненията ти! Аз съм този, който плаща сметките! Това е мое ранчо. Нямаш никакво право да вървиш зад гърба ми и да създаваш впечатление у хората, че ме държиш под чехъл.

Кейт стисна устни.

— Дори не съм си и помисляла за подобно нещо.

Тя го гледаше право в очите, говореше меко и не правеше резки движения. Беше чела в една книга, че така се правело при самозащита срещу освирепели кучета. Надяваше се да помага и срещу ядосани съпрузи.

— Каквото и проклето нещо да си намислила, сега изглеждам като пълен идиот в очите на хората. Цял живот се опитвам да изтрия от себе си петната, които ми оставиха баща ми с неговия алкохолизъм и майка ми с нейното предателство. И сега, след като нещата от миналото се позабравяха, ще трябва да слушам подмятания, че жена ми ми плащала сметките.

Оказа се по-лошо, отколкото Кейт бе предполагала, но тя все още разчиташе разумът да надделее над яда му.

— Джейсън, ние сме съпрузи. Твоите пари са и мои, а моите…

— Няма да приема пари, получени за работа, заради която си пренебрегнала своя съпруг и детето си!

Кейт се вцепени. Това не беше Джейсън. Тези диви, черни очи не бяха на нейния Джейсън.

— Този въпрос вече сме го обсъждали и няма защо отново да го разискваме.

— Господи, как можа да го направиш?! Не мога да повярвам, че си действала зад гърба ми!

— Защото е много по-безопасно, отколкото пред очите ти. Не можех да стоя и да те гледам как се чудиш откъде да вземеш пари, докато моите си стоят в банката неизползвани.

— Защо не ме остави аз да се справя с положението? Нямаш ли ми доверие, че започна сама да спасяваш ранчото?

— Виж, Джейсън. Знам, че съм наранила гордостта ти и съжалявам за това. Единственото, което исках да направя, бе да ти помогна.

— Но как?! Като ме унижиш пред целия град! Доверих ти се и ти ме предаде. Всички жени сте еднакви и ти не си по-добра от майка ми!

— Добре тогава — въздъхна Кейт. — Щом това е толкова голям проблем, ще отида да си изтегля парите…

— Прекалено е късно за това. Какво си мислиш, че можеш да носиш мъжки панталони? Това ли е?! Щом плащаш заемите, защо не започнеш да вземаш и другите решения? Хайде, управлявай цялото това проклето място!

Зелените очи на Кейт се разшириха.

— Какво да правя?!

— Глуха ли си?! Нали си мъжко момиче, защо не управляваш ранчото? Няма да бъдеш първата жена в Тексас, която го прави! Хайде, какво чакаш?! Издавай заповеди, казвай на всеки мъж какво да върши! Купувай разплодни животни, продавай угоени телета, плащай заплати и организирай цялото проклето счетоводство. Нали жените могат всичко!

Джейсън хвърли шапката си на пода и излезе бързо навън.

Кейт изтича веднага след него, защото не знаеше какво може да последва. Той вървеше с огромни крачки към мерцедеса си и продължаваше да ругае под носа си. Като капак на всичко, в този момент се зададоха Ред Бъртън, Гейб и още няколко каубои.

— Джейсън! Спри! Къде отиваш?!

— Не знам!

— Върни се да поговорим!

Кейт забеляза, че каубоите се бяха спрели и с интерес наблюдаваха разиграващата се пред тях сцена.

— Нямам какво да говоря с теб! По начина, по който се държиш, скоро ще ме накараш да седна зад шевната машина и да шия шибани поли и рокли.

Разнесе се гръмогласен смях и Джейсън се обърна.

— Хей, Бъртън! — изрева той. — Ако пушката ми беше под ръка, нямаше да се хилиш така!

— Да не си посмял да стреляш по хората ми — намеси се Кейт със сериозно изражение. — Щом ще управлявам това ранчо, работниците са мои, нали така?

— Точно така, мисис Кейт! — извика Ред Бъртън и сложи ръка на сърцето си. — Ще вляза в ада, ако това е ваша заповед!

— Хей, Бъртън, ти наистина искаш да ти извия врата!

Джейсън заплашително тръгна към усмихнатия младеж.

— Гейб, спасявай го! — извика изплашено Кейт.

Гейб веднага сграбчи юздите на коня му и каубоите препуснаха надолу.

— Кейт, ти какво искаш?! Да ме подлудиш ли?!

— Мислех, че ме напускаш, и се опитвам да те спра. Но ако толкова го искаш, върви. Само че пътьом си мисли, че всички човешки същества правят грешки, а и ти си човешко същество.

Джейсън стисна зъби и извърна глава.

— Вече направих най-голямата грешка в живота си. Ожених се за теб.

Кейт вдигна брадичката си и се усмихна пресилено.

— Това е твърде успокояващо. Бракът ни е изиграл поне една положителна роля.

— Ти си виновна, че се оженихме. Ако не се влачеше всеки ден на полето, изобщо нямаше да ти обърна внимание. Къде тръгна пък сега? Още не съм свършил.

Кейт мълчаливо влезе в къщата. Когато се изкачи в стаята си, чу как двигателят на колата изрева, а после и гумите изсвириха.