Сюзън Кайл
Диамантената шпора (20)

Двадесета глава

Портретът на Кейт отне на Джийн повече време, отколкото бе предполагал. Едва след Деня на благодарността той най-накрая успя да го завърши. Една вечер, когато с Джейсън бяха сами вкъщи, тъй като Чери и Кейт бяха отишли на гости у Мери, сложи произведението си на статива в дневната и извика брат си, за да му го покаже. Джейсън застина на мястото си и не можеше да откъсне очи от него. Кейт тичаше сред маргаритки, глухарчета и метличини. Вятър прилепваше бялата й пола към бедрата. Тъмната й коса беше дълга и падаше свободно почти до кръста й. На главата й имаше широкопола плетена шапка. Но най-поразително от всичко бе лицето й, върху което бе разцъфнала девическата й усмивка, а зелените й очи блестяха като изумруди.

— По памет ли нарисува това? — попита най-накрая Джейсън.

— Да, до голяма степен. Всичко, освен роклята и шапката й. Гледах от една снимка как е била облечена на нашата сватба с Чери. Останалото го взех от скиците, които съм й правил.

— Разбирам — кимна Джейсън. — Джийн… а погледът й?

— Кейт гледаше по този начин в деня, в който се оженихте. Точно когато трябваше да се целунете.

— Колко ще ми поискаш за това, Джийн? — попита Джейсън, опитвайки се да изглежда безразличен.

— Нямам цена за нея. Щом толкова ти харесва, ще ти я подаря.

— Дали ми харесва ли?! Това е най-хубавата картина, която някога съм виждал. Ако сериозно се захванеш да рисуваш, съвсем скоро ще печелиш много повече от мен с това ранчо.

Джийн сведе глава. Не беше очаквал такава похвала.

— Благодаря ти, Джей. Без теб нямаше да се справя.

— Е, братко, заслугата си е твоя. Трябва да ти кажа, че си страхотен проклет художник, и ще ти помагам винаги, когато е необходимо. А картината вече е моя.

— Също както и Кейт, нали?

— Надявам се да е така — въздъхна Джейсън и изпусна облак цигарен дим. — Може да се каже, че вече започнахме всичко отначало.

— Няма ли да е по-добре, ако спите в една стая?

— А какво стана с портрета на мисис Дрейк? — игнорира въпроса му Джейсън.

— Първо ти ми отговори, Джей.

— Нямам намерение да разисквам тази тема с теб. Е, какво работиш за старата дама?

— Тя одобри предварителните скици и сега рисувам най-младия й внук. Но знаеш ли кое е по-интересното? Мисис Дрейк обучава Кейт как да организира вечери.

Джейсън повдигна вежди.

— Какво?!

— Кейт смята, че се срамуваш от нейния произход и прави всичко необходимо, за да се промени. Смяташе да те изненада за коледната вечер, когато си поканил онези важни бизнесмени.

— Но аз й обясних, че не се срамувам от нея и я харесвам такава, каквато е.

— Изненада след изненада. Кейт умее да прави това.

— Господи, колко е красива! — въздъхна Джейсън и отново се загледа в портрета.

— Наистина е така. Когато я рисувах, Кейт беше бременна, а нали казват, че всички жени са много красиви, когато носят дете в утробата си. Около тях има ореол на нежност и мистерия.

— Да, забелязах, че и Чери изглежда още по-добре — отвърна Джейсън, стараейки се да прикрие горчивината в гласа си от загубата на собственото им дете. — Готови ли сте с имената?

— Да, вече имаме цял списък. Също така пелени, дрешки и кошче… Джей, знам, че дълбая в раната ти. Това е една и от причините да искам да се преместим колкото се може по-бързо. Двамата с Кейт трябва да останете сами. Е, с Шийла, но тя не би могла да ви попречи.

— Вече съм преодолял шока си. Няма нужда точно сега да си тръгвате…

— Но ние го искаме, Джей. Имаме малки спестявания, започнах да печеля и мисля, че ще се справим. По-добре е да живеем в отделна къща.

— Добре, няма да те спирам, но ако ти трябва помощ, знаеш къде съм.

— Ти винаги си бил до мен, Джей. Никога няма да забравя добрините ти.

— Защо не млъкнеш? Още малко и ще ме разплачеш.

Джийн въздъхна и поклати глава. Брат му колкото и да го обичаше, никога не го допускаше близо до себе си. Поговориха още малко за картината и Джийн зададе въпроса, който не му даваше мира от няколко дни.

— Джей, спомняш ли си, че преди няколко дни ме изпрати да ти донеса една от счетоводните книги?

— Да, защо?

— Отворих чекмеджето ти, за да я взема, и видях едно писмо…

— Тя ни напусна, Джийн — отсече Джейсън. — Замина си и ни изостави в ръцете на един пиян тиранин, който всеки ден ни биеше и унижаваше. Можеш ли да й простиш? Аз не мога и не искам да имам нищо общо с нея.

— Тогава защо си запазил писмото й?

Джейсън мразеше въпросите, на които му беше трудно да отговори. Без да каже нито дума, той се обърна и излезе от стаята.

 

 

Кейт се върна късно вечерта от къщата на майка си и видя картината, която Шийла вече бе окачила над камината.

— Господи! Това аз ли съм?!

— Прилича на теб — усмихна се Чери. — Какво ще кажеш? Нямаме ли в тази къща един наистина гениален художник?

— Господи, прекрасна е! — въздъхна Кейт. — Съвсем скоро ще мога да се гордея, че съм живяла заедно с известния художник Джийн Донован.

— Всъщност, в събота ние се местим — намеси си Джийн. — Ще си имаме своя малка къща със свой малък жилищен заем.

— Ще ми е тъжно без вас — сведе глава Кейт.

— Е, винаги си добре дошла. Не отиваме накрая на света.

— Тогава може да ме очаквате почти всеки ден, особено пък след като се роди детето ви…

В гърлото на Кейт заседна огромна буца и едва сдържа сълзите си при спомена за бебето, което беше загубила. Макар Джейсън да бе нежен и грижовен към нея, той никога не я докосваше. Това все още не беше любов, а приличаше на тяхното приятелство преди брака им. Кейт сериозно се тревожеше за бъдещето. Какво щеше да стане, ако Джейсън никога не отвърнеше на любовта й?

 

 

За първи път изпита удоволствие, когато организира партито по случай сезонните продажби. Отлично се справи с ролята си на домакиня и впечатли мъжете с разговори за животновъдство, а жените с тенденциите в световната мода и дизайна на облекло. Джейсън сияеше и бе горд от съпругата си, но след края на партито Кейт отново се прибра сама в спалнята си.

Когато Джийн и Чери се преместиха, тя стана още по-замислена, мрачна и мълчалива. Често от очите й рукваха едри, горчиви сълзи.

Една вечер на вратата й тихо се почука и влезе Джейсън.

— Стори ми се, че чувам плач, и реших да видя какво става.

Изглеждаше изморен, но на Кейт й се струваше, че е най-чаровният мъж на света.

— Кейт, какво се е случило?

Джейсън се приближи и седна на леглото й.

— Мислех си за бебето… — изхлипа Кейт и протегна ръце към него като изплашено, загубило се дете.

Той със замах отхвърли завивките и я притисна до горещото си мускулесто тяло.

— Шшт, тихо, успокой се! По дяволите, знаех си, че трябва веднага да дойда при теб в Атланта. Не биваше да се напивам и да те оставям сама.

— Знам какво си преживял и те разбирам — прошепна Кейт и погали лицето му.

— Трябва да се наспиш хубаво. Разстроила си се, защото си видяла детските неща в къщата на Джийн.

— Предполагам, че е така — въздъхна тя. — Страхувам се, че може никога да нямаме свое дете. Не знам дали ще мога да изживея пак този ад…

— Страхуваш се, че отново може нещо да се случи?

— Не знам…

— Е, нека не се тревожим за това точно сега. Наближава Коледа и трябва да ни е весело.

Кейт притисна лице към мускулестите му гърди и сълзите й бързо изсъхнаха.

— Какво предпочиташ — да отидем някъде или да си останем тук само двамата?

— Ако нещата в ранчото вървят все така лошо, по-добре ще е да спестим някой долар и да останем тук.

— Ще ме напуснеш ли, ако загубя всичко?

— Глупчо! — усмихна се Кейт и го целуна по носа. — Какво ще правя без теб?

Очите на Джейсън се плъзнаха към дълбокото деколте на нощницата й.

— Не ти ли е малко студено само с това?

Кейт се притисна към него.

— Не обърнах внимание на студа. Бях самотна и се опитвах да заспя, но не успях.

— Защо не дойдеш при мен? Няма постоянно да спим в отделни стаи.

— Струва ми се, че ти беше този, който настояваше да се опознаем, преди да спим отново заедно.

— А аз мислех, че ти желаеш да бъде така. Не ми ли каза, че бебета се създавали с любов, а не чрез неконтролируемо сексуално желание.

Кейт въздъхна и поклати глава.

— Знаеш ли, понякога ужасно ми се искаше да би могъл да четеш мислите ми. Постоянно се опитваш да ми натрапваш това, което ти смяташ, че желая. Продължавам да твърдя, че бебетата не трябва да се появяват на този свят само от сляпо сексуално желание, но с нашето не беше така.

Джейсън внимателно се вгледа в лицето й.

— Не те разбирам. Нали и ти ме желаеше?

— Да, но и те обичах.

— Какво?!

— Обичах те и продължавам да те обичам. Обичах те още от самото начало, Джейсън. Влюбих се в теб с цялото си сърце и бях готова на всичко, за да ме обикнеш. Дори ти се отдадох, без да взема никакви предпазни мерки, защото вярвах, че изпитваш същите чувства.

Кейт се усмихна през сълзи и се отпусна на възглавницата си.

— Но всичко се обърка и аз…

Джейсън не я остави да довърши и покри устните й със своите. Тя с изненада откри, че и по неговите бузи се стичат горещи сълзи. Когато езикът му проникна в устата й, всички черни мисли отлетяха от съзнанието й.