Сюзън Кайл
Диамантената шпора (19)

Деветнадесета глава

На сутринта Кейт завари Джейсън съвсем сам на масата в столовата. Учуди се, че закусва толкова късно, защото обикновено той тръгваше към полето при изгрев-слънце.

— Добро утро, Джейсън.

— Добро утро. Много си красива тази сутрин.

— А ти си замислен и мрачен. Какво се е случило?

Джейсън се облегна назад и сведе очи към чашата си.

— Много се безпокоя за ранчото. Намираме се в голяма дупка и изглежда, че няма скоро да се измъкнем, независимо колко крави ще продам.

— Няма ли да ти струват повече, ако ги оставиш да презимуват?

— О, бях забравил, че ти не си чужда на този бизнес — усмихна се той. — Трябва да ти кажа, че успя да омагьосаш онези бизнесмени от Монтана. Сключих страхотна сделка благодарение на това, че им завъртя главите и ги накара да се чудят защо са се оженили.

— Е, значи и от мен може да има някаква полза.

Джейсън стисна устни.

— Изглеждаш дяволски секси в тези тесни дънки.

Кейт едва не изпусна вилицата си. Само преди ден той панически се бе отдръпнал от нея, а сега й правеше открити намеци.

Джейсън с удоволствие я гледаше как се изчервява. Въпреки че бяха се любили и вече бяха съпрузи, Кейт все още изпитваше свян от него. Изглеждаше някак объркана и това даваше известен шанс на бъдещите му планове. Той изпи набързо кафето, взе шапката си и се изправи.

— Тръгвам за работа.

— Джейсън, струва ми се, че ти повече не искаш да остана в къщата ти.

— Да, точно така. Затова вече се разведох и бързам да те изритам през вратата.

Кейт го гледаше учудено.

— Объркваш ме…

Джейсън се усмихна и й махна за довиждане.

— Това все пак е някакъв прогрес.

Той неочаквано се върна, наведе се бързо и впи устни в нейните. Преди Кейт да разбере какво става и да реагира по някакъв начин, двамата отново бяха на „почетно“ разстояние.

— Какво ще кажеш да повторим събитието от снощи? След като се справи с първата вечеря, вече ще набереш самочувствие. Ще поканим няколко по-едри собственици на земя и техните приятели. Няма да е нещо голямо. Най-много сто, сто и петдесет души.

— И на това казваш малко?! — прошепна Кейт.

Усещаше вкуса на устните му върху своите и това я караше да чувства, че отново живее.

— Това е Тексас, сладкишче. Тук няма малки неща. А сега наистина трябва да тръгвам. Дочух, че долу при имението на Смит оградата била повредена. Ако искаш, можеш да дойдеш с мен.

На Кейт й се струваше, че сънува.

— Хайде, идваш ли или не? Вече достатъчно съм закъснял.

— Ами… добре. Мога да изоставя малко работата си. Все пак днес е събота.

Седейки до Джейсън в огромния форд, Кейт се чувстваше така, сякаш всичко едва сега започваше — както през онзи далечен ден, когато го беше завела насила при доктор Харис. Той й говореше за новите си планове за ранчото, които включваха и създаването на нова порода животни. Разказваше й за състоянието на пазара, за лошите решения, които бе взел, и за банковите си операции. Това беше разговор между съпруг и съпруга, какъвто никога досега не бяха водили. За първи път, откакто се познаваха, Джейсън се отнасяше към Кейт като равностоен събеседник по деловите въпроси. Изобщо като цяло поведението и отношението му към Кейт бяха нови и съвсем различни. Не й се извиняваше за нищо, което й бе казал преди, но въпреки всичко сякаш се приближаваше към нея.

— Изглеждаш замислена — отбеляза Джейсън и си запали нова цигара.

— Не, не съм… — въздъхна Кейт и облегна глава на високата седалка.

След това го погледна срамежливо и се усмихна.

— Аз съм щастлива, Джейсън.

Думите й го накараха да изтръпне.

— Мога да кажа същото. С теб изглежда, че винаги сме успявали да се разберем.

Кейт сведе глава и пръстите й нервно започнаха да си играят с едно копче на блузата й.

— До момента, в който се оженихме.

Джейсън се поколеба за момент.

— Не, по-скоро до момента, в който престанахме да си говорим. Никога няма да разбереш колко усилия ми е струвало да стоя настрани. Не успях да устоя на изкушението, докоснах те и целият ми свят се разпадна.

— Не само с теб се случи това.

Той се засмя.

— Не ме разбирай погрешно, скъпа. Животът ми се разпадна, защото точно тогава осъзнах колко празен е бил. До този момент се бях заблуждавал, че винаги ще мога да живея съвсем сам. Малко по-късно вече не можех да спя, защото постоянно мислех за теб.

Кейт реши да не се предава лесно. Не искаше отново да отстъпи и после да бъде наранена.

— Никой от нас нямаше опит в това, Джейсън. А и както ти сам каза, от доста дълго време не си бил с жена.

Джейсън надигна едната си вежда изпод черната „Стетсън“, която стоеше неизменно на главата му.

— Според теб всичко е само сексуално желание, така ли?

Кейт се размърда от неудобство. Разговорът отиваше в деликатна посока.

— Не мисля, че може да е имало нещо друго. Аз съм само едно селско момиче с по-големи мечти. Нямам нито интелект, нито пък светски обноски. И двамата добре знаем, че ако имаше възможност да избираш за кого да се ожениш, това едва ли щях да бъда аз.

Джейсън рязко натисна спирачките и изключи двигателя.

— Слушай, Кейт, нека си изясним някои неща. Ако аз имах избор, никога не бих се оженил. Исках наследник, но не и жена в къщата си.

Кейт застина.

— Ти… ти си искал детето повече от мен?

— Исках това дете, защото беше наше, а не само защото ще наследи „Диамантената шпора“.

— Но ти каза…

Джейсън се приведе към нея и я целуна бързо с изпръхналите си устни.

— Няма ли да престанеш да се хващаш за всяка моя дума? Когато се оженихме, и двамата се променихме. Не исках да отстъпвам и да ти правя признания, а и ти не положи никакви усилия да ме разбереш.

— Но аз мислех, че ме мразиш…

— Грешиш, скъпа. Отвори си устата още малко.

— Само ако загасиш тази проклета цигара и ме целунеш както трябва.

Джейсън тихо се засмя.

— На вашите заповеди, лейди.

Ръката му се плъзна по рамото й.

— Твърде много време измина, откакто не сме правили това.

Устните му се докоснаха до нейните и нежно ги разтвориха. Това, което започна като невинна целувка, съвсем скоро прерасна в неконтролируема страст. Само за миг езикът му властно проникна в устата й, зъбите им се срещнаха, гръдния му кош я притисна към седалката. Кейт простена и обгърна врата му. Дланите му нетърпеливо пролазиха под блузата й, но пръстите му не успяха да се справят със сутиена.

— Господи, помогни ми! Това закопчаване трябва да е измислено от някоя деветдесетгодишна стара мома.

Кейт едва успя да си поеме дъх, за да се засмее. Гласът на Джейсън звучеше отчаяно, точно както и самият той изглеждаше. Тя сама разкопча сутиена си и се втренчи в лицето му, когато го свали. Джейсън благоговейно погали красивите й млади гърди.

— Ти винаги си била моя, Кейт. В мига, в който те докосна, разбирам това.

Той вдигна глава и потърси големите й зелени очи.

— Никога не си се отдръпвала от мен, никога не си играла прословутите женски игрички.

— Аз бях девствена, Джейсън. Всичко за мен беше ново и много вълнуващо.

Джейсън отново я целуна.

— И този път ще бъде така, мисис Донован.

Пръстите й започнаха да разкопчават копчетата на ризата му, но той я спря.

— Не, не бързай толкова. Тази забава е моя и аз дирижирам оркестъра.

Кейт учудено отвори очи.

— Но защо…

Думите й секнаха, защото твърдите й зърна се оказаха между пръстите му.

— Не съм ли ти казал, че обичам лично да контролирам нещата?

Устните му бавно погалиха нейните и тялото й леко потрепери. После то започна да се извива, насърчавайки ръката му все по-смело да го докосва. Езикът му си проправи път през зъбите й и от гърлото на Кейт се изтръгна приглушен вик на удоволствие. Ръката на Джейсън постепенно изостави гърдите й, спусна се по корема и се прокрадна в копринените й бикини. Той вдигна поглед към лицето й. Със затворени очи, полуотворени устни и сладострастна гримаса то беше най-възбуждащата гледка на света.

— Господи! — прошепна Джейсън в ухото й и леко го погъделичка с език. — Сега те желая, сладкишче! Желая те повече от всичко. Можеш ли да го усетиш?

Кейт отново се изчерви и вече започваше да се чуди какво трябваше да стане, за да престане да се притеснява от подобни въпроси.

— Да, Джейсън. Усещам го… и аз те желая…

— А знаеш ли какво ще направим, за да потушим това желание?

Кейт отпусна глава на горещите му гърди и се заслуша в ударите на сърцето му.

— Не. Какво? — попита развълнувано.

— Нищо, Кейт. Няма да направим абсолютно нищо.

Джейсън отдръпна ръката си от копринения мъх на венериното й хълмче, извади си една цигара, запали я и включи двигателя.

Кейт се почувства така, сякаш се сгромолясваше от шеметна височина. Гледаше го с разширени зеници и дишаше мъчително.

— Виждаш ли, че мога и да се контролирам. Теорията ти, че съм с теб, защото те желая само сексуално, може и да се окаже погрешна.

Джейсън включи на скорост и рязко потегли.