Сюзън Кайл
Диамантената шпора (17)

Седемнадесета глава

Кейт изяде една препечена филийка и отмести настрани подноса със закуската си. Все още нямаше никакви новини от Джейсън. Не знаеше дали той лично е получил съобщението от болницата или са го предали на Шийла или Джийн, които все още не са се осмелили да му кажат. Знаеше, че не може да е извън града. С толкова много работа в ранчото това беше малко вероятно. Не изключваше и възможността той да е толкова ядосан, че да не иска изобщо да я види. Анжела бе дошла при нея късно вечерта, да й съобщи, че има фантастичен брой поръчки. Но точно сега Кейт не можеше да мисли за нищо друго, освен за загубата на детето си и дори този успех не можа да върне усмивката на лицето й. Не знаеше какво да предприеме, след като я изпишеха от болницата — да остане в някой хотел в Атланта или да вземе първия самолет за Тексас.

Два часа по-късно, когато съзнанието й още бе обсебено от тази дилема, вратата се отвори и Джейсън влезе при нея. Съседното легло беше празно и за първи път на Кейт й се прииска там да има някой, който да й даде кураж. Джейсън носеше тъмни очила, които скриваха очите му. По лицето му имаше нови бръчки, то изглеждаше уморено и някак по-старо. Той направи няколко крачки, но остана по-близо до вратата, отколкото до леглото й.

— Говорих с твоя лекар. Ще бъдеш изписана в единадесет — рече й студено. — Отивам да уредя плащането, а ти се преоблечи и си вземи багажа. Предполагам, че вече си свършила с представянето на новата си колекция.

Кейт потрепери от думите му. Нейните най-големи страхове се бяха оказали съвсем основателни.

— Знам какво си мислиш, Джейсън! Но аз нямам никаква вина за това…

— Ще се видим на изхода на болницата. Отпред ни чака кола, която ще ни закара до летището. Наел съм чартърен полет до Сан Антонио с малък самолет.

— Добре — отвърна Кейт унило.

— Лекарите ми казаха, че не трябва да правиш нищо около една седмица, докато се възстановиш. Ще се погрижа за това, а после ти си върши проклетата работа, както намериш за добре.

Кейт въздъхна уморено. „Струва ли си да се прибирам в Сан Фрио и двамата да се правим отново, че не се познаваме?…“

— Джейсън… искаш ли развод?

— В моята фамилия никога не е имало развод. Няма да съм аз този, който ще се запомни с това.

— Добре. Както желаеш.

Джейсън я наблюдаваше със свито сърце. Кейт му изглеждаше много по-възрастна — уморена, с големи тъмни сенки под очите, с безжизнено отпуснати ръце. Искаше му се да я вземе в прегръдките си, да сподели нейната болка и разочарованието й.

— Как се чувстваш? — попита той след няколко минути напрегнато мълчание.

— По-добре, болката ми почти изчезна. Само тук… в корема усещам празнота.

От очите на Кейт се отрониха няколко сълзи и тя ги избърса с ръкава на нощницата си.

— Благодаря ти, че дойде да ме вземеш.

— Ти си моя съпруга.

— Очаквах, че ще дойдеш още вчера.

Джейсън извърна глава и се усмихна мрачно.

— Вчера се напих като свиня.

— Разбирам! Е, това е основателна причина…

— Отивам да оправя документите. Можеш ли да се облечеш сама?

— Да.

След около час те летяха към Тексас. Кейт остана в малкия салон, а Джейсън предпочете да отиде в кабината при пилота. „Едва ли може да ме понася след това, което се случи — мислеше си Кейт, гледайки пухкавите бели облаци. — Дори не иска да седне при мен…“ Уви, не можеше да го обвини, че реагира по този начин. Когато обмисляше сега собствено си поведение, я побиваха тръпки. Беше се държала като щраус, който крие главата си в пясъка. През цялата си бременност се бе преструвала, че всичко е наред, докато всъщност с всеки изминал ден нещата се влошаваха. Затвори очи. Толкова сладки мечти беше свързвала с бебето, а то никога нямаше да види това синьо небе, никога нямаше лъчезарно да й се усмихне и да й извика „мамо“. Никога нямаше да лудува из ливадите и да гони пеперуди. Кейт остави сълзите си да се стичат свободно по бузите. Мъката й изтичаше заедно с тях. Тя плачеше и плачеше, докато най-накрая очите й съвсем пресъхнаха.

Когато самолетът кацна, тя слезе от него смъртно бледа и ужасно мълчалива. Не каза нито дума и по време на едночасовото пътуване с мерцедеса от летището до Сан Фрио.

Мери Уитман беше на верандата и изтича да прегърне дъщеря си. Кейт не й обърна почти никакво внимание, само кимна на Шийла и се опита да се усмихне на Джийн и Чери. След това се качи в спалнята и се преоблече в изтъркани широки дънки и стар, избелял пуловер. Решила бе повече никога да не се опитва да бъде това, което не е, и да не подражава на съпругите на богатите Джейсънови приятели.

Спалнята на горния етаж бе променена. Дрехите, козметиката и походното легло на Джейсън бяха изчезнали. Явно той се бе погрижил за това, преди да тръгне за Атланта.

Следващите седмици Кейт го виждаше единствено по време на вечеря, но дори и тогава не си разменяха дори и една дума. Чери и Джийн напразно се мъчеха да ги въвлекат в някакъв разговор.

След като се възстанови, Кейт отново се върна на работа. Момичетата очевидно знаеха какво се бе случило и никоя от тях дори и не намекна за пътуването й до Атланта. Това й подейства добре, защото не знаеше как да им разкаже за своето нещастие.

Следващата седмица дойде и първият отзив за нейната колекция. Мистър Роджърс влезе в отдела за дизайн с учудваща за възрастта си скорост и размаха някакви факсове.

— Поръчки, момичета! Всичко това са поръчки! — обяви усмихнат до уши. — Поръчки идват от цялата страна и изглежда, че ще трябва да назнача още работнички на шивашката линия. Дънковите облекла предизвикват истински бум. Само пет-шест модела не са одобрени, но това е нещо съвсем нормално. Познай какво следва, Кейт?

— Не знам… — сви рамене Кейт.

— Как така не знаеш?! Имаш зелена светлина за нова колекция през следваща година. Ще опиташ, нали?

— Може би — тихо отвърна тя.

— Почини си и когато се възстановиш напълно, ще си поговорим за бъдещето. Сега просто нахвърляй няколко идеи в скицника си. Когато пожелаеш, можеш да отидеш в Ню Йорк или в Европа, за да видиш с какво ще излязат другите модни къщи.

Кейт точно сега нямаше намерение да пътува никъде, но не искаше да разочарова шефа си. Имаше няколко нови идеи да използва мексикански мотиви, но не смяташе още да ги споделя с никого.

— Благодаря ви, мистър Роджърс. Но настина ми е необходимо време се възстановя и да оправя нещата у дома.

Думата „дом“ й звучеше все по-странно през тези дни. Трябваше на всяка цена да поговори сериозно с Джейсън, защото нещата просто повече не можеха да продължават така.

— О’кей, Кейт! Благодаря ти още един път за прекрасно свършената работа.

— И аз ви благодаря, че ми дадохте шанс.

— Ти сама направи този избор — усмихна се директорът. — Ето, когато имаш време, разгледай тези документи. Посъветвай се с адвокат, ако трябва. Не знам дали предложената сума ще те задоволи. Може би ще искаш и да създадеш собствена линия.

— В момента нямам толкова големи амбиции — уморено въздъхна Кейт. — Блясъкът не си заслужава болката. Чувал ли сте тази фраза?

— Не знам в кой роман си прочела това, но аз разбирам единствено от текстилен бизнес. При нас всичко е тежка работа, която с малко късмет понякога ти се отплаща. Богати са само световноизвестните дизайнери, но те се броят на пръсти. А и дрехите им са толкова скъпи, че малцина могат да си ги позволят.

— Затова и аз не държа да основавам собствена модна къща — усмихна се Кейт. — Искам да създавам облекла, подходящи за обикновените хора, но повече от всичко исках да родя… — Кейт извърна глава. — О, извинете ме! Съжалявам… Но спомените ми са толкова пресни, че ще ми трябва време да ги забравя. След това сигурно ще се оправя.

— Разбира се, че ще се оправиш — успокои я възрастният мъж и нежно я прегърна. — Вземи си няколко дни отпуск. Всички знаем колко извънредни часове работи през последните месеци.

Кейт поклати глава и избърса сълзите си.

— Не, трябва да работя. Тук се чувствам много по-добре.

— Браво, ти си мъжко момиче, Кейт!

Кейт с мъка дочака края на работния ден и вечерта едва се добра до вкъщи. Дори нямаше сили да се преоблече.

Джейсън седеше на масата в столовата и държеше някакви документи. Той вдигна глава и й хвърли бърз, неодобрителен поглед.

— От родео ли се връщаш?

— Това са дрехите, с които работя, и се чувствам удобно в тях. Ако искаш да нося бални рокли и диамантени огърлици, когато вечерям с теб, първо трябва да ми ги купиш. В противен случай ще се обличам, както желая.

Джейсън остави документите настрана.

— Не изглеждаш добре — тихо отбеляза той.

— Само преди няколко дни загубих детето си. Как очакваш да изглеждам?

Кейт седна срещу него и с въздишка си наля чаша кафе.

— Мистър Роджърс ми предложи да започна работа по нова колекция и аз се съгласих. Това на първо време означава повече пътувания до Ню Йорк и до някои от регионалните пазари.

Върху лицето на Джейсън не се появи никакъв знак, че е чул думите й. Дори и очите му не премигнаха. Най-накрая той разпери ръце.

— Е, какво пък — добре е, че не си бременна. Ще ти е много по-удобно да пътуваш със самолет.

Кейт напрегнато го гледаше. „Странно — мислеше си тя — всичко е както преди. Дори и неговата подигравателна усмивка. Само че сега го познавам много по-добре и знам, че не е толкова лесно да проникна през болката му.“ Стана, заобиколи масата и без да обръща внимание на учуденото му изражение, го целуна по челото.

— Аз исках това бебе също толкова, колкото и ти, Джейсън.

После се обърна и се качи в стаята си, където можеше да се наплаче, без никой да я безпокои.

 

 

На закуската присъстваха всички. Дори и Джейсън този път не беше тръгнал рано на полето.

— Добро утро — поздрави усмихнато Кейт и седна до Чери.

— Добро утро, Кейт. Искам да те питам нещо.

— Да, слушам те, Джейсън.

— Предполагам, че няма веднага да започнеш да обикаляш страната или да оставаш до късно във фабриката.

— Не, точно сега не мисля да го правя.

— Тогава може би ще имаш малко време и за мен. Искам да организираш няколко делови вечери. Трябва да получа малко подкрепа, за да купя един голям парцел земя, който ми е много необходим. Ще ти направя списък на хората, които искам да поканя. Ти ще организираш всичко с помощта на Шийла.

— Съжалявам, но не знам абсолютно нищо за подобни вечери. Навярно още си спомниш в какъв вид дойдох онази вечер, когато Чери ме покани?

Джейсън повдигна едната си вежда и продължи да разбърква кафето си.

— Все някога има първи път и е вече време да се научиш. Ако ще живееш тук, не искам повече да те виждам боса и облечена в парцали.

Кейт го погледна смело, а после и шокираните лица на останалите от семейството.

— Ако наричаш това и „мой дом“, аз ще ходя и ще се обличам, както ми е удобно. Не съм от висшето общество и ти добре знаеш това. Колкото до твоите вечери, ако Шийла ми помогне, съм съгласна. Но не трябва да очакваш чудеса. Както сам каза веднъж, аз съм бедно селско момиче.

Джейсън се усмихна и за момент заприлича на нейния стар приятел.

— Този път, ако обичаш, не обличай черна рокля.

Кейт взе чашата си с кафе и малко оставаше да я запрати във физиономията му.

— Проклет да си!

Джейсън отново се усмихна — този път очарован от своето остроумие и от изблика й на гняв.

— Може и наистина да съм проклет, но ти все пак си купи една подходяща рокля.

— Бих с удоволствие си купила оригинална рокля от „Нойман и Маркус“, стига ти да платиш сметката. Щом постоянно се правиш на богат, ще се възползвам от това.

— Тя е права — засмя се Джийн.

— Защо не млъкнеш! — сряза го Джейсън. — Достатъчно съвети получавам от теб. Лежиш на гърба ми и се мислиш за Реноар.

— Реноар е бил импресионист — спокойно отвърна Джийн. — Аз смятам да специализирам портретна живопис. Вече почти завършвам един портрет на Кейт по скиците, които съм направил от преди това.

— Сериозно ли говориш?! — възкликна Кейт.

— Да, наистина — отговори Чери вместо съпруга си. — Много си красива, облякъл те е в зелена сатенена рокля.

— Чери, стига! Нали това щеше да е изненада!

— Ако ще рисуваш Кейт, нарисувай я в дънки, без обувки, седнала сред поле от разцъфнали слънчогледи — изрече бавно Джейсън. — Вечерните рокли са нещо непознато за нея.

— Казано накратко, покажи на света, че няма по-голяма селянка от нея — отряза го Кейт, изправи се и демонстративно захвърли салфетката си. — Съжалявам, но закъснявам.

— Защо е толкова жесток с нея? — попита Чери, когато и Джейсън излезе от столовата.

Джийн поклати глава.

— Не знам. Не вярвам, че иска да я нарани. Отношенията им са доста странни. Баща ми говореше големи глупости за секса и жените. Предполагам, че Джей има проблеми да се отърси от това, на което той го е учил, и същевременно да си изясни своите чувства към Кейт. Мисля, че всичко ще се оправи. Загубата на детето се отразява ужасно и на двамата.

— Да, така е — съгласи си Чери. — Това е причината да не съм казвала на никого за нашето бебе. Но все някой ден трябва да им кажем. Скоро бременността ще започне да ми личи.

— Трябва да проличи, че и аз изкарвам някакви пари. Сега ще трябва да се грижа сам за теб и за детето. Омръзна ми да слушам неговите подмятания. Джейсън не приема сериозно моята работа, но когато започна да продавам портрети, ще промени мнението си. Сигурен съм в това.

— Вярвам ти, скъпи. Дори и да живеем на квартира и да получавам социална помощ, изцяло съм зад всичко, което правиш.

— Обичам те — прошепна Джийн и я целуна нежно.

— И аз те обичам — отвърна с усмивка Чери.

 

 

Октомври изтече и наближаваше Денят на благодарността. Кейт бе заета с подготовката на деловата вечеря на Джейсън. Той не й помагаше с нищо и сякаш очакваше от нея да чете мислите му. Кейт направи всичко, което бе по силите й. Изпрати покани на всички гости, организира доставката на продуктите, подбра няколко марки вина, макар и да не разбираше нищо от вино. Късно следобед в деня на „събитието“ с помощта на Шийла започна да подрежда масата. Сега разбра, че и това не е лека задача и че си има строго определени правила. Всъщност, ако зависеше от нея, вилицата, ножът и лъжицата си бяха съвсем достатъчни.

Тъй като вече два пъти се бе унижавала да участва неподходящо облечена в светски сбирки, сега бе взела специални мерки това да не се случва. В Сан Антонио бе открила малък бутик, от който на съвсем прилична цена си бе купила сива рокля от креп с дълбоко деколте и дължина малко над коляното. След това бе отишла на фризьор да изравни косата й и леко я накъдри.

След като се облече и си сложи лек грим и нежен парфюм, слезе на долния етаж, няколко минути преди да се появят първите гости. Джейсън вече беше там — в елегантен сив костюм и с чаша уиски в ръка. Това й се стори доста странно, защото той прибягваше към алкохола само в изключителни случаи.

— Защо ме гледаш така? Не се тревожи, нямам намерение да се напивам.

— Не си мисля това. Просто се изненадах, защото знам, че не пиеш.

— Изглеждаш много добре.

— Благодаря. Купих си роклята от един бутик в Сан Антонио. Чери ми помогна да я избера.

— Джийн и Чери искат да се местят — отбеляза Джейсън и се загледа в нервно потреперващите й ръце.

— Така ли?! Чери не ми е споменавала нищо.

— Защо пък да го прави? Тя се опитва да не те тревожи.

— Нищо не разбирам — намръщи се Кейт.

— Чери е бременна.

Кейт се почувства така, сякаш й беше ударил плесница. Тази вест я върна към агонията, която бе преживяла, загубвайки детето си. Усети как таванът се завъртя, а после загуби съзнание.

Джейсън успя навреме да я прихване и я пренесе до дивана в дневната.

— Хей, какво става тук! — надникна Джийн през вратата.

— Не виждаш ли? На Кейт й стана лошо. Извикай Шийла и й кажи да донесе студена вода.

— Какво си й направил?

— Нищо, казах й за Чери. Няма ли да се размърдаш най-после?!

Джийн поклати глава и излезе.

Джейсън коленичи и допря чашата си с уиски до устните й.

Кейт бавно отвори очи и извърна глава.

— Остави ме!

— По-добре ли си?

— Да… Защо беше необходимо да правиш това?

— Нали все някога трябва да узнаеш. Защо да крия от теб?

— Защо, наистина?! Съжалявам, че Чери не ми каза първа, защото щеше да ме подготви. Ти само се възползва от случая, за да ми причиниш болка.

— Доста странно е, че страдаш, когато чуеш за бременността на друга жена. Не помниш ли какво ми каза в началото? Че не искаш да имаш деца и че кариерата ти стои на първо място. Забравила ли си?

На Кейт не й достигаше въздух, но успя да се изправи на крака.

— Ти какво си мислиш?! Смяташ, че съзнателно съм поставила живота на детето в опасност?!

Алкохолът вече размътваше съзнанието му и Джейсън й отвърна с цинична усмивка:

— Защо толкова се горещиш? Нали това са си твои думи — на първо място кариерата, а мъжете и децата да вървят по дяволите.

— Излъгах те!

— Какво?!

— Казах, че те излъгах. Знаех, че не искаш да се ожениш за мен. Излъгах те, защото мислех, че когато разбереш, че не искам деца, ще си отидеш. Ти така и постъпи. После разбра, че съм бременна и пожела да се оженим. Спестих ти и факта, че имах проблеми с бременността още в самото начало. Дори спрях да ходя на консултация, защото се страхувах, че лекарите ще открият нещо и ще ме принудят да абортирам. Постъпих ужасно глупаво. Скрих главата си като щраус и се правех, че всичко е наред. Но нямаше нищо наред. Знам, че винаги ще ме обвиняваш за загубата на детето, но аз не можех да направя нищо, за да го спася. Исках детето си повече от всичко на света. Кариерата ми никога не е била на първо място. В началото просто исках да ти докажа, че мога сама да постигна нещо. След това исках да ти спестя един брак, който не искаше да сключваш. Ако не беше открил, че съм бременна, сега щях да съм в Сан Антонио или Ню Йорк и ние никога нямаше да се видим.

Джейсън имаше вид на човек, ударен от гръм.

— Може би ние загубихме това дете, защото така е трябвало да стане — добави тихо Кейт и избърса влажните си очи. — Бебетата се създават от хора, които искрено и силно се обичат, и не трябва да са резултат само на сексуално желание… — Тя бавно си пое дъх. — А доколкото знам, това е единственото, което изпитваш към мен.