Сюзън Кайл
Диамантената шпора (14)

Четиринадесета глава

Бясното биене на сърцето му заглуши шума на океанския прибой. Думите на Кейт го накараха да настръхне. Джейсън пристъпи към леглото.

— Ще го направиш ли?

— Да направя какво?

— Да ми помогнеш да се преоблека?

— Това ли е единственото, което желаеш?

— Не… — отвърна Кейт и му направи място до себе си.

— Не бива… Престани да ме изкушаваш…

— Не знаех, че те изкушавам.

Дългите му пръсти вече разкопчаваха сакото й.

— Изглежда, че никога нищо не си разбирала.

Сакото бе свалено, последва го бялата й копринена блуза и Кейт остана само по сутиен. Джейсън се поколеба, преди да посегне към него.

— Кейт… Това нещо не ти ли е прекалено малко?

— Джейсън, но аз съм бременна.

— Че какво общо има с бременността ти?

— Гърдите ми са подути — отвърна Кейт и се учуди, че не се притеснява да обсъжда с Джейсън толкова интимни неща.

„Е, все пак вече не сме само любовници, а мъж и жена.“

Джейсън се намръщи. Явно все още не му бе съвсем ясно. Кейт бавно свали сутиена си. Едрите й бели гърди блеснаха и Джейсън прикова очи в тях като хипнотизиран.

— Виждаш ли колко много малки венички има по тях? — прошепна Кейт. — Женските гърди при бременността се променят и се подготвят за кърменето на бебето.

— О, сега разбирам…

Джейсън внимателно докосна едното й зърно и с интерес проследи как то набъбна и се втвърди.

— Сега тук… тук си по-тъмна от преди.

— Да — отвърна тя и потрепери леко от докосването му.

— Смяташ ли да кърмиш бебето?

— Да. Бих искала, стига всичко да е наред.

— Но ти трепериш?! Приятно ли ти е, когато те докосвам така?

— Повече, отколкото предполагаш…

Ръцете на Джейсън се спуснаха надолу към колана на полата й.

— Бих искал да те разгледам. Никога не съм виждал бременна жена.

— И нея ли? — попита Кейт и прехапа устни.

Ревнуваше го дори и от жената, с която се бе разделил преди повече от три години.

Той се намръщи и понечи да се отдръпне, но Кейт се вкопчи в мускулестите му рамене. Вирнатите зърна на гърдите й се допряха до широкия му гръден кош. Кожата му беше хладна и малко груба, но усещането бе много приятно и възбуждащо. Тя се притисна плътно към него.

Джейсън настръхна. Кейт го изкушаваше, но той не искаше да рискува здравето на детето им. С огромни усилия на волята успя да я оттласне от себе си. Но тогава видя очите й — светлозелени езера, изпълнени с желание. Устните й леко се разтвориха, подканвайки го да ги завладее.

— Моля те… Моля те, целуни ме тук — промълви Кейт и посочи гърдите си.

Той не чака втора покана и впи устни в кадифената им мекота. Кейт потръпна от удоволствие и нейният стон го направи напълно безпомощен. Устата му се плъзна към подутия й корем, където растеше неговото дете.

— Джейсън, желая те… Искам да се любим.

— Аз също те желая, скъпа. Но не можем да го направим сега. И двамата прекалено лесно губим контрол над себе си. Не мога да бъда нежен и внимателен с теб, когато съм толкова възбуден. Трябва да изчакаме… Дори това да означава да спим на отделни легла.

Кейт затвори очи с дълбока въздишка. Джейсън беше прав. Първо трябваше да се появи детето и тогава можеха да мислят за себе си. Но как щеше да се бори с желанието си цели седем месеца?

Джейсън започна да гали тъмната й коса. Кейт постепенно се успокои, изведнъж си спомни, че е почти гола и почувства свян. Надигна се и започна да се облича.

— Сигурна ли си, че не съм наранил бебето?

— Да, нямам никакви болки. Всичко е наред, не бива толкова да се тревожиш.

— Не трябваше изобщо да те докосвам — поклати глава Джейсън и също се изправи.

Кейт си закопча сутиена и извади от чантата си свободна червена рокля от полиестер.

— Ей, чакай малко? Откъде взе тази рокля?

Тя замръзна на мястото си, защото осъзна какво щеше да последва.

— Защо? Купих я от дрехи на килограм. Обличана е само няколко пъти, съвсем е запазена…

— Забранявам ти да пазаруваш от подобни магазини. Разбра ли ме?! Ще пазаруваш в Сан Антонио в „Нойман и Маркус“ или в „Жоске“. Имам открити сметки, няма нужда дори да носиш пари в себе си.

— Но Джейсън, и богатите жени понякога пазаруват от дрехи на килограм.

— Може да влизат вътре, за да дадат пари на бедните, но не и да купуват нещо.

— Печалбата на магазините от тази верига също отива за благотворителност.

Джейсън измърмори нещо, отвори плъзгащата се врата и излезе на терасата. Луната беше изгряла и осветяваше белия пясък на плажа, върху който се стелеха пенливи вълни. Над тях се рееха тъмните силуети на морските птици.

— Красиво е — възкликна Кейт, приближавайки се.

— Тук е имало пиратско сборище през осемнадесети век. Също както на Бахамските пък и на повечето острови от Карибите. Хенри Морган и неговите приятели причаквали корабите около Кингстоун. Като остарял, Морган станал губернатор на острова и се отървал от повечето си „колеги“.

— Подличко е.

— Така е, но всеки трябва да се грижи за себе си.

Джейсън посочи сградата в съседство с хотела.

— Това е къщата наречена „Роуз хол“. Жената, която живеела някога в нея, убила своите съпрузи, а за да подчини работниците си, използвала магия. Наричали я Бялата вещица от „Роуз хол“. Ако искаш, утре можем да отидем да си поговорим с духа й. В подземията на къщата сега са направили бар и магазин за сувенири.

— От подобни неща ме побиват тръпки. След това ще сънувам кошмари.

— Не знаех, че си такава страхливка. А какво ще кажеш да направим обиколка на острова, да разгледаме интересните места и да се запознаем с някои от местните хора?

— Това ми звучи много по-добре.

— Тогава програмата за утре остава без промяна.

Малко по-късно двамата слязоха във вътрешния двор на хотела и седнаха на тръстиковите столове под авокадовите дървета. Басейнът бе осветен и няколко млади двойки лениво плуваха в ослепително синята вода. Кейт си поръча плодов коктейл, а Джейсън бутилка бира.

— Какво има? — попита Джейсън, доловил втренчения поглед на Кейт.

— Нищо. Просто ми харесва да те гледам. Имаш ли нещо против?

— Не.

— Не се бой. Нямам намерение да те съборя на земята и да разкъсам дрехите ти.

Той не успя да сдържи усмивката си.

— Моля те, спри да говориш така, защото може аз да го направя.

— Е, поне вече не изглеждаш като тези мраморни статуи — кимна Кейт към скулптурите около басейна.

— Преди да те срещна, изобщо не се усмихвах. Изведнъж неочаквано се появи ти и започна да влизаш под кожата ми.

— Струва ми се, че нямаше нищо против.

Джейсън всмукна дим от цигарата и се облегна назад. Океанският бриз рошеше тъмната му коса.

— Ти направи и най-неприятното нещо съвсем поносимо. Дори когато се наранявах, не се ядосвах, защото знаех, че съвсем скоро ще се появиш ти и ще се погрижиш за всичко. Никой не е давал и пет пари за мен, преди ти да дойдеш.

— Но Шийла те обича. Също така и Джийн.

— По техен собствен начин, нали все пак са ми близки. Аз имах предвид жена.

Кейт се изчерви от удоволствие, но успя да се овладее.

— Не ми се вярва, че никое от момичетата, с които си излизал, не те е обичало.

Джейсън доста дълго време пуши мълчаливо.

— Можеш да останеш шокирана, когато разбереш колко жени съм имал.

— Не искам да знам колко са били…

— Сигурна ли си?

Той сложи нежно длан на коленете й. Може би после щеше да съжалява, но Кейт вече бе негова съпруга и трябваше да бъде откровен с нея.

— Можеш да преброиш жените, с които съм бил, само с пръстите на едната си ръка.

Кейт все още не смееше да го погледне. Близостта му някак я сковаваше.

— Май ми разказваш приказки. Това, което направихме… което ти направи, едва ли си го научил от четенето на книги.

Изражението на лицето му изведнъж омекна.

— Доверявах се единствено на инстинктите си.

— Сериозно ли говориш?!

— Напълно. Не съм кой знае колко по-опитен от теб. Когато ти казах, че не съм се събличал пред друга жена, бях напълно откровен. Ти си първата.

Кейт така се обърка, че не знаеше какво да отвърне. Наведе се и го целуна по бузата. Джейсън отвърна на целувката й и усети соления вкус на сълзите, стичащи се от очите й.

— Кейт, защо плачеш?

— Защото, ако е истина, това е прекрасно, Джейсън. Винаги съм смятала, че за теб сексът е нещо обикновено… нещо съвсем привично и ежедневно.

Джейсън поклати глава.

— Никога не е бил нещо привично. Ела по-близо до мен.

Кейт с готовност отпусна глава на силното му рамо.

— Баща ми мразеше целия свят, след като майка ми ни напусна. Но най-много от всичко мразеше жените. Той ми казваше… казваше ми, че сексът е само оръжие. Че чрез него жените получават това, което искат, и държат мъжете в ръцете си. Че ги лишават от разума и от мъжествеността им. Тогава не разбирах смисъла на думите му, но когато пораснах, започнах да ги осъзнавам и те останаха завинаги в съзнанието ми. Току-що бях навършил петнадесет години, когато мама ни изостави. Никога не разбрах защо баща ми не ме обичаше. Направих всичко възможно, за да му угодя, но усилията ми останаха напразни. Неговото отношение ми причини такива психически травми, че бях доволен, когато умря.

— Все още ли мислиш по този начин?

— Доста често… Не обичам да губя контрол над себе си. Дори и когато ми е толкова хубаво.

— О, Джейсън, толкова съжалявам!

Кейт зарови лице на гърдите му. Чувстваше се виновна за предизвикателното си поведение и за това, което му бе причинила. Сега напълно разбираше неговата сдържаност и неувереността му.

— Скъпа, не те обвинявам за нищо. Когато се любихме, аз бях този, който трябваше да се контролира. Все пак на теб ти бе за първи път.

— Да, Джейсън. Аз съм жена и на мен ми е приятно да губя контрол над себе си… Стига това да става, когато съм с теб.

С тази малка изповед Кейт премахна и последните бариери, които бе издигнал Джейсън. Той протегна ръце, привлече я към себе си и тялото й се отпусна удобно на коленете му.

— Нали твърдеше, че не допускам хората близо до себе си? Тази близост задоволява ли те?

— Напълно.

В очите й отново се появиха горещи сълзи и Кейт го целуна с цялата жажда, която я изгаряше. Ръката му се плъзна по издутия й корем, сякаш се опитваше да запомни контурите му.

— Казах ли ви, че много ви отива да сте бременна, мисис Донован?

— Заслугата е изцяло ваша, мистър Донован. Между впрочем, е много приятно да нося нашето дете.

Тези думи изпратиха тръпки на удоволствие по цялото му тяло. Устата му потърси устните й и този път езикът му проникна между зъбите й. Кейт го прегърна през врата и се притисна по-силно към него, но Джейсън навреме усети опасността и се отдръпна.

— Не. Не бива да рискуваме, Кейт.

— Знам, но ми е толкова приятно.

— Желая те повече от всичко на света, но скоро ние ще бъдем родители. Трябва да защитаваме детето си.

— Това звучи много добре. Нашето дете.

— Хайде, по-добре е да си починеш. Утре ни предстои дълъг ден.

— Може ли да спя на твоето легло?

— Предполагам, че ще мога да стискам зъби през цялата нощ. Но трябва да ми обещаеш, че ще си държиш ръцете настрани от мен. Винаги ме е било страх от бързи каубойски момичета като теб.

— Така трябва да бъде. От теб съм научила всичко, което знам.

Джейсън се усмихна, целуна я леко и й помогна да се изправи. После, хванати ръка за ръка, двамата се върнаха в своя апартамент.

 

 

Кейт се бе свила до Джейсън и слушаше биенето на сърцето му. Знаеше, че той не е заспал, но не смееше да наруши тишината. Беше вълнуващо и много приятно изживяване да лежи сгушена в прегръдката му и да не се тревожи, че някой може да влезе и да ги завари така.

— Кейт, спиш ли?

— Не, не мога да заспя. Толкова е различно, когато има някой до теб.

Джейсън се протегна, взе кутия цигари от нощното шкафче и си запали една.

— Знам, и аз имам същия проблем. Никога не съм прекарвал цяла нощ с жена в леглото си.

Кейт се усмихна доволно. Това означаваше, че всичките му връзки не са били сериозни.

— Радвам се, че аз съм първата.

Джейсън дръпна от цигарата си и лицето му за миг се освети в оранжево сияние.

— Ти изглежда нямаш нищо против това, че опитът ми с жените не е особено голям.

— Разбира се! Не харесвам мъжете, които се правят на плейбои и говорят само за сексуалните си подвизи. Никога не бих спала с мъж, който сменя приятелките си като носни кърпички. Не бих искала мъж без чувство за отговорност и достойнство да бъде баща на децата ми.

Джейсън прекара пръсти през гъстата й коса.

— Когато се любихме с теб, направих неща, за които не съм и помислял преди.

Кейт зарови лице във възглавницата, спомняйки си някои пикантни подробности.

— Струва ми се, че много добре знаеше какво правиш…

— Преструвах се. Бях се изплашил до смърт, че ще сгреша и ще ти причиня нещо лошо. Няколко пъти съм се отпускал, но това ставаше с много по-опитни от мен жени.

— Джейсън!

— Чух как едно от момчетата разказваше за първата си брачна нощ и колко внимателен е бил, за да не причини болка на съпругата си.

— Е, трябва да ти призная, че се справи доста добре.

— Може би — тихо се засмя Джейсън. — Тогава ти направо ме подлуди. Издаваше такива странни звуци, така се извиваше в ръцете ми… Едва ли можеш да разбереш какво съм изпитвал в този момент. Осъзнаваш ли какво ми е струвало да си тръгна след това?

— Смятах, че се чувстваш виновен.

— Възможно е. Бях виновен и същевременно уязвим. Най-важното бе, че не исках да се женя.

— Нито пък аз. Но ето ни тук — мъж и жена.

— Да, мъж и жена. Ако останем заедно, мисля си, че този брак може и да започне да ти харесва.

Кейт целуна голото му рамо.

— Вече ми харесва, Джейсън. Само се моля дано да съм този тип жена, за който винаги си мечтал. Може да съм наивна, да нямам обноски и да разсъждавам по-различно, но те моля да бъдеш търпелив. Всичко това може да се оправи. Ще науча всичко и заклевам се, никога няма да се срамуваш от мен, както онази вечер, когато Чери ме покани на гости.

Джейсън я притегли към себе си.

— Бях жесток, защото щях да се побъркам без теб, Кейт. Липсваше ми ужасно, а се опитвах да стоя настрани. Тъкмо бях започнал да свиквам и ти се появи. Не исках да се предавам толкова лесно и затова се държах така.

— Успяваше донякъде, но всичко свърши, когато разбра, че се готвя да излизам с Гейб.

Той изпусна облак цигарен дим към тавана.

— Тогава не бях на себе си. Добре, че не излезе с него, за да не направя някоя глупост.

— По-добре е да не се връщаме към тези дни. Искам да ти кажа само, че не трябва да съжаляваш за нищо и да престанеш да се чувстваш виновен.

— Благодаря ти, сладкишче. Но сега е по-добре да поспим. Имаме цялото време на света, за да се изповядаме един на друг. Хайде, утре ще трябва да изследваме този прекрасен остров.

— Лека нощ, мистър Донован.

— Лека нощ, мисис Донован.

Джейсън загаси цигарата си и я целуна по челото. Кейт се притисна в тялото и му в този момент той бе най-щастливият мъж на света.

 

 

През следващите три дни двамата разгледаха едно от последните райски кътчета на земята. След като се завърнеха от поредната си обиколка, предпочитаха да се хранят около басейна във вътрешния двор на хотела. Към тях често се присъединяваха странно изглеждащи малки черни птици със зловещи зелени очи, които местните хора наричаха „клинг-клинг“. Те търпеливо изчакваха да получат късче хляб или парченце от някакъв плод. Кейт свикна с тяхното присъствие, също както и с бавния, ленив ритъм на живот, със соления морски бриз и с ятата октоподи в крайбрежната ивица.

Запознаха се с други туристи от всички краища на света и Кейт за първи път се почувства американка. Всичко беше много интересно и тя си даде сметка, че пътуването е било много ползотворно. За първи път бе видяла живота от другата му страна. Опознала бе не само природата и жителите на Ямайка, но и себе си, и най-вече своя съпруг. Отношенията й с Джейсън значително се бяха затоплили под яркото тропическо слънце и всяка нощ заспиваше в ръцете му. Осъзнаваше колко много я желае, но и двамата се страхуваха да приемат нови рискове. Понякога се целуваха, но само за кратко време, внимавайки да не загубят контрол над себе си.

Постепенно бариерата отново се издигна между тях. Тя не падна и когато се прибраха в Сан Фрио. Дори Кейт в един момент си помисли, че това може да продължи и през целия им съвместен живот. Спяха в една стая, но на различни легла. Това не помогна на Кейт да избегне пристъпите на гадене, повръщане и силни болки. В нея все повече се загнездваше съмнението, че бременността й не протича нормално, че е въпрос на дни да абортира, а това я ужасяваше.

Джейсън с утроена енергия се отдаде на работата си в ранчото и остави с безразличие Кейт да се върне в текстилната фабрика. Това само направи бездната между тях още по-дълбока. Кейт продължи да работи усилено, опитвайки се да прогони опасенията си, че може да загуби Джейсън и детето.

Щом след края на работния ден се прибереше вкъщи, озоваваше се сред ново общество, сред нов кръг от приятели. Една вечер получи покана за сутрешно женско парти и Джейсън настоя да отиде. За да не го дразни, Кейт мълчаливо се съгласи и помоли директора за свободен ден. Преди да тръгне за партито, дълго размишлява какво да си облече и накрая отново се спря на черната рокля с големите цепки. Към нея си подбра обувки с украшения от изкуствени скъпоценни камъни. Чери беше излязла и нямаше кой да й каже, че този тоалет много повече би подхождал на някоя кабаретна певица от двадесетте години на века.

След около половин час Кейт пристигна на посочения в поканата адрес и позвъни на вратата на огромна тухлена къща. Жената, която й отвори, тихо подсвирна и отстъпи няколко крачки назад. После насила се усмихна и я въведе в просторен хол, в който поне две дузини жени се бяха скупчили около маса със сребърен сервиз за кафе и различни видове сладкиши. Всички присъстващи млъкнаха и се обърнаха, за да я разгледат. Кейт се изчерви и й идеше да потъне в земята. Никоя от гостенките не бе облечена толкова официално. „Проклет късмет! Отново съм се натруфила неподходящо и отново в черно!“ — мина й през ума.

— Мисис Донован, нали? — попита я една жена и Кейт разпозна в нея блондинката, която я бе унижила преди няколко месеца в къщата на Джейсън.

— Точно така, вече съм мисис Донован. Както винаги, облечена неподходящо, но откакто съм бременна, съзнанието ми сякаш спря да работи.

Този отговор върна усмивките по лицата на гостенките и те се скупчиха около нея. Отрупаха я с въпроси за сватбата й, за Джейсън и вярно ли е, че сама е ушила булчинската си рокля. Жената, която й бе отворила, й представи домакинята на партито — нисичко, около двадесетгодишно момиче с малко повече излишни килограми, но с приятно излъчване.

— Това е Една Сейнт Джон, тя се омъжи за Барнет Коулман през март.

— Моите поздравления — усмихна се Кейт и с мъка успя да задържи чашата си с кафе върху малката чинийка.

— Благодаря — отвърна Една. — Ти се омъжи предната седмица, нали?

— Да, точно така. Всичко стана много прибързано, но какво да се прави като съм бременна.

— Това трябва да се запише в книгите — намеси се блондинката. — Не съм чувала Джейсън Донован да се слави като плейбой.

— Тихите води са най-дълбоки — отвърна нервно Кейт.

Все още добре си спомняше първата си среща с тази жена.

— Знаеш ли, ти беше права онази вечер. Така че аз си взех урок. Развеждам се, защото моят съпруг повече се интересува колко пари ще похарча, а не от мен самата. Заминавам за Либия, където ще си потърся някой по-богат петролен шейх и ще попълня харема му. Очаквам скоро да съм замесена в някой пикантен международен скандал.

— Звучи интригуващо — засмя се Кейт. — С нетърпение ще очаквам да прочета за подвизите ти във вестниците.

Дафне й махна и се отдалечи към средата на залата. Кейт едва сега осъзна, че арогантното й поведение и острият й език са само защитна маска срещу заобикалящия я свят. Тъкмо се бе отърсила малко от напрежението, когато към нея се приближи възрастна дама с огромен гърбав нос.

— Млада госпожо, не те познавам, но не мисля, че е почтено да се гордееш с бременността си, след като си омъжена само от една седмица — заяви строго тя с високо вдигната брадичка.

— Аз също не ви познавам, уважаема госпожо, но ще ви кажа, че аз и моят съпруг искрено желаем това дете. Дали то е било създадено след брака или преди него, в случая няма никакво значение.

Възрастната жена поруменя от неудобство и демонстративно й обърна гръб. Кейт се усмихна и отпи от чашата си. Бе удържала първата си победа, макар и да не беше облечена подходящо и да нямаше светски обноски. Тези дами от висшето общество се различаваха от работничките в текстилната фабрика само по размера на банковите си сметки. Вече не се тревожеше за това как ще я приемат в това общество, важното бе, че сега се чувстваше прекрасно.