Сюзън Кайл
Диамантената шпора (13)

Тринадесета глава

Кейт постепенно започваше да разбира какво означават парите. Поканите бяха отпечатани и изпратени за фантастично кратко време. Тя въздъхна с облекчение, когато получи съгласието на Джейсън да отложат брачната церемония с две седмици.

Момичета, които й помагаха да довърши колекцията, вече работеха до късно през нощта. Търговците на едро щяха да пристигнат съвсем скоро. Кейт усещаше, че силите бързо я напускат.

— Едва ли ще успея навреме — изохка тя, докато вечеряше с майка си в самото навечерие на сватбата. — Толкова съм изморена, а за да свърша всичко, трябва да работя поне още десет дни, и то по дванадесет часа. Шийла и Чери ми помагат, но тази церемония ще ме погуби.

— Другите момичета не могат ли да поемат част от работата ти по колекцията?

— Не и с готовите модели. Във фабриката е истински хаос. Жените, които шият дрехите, също са доста изостанали. Защо Джейсън иска да се оженим точно сега? Почти всички знаят, че съм бременна, и няколко дни повече нямат никакво значение.

— Но за твоя бъдещ съпруг, изглежда, че имат — усмихна се Мери.

— Моят бъдещ съпруг очевидно ще се окаже един голям досадник. Още отсега започва да мърмори, че не съм се прибирала навреме от работа. Той мрази идеята ми за собствена кариера.

— Ще се промени, когато се роди детето.

— Дано да е така…

— Кейт, ти обичаш ли го? — попита Мери и зелените й очи се изпълниха с тревога.

Кейт я прегърна.

— Разбира се, повече дори и от собствения си живот, въпреки, че Джейсън не споделя чувствата ми. Често си мисля, че това се дължи на факта, че прекалено дълго е бил затворен в себе си. Навярно сега се страхува да се разкрие.

— Ако е така, само ти си способна да се приближиш до него. Помисли си по този въпрос. Джейсън на никого не е позволял това, което позволява на теб.

— Ще го запомня — кимна Кейт, но не й каза, че напоследък той все повече и повече се дистанцираше.

Когато на следващата сутрин видя готовата си булчинска рокля, затаи дъх от възхищение.

— Деси, но тя е фантастична! Не съм виждала никъде подобна прелест!

— Нали самата ти я създаде, скъпа. От мен е само шиенето. Обзалагам се, че ще събереш очите на всички. Хайде, обличай я. Нека да видим как ще ти стои.

Кейт се скри зад паравана, който ползваха манекенките, и си проправи път през изобилието от сатен и дантела. Нахлузи роклята, внимателно огледа дълбокото й деколте, широките поли, а после закопча перлените копчета и спусна полупрозрачния воал.

— Господи! — възкликна Деси, като я видя, и това беше единственото, което успя да каже.

— Не мога да повярвам, че аз съм създала това — поклати глава Кейт и поруменя от удоволствие, забелязвайки блесналите погледи на другите момичета.

— Гарантирам ти, че с тази рокля можеш да се появиш на корицата на „Вог“^[1].

— Ще се задоволя и с това да не припадна пред олтара.

— Стои ти прекрасно, как я чувстваш в талията? Стяга ли ти?

— Ще започне да ми стяга, ако церемонията се отложи с още няколко седмици. Винаги съм си мечтала да имам бебе, но никога не съм си представяла, че ще е толкова лесно да забременея.

— Не се тревожи за това, важното е, че ти и Джейсън го желаете. Сигурна съм, че ще е едно много щастливо бебе.

— Да, Джейсън е много нетърпелив и горд, че ще става баща.

— Моите поздравления! — усмихна се Деси. — И ти благодаря, че ние бяхме първите, които научихме тази новина.

— Надявам се, че сте получили поканите си? — попита колебливо Кейт.

Джейсън бе измърморил нещо от рода на това, че била поканила прекалено много момичета от фабриката, и нищо чудно при това негово отношението към работа й да бе зачеркнал няколко имена от списъка.

— Получих моята тази сутрин — усмихна се Деси и тя въздъхна с облекчение. — Чух, че мистър Роджърс също е получил своята, а и Роберта се е обадила, че ще дойде.

— О, това е чудесно! Роберта е много… А Кларис? Няма ли да дойде?

— Роберта каза, че не можела. Кларис е много заета напоследък. Братът на Роберта я поканил в собствената си модна къща и сега тя работи като негова асистентка.

— Но Кларис го обиди по време на коктейла?! Нарече го надут и самовлюбен.

— Доколкото знам, Кърт обича смелите хора. Но както и да е. Кларис ти благодари за поканата и съжалява, че не може да дойде, защото точно в този момент се подготвя за модното си изложение. Надява се, че ще се срещнете по време на представянето на твоята колекция в Ню Йорк.

— Аз също очаквам това с нетърпение. Това може да се окаже събитието на моя живот. А сега, момичета, мога само да ви благодаря за това, което направихте. Роклята е великолепна…

— Не ме забравяй, когато откриеш собствена модна къща — намигна й Деси.

— И мен — добави Сенди.

— А също и нас — не останаха назад Памела и Беки.

Кейт ги прегърна една по една.

— Никога няма да ви забравя, момичета. Моля се само да успея.

Когато след края на работното време Кейт тръгна към колата си, изпитваше смътна тревога. Джейсън все по-често й правеше намеци, че е време да се откаже от амбициите си и да се подготвя за раждането на детето. Предполагаше, че ще се разрази истинска буря, когато му кажеше, че въпреки всичко смята да замине за модното изложение в Ню Йорк.

 

 

Утрото на сватбения й ден бе окъпано от есенен дъжд. В къщата на Донован, с помощта на майка си, Кейт обличаше булчинската си рокля.

— Как може да вали точно днес?! — възмути се тя. — Цяло лято не е капнала нито капка. Точно сега ли, когато се омъжвам, времето ще е дъждовно!

— Дъждът е добро предзнаменование — успокои я Шийла.

— Това означава, че семейният ти живот ще върви по вода — потвърди Мери.

Чери беше на същото мнение.

— Някой да е виждал Джейсън? — попита Кейт. — Не съм го виждала вече повече от два часа.

— Беше в стаята си и се приготвяше — отвърна Чери. — Не се тревожи. Не е в негов стил да те изостави пред олтара.

— Господи, боя се, че точно там ще припадна! От известно време не се чувствам особено добре.

— Взе ли си лекарството против прилошаване? — погледна я угрижено Мери.

— Не, напоследък избягвам всякакви медикаменти, освен ако не ми е изключително наложително. Толкова се страхувам, че мога да навредя с нещо на бебето.

— Но, скъпа, трябва да се довериш на доктор Харис. Той е опитен специалист и никога не би ти предписал нещо, което е противопоказно.

Кейт мълчаливо кимна и глътна едно хапче с чаша плодов сок.

Всичко след това стана прекалено бързо. Кейт, Джийн, Чери и Мери се качиха в мерцедеса на Джейсън и той ги откара до местната презвитерианска църква.

Когато влязоха, Кейт стана още по-нервна. Всички места на дъбовите пейки вече бяха заети от техни приятели, роднини и от доста гости, които виждаше за първи път. В олтара горяха големи свещи и имаше вази с цветя. Малко встрани от него бе разположено пианото и възрастен мъж изпълняваше някаква монотонна сватбена мелодия. Кейт сама трябваше да извърви дългия път от входа до олтара, тъй като баща й бе починал. Сърцето й се сви, когато забеляза двамата репортери с големи камери и включени касетофони. Майка й също ги забеляза и стисна окуражително ръката й. Кейт й отвърна с пресилена усмивка и прегърна още по-здраво букета бели орхидеи.

Джейсън вече я очакваше до олтара. Прозвуча сватбеният марш и първа тръгна Чери, следвана на няколко крачки от Кейт. Първите й стъпки бяха неуверени, но постепенно самочувствието й се възвърна. Бе облечена в своята рокля, познаваше всеки сантиметър от нея и нямаше опасност да се спъне в дългите й поли и да се изложи пред толкова много хора. Гордо вирна брадичката си, дочувайки тихите им въздишки на възхищение. Питаше се колко ли от тези елегантно облечени гости подозират, че тази сватба е предизвикана единствено от нейната бременност.

Най-накрая стигна до олтара. За първи път от няколко дни погледна Джейсън в очите, докато й слагаше пръстена. До съзнанието й смътно достигна гласът на свещеника, който ги обявяваше за мъж и жена, и механично надигна воала си. След кратко колебание Джейсън се наведе и я целуна. Устните му бяха хладни и докоснаха нейните само за миг.

— Не — прошепна Кейт. — Не ме целувай така…

Той отново се наведе и сега нещата бяха такива, каквито трябваше да бъдат. Кейт стисна мускулестите му ръце и го задържа до себе си, докато усети, че стопля стиснатите му устни. Когато се отдръпна, на лицето му имаше усмивка и тя не можа да разбере дали е щастлив или имитира щастие само заради гостите.

След като получиха поздравления, младоженците заедно с почти всички гости се върнаха в къщата на Джейсън, където Шийла бе отрупала огромна маса с ордьоври, салати и напитки.

Вечерта Кейт разговаряше предимно с Роберта. Не остана много очарована от начина, по който приятелката й гледаше към Джейсън. Нямаше как да разбере какви са били отношенията им преди това, но желанието в очите на симпатичната жена й подсказваше, че венчалната халка едва ли ще е бариера, ако пожелаеше да бъде с него. За удоволствие на Кейт, Джейсън не проявяваше никакъв интерес към Роберта.

Приятелите на Джейсън не бяха от хората, с които Кейт би могла да разговаря. Като разбраха, че не е запозната с работата в „Диамантената шпора“, те просто я избягваха. Техните съпруги бяха много по-любезни и Кейт получи многобройни поздравления за прекрасната си рокля.

— „Нойман и Маркус“ — гордо обяви Джейсън и вдигна чашата. — Напълно си заслужава парите.

— „Кетрин от Тексас“ — тихо го коригира Кейт. — Дизайнът е мой, а изпълнението е на Деси, Сенди и на момичетата от фабриката.

При тези думи се разнесоха нови възклицания и около нея се скупчиха още любопитни жени, за да я разгледат по-отблизо. Светкавиците на репортерите засвяткаха. Кейт си представи заглавието в утрешните вестници: „Млада дизайнерка сама изработва булчинската си рокля“. Това беше нещо необичайно и несъмнено щеше да предизвика сензация. Но сред усмихнатите и възхитени лица не беше това на Джейсън. Той очевидно не беше доволен, макар че не каза нищо.

Кейт помогна на Джейсън да разрежат сватбената торта и скоро гостите се разделиха на малки групи — всеки от тях с чаша и чиния в ръка. Кейт остана близо до майка си и до Чери, но с едно око наблюдаваше Роберта. Сякаш нарочно приятелката й избираше компанията на най-известните и най-богатите мъже. Приличаше на красива пеперуда, която прелиташе от цвят на цвят и открито демонстрираше своите прелести. Кейт я харесваше, но тайно се радваше, че няма да бъде прекалено дълго около Джейсън. Дори и най-принципният мъж можеше да бъде изкушен от нейната красота и от високия й интелект.

След около час Кейт се качи в спалнята и се преоблече в сив спортен костюм за сватбеното си пътешествие. Успя да целуне само няколко от своите приятелки, сбогува се с майка си и скоро мерцедесът на Джейсън летеше по магистралата към Сан Антонио.

— Мисля, че ти казах да си поръчаш рокля от „Нойман и Маркус“ — подхвърли Джейсън, вперил очи в пътното платно.

Кейт си пое дълбоко дъх. Решителният момент беше настъпил.

— Да, така беше…

— Тогава защо не ме послуша?

Той не изглеждаше чак толкова ядосан, колкото бе очаквала, но с него винаги трябваше да бъде предпазлива.

— Не съм го направила от вироглавство, Джейсън. Аз съм дизайнер на облекло. С това си изкарвам прехраната. Исках сама да си създам красива и нетрадиционна рокля за сватбената церемония. Това е всичко.

— Не смятам, че повече ще е необходимо да работиш, за да си изкарваш прехраната.

Гневът вече се долавяше в плътния му глас.

— Не и докато си моя жена. Това означава, че няма повече да се занимаваш с дизайн на облекло.

— Меденият ни месец е тъкмо времето за обсъждане на този проблем — иронично отбеляза Кейт.

— Ти какво очакваше? Да се предам толкова лесно? Смятам, че достатъчно добре ме познаваш.

— Знам прекалено малко за теб. Откакто изпратихме поканите за сватбата ни, не мога да се доближа до теб, за да поговорим. Имам чувството, че ти правиш всичко възможно да ме изтласкаш от живота си.

— Нали ти казах, че искам повече от всичко на света това дете — отвърна Джейсън, запали си цигара и включи климатичната инсталация.

Той пръв наруши мълчанието, което се бе възцарило:

— Отново ли имаш болки?

— Не — отговори рязко Кейт и прехапа устните си от яд. — Предполагам, че ако бях казала „да“ щеше веднага да обърнеш колата.

— Не бих рискувал здравето на детето заради някакъв проклет уикенд.

— Слушай ме добре, Джейсън. Казах ти вече, че аз също желая това дете и няма сила на света, която може да ме спре да го родя. Но ако му е писано да не се роди, каквото и да правим, колкото и да се опитваме да го спасим, няма да можем.

— Това включва ли и „случайно падане“ по стълбището? — саркастично попита Джейсън и дръпна от цигарата си.

Кейт усети как очите й се замъгляват от сълзи. Беше работила до изнемога, за да завърши колекцията си и да се включи в подготовката за сватбената церемония. Беше бременна по негова вина, по негово настояване се бе омъжила, а сега трябваше да слуша и острите му забележки. Мразеше го. Мразеше и себе си, защото се бе съгласила на този абсурден брак. Ако можеше, би свалила пръстена си, би го захвърлила в лицето на Джейсън и би слязла от тази проклета скъпа кола.

Той забеляза насълзените й очи.

— О, Кейт! Извинявай, не исках да те засегна!

— Аз не съм виновна, че съм бременна, Джейсън! Не съм искала да се омъжвам за теб! Съжалявам, ако се чувстваш като в капан, но влез и в моето положение. Не е ли по-лошо? Исках да постигна нещо в живота си, а ти само ми пречиш. Трябваше да стоиш настрани от мен! Можеше да ти е трудно, да те боли, но нямаше сега и двамата да сме забъркани в тази каша.

— Липсва ли ти предишният Джейсън?

— Да, проклет да си! — изхлипа Кейт. — Ти беше единственият ми приятел…

— И ти беше единствената ми приятелка. Единствената жена, която съм харесвал в живота си. Съжалявам, че всичко тръгна толкова лошо.

— Трябваше да вземем някакви предпазни мерки. Аз дори не знаех как. Мислех, че ти… Нали си имал някакъв опит.

— Понякога страстта кара мъжете да забравят за всичко друго — отвърна студено Джейсън, без да я поглежда. — Няма смисъл отново и отново да се връщаме към това. Ти си бременна, а от днес вече сме семейство. Независимо дали ни харесва или не, ще трябва да живеем заедно.

— Предполагам, че е така — въздъхна Кейт. — Всъщност, необходимо ли беше това пътуване до Ямайка?

— Да, всяко нормално младо семейство има меден месец. Нашият ще трае само три дни, но е по-добре, отколкото нищо. Сметнах, че като се откъснеш за малко от проклетата текстилна фабрика, може да размислиш и да разбереш, че светът не започва и не свършва с нея.

— Не може ли… Не може ли да не спорим за това през тези три дни? Ще се опитам да бъда отново твоята най-добра приятелка.

Сърцето на Джейсън забави ритъма си. Това беше Кейт, каквато я помнеше от преди. Щастливата, усмихната Кейт, която първо бе завладяла мислите и съзнанието му и едва след това тялото му. Протегна ръка и я докосна по бузата.

— Ямайка ще ти хареса, обзалагам се. Ще отидем в Монтего Бей, където не е така пренаселено като Кингстоун. Ще си лежим по цял ден на плажа, ще пием пина-колада, а вечер ще ходим на дискотека.

— Ние с бебето не пием алкохол и не танцуваме диско.

— Извинете ме, госпожо. В такъв случай, ще ви предложа бавен блус и плодов коктейл.

— Звучи много окуражаващо.

Кейт сви тънките си пръсти около неговите и за първи път от доста време се усмихна бодро.

Джейсън трябваше да свикне със загубата на своята свобода. Тя бе готова да му докаже, че може да бъде най-добрата съпруга, за която си е мечтал, стига да не ограничава нейната свобода. Джейсън и бебето бяха най-важните неща в живота й, но ако пропуснеше шанса да се утвърди като дизайнер, винаги щеше да съжалява. Но сега трябваше да се отпусне, да се радва, че е с Джейсън и да не се бои от бъдещето. С тази мисъл Кейт се качи на огромния самолет на „Ямайка Еър“ и седна в удобните кресла на първокласния салон. През двучасовия полет до Монтего Бей Джейсън непрекъснато държеше ръката й и я успокояваше.

Когато слязоха по стълбичката на самолета, горещият и влажен тропически бриз я удари в лицето и накара дъха й да спре, но миг след това ноздрите й се изпълниха с аромата на екзотичните цветя. Малко по-късно се качиха на допотопно такси, което трябваше да ги откара до „Холидей Ин“.

— За първи път ли сте на острова? — попита шофьорът с широка усмивка и им хвърли любопитен поглед в огледалото.

— Аз вече съм го посещавал — отговори Джейсън. — Но за жена ми това е първото пътуване извън Америка. Тук сме за нашия меден месец.

— Аха, избрали сте най-доброто. Ямайка е прекрасно място за почивка. Трябва да видите плантациите за кафе и банани. Също така няколко стари къщи и историческите забележителности.

— Защо не ни поразходиш наоколо? — неочаквано предложи Джейсън. — Омръзнали са ми организираните турове, а се обзалагам, че ти познаваш острова много по-добре от който и да е екскурзовод.

— Готово! Само кажете кога — засмя се доволен шофьорът. — Сега, докато пътуваме, мога да ви запозная с регето.

— Регето? Какво пък е това? — попита колебливо Кейт.

Шофьорът се пресегна и включи радиото. Купето веднага се изпълни с ритмична, бърза музика.

— Това е реге, госпожо. Музиката, която най-често се слуша на острова. Между другото, казвам се Бъртън Кокс.

Джейсън представи себе си и Кейт, а след това се договори с него да се срещнат рано на другата сутрин.

— Не забравяйте за часовата разлика — каза Бъртън и спря колата пред модерната бяла сграда на хотела, обграден от всички страни с палми и някакво непознато дърво с големи, огненочервени цветове.

— Трябва да нагласим часовниците си с два часа напред — обясни Джейсън на учудената Кейт.

Бъртън Кокс разтовари багажа им на тротоара, махна им за довиждане и скоро жълтата кола потъна в натоварения трафик. Зад тях сякаш изпод земята изникна униформено пиколо.

— Здравейте, приятели. Изглежда, че току-що пристигате?

— Да, преди малко слязохме от самолета. Странно защо този път няма толкова много туристи?

— Има студентски вълнения в Кингстоун — въздъхна младежът.

Той отнесе багажа им в апартамент с огромна тераса, от която се виждаше океанът. Джейсън му даде щедър бакшиш и пиколото се отдалечи, подсвирквайки си доволно.

Кейт пристъпи в просторната дневна, отвори плъзгащата се стъклена врата на терасата и се опияни от мириса на море, водорасли и екзотична растителност. Удивителната красота на природата бавно отмиваше пристъпа на гадене и болката й.

— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита Джейсън и сложи ръка на рамото й.

— Не се чувствам особено добре… но това може да се дължи и на факта, че не съм яла нищо от доста време.

— Какво означава „не се чувствам особено добре“?

Кейт въздъхна уморено.

— Повдига ми се, вие ми се свят…

— Господи! Но защо не ми каза по-рано?!

Той без никакви усилия я вдигна, пренесе я до спалнята и я положи на едно от големите легла, застлано със зеленикавобяла покривка в тон със завесите.

— Защото не исках да те тревожа излишно. Страхувам се, че няма да ти бъда много добра компания по време на престоя ни тук.

— Струва ми се, че причината е проклетата ти работа, но няма да говорим за това сега. Какво да направя, за да се почувстваш по-добре?

— Ще ми се смееш — отвърна Кейт и потърси тъмните му очи.

— Не, няма.

— Добре, искам салата от раци, плодова торта с ягоди, пина-колада и чаша кафе „Блу Маунтийн“.

— Но това е нещо съвсем нормално и аз обожавам „Блу Маунтийн“. Ще поръчам да ни донесат всичко в стаята.

Джейсън излезе и скоро се върна, следван от трима сервитьори, които носеха препълнени подноси. Кейт незабелязано глътна една от таблетките си и след като привърши храната, се почувства много по-добре.

— Беше много вкусно — протегна се и се отпусна в мекото легло. — Благодаря ти.

— Удоволствието е мое, мисис Донован. Сега си почини, а после ще ти помогна да се преоблечеш.

Кейт се усмихна.

— Звучи интересно.

— Аз мисля същото — отвърна Джейсън след секунда колебание.

Отвори куфара си, извади тъмносиня тениска, къси панталони и тръгна към банята.

— Мислех си, че би трябвало жената да отива в банята, когато се преоблича — подхвърли Кейт.

— Може да ти се види смешно, но никога не съм се преобличал на светло пред жена. Хайде, защо не се смееш.

— Но защо? Това ми харесва.

Джейсън поклати глава.

— Точно когато си мисля, че започвам да свиквам с теб, ти ме изкарваш от равновесие.

— Изглежда, че си загубил чувството си за хумор. Когато татко за първи път ме заведе в „Диамантената шпора“, ти непрекъснато крещеше и се мръщеше. Хвана ме страх.

— А сега?

— Да, и сега понякога ме побиват тръпки. Но не мога постоянно да се страхувам от теб и много обичам да гледам лицето ти, когато е усмихнато.

Джейсън почувства, че кръвта кипва във вените му. Всеки ден, прекаран в близост до Кейт, ставаше все по-мъчителен. Гледайки небрежно отпуснатото й тяло, си спомни как тя бе лежала чисто гола на дивана в дневната. Възбудата го връхлетя, но не можеше да направи нищо, за да я предотврати. Желанието прекършваше волята и завладяваше съзнанието му.

Кейт следеше с интерес как на лицето му се изписват различни емоции. Погледът й се спусна надолу и тя забеляза как издутината в слабините му неудържимо расте. Протегна се и лениво попита:

— Ще ми помогнеш ли да се преоблека?

По интонацията, с която зададе този въпрос, съвсем ясно пролича, че желае и нещо повече от това.