Сюзън Кайл
Диамантената шпора (10)

Десета глава

Горещият август изтече и дойде септември — последният месец, с който Кейт разполагаше, за да довърши своята колекция. Дрехите се сглобяваха една по една и тя с вълнение гледаше как идеите й се превръщат в реалност.

В началото на втората седмица на месеца дойде представител на една от фирмите, които търгуваха с „Клейборн“. Той разгледа всички готови модели, остана очарован и поръча рекорден брой от тях. Кейт беше на седмото небе — особено след като мистър Роджърс й каза, че такова поведение е нетипично за този търговец на едро. Директорът и всички от отдела по дизайн смятаха, че това е добро предзнаменование за успеха на колекцията. Но добрите новини дойдоха няколко дни по-късно. Във фабриката се получи факс, че от Ню Йорк пристига журналист, за да вземе интервю от Кейт и да направи няколко снимки на модели от нейната колекция. Кейт изтръпна от възторг, когато си представи, че би могла да се появи в „Дамско всекидневно облекло“ или „Модни тенденции“ — списания, които имаха огромен тираж и се разпространяваха из цялата страна.

Тези събития и огромната й заетост през деня помагаха на Кейт да прогони Джейсън от мислите си. Но през нощта спомените не я оставяха на мира. Почти физически усещаше горещите му устни по тялото си. Понякога сърцето й болезнено се свиваше и по възглавницата й падаха едри сълзи.

„Това е за доброто и на двама ни — често се самоокуражаваше тя. — Сега трябва да мисля единствено за кариерата си на дизайнер и за това как ще стана известна и богата.“

Кейт вече осъзнаваше колко много работа и усилия ще й струва всичко това. Кариерата й несъмнено щеше да я лиши от нормалните за всяка млада жена удоволствия в живота. Ставаше още преди изгрев-слънце и си лягаше след полунощ. Съзнанието й непрекъснато бе обсебено от мислите за колекцията й. Винаги имаше под ръка бележник, в който правеше безкрайни изчисления за цените на материалите. Докато се хранеше, обмисляше какви конци, дантели или копчета трябва да се поръчат. Понякога се страхуваше, че би могла да се провали и отново да се върне на линията като обикновена шивачка. Знаеше, че притежава някакъв талант, но в страната имаше толкова много дизайнери. За да бъде по-различна и да я забележат, трябваше да направи нещо изключително с цветовете, кройките и стила на дрехите си.

Няколко дни по-късно Кейт се срещна с Роберта Ковалски, модна репортерка, която работеше за „Клейборн“, но в централния офис в Ню Йорк. Роберта беше висока, с тъмна коса, облечен с елегантен костюм и Кейт веднага я хареса. Двете седнаха в барчето на чаша кафе и журналистката веднага изрази възхищението си от роклята, която Кейт носеше в момента.

— Не мога да повярвам, че досега си била обикновена шивачка — поклати глава Роберта. — Можела си да останеш незабелязана и тази колекция изобщо да не се появи. Впрочем, разкажи ми нещо повече за твоето минало.

Кейт й разказа подробно за своето семейство като старателно избягваше да спомене Джейсън Донован и имението „Диамантената шпора“. Все пак най-накрая се наложи да го направи, когато Роберта я попита къде е работил баща й, преди да почине.

— О, но аз познавам Джейсън — възкликна Роберта. — Запознах с него на един коктейл в Манхатън. Тогава ходеше с една от нашите манекенки. Но после се разделиха, защото тя получи предложение да снима филм в Англия. Разбрах, че там се е омъжила за херцог или граф, нещо подобно, и сега има малко момиченце. Само че как й беше името… О, да. Мелъди. Мелъди Джонс.

— Чувала съм за нея — отвърна тихо Кейт.

— Да ти кажа честно, всички очаквахме, че те ще се оженят. Но явно сме се заблуждавали. Сега Мелъди е обявена за една от най-талантливите млади актриси и дори за последната си роля има номинация за „Оскар“.

— Радвам се за нея — излъга Кейт.

— Да, чудесно е. Обичам да слушам и да разказвам подобни истории. Дано и ти имаш късмет с твоята колекция. Искрено ще се радвам за теб, ако тя се приеме добре на пазара.

Роберта за момент се замисли, а после на лицето й се появи широка усмивка.

— Слушай, Кейт, защо, вместо да стоим в тази дупка, не дойдеш с мен в Ню Йорк? Ще видиш как се подготвя търговското изложение. Ще се запознаеш с манекенките и другите дизайнери. Ще ти направя снимки наоколо и материалът ще стане много по-добър. Какво ще кажеш?

— Не знам… Имам още много работа, а и…

— Какво?

— Никога не съм напускала Сан Фрио.

— Не говориш сериозно! Хайде, ела само за уикенда. Ще ти запазя билети, ще ти уредя евтин хотел и ще те разведа из града. Обещавам ти, че ще ти хареса.

— Добре — въздъхна Кейт и се усмихна.

— Браво! Добро момиче! Сега отивай да си вземеш багажа и да се махаме оттук.

Кейт се приготви за около половин час. Облече си една от своите дънкови рокли и си взе само най-необходимите неща в малка чанта. Нямаше никакви официални дрехи, освен разбира се, черното „недоразумение“, но Роберта й беше обещала, че ако се наложи, ще й заеме нещо от своя гардероб.

— Кейт, внимавай, това е голям град — въздъхна майка й, когато спря колата пред терминала на летището в Сан Антонио.

— Не се тревожи, всичко ще е наред — целуна я Кейт по бузата. — Заключвай два пъти вратата през нощта. Ще ти се обадя веднага щом пристигна в хотела.

— Добре, скъпа. Приятно пътуване.

Кейт също никога не беше летяла и изпита силно притеснение, като чу да обявяват техния полет по високоговорителите.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита я Роберта, когато се настаниха в меките кресла на първокласния салон.

— Не… благодаря… — отвърна тя и стомахът й още повече се сви при маневрата на самолета към пистата за излитане.

— Може да си поръчаш мляко или антиацид.

— Не, ще се оправя. Чувствам се по-добре…

Това не беше истина. Самолетът се засили, започна да набира височина и Кейт пребледня като платно.

— Кейт, добре ли си? — попита разтревожено Роберта.

— Да, но имам чувство, че ще повърна…

— Какво ще кажеш за натрошен лед?

— Благодаря…

Стюардесата се върна след малко със студена памучна кърпа и на Кейт й се прииска да стане и да я прегърне.

— Не се тревожи — окуражително стисна ръката й Роберта. — На повечето хора им прилошава при първия полет.

Но Кейт не се тревожеше толкова за това, че й прилошава от самолета. Вече беше изминал цял месец от деня, в който се бе любила с Джейсън, а мензисът й все още не бе започнал. Кейт отдаваше това само на напрежението и изтощението си, но доста я притесняваше сутрешното гадене.

— Ще пристигнем, преди да се усетиш — увери я Роберта.

Тъмнокосата журналистка си поръча джин и тоник преди обяда, а Кейт се задоволи само с чаша кафе и мислено продължи да се моли самолетът да кацне колкото се може по-скоро.

Приземиха се след няколко часа. След това чакаха десет минути, докато получат багажа си, после дълго вървяха през огромната зала към изхода и най-накрая постояха двадесетина минути в очакване на свободно такси.

Пътуването до хотела по преплетените магистрали, дългите тунели и високите мостове се стори на Кейт безкрайно. Никога през живота си не се бе чувствала толкова зле. Мисълта, че може да е бременна, все повече започваше да я тревожи. Още повече, че не знаеше как щеше да скрие това от майка си, ако наистина беше бременност. Абортът й се струваше немислим. Откакто се помнеше, винаги бе обожавала бебетата и не можеше да постъпи толкова жестоко. Щеше да има частица от Джейсън, въпреки че той не желаеше да я види. Беше сигурна, че детето ще прилича на него. „Малко момченце с тъмна коса и черни очи…“

— Пристигнахме — извика жизнерадостно Роберта, когато таксито спря пред големия хотел на „Медисън авеню“.

— Но, Роберта, ти ми спомена за „евтин хотел“, а това е истински палат!

— Не се тревожи. Говорих с шефа и фирмата ще поеме разноските по престоя ти тук. Сега си мисли само, че те чака просторен апартамент и ресторант, който се слави като един от най-добрите в Ню Йорк. Обзалагам се, че ще ти хареса!

Роберта я хвана за ръката и я поведе към рецепцията, където потвърди резервацията й. Висок младеж, облечен в униформа на пиколо, изникна сякаш изпод земята, взе чантата на Кейт и й кимна по посока на асансьора.

Роберта отключи вратата на апартамента и даде няколко долара бакшиш на пиколото. Кейт пристъпи първа и остана смаяна от красотата, разкрила се пред очите й. Интериорът беше разкошен.

Кейт изрита обувките си и се приближи по мекия килим до прозореца. Долу в ниското се нижеха безкрайни потоци от коли, а в далечината се виеше синята лента на река Хъдсън.

— Е, харесва ли ти? — попита с усмивка Роберта.

— Нямам думи… — промълви Кейт. — В този град сякаш живее цяла Америка.

— За цялата не знам, но може би половината. Какво ще кажеш, ако те оставя само за малко? Смятам да отида до вкъщи, да се преоблека и да оставя багажа си. После можем да се отбием в моя офис. Макар и да е петък, предполагам, че все още ще има някой там, с когото си заслужава да се запознаеш.

— Както кажеш.

— Чудесно. Сега се разполагай и си почини.

— О’кей — отговори автоматично Кейт, изпрати я до прага и заключи вратата след нея.

Секунди по-късно се отпусна на широкото легло и почти веднага заспа.

 

 

Силно чукане по вратата я разбуди и тя отново почувства гадене в стомаха.

— Идвам… — надигна се с мъка.

На прага стоеше Роберта с мрачно изражение на лицето.

— Кейт, ти не погледна през шпионката, нито пък попита кой е! Трябва да разбереш, че това не е Тексас, а Ню Йорк.

— Ще го запомня. Извини ме, не ми е добре…

Кейт изтича в банята и повърна. После се наплиска със студена вода и й поолекна. Когато се върна в стаята, Роберта говореше с някого по телефона.

— Обадих се на майка ти, за да й кажа, че сме пристигнали благополучно. Искаш ли сама да й съобщиш, че си добре?

— Да, вече наистина съм добре. През цялото време, докато те нямаше съм спала.

Кейт пое слушалката.

— Здравей, мамо.

— Как си Кейт? — попита разтревожено Мери. — Роберта ми каза, че си повръщала?

— О, не знам… Напоследък не се чувствам във форма, а и пътуването в самолета не ми понесе.

— Не се учудвам. Последният месец работеше толкова много и вече съжалявам, че ти разреших да пътуваш до Ню Йорк.

— Не се тревожи, ще се върна в неделя вечерта. Все още ли си сигурна, че искаш да ме вземеш от летището?

— Разбира се. Приятно прекарване.

— Ще се опитам. Няма да забравя да ти донеса подарък.

— Стига, Кейт. Купи нещо за себе си. Аз нямам нужда от нищо.

— Целувам те, мамо. Лека нощ.

Кейт затвори с въздишка апарата и се обърна към Роберта.

— Е, какво ще правим сега?

— Ще пътуваме — отвърна тя с широка усмивка.

Офисът на фирмата се намираше на Седмо авеню.

До тротоара бяха паркирани множество камиони с регистрационни номера от цялата страна и млади мъже придвижваха палети с готови облекла или разтоварваха платове и аксесоари. Кейт и Роберта влязоха във висока сграда и се отправиха към асансьора.

Интериорът се различаваше коренно от този на малката фабрика в Тексас. Всичко тук блестеше и хората бяха облечени сякаш за модно ревю. Наблизо работеше висока негърка в бели дрехи и със стойка на кралска особа.

— Коя я тя? — попита Кейт. — Много е красива.

Жената очевидно я чу, защото рязко се обърна и я погледна високомерно.

— Извинете ме… — изчерви се Кейт. — Вие имате много красива фигура и… повечето хора се влачат…

— Аз никога не се влача! — отвърна тя с лек южняшки акцент.

Погледът й се премести върху късата дънкова пола на Кейт.

— Това ми харесва. Ти ли си го направила?

— Да.

— Тогава трябва да си онова момиче от Тексас?

— Не „момиче“, а дизайнер — поправи я строго Роберта. — Не обръщай внимание на Кларис Лебон — каза тя на Кейт, когато се отдалечиха. — Смята се за сестра на Господа. Онази, пълничката жена е Бейтс, главният ни дизайнер. А това са момичетата.

Кейт се запозна с още шест жени, приблизително на нейната възраст. Поговори с всяка една от тях и получи нови похвали за своята колекция. След това разгледа цялата сграда, скиците на другите дизайнери и готовите облекла. Не остана изненада, като разбра, че Кларис е манекенката лице на фирмата.

Роберта забеляза интереса на Кейт към негърката и добави:

— Кларис работи като секретарка, когато нямаме модни изложения. Ако се държеше по-добре, щеше да направи забележителна кариера. Чух, че имала амбиции за собствена колекция, но не вярвам някой да й даде шанс. От три месеца е при нас, но никой не я харесва.

— Но тя е единствената черна жена в тази сграда! Това е сериозна причина да се държи по-дистанцирано.

Роберта учудено вдигна вежди.

— Ти си от Тексас, нали?

— Да, но това не значи, че съм кон с капаци.

— Добре, добре. Може ли да те наричам мис Енигма?

— Не знам какво означава това, но аз винаги съм се разбирала с хората, независимо какъв цвят е кожата им.

— Господи! Защо на мен възложиха да правя този материал?! — поклати глава Роберта. — Да спрем дотук. Какво ще кажеш да ти изберем рокля за довечера. Поканена съм на коктейл и смятам да те взема със себе си.

— Аз не пия.

Очите на Роберта се разшириха от изненада.

— Добре, ще ти уредя плодов сок или поне газирана вода.

— Тогава съм съгласна — отговори Кейт, без да обръща внимание на иронията в гласа на журналистката.

Роклята, която Роберта й предложи, беше от коприна във всички цветове на дъгата и подплата от сатен. Деколтето й беше свито, за да изпъкват гърдите, но не дотолкова, че мъжете да не свалят очите си от тях. Полите й бяха широки и Кейт по навик направи изчисления колко много плат е бил изразходван. Въпреки всичко, това си беше рокля, каквато бе виждала само по телевизията на модните ревюта на световноизвестни дизайнери. Стоеше й отлично, но й бе тясна в талията.

— Смятах, че ще ти стане! — възкликна разочаровано Роберта.

— Напоследък малко съм понапълняла — смънка Кейт. — Застоялият живот, месото и млякото винаги водят до това.

„Особено пък сексът без предпазни мерки“ — добави тя мислено.

— Добре, това не е проблем. Можем да я отпуснем малко.

— Кой е дизайнерът на това прекрасно нещо?

— Аз — каза тихо Кларис, която неусетно се бе озовала зад тях.

Тъмнокожата жена я гледаше безизразно, но някъде дълбоко в очите й Кейт откри задоволство и дори гордост.

— Роклята е фантастична — усмихна й се Кейт. — Чувствам я като облак около себе си, но едва ли трябва аз да я нося. На теб ще ти стои много по-добре.

Изражението на Кларис се промени само за частица от секундата, но Кейт го долови.

— Фигурата ти е хубава. Лицето ти е с приятни черти. Походката ти е красива. Тази рокля ти подхожда много повече, отколкото на мен.

Роберта се отдалечи, за да извика някое от момичетата да отпусне малко талията.

— Кларис, сигурно довечера ти си щяла да облечеш роклята? Не съм съгласна да я…

— Трябва да я облечеш! — каза рязко тъмнокожата Кларис. — Нямам нищо против да ти я дам назаем. Имам подобна рокля, която ще нося довечера на коктейла. Стилът й е различен, но е от същата материя.

— Мразя коктейлите — измърмори Кейт. — Не пия алкохол, а и на всичко отгоре мисля, че съм бременна…

Тя замълча, осъзнавайки, че споделя това с напълно непозната жена, която не дава признаци, че е положително настроена към нея.

За първи път Кларис се усмихна и това беше истинска, сърдечна усмивка.

— Няма да кажа на никого, не се тревожи. Ти не си омъжена, нали?

Кейт поклати глава и в съзнанието й отново изникна образът на Джейсън.

— Той не желаеше да се обвързваме.

— Но ти си го обичала?

— Разбира се, повече от себе си! А сега искам и това дете. Не знам само дали няма да провали кариерата ми.

— Едва ли. Смятам, че ще можеш да се справиш и с двете.

Кларис се наведе и разгледа подгъва на роклята.

— Мога и сама да ти я отпусна, няма да ми отнеме повече от десет минути.

Тя игнорира учудените погледи на Роберта и Бейтс.

— Някой ще ми даде ли ножица и карфици?

Когато Кейт и Роберта тръгнаха към сградата, в която бе организиран коктейлът, журналистката отвори дума за тази случка.

— Щях да припадна, като видях, че Кларис започна да реже роклята си. Момичетата ми казаха, че била вдигнала страхотен скандал, разбирайки, че ти ще я носиш. А изглежда, че сега вие двете се разбирате чудесно. Какво всъщност й направи?

— Споделих й една тайна — загадъчно се усмихна Кейт.

— Мога ли и аз да я науча.

— Все още е тайна, но много скоро ще я разбереш.

Кейт с последни усилия на волята успя да се пребори с умората и пристъпите на гадене и издържа до края на коктейла. Тя се запозна с брата на Роберта, Кърт, който също беше дизайнер и дрехите му вече бяха завладели дори Европа. По-голяма част от времето си обаче прекара в дълъг, интересен разговор с Кларис, с която вече бяха поставили основите на неочаквано приятелство.

Късно след полунощ таксито я откара в хотела й и Кейт имаше чувството, че се е докоснала до нов, интригуващ и приятен свят. С тази мисъл тя потъна в дълбок сън.