Сюзън Кайл
Диамантената шпора (8)

Осма глава

Беше като замаяна през целия следващ ден. Саркастичните забележки на блондинката и арогантното поведение на Джейсън я бяха разтърсили из основи. Чувстваше се унизена и наранена както никога досега. Но най-лошото от всичко бе, че вече нямаше никаква надежда отношенията им с Джейсън да останат предишните. Той грубо и окончателно я бе отблъснал от себе си. Кейт го разбираше, но това не можеше да намали страданията и разочарованието й.

Единствената й радост си оставаше работата й. Ентусиазмът й растеше, гледайки как моделите й от хартия се превръщат в прекрасни облекла. Надеждата, че колекцията ще има успех, отнемаше малко от болката, която се беше натрупала в душата й след съботната вечер. Бе готова на всичко, за да осъществи мечтата си. Беше решена на всичко, за да се измъкне от бедността и да бъде „някой“. Да покаже на Джейсън, че може сама да се реализира в живота, без да й е нужно неговото покровителство.

Отдавна беше избрала платовете за колекцията. Те се намираха в кроячното отделение. За пореден път ги огледа и преброи.

— Утре пристигат още три топа — чу женски глас зад себе си.

Беше Глория — шефката на кроячките.

— Не се тревожи, всичко ще бъде свършено навреме.

— Надявам се — усмихна се Кейт.

Мисълта, че всички тези платове са поръчани единствено за нейната колекция, й се струваше много приятна. Професията на дизайнер й носеше много повече удоволствие, отколкото беше предполагала.

Кейт тръгна по дългия коридор към работното си място, унесена в мечти как един ден някой световноизвестен дизайнер я среща и й предлага заедно да направят нова колекция. Но споменът за това, което се бе случило в събота, я върна бързо на земята. Гордо вдигна брадичка. „Не съм запозната с висшата мода, но някой ден и това ще стане. Тази колекция е само първата крачка.“

Напрежението нарасна пропорционално с увеличаването на работата. Октомври не беше толкова далеч, а Кейт трябваше да довърши проектирането на още няколко модела. Лятото й щеше да бъде много трудно и почти без никакъв почивен ден, но тя не се отчайваше. Започна да прекарва и вечерите си в работа. Щом се прибереше от фабриката, сядаше зад кухненската маса и я затрупваше със скици, кройки, парчета плат и дантели. Майка й се отказа от опитите си да говори с нея и започна да чете любимите си криминални романи. Мери предполагаше, че странното поведение на дъщеря й се дължи единствено на напрежението в работата и не е свързано с богатия им съсед, който напоследък бе престанал да ги посещава.

Една вечер към края на седмицата Кейт тъкмо си блъскаше главата с дизайна на някаква риза, когато майка й влезе при нея.

— Ще се разболееш, ако продължаваш с това темпо — каза тя и сложи кана с кафе пред нея.

Кейт се усмихна, без да вдига глава от скиците си.

— Трябва да свърша преди крайния срок. Нужни са пари и за вноските на колата.

— Да, много съм доволна от колата, а и от другите неща — отвърна Мери и погали косата й. — Съжалявам само, че аз не успях да ти ги осигуря. Не смятам, че е справедливо сега ти да ми ги купуваш.

Кейт остави молива си, изправи се и я прегърна.

— Защо не млъкнеш? Знаеш, че те обичам. Това, че съм ти купила няколко рокли, е най-малкото, което мога да направя за теб.

— Аз също те обичам, скъпа. Благодаря ти за всичко, което правиш. Искаш ли чаша кафе?

Кейт се протегна и разтърка очи.

— С удоволствие. Толкова съм изморена.

— Не се учудвам, като гледам как работиш през последната седмица. О, забравих да ти кажа, че срещнах Чери. Ще дойде тази вечер да си вземе полата, която ти е поръчала. Успя ли да я завършиш?

— Разбира се.

Кейт отвори гардероба и показа на майка си късата дънкова пола с бродерия по подгъва.

— Надявам се да я хареса. Не постъпих много разумно точно сега да приемам допълнителни поръчки.

— Чери каза, че сигурно ще се страхуваш сама да й я занесеш — вметна предпазливо Мери.

Лицето на Кейт изведнъж помръкна.

— Да, тя е права. Не си спомням някога да съм се чувствала толкова глупаво. Джейсън съвсем откровено ми каза, че не иска повече да се мяркам пред очите му.

— Нали знаеш защо? — въздъхна Мери. — Джейсън е преживял прекалено много. Не можеш да го обвиняваш, че се страхува да се обвърже с когото и да било. Всички, за които се е грижил и обичал, след това жестоко са го наранявали.

— Но аз не бих го направила! Никога не бих му направила нищо лошо!

— Скъпа, Джейсън сам трябва да осъзнае това. Той е по-възрастен и винаги се е опитвал да те защитава и да ти помага. Джейсън вижда нещата по по-друг начин и, обвързвайки се с теб, смята, че те използва.

— Господи, как искам да съм богата и красива! Да съм известна и интелигентна бизнес дама…

— Причината Джейсън да е загрижен толкова за теб е точно в това. Трябва да изчакаш малко, скъпа. Времето ще промени всичко. И без това достатъчно си заета с колекцията си. Ако между вас е било писано нещо да се случи, то непременно ще се случи. Но ако не е, каквото и да направиш, няма да успееш.

Кейт въздъхна уморено и поклати глава.

— Винаги си била фаталистка, но може би този път си права. Толкова ми е трудно да приема…

Кейт замълча, дочувайки шума от приближаваща се кола.

— Това трябва да е Чери.

Тя сведе глава, за да не види майка й колко трудно установява контрол над емоциите си. Спомените и мечтите й, свързани с Джейсън, все още я преследваха. Проклинаше се, че поради своята неопитност се бе поддала на страстта си, в резултат на което приятелството им безвъзвратно бе разрушено.

Мери отиде да отвори вратата.

— Здравей, Чери! Заповядай, влез. Ще пийнеш ли чаша кафе с нас, току-що го приготвих?

— С удоволствие ще вляза, стига да ми разрешите — отвърна тъжно Чери. — Здравей, Кейт. Все още ли ми се сърдиш? Надявам се, че някой ден ще ми простиш.

— Вече го направих — рече Кейт и й подаде ръка. — Кой ти е предполагал, че може да се случи нещо подобно. Съжалявам единствено за това, че провалих вечерта на всички.

— Жалко, че нямаше как да видиш какво се случи, след като си тръгна — усмихна се Чери. — Мисис Дейвис, жената с побелялата коса, вдигна страхотен скандал на блондинката за нейното отвратително поведение. Тя заяви, че повече не искала никога да види мистър Хейвършам, още по-малко пък неговата разглезена съпруга Дафне.

Кейт почувства, че сърцето й спира.

— Седяла съм до нейния съпруг?! Дафне е омъжена за този възрастен господин?! Но аз… По начина, по който флиртуваше с Джейсън, сметнах, че тя е последното му завоевание.

— Не, Дафне и Джон Хейвършам се ожениха наскоро, но съм абсолютно сигурна, че тя го направи единствено заради парите му. Хейвършам притежава няколко фуражни завода и Джейсън смяташе да започне да работи с него, но след онази вечер дори и името му не е споменавал. Когато гостите си тръгнаха, той ми се разкрещя, че вината била моя.

Чери поруменя.

— Не съм му възразявала, защото това наистина си беше така. Ако знаех, че най-после Джийн ще тропне по масата и ще отиде на тази изложба, нямаше да те карам да влизаш в бърлогата на лъва.

— Не съм пострадала чак толкова — излъга Кейт. — А и твоята пола вече е готова.

Тя я извади и очите на Чери блеснаха от удоволствие.

— О, Кейт това е най-прекрасното нещо, което не съм виждала дори и в бутиците на Сан Антонио! Каквато и цена да ми кажеш, тя ще е прекалено ниска.

Чери извади чековата си книжка и преди Кейт да успее да я спре, написа бързо някаква сума.

— Заповядай.

— Господи! Чери! Сто и петдесет долара… Не мога да приема толкова много пари…

— Кейт, знаеш, че Джийн може да си го позволи.

— Не в това е въпросът. Ти си ми приятелка, чувствам те като по-малка сестра.

— Съжалявам, мастилото вече изсъхна. Не мога да поправя цифрата.

Чери с усмивка й подаде чека.

— Ах, ти! — въздъхна Кейт и я прегърна. — Как да ти се отблагодаря?

— Щом вече си ми простила за събота, ще те помоля да ми ушиеш и блуза като твоята, която да подхожда на полата ми. Какво ще кажеш?

Кейт поклати глава и се разсмя.

— Но това е вече прекалено старомодно. Блузата, с която ме видя, си я уших още когато започнах курса си по дизайн. Сигурно се шегуваш?

— Не. На мен ми харесва.

— Добре, щом настояваш.

— А сега можеш да ме почерпиш с кафе.

— Ще донеса чаша и сметана — каза Мери и тръгна към кухнята.

Когато се върна, тя разля кафето и се обърна към Чери.

— Мислех да те попитам как върви рисуването на Джийн?

Чери се понамръщи.

— Може да е и по-добре, ако успее да убеди брат си, че притежава талант. Джейсън все още си мисли, че ще го направи свой помощник, а Джийн не може да понася неговата работа.

— Предполагам, че Джийн не може да му се опълчи, защото е направил прекалено много за него?

— Точно така — съгласи се Чери. — Ти по-добре и от мен знаеш колко трудно са живеели момчета, след като майка им ги е изоставила. Старият Донован е пиел като смок и ги е пребивал до кръв. Джейсън е бил единственият защитник на Джийн и веднъж го е спасил от почти сигурна смърт. Шийла ми разказа, когато се оженихме.

— Да, знам за това — кимна Мери. — Чувала съм дори, че градската управа е смятала да отнеме родителските права на Донован. За съжаление, няколко дни той не се докоснал до бутилката и отишъл в съда напълно трезвен. Там се разплакал и разказал на заседателите как Нел ги е изоставила и колко обичал децата си. Как всички страдали, а Шийла им помагала… Съдията естествено го съжалил и дори се учудил, че може да се държи толкова грубо, когато е пиян. Старият Донован беше добър човек, когато бе трезвен, но Бог си знае работата и го прибра по-рано при себе си. След това нещата се оправиха. Моят Франк помогна на Джейсън да стъпи на краката си.

— Джейсън наистина е имал трудно детство, но това не му дава право да определя как Джийн да живее живота си. Това всъщност е и мой живот. Не искам да го прекарам в някакво си забутано тексаско ранчо.

— Не можеш ли да поговориш с Джейсън за това? — попита Кейт. — Все пак той не е човекоядец.

— Мислех, че само ти си способна да го направиш — усмихна се Чери. — Струваше ми се, че ти се разбираш най-добре с него, но напоследък Джейсън избухва при всяко споменаване на името ти. Той мрази всички и мен ме понася, само защото съм съпруга на брат му.

— Мисля, че Джейсън харесва Джийн — измърмори Кейт. — Той дори се разбира с Ред Бъртън, когото всеки друг би застрелял заради неподчинението и острия му език. Този каубой винаги се опитва да си навлече неприятности.

— Това е така, но аз имам да ти казвам нещо друго, свързано с каубоите на Джейсън — рече Чери с широка усмивка. — Гейб ме издебна, когато идвах насам, и ме помоли да те поканя на забавата в събота. Съгласих се, без да му обещавам нищо.

Кейт си спомни за начина, по който се държеше напоследък Джейсън и кимна.

— Чудесно! Предай му, че ще отида.

— Време беше — усмихна се отново Чери. — Не можеш постоянно да работиш, без да имаш развлечения, а Гейб постоянно ми говори за теб.

Малко по-късно Чери си тръгна доволна с новата си пола в ръка.

— Джейсън няма да хареса това — рече предпазливо Мери.

— Не смятам, че е негова работа. Щом той не се интересува от мен, аз ще се държа по същия начин.

— Струваше ми се, че се измъчваш, задето вече не се срещате. Извини ме, че ти се меся.

Кейт трудно сдържаше сълзите си. Болеше я ужасно, защото след това, което се беше случило между тях, Джейсън дори не бе дошъл да я види.

— Но аз харесвам Гейб — заяви тя, опитвайки се да прозвучи убедително. — С него си прекарвам добре и ми омръзна да го отблъсквам. Няма никаква причина, поради която да не излизам с него.

 

 

Всъщност, имаше една голяма причина. Тя излезе наяве няколко дни по-късно, когато Джейсън случайно чу разговора на Чери и Гейб за предстоящата танцова забава.

— Хей, почакай малко — извика той на своя помощник, след като Чери се прибра в къщата.

Гейб се обърна с широка усмивка.

— Ааа, трябва да си чул какво си говорихме с Чери.

— Приближиш ли се до Кейт, ще напуснеш „Шпората“ в метален ковчег — каза мрачно Джейсън.

Гейб учудено повдигна вежди.

— Напоследък доста често мисля за Кейт, Джейсън. Смятам да изляза с нея, но това не означава, че ще й направя нещо лошо.

— Знам много добре какво си намислил. Стой настрана от Кейт.

— Добре, щом искаш така.

— Аз ще й предам твоите извинения — отвърна Джейсън и тръгна към джипа си.

Мразеше живота си, бизнеса си и най-вече нахалните каубои, с които работеше. Беше вбесен от Кейт, че се е съгласила да излезе с този донжуан, и на Чери, че е успяла да я убеди. Не искаше да има нищо общо с Кейт, но не желаеше и Гейб да я прелъстява. Сега осъзнаваше, че „малката“ Кейт е напълно свободна да прави, каквото си иска. Тя бе красива и мъжете я харесваха. Лицето му се изопна. Завъртя ядосано ключа на стартера, отпусна рязко съединителя и джипът се понесе напред, вдигайки след себе си облак прах.

Кейт беше постъпила по този начин, за да го забрави по-бързо. Бе напълно уверен в това. Това беше нейната реакция на дистанцираността му и на лъжата за връзката му с Дафне. Трябваше да открие начин да я откъсне от живота си, без да я наранява дълбоко. Но сега я желаеше дори повече от преди. Кейт обитаваше мислите и сънищата му. Щом затвореше очи, имаше чувството, че устните й докосват неговите. „По дяволите! Това не е любов, а физическо привличане. Кейт заслужава много повече“.

Кейт тъкмо се бе върнала от фабриката и работеше по завършването на последните си модели, когато чу шум от приближаваща се кола. След малко автомобилът спря и на вратата се почука. Тъй като майка й беше в банята, Кейт отиде да отвори.

Сърцето й се преобърна. Струваше й се, че са изминали години, откакто не бе виждала Джейсън. Бе облечен в свободни светлокафяви панталони, сива риза на карета, сребристо спортно сако и носеше нова бяла „Стетсън“ на главата си. Изглеждаше бесен.

Кейт веднага се досети, че е научил за намерението й да излезе с Гейб.

— Мили боже, да не си се заблудил? — попита смело тя и светлозелените й очи проблеснаха. — Не мога да се сетя за нито една причина, поради която си дошъл тук.

— Няма да ходиш никъде с Гейб! — сряза я Джейсън.

„По дяволите! Тази жена ще ме подлуди!“ Имаше намерение да се държи спокойно, но предизвикателното й поведение го накара да избухне.

— Не искам да слушам обясненията ти! Предупредил съм и него. Забележа ли го да се мотае около теб, веднага ще го уволня.

Кейт беше леко шокирана от думите му.

— Но той ти е приятел?! Няма да откриеш никъде толкова добър помощник!

— Не отричам, но това в случая няма никакво значение. Кълна се, че ще го направя, ако разбера, че сте излизали заедно.

— Не мога да разбера какво те интересува с кого ще излизам? Имам чувството, че ако имаше пистолет под ръка, миналата седмица можеше да ме застреляш.

— Знаеш много добре защо се държах така — отвърна Джейсън и си запали цигара. — Ти постъпваш много нечестно, Кейт. Ще започнеш да излизаш с Гейб, макар че не го харесваш, за да достигнеш до мен.

Кейт прехапа устни, защото това си беше самата истина.

— Въображението ти е много развито, Джейсън. Нима очакваш, че ще се хвърля в краката ти?!

— Не знам, ти ще ми отговориш — студено се усмихна той.

Кейт замахна, за да го удари, но този път реакцията му беше светкавична. Стисна китката й като в менгеме.

— Кейт, с Джейсън ли говориш? — извика майка й от банята.

Джейсън пусна ръката й, секунда преди Мери да се появи в новата си синя рокля. Изглеждаше много добре, въпреки кльощавата си фигура.

— Здравей, Джейсън. Не съм те виждала доста отдавна.

Джейсън дръпна от цигарата си и поклати глава.

— Знаеш как е през този сезон. Трябва да съм на няколко места едновременно.

Мери кимна с разбиране и се обърна към дъщеря си.

— Скъпа, току-що се обадих на Бети Галауей. Ще отидем да видим новия австралийски филм, за който казват, че бил много хубав. Имаш ли нещо против, ако закъснея?

Кейт се опитваше да установи контрол над нервите си.

— Не, разбира се, че не…

Мери се усмихна хитровато. Бе видяла от прозореца на банята джипа на Джейсън и бе решила да остави двамата млади сами. За щастие Бети веднага се бе съгласила да отидат заедно на кино.

— Е, добре. Аз тръгвам, а вие гледайте да не се избиете, докато ме няма.

Тя целуна Кейт по бузата.

— Довиждане, Джейсън.

— Довиждане — кимна Джейсън, без да я погледне.

Все още дишаше тежко, сякаш беше пробягал няколко мили.

След малко старият форд избръмча, а после отново настъпи тишина.

Кейт вдигна глава, за да срещне очите на Джейсън, и видя, че яростта му е напълно изчезнала. В тях сега имаше само желание и болка.

Той хвана китката й и я погали с върха на пръстите си. Всички разумни мисли изчезнаха от главата му. С нервни крачки прекоси стаята и угаси цигарата си в пепелника на масата.

— Мразя те, Кейт! — рече мрачно. — Мразя те! Мога да те…

Устата му грубо се впи в нейната. Целувката му беше същевременно нежно мъчение и сладко отмъщение.

Кейт едва успя да долови думите му. Устните й се разтвориха. Обгърна кръста му и се притисна към мускулестото му тяло. Топлината и всеотдайността й окончателно пречупиха волята му и го направиха безсилен да се самоконтролира. Дланите му се плъзнаха под блузата й и преди Кейт да успее да протестира, езикът му проникна между устните й. Джейсън пристъпи напред и я притисна към стената. Разкопча копчетата й и тя усети допира на косматите му гърди до пламналата си кожа, откривайки, че този допир може да бъде много възбуждащ. Единият му крак се провря между бедрата й.

— Кейт, опитах се… — изрече Джейсън с дрезгав, треперещ глас. — Бог ми е свидетел, че опитах.

Широките му длани погалиха талията й и се спускаха надолу. Очакваше Кейт да протестира, но тя само затвори очи.

— Желая те, Кейт. Желая те, както не съм желал никоя друга жена…

Кейт зарови пръсти в тъмната му коса и настойчивите му устни отново се сключиха около нейните. Тя знаеше, че никой не бе го обичал истински. Искаше й се да му покаже какво означава любовта. Да му покаже, че любовта и доверието невинаги носят болка и разочарование. Да му даде това, което Джейсън искаше от живота, но досега никога не бе успял да получи. Надяваше се да разруши стената, с която той се обграждаше от света. Чувстваше, че той има нужда от нея.

— Прости ми! — прошепна Джейсън.

Ръцете й се сключиха около врата му.

— Обичам те, Джейсън. Няма за какво да ти прощавам.

Той не можеше да каже нищо повече. Вдигна я, отнесе я на дивана и легна до нея. Съзнанието му беше напълно празно. В този миг съществуваше само дивото му желание.