Сюзън Кайл
Диамантената шпора (25)

Двадесет и пета глава

— Спи ли, как мислиш? — избоботи дебел мъжки глас.

— Заспал е толкова дълбоко, че с топ не можеш да го събуди.

— Може и да се преструва.

— Съмнявам се, бебето рева цяла нощ. Казвам ти, човече, това хлапе има страхотни бели дробове.

— Също като баща си — последва лаконичен отговор. — Събуди го и ще видиш какво ще стане.

— Е, все някой трябва да го направи. Не можем цял ден да се мотаем без работа, а и камионите чакат.

— Да му извикаме — предложи някой.

— Да, но от по-далече.

— Видях кофа с вода на верандата.

Джейсън отвори едното си око зад широкополата шапка. Ред Бъртън, Гейб и останалите каубои се бяха скупчили около него.

— Какво искате? — изръмжа той и мъжете тутакси се отдръпнаха назад.

— Дойдоха новите телици, шефе — оповести Гейб. — Къде искаш да ги пуснем?

— На пасището или направо при биковете?

— Там е един от онези шантави бикове. Господи, толкова е грозен, че на едно от момчетата му прилоша.

— Не забравяйте, че точно този бик, който е кръстоска с бизон, миналата година ви спаси кожите — припомни им Джейсън и се изправи. — Смятахте го за красив, когато ви повиши премиите, нали?

— Многото пари правят човека лош — отбеляза замислено Ред. — Все пак какво да го правим? Седнал е в камиона и не иска да стане.

— Защо не му попееш? — предложи мрачно Джейсън.

— Не само той има нужда от това — усмихна се Гейб и кимна към къщата. — Синът ти отново плаче.

— Мис Кейт скоро ще те зареже — увери го Ред Бъртън. — Горката жена, аз не бих издържал и ден.

— Трудно е да си бебе — обади се един от по-възрастните каубои. — По цял ден лежиш, когато говориш, никой не те разбира, а бърза да ти сложи биберона в устата. И аз щях да плача, ако не можех да карам кола и да пия текила.

— Шефе, уволни този мъж.

— Точно преди продажбите. Пази боже!

— Тогава след края на продажбите. Хърка и не ни оставя да спим.

— Не съм виновен. Нещо не ми е наред с небцето.

— Ако не спреш да хъркаш, ще ти го изтръгна — заплаши го Гейб.

Джейсън се прозина и се протегна.

— Шефе, сигурно си бил доста изморен, за да заспиш направо на земята?

— Почти не мигнах през цялата нощ. Първо Кейт го люля, след това аз го люлях. После баба му, след това и Шийла, но то не спря и за минута. Извикахме доктор Харис и той каза, че детето имало стомашни колики и му предписа някакво лекарство. Проблемът е, че Кейт не иска да го тъпче с лекарства още отсега.

— Бебето спря да плаче — констатира Бъртън и се засмя. — Може би мис Кейт се е предала.

— Ох, слава богу! — въздъхна Джейсън.

— Горкият татко! Ще ти е доста трудно, докато синът ти завърши колеж — потупа го Гейб по гърба.

— Не се тревожи за това. Само да порасне, всичко ще се оправи.

— Дробовете му сигурно вече са като на възрастен човек — вметна шеговито Бъртън.

Джейсън започна да закопчава измачканата си риза. Беше прашен, небръснат и дори не бе свалил ботушите си, преди да заспи. Шапката му се въргаляше в праха и той бавно се наведе да я вземе.

— Господи, мислех си, че бебетата спят през нощта. Оказа се, че моят син е голям инат. Вече цяла седмица е тук, а още не съм го видял да заспи.

— Все някога ще заспи — успокои го Гейб.

Джейсън се разпореди кой какво да върши и тръгна към къщи, за да види как се справя Кейт.

— Ах ти, дезертьор такъв! — започна го тя още от вратата. — Криеш се при бараките и спиш. Твоите момчета те търсиха навсякъде.

— По дяволите, защо не мога да ги уволня всичките! Почакай малко да донеса пушката, за да ме застреляш.

— Глупчо! — засмя се Кейт и го прегърна. — Синът ти най-после заспа. Нямах нерви вече и му дадох лекарството. Дано само доктор Харис не се е объркал нещо…

— Няма страшно. Стомашните колики са нещо съвсем обичайно, а щом е заспал, значи лекарството му е помогнало. А как е майката на бебето ми?

— Майката на бебето ти все още е силно развълнувана, че е станала майка на бебе. Това е истинско чудо, Джейсън! Толкова е малко, а има такъв силен глас. Всеки ден издава все по-различни звуци, а когато ме види, прави смешни гримаси… Толкова го обичам!

— Аз също! Изключително преживяване беше да съм с теб, докато раждаше!

Кейт склони глава на рамото му.

— Горкият ми съпруг! Знам, че нощите ти ще бъдат много мъчителни, особено след като имаш толкова много работа.

— Не съм толкова зает, както преди, скъпа. А и твоята колекция направи истински бум. Вече можеш да си откриеш и собствена модна къща.

— О, не съм толкова велика, Джей. В близките сто години ме интересуваш единствено ти.

— Напълно ме устройва. Колкото до твоите нови модели, можеш да си ги правиш и вкъщи. Не искам да оставяме бебето на детегледачка.

— А и не можем, защото трябва да го кърмя.

— Толкова ми е приятно да те гледам, когато го правиш. Няма нищо по-интересно от това да наблюдаваш как малките бебешки устнички се впиват в женската гръд.

Кейт се изчерви леко и прикри смущението си с усмивка.

— Господи, ужасно съм изморена…

— Разбирам те напълно. Аз трябваше да поспя малко, защото знаех, че днес ще пристигне камион с телици и ще трябва да се погрижа за тях.

— Е, прощавам ти. Сега Нел ще постои при внука си, докато аз поспя. Тя е толкова щастлива, че я поканихме отново при нас.

— Да, може и да тъгува за Аризона и приятелите си, но тук е при семейството си и се чувства отлично. Жалко само, че Джийн, Чери и малката Лиза не са тук. Брат ми е решил твърдо да остане във Франция, докато трае изложбата му. Толкова се радвам и за него. Бих казал дори, че съм горд.

— Трябва да му го кажеш, когато се върне. Ще му е приятно да го чуе.

— На мен пък ми е приятно да бъда с теб, скъпа.

— Надявам се винаги да е така. Искаш ли да ти приготвя нещо за закуска?

— Защо ти? Къде е Шийла?

Кейт мълчаливо го заведе в дневната. В единия край на дивана лежеше Шийла, сгъната на две, а в другия — Мери, с леко отворена уста.

— Мили боже! Колко души си извикала да ти помагат?!

— Ами майка ти е при бебето, Сенди спи в стаята за гости, при нея е и Деси…

— Още някой?

— Мисис Роджърс се обади и предложи да дойде тук, ако имаме нужда от нея, а също и Мария от кафетерията…

— Стига, Кейт, достатъчно — поклати глава Джейсън. — Надявам се, че Крис ще наследи твоята дарба да увличаш хората. След време ще имаме нужда от повече работници.

— О, забравих да ти кажа, че Ред също люля бебето, а след него и Гейб. Трябваше да ги видиш колко са смешни.

— Не ми споменаха нищо за това, когато дойдоха да ме събудят. Какво смяташ да ми приготвиш за закуска.

— Мляко с бисквити.

— Добре.

Кейт го прегърна и след като двамата хапнаха набързо, се качиха заедно в детската стая. Нел Донован леко поклащаше кошчето и тихо тананикаше приспивна песничка.

— Не мога да видя лицето му, но когато го докосна, разбирам, че е твое копие — обърна се тя към Джейсън.

Той звучно я целуна по бузата. Когато вдигна очи към Кейт, в тях имаше толкова обич и бащинска гордост, че тя затаи дъх.

 

 

Три месеца по-късно малкият Кристофър Донован бе кръстен в местната презвитерианска църква. След тържествената церемония всички заедно отидоха на пасището, за да видят новия бик на Джейсън.

— Ред Бъртън се оказа прав — отбеляза Кейт. — Не знам това бизон ли е или е бик, но е много грозен.

— Той спаси „Диамантената шпора“ от фалит — отвърна гордо Джейсън. — Не бих казал, че е много красив, но виж онова петно до ухото му…

— Къде точно?

— Ела, ще ти го покажа.

Щом се поотдалечиха от джипа, Джейсън побърза да я прегърне.

— Най-после сме сами. Помниш ли първия път, когато те целунах?

— Да, беше тук някъде. Бях толкова изплашена, че едва не побягнах.

— Аз бях този, който бягаше, но най-накрая успях да открия това, което търсех. Кейт, щастлива ли си с мен?

— Да!

В тази малка и единствена думичка Кейт вложи цялата си любов, вложи сърцето и душата си. С нея тя му даваше света.

Джейсън щастливо се усмихна.